Блогът на budha2 :: Потъпкване на опозицията в науката

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.07.2015 20:47 - Потъпкване на опозицията в науката

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 983 Коментари: 0 Гласове:

“Ако зад нечия позиция или теория стоят доста влиятелни интереси, предстои трудна задача за тези, които се противопоставят на нейните повици. Трудностите се увеличават, ако предизвикващите са аутсайдери, които “не играят по правилата.” Ако сте талантлив учен с добри резултати от работата в елитен институти напишете обичайна на вид научна статия с оспорване на общоприети идеи, може да имате доста трудности. За всеки друг това ще бъде още по-трудно »(« Habitat Австралия », 1992, № 7).

Науката работи като сложен процес на филтриране. Стените и залите на академиите вървят ръка за ръка с науката. Без значение колко талантлив си, ако не разполагаш с научна степен, няма да стигнеш до следващия филтър. Полезно е да имате правилната степен от правилния (което означава престижен) институт. Ако го имате, ще откриете, че писането на статии е условие за успеха на учения като изследовател. След това и ще научите какво означава да се “играе по правилата.”

Следващият филтър – процесът на предварителен преглед. Вашите статии ще бъдат разгледани от рецензенти. Те вероятно ще се публикуват в случай че отговарят на приетата теория, и, очевидно, че ще бъдат отхвърлени, ако не съответстват. Без значение дали сте най-малко три пъти прав, това не гарантира, че една нова, предизвикателна, подкопаваща основите теория хвърлена в кулите на научните институции от слонова кост, без значение от това колко брилянтна е, ще бъде приета.

Еретици и забранени изследвания.

През 1994 г. по “Би Би Си” е вървяла поредица от документални филми “Еретиците”, която показа как учени реагират на идеи, смятани за неприемливи. Сред тях е широк спектър от идеи, обхващащи от теорията за ефективността на високи дози витамин “C” до съществуването на антигравитацията и телекинезата. Някои от учените, които предложили тези “диви” идеи са имали солидни дипломи – например Линус Паулинг и Робърт Джен. Във всеки случай, отзвукът е бил еднотипен. Тяхната хипотеза веднага е отхвърлена и заклеймена като “глупава” или “невъзможна”, без нито един сериозен опит за вникване в доказателствата или изслушване аргументите на поддръжниците. В тази поредица перфектно показали силния дух на кастата и чувството на собственото превъзходство, която цари в научната общност.

Робърт Джен бил експерт по ракетна техника и декан на Teхнологичния Факултет в Принстънския университет. Той започва да се интересува телекинеза, в допълнение към редовните задължения и изследвания, след като един от студентите попитал дали може да разгледа възможните ефекти на ума върху чипа. Джен считал мисловния експеримент за безвреден и не е очаквал положителни резултати. Въпреки това, те били факт! Джен провежда друг експеримент, за да види дали може да бъдат повтаряни и за негова изненада резултатът отново е положителен. Университетът му забранил да говори за експериментите, но Джен е истински учен, движен от любопитство и продължил научните изследвания, като в крайна сметка публикува редица негови открития, с което разстроил много от своите колеги.

Нобеловият лауреат Филип Андерсън разкритикувал Джен в статия в списание «Physics Today» (1990, № 12). Предизвиканата полемика е била в по-голяма степен свързана със “забранената” природа относно работата на Джан, отколкото с дебат за правилността на неговите методи. Друг нобелов лауреат Стивън Уайнбърг изглежда бил по-загрижен за въздействието на опитите на Джан върху общоприетите теории на физиката, отколкото за всички факти, открити по време на изследването за телекинезата. Според Уайнбърг самата тема на изследването е достойна за осъждане. Всичко това залепва върху Джан – изтъкнатия учен, заемащ престижен пост в един от водещите американски университет етикета “еретик” …

Хората са станали по-oсъзнати за факта, че учените също са хора със собствено “аз” и личен интерес, поставен на карта. “Човешкия фактор” може да доведе до арогантно отношение на учените, които изведнъж започват да си мислят, че знаят какво е най-добре и кое е правилно само въз основа на факта, че те са учени, и по силата на този статут никога няма да излязат извън обхвата на тази наука. Такива изводи са затворени сами в себе си, те могат също да бъдат намерени у църковните власти, когато става въпрос за морал. Учените обаче твърде често действат като свещениците, когато започнат да показват какво съществува в обективната реалност и какво – не.

“Разгласитeли” и дисиденти.

