Блогът на budha2 :: СЕМ е едно от оръжията на комунистите за затриването българите и България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.06.2015 23:17 - СЕМ е едно от оръжията на комунистите за затриването българите и България

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2493 Коментари: 0 Гласове:

„Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма;
една медицинска диагноза би постановила,
че това е патологичен негативизъм.
Ако някой стане част от масите,
той явно е предразположен към тази зараза…“

Карел Чапек „Критическата функция по отношение на властта е задължителна за журналистиката, но не по закон, а като професионален стандарт. Неспазването му обаче обикновено струва скъпо и на журналистите, и на властта…. Така или иначе, критическата енергия, която не мина през медията, накрая излезе на улицата… Пък и мисля, че медиите, поне тези, които не живеят от политически проекти, си направиха важни изводи от протестите през 2013-а, качиха се в една лодка с гражданите, а не с властта.“[Диляна Димитрова – „Георги Лозанов: За успокоение на хейтърите – за последен път съм шеф на СЕМ“]

Зона, напълно заета от чалга

Познайте кой е изрекъл горните „мъдри“ констатации. Може би допускате, че е някой истински мъдрец, титан на мисълта. Но преди всичко – човек с вяра, със съвест, с морал.

Ето как го описва един пловдивски журналист, който е минал през професионалната журналистика, добра или лоша. Но реална, произвеждаща продукция. И за разлика от автора на горните „мъдрости“ не е прекарвал времето си предимно, отърквайки се в силните на деня. Та съвсем не на шега вестникарят рисува следния словесен портрет:

„Когато го слушаш, можеш спокойно да се отпуснеш и да дремнеш. Речта му е плавна и спокойна като водите на Марица през лятото. От устата му излизат гладки и заоблени като речни камъчета думички. Дори и не прави някакви артистични опити или паузи, за да симулира мислене. Изреченията са еднакви и лъскави като жълтите павета, на които е израснал. Той направо изпълва всякаква представа за класическото столично денди. Чест му прави, че храбро признава: „Аз съм книжен човек!“

Пропускам граматическата грешка на журналиста – „папионка“ вместо „папийонка“. Вярно, навремето имаше коректори. Другарите – „новите професионалисти“, които единствено разбират значението на това словосъчетание, лишено от смисъл, утрепаха тази толкова важна професия. Сториха го „професионалисти“, за каквито минават Петьо Блъсков, познат сред състудентите си като „Сопола“, Валери Найденов – агент „Сашо“, Тошко Тошев – агент „Бор“, и техните школници, въдворени от водещите им офицери в медийния им милиционерски участък.

Имате ли представа какви бяха някога изредените „преподаватели“? Първият се подвизаваше в отдел „Култура“ на официоза „Отечествен фронт“. Публикуваше рядко. В замяна на това пиеше постоянно. Наричаха отдела им „Пивницата“. Защото започваха от… 9-10 часа сутрин. Още с пристигането на първия събудил се от клиентите, явяващи се и арендатори. Тогава имаше дежурства…

Така, от чашка на чашка, другарят Петьо се издигна до заместник-секретар на първичната организация на БКП в редакцията. Сетне Партията го натовари да предостави хартия за първия брой на „опозиционния“ вестник „Демокрация“. И да издаде първия частен вестник след 1947 година – „168 часа“ или „Цяла седмица“, както го наричах тогава.

Как и защо Петьо „Сопола“ успя? Може би не съм прав и злословя. Още тогава е бил „свръхпрофесионалист“?

Да де, ама има очевидци, свидетели. И то не каквито и да са, а даже формално „извисени“ личности. Какъвто, без съмнение, беше Калин Тодоров. Той е син на дългогодишния член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Станко Тодоров – последния председател на Президиума на Народното събрание от Живковото безвремие. Тогавашният Цецко Цачев, ако искате да добиете по-образна представа. Той си спомня:

„Работех във вестник „Отечествен фронт“ – завеждащ „Международния отдел“. Завеждащият „Културния отдел“ се казваше Петьо Блъсков. С организацията „Отечествен фронт“ очевидно потъваше и вестникът. Блъсков предложи да правим частно издание. Бях правил изчисления. При състав от двадесет души възможният минимум и тираж двадесет хиляди броя трябваха милион лева. Парите естествено ги нямахме. Блъсков се усмихна загадъчно и вестник „168 часа“ превзе сергиите на вестникарите. Според хвалбите му – благодарение на революцията в българското вестникарство.

