Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2015 19:06 - “Умирай трудно -Убийството на Осама бин Ладен 2.“
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 838 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.06.2015 19:35


  image                    Osama Bin Laden"s Bad Gamble                                                                                                                                      Тайните спорове в Белия дом започнали веднага щом станало ясно, че мисията е изпълнена успешно. Предполагало се, че трупът на Бин Ладен бил на път към Афганистан. Трябвало ли Обама да спази договорката с Каяни и Паша (бел. ред. - генерали от пакистанската армия и разузнаване) и да се преструва седмица или повече, че Бин Ладен е бил убит при атака с дронове в планините, или трябвало да оповести незабавно?                                                                             
Сваленият хеликоптер улеснил политическите съветници на Обама да прокарат втория план. Експлозията и огненият облак било невъзможно да се скрият и информация за случилото обезателно щяла да изтече. Обама трябвало да избърза с версията си, преди някой от Пентагона да го е изпреварил: изчакването щяло да намали политическия ефект. Не всички били съгласни. Министърът на отбраната Робърт Гейтс бил най-прям от всички, които настоявали, че договорката с Пакистан трябвало да бъде спазена. В мемоарите си „Дълг” Гейтс не прикрива гнева си.      image          

„Преди да се разотидем и президентът да се качи горе, за да съобщи на американския народ какво се беше случило, напомних на всичко, че техниките, тактиката и процедурите, използвани от тюлените при операцията с Бин Ладен се прилагат всяка нощ в Афганистан… затова беше важно да се споразумеем да не разкриваме никакви операционни подробности от нападението. Убили сме го, казах аз, това е всичко, което трябва да съобщим. Всички в залата се съгласиха да премълчат подробностите. Обещанието изтрая около пет часа. Първото изтичане на информация беше от Белия дом и ЦРУ. Не можеха да чакат да се похвалят и да си припишат заслугите. Фактите често бяха изопачени… Въпреки това информацията не спираше да се излива. Побеснях и в един момент казах (на съветника по национална сигурност Том) Донилън: „Защо всички не вземат да млъкнат?”. Уви, нямаше никаква полза.”                                                             image                                                                                                  
Речта на Обама била написана набързо, каза пенсионираният служител, и според съветниците му била политически документ, а не съобщение, което трябвало да бъде направено за по-голяма яснота пред бюрокрацията, отговаряща за националната сигурност.                                             image               

Поредицата от неверни твърдения, обслужващи лично президента, ще създаде същински хаос в следващите седмици. Обама каза, че правителството му е открило, че Бин Ладен се е намирал в Пакистан чрез „вероятно изтичане на информация” миналия август; за мнозина в ЦРУ твърдението означавало конкретно събитие, като случаен информатор. Забележката довела до нова „легенда”, в която се твърдяло, че гениалните аналитици на ЦРУ са разкрили куриерска мрежа, която разпределяла постоянния поток от операционни заповеди на Бин Ладен към Ал Кайда. Обама също така похвали малък отряд от американци за това, че са се погрижили да избегнат цивилни жертви и каза: „След престрелка, те убили Осама Бин Ладен и прибрали трупа му.”                                                     image               

Още две подробности трябвало да бъдат осигурени за „легендата”: описание на престрелката, която изобщо не се била случила и история за това какво се е случило с трупа. Обама продължи да хвали пакистанците: „Важно е да се отбележи, че нашето сътрудничество с Пакистан в борбата с тероризма ни отведе до Бин Ладен и скривалището му.” С това изявление рискувал да изложи на риск Каяни и Паша. Решението на Белия дом било да пренебрегне казаното от Обама и да нареди на всички, които говорят с пресата да настояват, че пакистанците не са изиграли никаква роля при убийството на Бин Ладен. Обама оставил ясното впечатление, че той и съветниците му не знаели със сигурност, че Бин Ладен се е намирал в Аботабад, а само имали сведения „за вероятността да е така”. Това довело до първата история, че тюлените решили, че са убили когото трябва, като накарали тюлен висок 1,80 м да легне до трупа за сравнение (знаело се, че Бин Ладен бил висок 1,90 м); и после до твърдението, че от трупа е взета ДНК-проба и тя показала категорично, че тюлените били убили Бин Ладен. Но според пенсионирания служител не ставало ясно от ранните доклади на тюлените дали целият труп на Бин Ладен или някаква част от него е успяла да стигне обратно до Афганистан.
image
Корица на списание “Тайм” от 1945 г. за смъртта на Хитлер.
image
Корица на сп. “Тайм” от 2003 г. за смъртта на Саддам Хюсеин.
image
Корица на сп. “Тайм” от 2006 г. за смъртта на терориста Заркауи.                
Гейтс не бил единственият правителствен служител, разгневен от решението на Обама да говори, без да е изчистил предварително коментарите си, каза пенсионираният служител, „но само той се възпротивил. Обама измами не само Гейтс, той измами всички. Това не беше просто димна завеса. Фактът, че имаше договорка с пакистанците и липсваше анализ какво да се разкрие, ако нещо се обърка – за това изобщо не стана дума. А когато нещата се объркаха, трябваше да съчиняват нова „легенда” в движение.” Имало основателна причина за известна заблуда: ролята на пакистанския случаен информатор трябвало да се запази в тайна.

На пресата в Белия дом е казано на брифинг малко след изявлението на Обама, че смъртта на Бин Ладен била „кулминацията на години предпазлива и много високотехнологична разузнавателна дейност”, която била съсредоточена върху проследяването на група куриери, включително и такъв, за когото се знаело, че е приближен на Бин Ладен. На репортерите било казано, че отряд от специално подбрани аналитици от ЦРУ и Агенцията по национална сигурност били проследили куриера до сграда с модерна охранителна система за милиони долари в Аботабад. След месеци на наблюдения американското разузнаване се „уверило достатъчно”, че ценна мишена живее в сградата и било „преценено, че съществува голяма вероятност това да е Осама Бин Ладен”. Американски боен отряд влязъл, водил престрелка при влизането в сградата и трима мъже – смятало се, че двама от тях били куриери – били убити заедно с Бин Ладен. На въпроса дали Бил Ладен се е защитавал, един от говорителите отвърнал с „да”: „Съпротивлявал се е на бойния отряд. И бил убит по време на престрелка”.

На следващия ден Джон Бренан, по това време главен съветник на Обама по въпросите на войната срещу тероризма, имал за задача да изтъкне смелостта на Обама, докато се опитвал да заглади неверните твърдения в речта му. Той дал по-подробен, но също толкова неверен разказ на нападението и планирането му. Говорейки официално, което той рядко прави, Бренан казал, че мисията била проведена от отряд морски тюлени, които били инструктирани да заловят Бин Ладен жив, ако е възможно. Казал, че Съединените щати нямали сведения в подкрепа на факта, че някой от пакистанското правителство или армията е знаел за местонахождението на Бин Ладен: „Свързахме се с пакистанците чак когато всичките ни хора и всичката ни летателна техника беше извън въздушното пространство на Пакистан.”

Той изтъкнал смелото решение на Обама да нареди удара и казал, че Белият дом нямала сведения „в подкрепа на това, че Бин Ладен се намира в сградата” преди началото на нападението. Обама, продължил той, „според мен взе едно от най-смелите решения, взимани от президент в съвременната ни история”. Бренан увеличил брой на убитите от тюлените вътре в сградата до петима: Бин Ладен, куриер, брат му, сина на Бин Ладен и една от жените, която уж се опитала да защити с тялото си Бин Ладен.

Попитан дали Бин Ладен е стрелял по тюлените, както било казано на част от репортерите, Бренан повторил това, което вече се било превърнало в мантра за Белия дом: „Водил престрелка с тези, които влезли в сградата, в която се намирал и той. Дали е бил ранен, честно казано не знам… И оказва се, че Бин Ладен, който е отговорен за нападенията… живее на място, далече от фронта и се крие зад жени, които са слагани пред него като щит… Това говори какъв човек е бил.”

Гейтс също така се противопоставя на идеята, прокарвана от Бренан и Лион Панета, че американското разузнаване е научило за местонахождението на Бин Ладен от сведения, изтръгнати чрез изтезания. „Всичко това се случва, докато тюлените летят обратно към дома след мисията. Хората от ЦРУ знаят цялата история”, каза пенсиониранията служител. „Написана е от група анюитанти.” (Анюитантите са пенсионирани агенти от ЦРУ, които биват наемани на договор.) „Извикали ги някакви плановици в ЦРУ, за да помогнат с легендата. Така че пенсионерите дошли и казали защо да не признаем, че сме получили част от сведенията за Бин Ладен чрез прилагането на разширени техники за разпит?” По това време във Вашингтон още се говорело, че агенти на ЦРУ, които били извършвали изтезания, можели да бъдат изправени на съд.