Спомням си кривата усмивка на отговорния секретар на „Отечествен фронт“: „Да са живи и здрави братовчедите.“ За кратко „168 часа“ стана флагман на медийна империя, част от която налапаха Деян Пеевски и майка му Ирен Кръстева.“

Необходимо отклонение, отново в същия стил „комунистическа чалга“. Калин Тодоров цитира реплика, изречена от „отговорния секретар на „Отечествен фронт“. По онова време това все още беше Любен Генов. Предстоеше му да оглави „Вечерни новини“, водещия се седесарски „Експрес“ и самия „Отечествен фронт“. Беше член на БКП, произлизащ от тежко червено семейство. С други думи – престъпник, мафиот, съгласно сега действащото законодателство, което цитирах в предходната част.

Длъжността „отговорен секретар“ беше част от номенклатурата на Държавна сигурност. Тъй като онзи, който я заемаше, отговаряше за производството на изданието. „Секретариатът“ беше последното възможно редакционно звено преди постъпването на готовите страници в печатницата. С други думи, там беше окончателната възможност за „хващане“ на саботаж, провокация, грешка…

Любен Генов е агент на Държавна сигурност. Не съм си правил труда да проверя, дали е осветен официално. Но даже агентурният му псевдоним „Ангелов“ битува из медиите.

Любен Генов е баща на Екатерина Генова – понастоящем „директор на Дирекция „БНТ Свят и региони“, както пише в служебния й профил. В същия източник четем:

„Работила е като литературен сътрудник и редактор във вестниците „Вечерни новини“ и „Работническо дело“ – „Дума“. През 1990 година започва работа в БНТ като репортер в „По света и у нас“. По-рано, през 1984-86 година, е автор и водещ на тв рубриката „Актуална антена“. През 1992 година при създаването на Ефир 2 става автор и водещ на седмичното токшоу „Ах, тези муцуни“. То е на екрана на Ефир 2, а след закриването му – и на Канал 1, в продължение на 10 години… След спирането на предаването, в продължение на 3 години Генова води авторска седмична рубрика със заглавие „Ах, тези…“ във вестник „Стандарт“. От 2005 година Екатерина Генова е ръководител на Сателитния канал на БНТ ТВ „България“.“

Доста млада, Екатерина се омъжи за тогава известния тенисист Божидар Пампулов. Той, неговият близнак Матей, и по-големите им братя Димитър и Емелян, наистина бяха прочути пловдивчани. Бащата, тъстът Любен Генов, уреди младото семейство с просторен апартамент в солидна „буржоазна“ кооперация в самото начало на булевард „Ленин“, сега „Цариградско шосе“, съвсем близо до „Орлов мост“. По онова време това беше възможно единствено за т. нар. правоимащи.

Защо ли? За забравилите или неинтересувалите се ще припомня. От 1972 г. продажбата на жилища от гражданите беше възможна само чрез посредничеството на съответния районен народен съвет – сега община. И на цена, определяна от същия орган. Всеки, който искаше да осъществите такава сделка, наистина нямаше никаква друга възможност. Трябваше да заяви желанието си с всички необходими документи в районния съвет. Там му определяха цена и купувач. Социализъм!

Смея да твърдя, че законът се е прилагал изцяло, на сто процента. Знаете ли защо и как?

Най-вероятно правоимащите са минавали по същия път. Като съответните чиновници са определяли гигантски цени на имотите, продавани от номенклатурчиците. И обратното – извънредно ниски, когато са купували. Знам случай като втория. Солиден апартамент от 110 квадратни метра до градинката „Свети Георги“ в столицата беше купен от дъщерята на такъв правоимащ от средните нива за… 11 000 лева!

По онова време толкова струваше 85-квадратен панелен коптор в „Младост“ или „Люлин“. Мечта, постижима за простосмъртните жители на „развитото социалистическо общество“ след минимум три петилетки чакане с пари, внесени в банка. Но неносещи никаква лихва – 0, нула, zйro, nullitа, Null, cero!

Скоро след сватбата на Екатерина и Божидар, връщайки се от работа, младоженката завари съпруга си в семейната спалня, но… с друга жена! Помня го. Също – как най-прочутата ни баскетболистка Ваня Войнова неколкократно ми разказваше, че се е отървала от „това зло“. Ката тренирала тенис и ухажвала сина й, баскетболиста Росен Барчовски.