„Гейтс им каза, че това няма да свърши работа”, каза пенсионираният служител. „Той не беше част от екипа. В последните часове на кариерата си разбра, че не бива да участва в тези глупости. Но правителството, ЦРУ и Пентагона се вързаха на легендата. Никой от тюлените не мислеше, че Обама ще съобщи по националната телевизия за нападението. Командването на специалните сили щеше да получи удар. Те се гордееха, че бяха запазили операционните действия в тайна.” В Специални операции имало страх, каза пенсионираният служител, че „ако истината за мисиите изтече, бюрократите в Белия дом ще обвинят тюлените”.

Белият дом решил да запуши устата на тюлените. На 5 май на всички членове на ударния отряд на тюлените - те се били завърнали в базата си в южна Вирджиния, - и на някои членове от Обединеното командване на специалните операции били връчени договори за конфиденциалност, написани от правния офис на Белия дом; обещавали гражданско-правни санкции и съд за всеки, който обсъждал мисията публично или насаме. „Тюлените не останаха доволни - каза пенсионираният служител - Но повечето си замълчаха, както и адмирал Уилям Макрейвън, който тогава беше начело на Обединеното командване на специални операции. „Макрейвън беше бесен. Знаеше, че Белият дом го е прецакал, но той беше тюлен до мозъка на костите си, а не политически интригант и знаеше, че няма да се прослави, ако разобличи президента. Когато Обама оповести смъртта на Бин Ладен, всички трябваше да забъркат нова история, която да се върже и плановиците трябваше да операт пешкира”.


Само за дни някои от първите преувеличения и несъответствия стават явни и Пентагона прави серия от пояснителни изявления. Не, Бин Ладен не бил въоръжен, когато го застреляли и убили. И не, Бин Ладен не бил използвал една от жените си като щит. Пресата като цяло приела обяснението, че грешките били неизбежен страничен продукт от желанието на Белия дом да задоволи неистовия глад на репортерите за подробности от мисията.

Една от лъжите, която останала, е, че тюлените трябвало да си пробиват път с бой до мишената си. Само двама от тях правят публично изявление: „Труден ден”, написан от първо лице разказ за нападението от Мат Бисонет, беше публикуван през септември 2012 г.; и две години по-късно Роб О’Нийл беше интервюиран от “Фокс Нюз”. И двамата са напуснали флота; и двамата са стреляли по Бин Ладен. Разказите им си противоречат за много подробности, но историите им в общо линии подкрепят версията на Белия дом, особено що се отнася до нуждата да убиеш или да бъдеш убит, докато тюлените се проправяли път с оръжие към Бин Ладен. О’Нийл дори казал на “Фокс Нюз”, че той и другарите ми си мислели, че ще умрат. „Колкото повече тренирахме, толкова повече се убеждавахме, че няма да се върнем обратно от мисията.”

Но пенсионираният служител ми каза, че в първоначалните си отчети тюлените изобщо не споменали за престрелка или за каквато и да е съпротива. Драмата и опасността, описана от Би сонет и О’Нийл задоволяват дълбоко спотаена нужда, каза пенсионираният служител. „Тюлените на могат да живеят с факта, че са убили Бин Ладен, без всякаква съпротива и затова трябва да разказват за куража си пред лицето на опасността. Момчетата ще седят в бара и ще казват, че денят не е бил лесен? Това няма да го бъде.”

Имало още една причина да се твърди, че е имало престрелка в сградата, каза пенсионираният служител: за да се изчезнат неизбежните въпроси, които би породило непредизвикалото никаква съпротива нападение. Къде е била охрана на Бин Ладен? Най-издирваният терорист в света би трябвало да има непрекъснато охрана. „И един от убитите трябвало да бъде куриера, защото той не съществувал и няма как да го създадем. Пакистанците нямаха друг избор, освен да играят по свирката ни.”

(Два дни след нападението „Ройтерс” публикува снимка на трима убити мъже, които била закупила от служители на пакистанското разузнаване ISI. Двама от мъжете били разпознати от говорителя на разузнаването като въпросния куриер и неговия брат.)


Пет дни след нападението, на журналистическия корпус в Пентагона се предоставени серия видеозаписи. Според американски официални лица те били част от голямата колекция, която тюлените прибрали от затвора заедно с поне 15 компютъра. Откъси от един от записите показват самотния Бин Ладен с изпито лице, увит в одеяло, да гледа свой видеозапис по телевизията. Неназован служител казал на репортерите, че в резултат на нападението са се сдобили със „съкровище… най-голямата колекция от терористични материали на висш командир”, които щели да осигурят визуална представа за плановете на Ал Кайда. Служителят казал, че според материалите Бин Ладен „е останал активен водач в Ал Кайда и е давал стратегически, операционни и тактически указания на организацията…                                                                                                                     Той изобщо не бил фигурант (и) е продължил да ръководи дори тактическите подробности в управлението на организацията и да подкрепя конспиративната дейност” от това, което се описва като команден и контролен център в Аботабад. „Той е бил активен играч, което прави наскорошната операция още по-важна от гледна точка на националната ни сигурност”, каза служителят. Информацията била толкова важна, добави той, че администрацията организирала междуведомствена комисия, която да се занимае с нея. „Той не просто е предначертавал стратегията на Ал Кайда, а е нахвърлял оперативни идеи и е давал конкретни заповеди на други членове на Ал Кайда.”

Твърденията били изфабрикувани: нямало дейност, която Бин Ладен да командва и контролира. Пенсионираният служител каза, че според вътрешните доклади на ЦРУ откакто Бин Ладен се преместил в Аботабад през 2006 г. само шепа терористични атаки можели да бъдат свързани с останките от Ал Кайда на Бин Ладен.
„Първоначално ни беше съобщено - разказа пенсионираният служител - че тюлените са донесли в чували за боклук разни неща и разузнаването издава всекидневно доклади със сведения от тях. После ни беше съобщено, че разузнаването събира всичко заедно и то трябва да бъде преведено. Но от това нищо не излезе. Всичко, създадено от тях, се оказваше неистина. Беше една голяма измама – като праисторическия човек от Пилтдаун.”
Пенсионираният служител каза, че повечето материали от Аботабад били върнати от САЩ на пакистанците, които по-късно сринали сградата с високите заграждения. Пакистанското разузнаване ISI поело отговорност за съпругите и децата на Бин Ладен, като Съединените щати не получили достъп до тях, за да ги разпитат.

„Защо се измисля легендата за съкровището?”, каза пенсионираният служител. „Белият дом трябваше да създаде впечатление, че Бин Ладен още е бил от оперативна важност. Иначе защо да го убиват? Била създадена история за прикриване на истинските факти – съществувала куриерска мрежа, която влизала и излизала с флашки и указания. Всичко това имало за цел да покаже, че Бин Ладен още е важен.”                           image                

През юли 2011 г. „Вашингтон Поуст” публикувал, както се твърдяло, резюме на част от материалите. Противоречията се набивали на очи. Твърдяло се, че въз основа на документите били написани повече от четиристотин разузнавателни доклада в рамките на шест седмици; предупреждавало се за неуточнени кроежи на Ал Кайда; и се споменавало за арести на заподозрени „които били назовани и описани в имейли, получени от Бин Раден”. „Вашингтон Поуст” нe разкрил заподозрените, нито уточнил една подробност от предишните твърдения, че в сградата в Аботабад нямало интернет. Заедно с твърденията, че въз основа на документите били написани стотици доклади, „Вашингтон Поуст” цитирал и служители според които докладите били важни не заради сведенията, по които можело да се действа, а защото позволявали на „аналитиците да изградят по-ясен портрет на Ал Кайда”.                                                                         image              

През май 2012 г. Центърът за борба с тероризма в Уест Пойнт, частна изследователска организация, оповестява преводите, които е направил по поръчка на федералното правителство на 175 страници от документи на Бин Ладен. Репортерите не открили нищо от така шумно натрапваната в първите дни след нападението драма. Патрик Кокбърн написал за разминаването между първоначалните твърдения на правителството, че Бин Ладен бил „центърът на конспиративната мрежа” и това което действително показвали преводите: че Бин Ладен „не бил на себе си” и имал „ограничени контакти с външния свят извън стените на затвора си”.