След развода Генова е успяла да се уреди с втори мъж – също от онова „добро утро“. Той се именува Филип Цанов и БКП му повери Месокомбината в Пазарджик, който се славеше с това, че работи изключително за износ. Съсипа го. Сега пишат, че на негово място строи жилищен комплекс?! Твърдят, че и „понастоящем е производител на колбаси“ под марката „Браво“.

„… Вживял се е в ролята на екологичен ментор на ПП „Витоша“. Председател е на създадената и спонсорирана от Цеко Минев и „Юлен“ АД антиприродозащитна организация „Природа за хората“, обявила война на Дирекцията на ПП „Витоша“ и на природозащитниците, заради противодействията им на незаконните дейности в парка от офшорката „Витоша Ски“, също собственост на Цеко Минев. Членове на „Природа за хората“ са все съмнителни персони – побойникът на полицаи и понастоящем културен министър Вежди Рашидов, царският икономист и строител на хотели в Банско Владимир Каролев [агент „Камен“], източилият „Турист спорт Банк“ бивш шеф на БТС Стефан Груев, актьорът Тончо Токмачкиев и други… Средствата и словесните блудства на „Природа за хората“ стигат до откровена простащина, за което основна „заслуга“ има Юлий Москов и неговият посредствен вестник „Седем дни спорт“ – печатният флагман, на съсипвачите на Витоша…

Като управител на „Родопа Пазарджик“ Филип Цанов е сред най-големите длъжници в България – 485 634 лв. неплатени данъчни и осигурителни задължения към НАП към дата 19 юли 2011 г. Освен неуспешен колбасар, Филип Цанов се подвизава и като строителен предприемач на територията на същия задлъжнял комбинат. Там строи върху 34 декара 22 блока на стойност 10 милиона евро с инвеститор Красимир Гергов.“

„Хубава“ и „смесена“ компания! Юлий Москов беше заместник-партиен секретар на вестник „Народна младеж“! И служител на израелския гражданин, бивш съветски, Михаил Шварц, познат като Майкъл Чорни.

Разбирате ли, какво се опитвам да ви обясня? Тук нищо не е помръднато и никой от старите комунистически фамилии не е докоснат. Блато, от което водата изтича. Като пресъхне съвсем, ще остане само тинята – ние. Всички алчно червени фашисти имат резервни родини. А вие и децата ви? Чалгата на чалга-елита продължава в Чалгария

Чувал съм да спрягат заглавието на някакъв филм: „Богатите също плачат“. Не е ли по-добре да ги накарате да отговарят за престъпленията си? Какво ви топли следното:

„Мъжът на „муцуната“ Екатерина Генова – Филип Цанов, от година насам нежно се грижи за девойка, която може да му бъде дъщеря, съобщиха за „ШОУ“ познати на видния бизнесмен. 27-годишната мома е пресаташето на националния отбор по волейбол Мария Джерекарова, а отскоро се грижи и за интересите на мобилния магнат Красимир Стойчев. И на двете места тя е уредена с любезното съдействие на богатия си любовник. Шефката на БНТ 2 и БНТ Свят Катя Генова дори не подозира с какви красиви рога я е окичил вторият й съпруг.“

Ние допуснахме едноклетъчни същества, изпълзели от обществената помия, да се правят на елит пред нашите погледи. И търпим това безумие.

Освен това се замислете: Когато някой опита да надигне глас, да изрече истината, подкрепихте ли го? Как и достатъчно ли?

Повечето от вас знаят, че за мен професията журналист е срамна. Тя е евфемизъм на проститутка. Обиждам се, когато някой я залепи към името ми. Но се върнете към онова, което е написал пловдивският професионален журналист по адрес на Георги Лозанов – носител на милиционерските звания „доцент“, „гост преподавател“, „художествен консултант“, „председател“ и „член“ на множество журита, заемащ длъжностите „ръководител на катедра“ и „председател на органа Му“:

„Дори и не прави някакви артистични опити или паузи, за да симулира мислене. Изреченията са еднакви и лъскави.“

Такива са всички от т. нар. елит. Комунисти, комсомолци, пионери-мераклии… Но всички крачат в единен строй към своето кариерно – разбирайте – материално, преуспяване.

Вторият „професионалист“ от онези, които ликвидираха коректорската професия, е Валери Найденов – агент „Сашо“. Десети ноември го завари като кореспондент на „Работническо дело“ в Москва. Когато се върна, Партията му възложи да помага на по-малкото си „братче“ Блъсков. Така се роди вестничето „24 часа“ – „Цял ден“, което въведе малоумието в езика на журналистиката – пардон – проституцията.