Пенсионираният служител оспори автентичността на материалите от Уест Пойнт. „Няма връзка между документите и Центъра за борба с тероризма вътре в ЦРУ. Няма анализи от разузнаването. Кога за последен път ЦРУ: 1) е обявило, че е направило значително разузнавателно разкритие; 2) разкрило източника; 3) описало по какъв метод се обработват материалите; 4) разкрило хронологията на представените документи; 5) описало от кого и къде е бил направен анализа и 6) публикувало секретни резултати, преди да е предприело действия по сведенията? Нито един професионалист от ЦРУ не би подкрепил тази вълшебна приказка.”                                                                                                                                   През юни 2011 г. в „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон Поуст” и в цялата пакистанска преса излиза, че Амир Азис е бил задържан за разпит в Пакистан (бел. ред. - Амир Азис e лекар и майор от пакистанската армия, когото пакистанското разузнаване ISI настанило наблизо до къщата затвор на Бин Ладен, за да го лекува. Той е човекът взел ДНК проби от Бин Ладен за потвърждение). Твърдяло се, че той бил информатор на ЦРУ и шпионирал кой влиза и излиза от сградата на Бин Ладен. Азис бил освободен, но пенсионираният служител каза, че американското разузнаване не могло да научи от кого е изтекла строго секретната информация за участието му в мисията. Официални лица във Вашингтон решили, че „не могат да рискуват да се разбере за ролята на Азис при взимането на ДНК-проба от Бин Ладен”. Имали нужда от жертвен агнец и избрали Шакил Африди, 48-годишен пакистански лекар и някогашен информатор на ЦРУ, който бил арестуван от пакистанците в края на май и обвинен, че е сътрудничил на ЦРУ. „Отидохме при пакистанците и им казахме да заловят Африди”, разказа пенсионираният служител.
„Трябваше да скрием как сме се сдобили с ДНК-пробата.” Скоро било съобщено, че ЦРУ са организирали фалшива програма за ваксиниране в Аботабад с помощта на Африди, но не успели да се сдобият с ДНК-проба от Бин Ладен. Истинската медицинска операция на Африди, проведена независимо от местните здрави власти, била добре финансирана и предлагала безплатни ваксинации срещу хепатит Б. Плакатите с реклама на кампанията били навсякъде. По-късно Африди бил обвинен в измяна и осъден на 33 години затвор заради връзките му с екстремист.

Новината за спонсорираната от ЦРУ програма предизвикала широк гневен отзвук в Пакистан и довела до отменянето на други програми за ваксиниране, защото на тях вече се гледало като на прикритие за американско шпиониране.

Пенсионираният служител каза, че Африди бил вербуван много преди мисията с Бин Ладен като част на отделна разузнавателна операция за събиране на сведения за заподозрени терористи в Аботабад и околностите му. „Планът беше да използваме ваксинациите като начин да вземем кръв от заподозрените в тероризъм по селата.” Африди не е правил опит да вземе ДНК-проба от живущите в сградата на Бин Ладен. Докладът, че го е направил, бил скалъпена набързо - „Легенда от ЦРУ, която изфабрикувала „факти” в нескопосан опит да защити Азис и истинската му мисия. Сега се сблъскваме с последствията”, разказа пенсионираният служител. „Огромен хуманитарен проект с цел да се направи нещо важно за селяните беше провален като цинична измама.” Присъдата срещу Африди била отменена, но той останал в затвора по обвинение в убийство.
image

В речта си по повод на нападението Обама каза, че след убийството на Бин Ладен тюлените „взели трупа му”. Твърдението създало проблем. Според първоначалния план трябвало да бъде обявено седмица след убийството, че Бин Ладен е загинал при удар с дрон някъде в планините на пакистано-афганистанската граница и че останките му са били разпознати посредством ДНК-тест. Но след като обявили, че тюлените са го убили, всички очаквали да бъде изваден труп. Вместо това на репортерите било казано, че трупът на Бин Ладен бил изпратен от тюлените в американска военновъздушна база в Джелалабад, Афганистан, а оттам право на американския самолетоносач „Карл Винсън”, който патрулирал в северната част на Арабско море.                                                                            image                 

Бин Ладен бил погребан в морето часове след смъртта му. Проявите на скептицизъм по време на пресконференцията с Джон Бренан на 2 май били свързани единствено с погребението. Въпросите били кратки и конкретни и рядко получавали отговор. „Кога е взето решението да бъде погребан в морето, ако бъде убит?” „Това било ли е част от плана?” „Кажете ни защо е решено, че е добра идея?” „Джон, консултирахте ли се с мюсюлмански специалист по въпроса?” „Има ли видеозапис на погребението?” При задаването на последните въпроси Джей Карни, прессекретарият на Обама, се притичал на помощ на Бренан. „Трябва да дадем възможност и на други хора.”
„Мислехме, че е най-добре да се погрижим трупът му да бъде погребан според ислямските традиции”, казал Бренан, „и да предприемем действия, който да ни позволят да извършим погребението в морето”.                                                                                                                             image                                                                               Той казал, че се били допитали до „подходящи специалисти и експерти” и американските военни могли да извършат погребението „според ислямския закон”. Бренан не казал, че според мюсюлманските традиции на погребението трябвало да присъства имам, а никой не споменал на борда на „Карл Винсън” да е имало такъв.                         image

При възстановка на операцията срещу Бин Ладен за „Венити Феър” Марк Боудън разговарял с много висши правителствени служители и написал, че трупът на Бин Ладен бил измит и фотографиран в Джелалабад. Другите задължителни ритуали за мюсюлманско погребение били извършени на самолетоносача, написал той, „като трупът на Бин Ладен бил отново измит и увит в бял чаршаф.                           image                                                                                                                                                                  Военноморски фотограф документирал погребението на дневна светлина сутринта в понеделник 2 май.”
Боудън описал фотографиите:
„На първия кадър се вижда трупът, увит в бял чаршаф. На втория той лежи по диагонал върху наклонена дъска с крака върху палубата. На третия трупът пада във водата. На четвъртия се вижда под повърхността с вълнички наоколо. На последния има само кръг от вълнички по повърхността. Тленните останки на Осама бин Ладен изчезват завинаги.”                                         image                           

Боудън не твърди, че е видял снимките, които описва, и наскоро ми заяви, че в действителност не ги е виждал: „Не съм доволен, когато не мога да видя нещо с очите си, но говорих с човек, на когото имам доверие, и той ми каза, че лично ги е видял и ми ги описа подробно”. Твърдението на Боудън добавя нови въпроси към предполагаемото погребение в морето, което предизвика порой от искания въз основа на закона за свободата на словото, повечето от които останаха без отговор. В едно от тях се настоява за достъп до снимките. Пентагонът отговорил, че при проверката на всички налични записи не са открити доказателства за направени снимки по време на погребението. Исканията относно други въпроси, свързани с нападението, също останали безрезултатни.                                 image                   Osama Bin Laden in Ground Zero Hell            

Причината за липсата на отговор станала ясна, след като Пентагонът провел разследване във връзка с обвиненията, че администрацията на Обама е предоставила достъп до секретни материали на създателите на филма Zero Dark Thirty (в него се разказва за тайната операция по залавянето и убийството на Бин Ладен – б. пр.).

Докладът на Пентагона, който е качен в мрежата през юни 2013 г., отбелязва, че адмирал Макрейвън е наредил файловете, свързани с нападението, да бъдат изтрити от всички военни компютри и преместени в ЦРУ, където щели да бъдат защитени от искове въз основа на закона за свобода на информация като „оперативни”.

Действията на Макрейвън означавали, че външни лица не можели да имат достъп до незасекретените бордови дневници на „Карл Винсън”. Бордовите дневници във военновъздушните сили са неприкосновени и се водят отделни такива за въздушни операции, за борда, за машинното отделение, за лечебницата и за командна информация и контрол. Те показват хронологията на събитията ден по ден на борда на кораба; ако е имало погребение на „Карл Винсън”, то е щяло да бъде отбелязано.                    image  