Освен личните си заслуги на комунист и сътрудник на Държавна сигурност, Валерката „страдаше“ от обречеността да получи космически старт с партийна ракета-носител. Зер баща му – комунист – ехе, отпреди Девети, се беше сражавал в… съветски партизански отряд. А това се цени не само в Москва, но и в останалите съюзнически столици. Впрочем, Валери не беше успял да завърши образование в такава, а в Ню Йорк – по онова време най-големия град на планетата.

Третият „герой“ от закриването на коректорския занаят носи „обаятелното“ име Тошко Тошев. То най-вече е… рядко. Да припомням ли биографични бележки за агент „Бор“, съдържател на явочна квартира и не само. Също така – доносник. Фигурира с дела и документи в съдебния архив от осъждането на достатъчно известния ви Янко Янков. (Вижте илюстрацията.)

Ако се върнем към основната задача на Министерството на мисълта, тя е да следи електронните медии. Не само да ги наблюдава, подслушва и да донася за тях. Вменено му е правото и да ги наказва. Значи е повече от милиционерски участък. В такъв само бият. А тези лишават от хляба и пращат в забвение – в медийния Сибир.

А най-услужливият теляк, който с готовност изпълнява мокрите поръчки на комунистическата власт в радиата и телевизиите, е другарят Георги Лозанов. Затова е най-харесван. Навярно сам е забравил, кога за първи път е надянал мрежестите чорапи, закопчал е жартиерите, вдигнал е задната част на и без друго оскъдната по размери поличка, за да се изтъпани в цялата си неотразима „хубост“ пред друг „красавец“, тогавашния президент Петър Стоянов. И да му предложи секретарят на Ученическия комитет на цялата елитна пловдивска езикова гимназия „Лиляна Димитрова“ да го назначи в дълго лелеяния Орган от неговата квота.

Ето как започна кариерата на оногова, когото вече смятат за der Medien Fьhrer, „великолепния“ председател на СЕМ.

„И наистина Георги Лозанов, щастливо избран за пети път като шеф на Съвета за електронни медии (СЕМ), от дете дишал силно сгъстен интелектуален въздух и въображението му се е блъскало в стени от книги.

Неговите родители са едни от най-известните архитекти в София, хора с престиж и възможности далеч над средните, дори и при социализма. „Да са живи мама и тате!“, признава свидната им рожба. Иначе щеше да е чутовна неблагодарност, защото ако е станал нещичко, го дължи на тях. Дори и разкошното жилище, което обитава с втората си съпруга Галя на пъпа на София и луксозното вилно имение във Връбница.

Освен че е книжен, Гого, както го нарича интелектуалният хайлайф, меко казано не е много смел. И не му е трябвала смелост. Тя щеше непоправимо да му развали рахатлъка и кариерата, защото ще го подтиква към позиции и мнения, доста нелицеприятни за властта – която и да е. Някои обясняват петото му избиране за шеф на медийния регулатор точно с тази гражданска хрисимост. За него обаче тази мекушавост е признак на добро възпитание. Може и така да се нарече, зависи откъде я гледаш.

Всъщност Лозанов за шести път ще председателства СЕМ, защото един път вече е бил, когато медийния регулатор се наричаше Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ). Но и тогава, пък и през сегашните му пет мандата, Лозанов не е направил впечатление с остра позиция и тежки санкции към собствениците на електронни медии.“

Не се държи така с всички медии и с техните уж сайбии. И предпочита да „делегира“ правото да наказват на своите подчинени – инспектори.

„Той заголва гърди и твърдо брани независимостта на съвета: „медийният надзор не подлежи на надзор, няма кой да упражнява надзорна функция върху нас освен съда!“ Така го е написал дори законодателят. Ама за да няма главоболия, заключава: „Но ако не отидем в парламента, ще произведем един ненужен обществен скандал!“ А за Гого един обществен скандал с неговото име, е равносилен на жива смърт.“

Кой ли го е накарал отново да посегне на телевизия „Евроком“? И от какъв зор нейните иначе „тъй смели притежатели“, този път се свиха и спаружиха, сякаш бяха зърнали очите и съскащия език на кобра? Не е самохвално, напротив. Но за Гоговците и останалите името ми е нещо като плаща на тореадора пред очите на бика. Затова са готови на всичко. Уж се кълнат, че спазват законите, а на практика с изумителна настървеност ги погазват.