След моряците на борда на „Карл Винсън” изобщо не се говорело за погребение. Самолетоносачът завършил шестмесечната си мисия през юни 2011 г. Когато корабът хвърлил котва в базата си в Колорадо, Калифорния, контраадмирал Самюел Перез, командир на ударния отряд на самолетоносача „Карл Винсън”, казал пред репортерите, че на екипажа е наредено да не говори за погребението.                                               image                                                                                                             
Капитан Брус Линдзи, шкипер на „Карл Винсън”, заявил на репортерите, че не може да го обсъжда. Камерън Шорт, член на екипажа на „Карл Винсън”, съобщил пред денвилския „Комършъл Нюз”, че на екипажа не е казано нищо за погребението. „Знаел само това, което видял по новините”, пише вестникът в репортажа си.            image     Снимки от стаята, в която е убит Осама, извадени от телевизионен репортаж и разпространявани в интернет.                                                                                                                    Пентагонът наистина изпратил серия от имейли до „Асошиейтид Прес”. В един от тях контраадмирал Чарлс Гоует съобщил, че погребението следвало „традициите на ислямското погребение” и че на нито един от матросите на борда не било разрешено да гледа. Но не се казвало кой е измил и увил трупа, нито кой арабскогооврящ е провел службата.
image

Седмици след нападението двама консултанти с дълъг стаж от Командването на специални операции с достъп до текущи разузнавателни сведения, ми казаха, че на борда на „Карл Винсън” не е имало погребение. Единият консултант ми каза, че останките на Бин Ладен били фотографирани и разпознати, след като били закарани със самолет обратно в Афганистан. Консултантът добави: „Тогава ЦРУ пое контрол върху трупа. Легендата беше, че е изпратен със самолет на борда на „Карл Винсън”.” Вторият консултант потвърди, че не е имало „погребение в морето”. Той добави, че убийството на Бин Ладен било политически театър с цел да се излъскат военните заслуги на Обама… Тюлените сигурно са очаквали грандиозно политическо изпълнение. Един политик не може да устои. Бин Ладен стана ефективно преимущество.”                                          image                        

По-рано тази година отново говорих с втория консултант и се върнах към погребението в морето. Консултантът се изсмя и рече: „Искаш да кажеш, че не е стигнал до водата?”
Пенсионираният служител каза, че имало още едно усложнение: някои от тюлените в отряда се били похвалили пред колегите си и други хора, че са направили трупа на Бин Ладен на решето. Останките, включително главата му, в която имало само няколко дупки от куршуми, били хвърлени в един чувал за трупове и по време на обратния полет с хеликоптер до Джелалабад, части от трупа били разпръснати над планинската верига Хиндукуш – или поне така твърдели тюлените. Според пенсионирания служител тюлените още не знаели, че мисията им ще бъде оповестена публично от Обама след няколко часа: „Ако президентът беше следвал плана, нямаше да има нужда от погребение в рамките на няколко часа след убийството. След като легендата беше провалена и смъртта стана публично достояние, Белият дом се изправи пред сериозния проблем „Къде е трупът?”                           image             

Светът знаеше, че американските военни са убили Бин Ладен в Аботабад. Настъпва паника. Какво да се прави? Трябва ни „труп, който да свърши работа”, за да кажем, че сме разпознали Бин Ладен посредством ДНК-анализ. Сигурно офицери от военноморските сили са измислили „погребението в морето”. Идеално. Няма труп. Почетно погребение според законите на шериата. Погребението е оповестено с всички подробности, но искове по закона за свобода на информацията потвърждават, че достъпът до него е бил забранен заради „националната сигурност”.                                                                    image                         

Класическо разплитане на зле скалъпена история за прикриване на истинските факти – решава непосредствен проблем, но при най-малката проверка, няма с какво да бъда подкрепена. Първоначално изобщо не е имало план да се пренася трупа до морето и погребението на Бин Ладен в морето изобщо не се е състояло”. Пенсионираният служител каза, че ако се вярва на първоначалните отчети на тюлените от Бин Ладен не е било останало кой знае какво, за да се погребва в морето.
  image

Неизбежно беше лъжите, измислените твърдения и измами на администрацията на Обама да предизвикат бурна негативна реакция. „Имахме четиригодишно прекъсване на сътрудничеството”, каза пенсионираният служител. „На пакистанците им трябваше доста време, за да повярват отново във военното ни сътрудничество в борбата срещу тероризма – през това време тероризмът по света се увеличаваше… почувстваха, че Обама ги е предал. Чак сега подновихме отношенията си заради заплахата от Ислямска държава, която се появи там и която е много по-голяма, а и събитията с Бин Ладен вече са в миналото и някой като генерал Дурани може да излезе и да говори за тях”.

Генералите Паша и Каяни се пенсионираха и според слуховете са разследвани за корупция по време на службата им.                                                                                                                                Дълго забавения доклад на Сенатската комисия по разузнаване за изтезанията от ЦРУ, излязъл миналия декември, документира многобройни случаи на официални лъжи и изказва предположението, че ЦРУ в най-добрия случай са имали бегли сведения за куриер на Бин Ладен и изтезанията са били с по-ранна дата. Докладът води до сензационни международни заглавия за извършени жестокости и симулиране на даване заедно с потресаващи подробности за хранене през ректума, ледени бани и заплахи за изнасилване и убийство на семейни членове на задържаните, за които се смятало, че укриват информация. Въпреки лошия обществено отзвук, докладът бил победа за ЦРУ. Основният извод – че използването на изтезания не водело до разкриване на истината, вече е обект на публичен дебат повече от десетилетие. Друг ключов извод – че провежданите изтезания са били по-жестоки от съобщените пред конгреса, – бил смехотворен предвид публичните изявления и публикуваните разкрития от бивши разпитващи и пенсионирани служители на ЦРУ.

Докладът описва изтезания, които явно противоречат на международните закони и нарушават правилата за „неуместни действия”, или в някои случаи „грешки на ръководството”. Дали описаните деяния са военни престъпления не се обсъжда и в доклада не се казва, че някои от разпитващите агенти от ЦРУ или техните шефове трябва да бъдат разследвани за престъпления. В резултат от доклада няма никакви значими последици за ЦРУ.

Пенсионираният служител ми каза, че ръководството на ЦРУ станали експерти в отклоняването на сериозни заплахи от конгреса. „Създават нещо ужасно, но не толкова лошо. Дай им нещо, което звучи ужасно. „Боже, завираме храна в задника на затворник!”. Междувременно не казват на комисията за убийствата, другите военни престъпления и тайни затвори като този, който още имаме в Диего Гарсия. Целта беше да протакат колкото се може по-дълго, така и направиха”.

Основната тема в окончателния доклад от 499 страници на комисията е, че ЦРУ са лъгали систематично за ефективността на програмата си за получаване на сведения чрез изтезания с цел предотвратяване на бъдещи терористични атаки в САЩ. Лъжите включвали важни подробности за разкриването на агент на Ал Кайда на име Абу Ахмед ал-Куайти – за него се твърдяло, че е ключов куриер на Ал Кайда – и неговото проследяване до Аботабад в началото на 2011 г. Предполагаемите сведения на ЦРУ, търпението и умелото разкриване на Ал-Куайти се превърнали в легенда след екранизирането им във филма Zero Dark Thirty.                                                          image             Osama Bin Laden - Реинкарнация                      

Докладът на сената многократно повдигал въпроси за качеството и достоверността на сведенията на ЦРУ за Ал-Кауйти. През 2005 г. вътрешен доклад на ЦРУ за преследването на Бин Ладен отбелязал, че задържаните предоставили малко ефективни следи и трябва да приемем възможността, че са създавали измислени герои, за да отвличат вниманието ни или да не признаят, че нямат преки сведения за местоположението на Бин Ладен.” В съобщение на ЦРУ година по-късно се казва, че „не успяхме да съберем ефективни сведения за местоположението на Бин Ладен от някой от задържаните.” В доклада също така се изтъкват няколко случая, в които шефове на ЦРУ, включително и Панета, са правили неверни изявление пред конгреса и обществото за важността на „разширените техники за разпит” при търсенето на куриери на Бин Ладен.                   image          Where in Paradise is Osama Bin Laden                    
image
На Обама днес не му предстои преизбиране както през пролетта на 2011 г. Принципната му позиция относно предложеното ядрено споразумение с Иран говори много, както и решението му да действа без подкрепата на консервативните републиканци в конгреса. Лъжите на високо ниво обаче си остават начинът на действие на американската политика заедно с тайните затвори, атаките с дронове, нощните нападения на специалните сили, заобикалянето на командната верига и отстраняването на хората, които могат да кажат „не”.

От “Лондон ривю ъф букс“. Превод Анна Христова.                                                                    image                                                                                e-vestnik.bg/      



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243711
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930