Георги Лозанов не е единственият, който с активната си антидемократична дейност срещу свободата на словото, реализира на дело повелите на Партията. Но той проявява особен садизъм. Затова се заемам с него. Както с още една воняща на гнилост другарка от настоящите надзиратели в концентрационния лагер Съвета за електронни медии. Те са едни от главните изпълнителски кадри на продължаващия престъпен комунистически режим, които доведоха страната ни до 106-ото място в класациите за свобода на словото. Нека позорът бъде върху тях, семействата и потомството им до девето коляно!

Освен председателя Лозанов – колко точно звучи, като председателя Мао – имам предвид и неговата оръженоска, другарката Мария Стоянова. Доколкото разбирам, те са основните дейци в тази инквизиция на духа и свободата. Двамата постоянно нарушават законите и правата ни, като извършват терористични акции срещу свободата на мисълта и изразяването.

Освен всичко друго, те постоянно са в конфликт на интереси. Като уж надзирават и държавната медия БНТ. А същевременно публикуват в нея свои продукции.

В такъв случай как ще контролират телевизията, която виси на нашите джобове, за да им плаща? Естествено е, че тя се ползва с привилегии! Има ли равнопоставеност пред законите? Къде е правото? Що за справедливост е това?

Да начена с председателя.

„Превърнах се в любим герой на упражненията по омраза, защото нося папийонка, имам дълга коса и говоря с дълги изречения“ – имал дебелоочието да заяви той. Впрочем, последното, заедно с тоталната му безполезност, е едно от най-забележителните негови качества.

Носил съм по-дълга коса, но… когато му беше времето. И милиционерите редовно изпробваха своята злоба и фризьорски умения върху главата ми. Но Гого, както е популярното му име, е бил сред правоимащите да носят дълги коси. Струва си да позато̀ча облите му думи, с един стих от „моето време“:

“Cheveux longs et idйes courtes.”[Дълга коса, къси идеи, фр. Заглавие на песен от Джони Холидей. ]

Така държеше исото на туземните ни болшевишки властници Джони Холидей през 1966 г. Със сигурност, без да е наясно, че налива вода в тяхната мелница.

По онова време той залязваше. А съпругата му, нашенката Силви Вартан, откриваше концертите на “The Beatles” и той ревнуваше. Не можеше да понася и успеха на „новата вълна“, начело с Антоан. Песента му беше именно отговор на “Les Йlucubrations d’Antoine”. В нея роденият в Мадагаскар рошльо изпя:

“On verrait des avions dans les couloirs du metro et Johnny Hallyday en cage а Mйdrano.”[18]

Сетне, със закъснение, и Жан-Филип Смет, или Джони Холидей, си пусна дълга коса. Твърдя, че още тогава бях първият в София, който си уши риза на цветя. Взех модела тъкмо от Антоан. “The Rolling Stones” – също. Извоювал съм си правото да река на Гого Папийонкестия:

“Cheveux longs et idйes courtes.”

Времето е различно. Не е за “cheveux longs”. Никак не е оригинално. Старомодно и изтъркано е. Да беше чел повечко, лутайки се безцелно из книгите, на Гогата щеше да му е известно мнението на Чехов:

„В человеке должно быть все прекрасно: и лицо, и одежда, и душа, и мысли.“

Той явно е възпитан другояче. Има различни ценности и доста комплекси. Даже второкласен психоаналитик ще ви обясни, че прическата и папийонката му са израз тъкмо на това. Парадирането с „книгите“, тоже. Както и дълго обработваното, добре овъргаляно кълбо от думи, които не казват нищо. Но изглеждат по-така – „ф-ф-фатално“! В него отсъства мисъл. Липсва позиция. Даже приказките за „омразата“ на другите, на околните – останалите, е защитна реакция, родена от комплексите. Главният от които е „комплексът на властта“.

Ако съвсем мъничко перифразирам душеведа от ЦРУ на Съединените американски щати Григорий Климов, като само сменя името, ще се получи следното:

„… „Комплексът на властта“ винаги е свързан със садизма. А садизмът – с хомосексуалността и престъпността. И това съвсем приляга на Лозанов.“

Затова изкарва другите „хейтъри“, сиреч „мразещи“. А той развява коса, щръкнала като в Борис-Ангелушева рисунка на септемвриец. И разхожда папийонката си – чистичък и целият в бяло, сякаш е Румениге в Бундеслигата. Доскоро и Йозеф Блатер ходеше така… diagnosa.net/

Нагоре