През 1999 г., Арпад Пуцтaй е изгонен от Рoуетския институт в Абърдийн (Шотландия) за това, че привлякъл общественото мнение към заключенията на доклада, който доказал вредността на генетично модифицираните храни. Докладът тихомълком бил скрит в “дълбоко чекмедже” от правителството . По-рано Пуцтaй е бил временно отстранен от опити, които доказали, че плъховете, които се хранели с генетично модифицирани картофи претърпели увреждане на имунната система. Това не бяха заключенията, които правителството на Обединеното кралство е търсело. Научният елит играе твърдо. Пуцтaй не само бил изгонен, но и както следва обсипан с кал. Пресата съобщила, че “неговите открития и изследвания, както се оказа, са необосновани.” Обкръжeният от всички страни учен заявил: “Аз не съм против генното инженерство, аз просто искам да се проведат надеждни проучвания – преди, а не след като генетично модифицираните храни бъдат пуснати в продажба» («Guardian Weekly”, 12 фев 1999 г.)

Разкриването на информацията често е единственият начин, чрез който може да се каже на хората, че науката не е наред. Разбира се, това е най-правилното действие, но то може да навлече върху главата на разгласилия много неприятности, той е изправен пред риск от загуба на приятели и навличане враждата на колегите. Историята е пълна с примери за това как учени и независими изследователи са тормозени, осмивани, заплашени и наричани с какви ли не имена по страниците на книгите за това, че те предлагат радикално нови идеи или са се задълбочили в тяхното изследване.

Имануел Великовски е добре образован лекар със съответните сертификати, когато той започва да се интересува от древни митове. Всички те като че ли говорят за едно и също: в миналото е имало безпрецедентна катастрофа, която е оказала разрушителен ефект върху ранните цивилизации. Трудно му било да намери издател за първата книга, “Световете в сблъсък”: когато “Макмилан” най-накрая решил да го публикува, разярени учени са оказали натиск върху издателите. “Макмилан” отстъпил, защото бил зависим от тях: това били хората, които купували учебници от издателството. Книгата в края на краищата е била издадена от издателство “Дабълдей”. Това се случва през 1950 г., но впоследствие учените отново и отново успяли да издействат забрана на книгата. Теорията на Великовски в продължение на десетилетия е била източник на ожесточена полемика в академичните среди – докато Алварес обявил през 1980, че преди 65 милиона години един астероид унищожил почти целия живот на Земята. Днес тази теория е общоприета, въпреки че около нея все още има дебати.

Но не всички независими учени са станали обект на презрение и присмех, някои просто биват обозначени като “черната овца” и тяхната работа или се игнорира, или се третират по същия начин като творчеството на хората “с почитание”. Въпреки това, някои от тях не могат просто да бъдат забравени – по-късно техните нетрадиционни теории са признати за верни.

Покойният Скот Maк Нийш е археолог – бунтар, който винаги вървял по своя път. Работил е шест десетилетия, като повечето от този период е преминал в аргументи и разгорещени дебати. Мак Нийш е известен основно с това, че успял да определи произхода на зърнени култури от централните райони на Мексико и е автор или съавтор на 50 книги и над 200 научни статии. Той е първият учен, който внесъл мултидисциплинарен подход към археологията. Но той е известен също и с това, че предложените от него теории предизвиквали потръпване у другите археолози и антрополози. Мак Нийш твърди: той има сериозни доказателства, че първите хора се появили в Северна Америка преди 60 000 години, вместо конвенционалното твърдение за 12 – 20 хиляди години. Той е казал в интервю, че по глината и парчетата кости не може да се твърди какво са мислели или в какво са вярвали древните хора («Археология Днес», 1999, N 5) …

Томас Голд, който почина през 2001 г., е още една “черна овца”. Често той не е виждал нищо отвъд собствения си нос от своите екзотични идеи, за които никой друг не се замислял, и въпреки това често пъти неговите твърдения се оказвали верни. Той разработва първият радар по време на Втората световна война и след завършването му публикува нова теория за слуха на бозайниците, на която не е обърнато внимание в продължение на 30 години, пръв предполага, че повърхността на Луната не е замразена лава, а прах. Една от противоречивите теории на Голд се базира на идеята, че по-голямата част от биологичния живот на Земята всъщност се случва под повърхността, а не върху нея. Голд смята, че нефтът не е страничен продукт от разлагане на живи организми, а е резултат на геохимични процеси, протичащи във вътрешността на ядрото на планетата. Някои биолози и геолози са силно засегнати от тези идеи, а някои хора дори намразили учения. Голд написaл статията “Нови идеи в науката”, която се появява в «Списание за Научно изследване» за 1989 г. (Том 3, № 2). След определяне кой научен подход е правилен, той изразява загриженост, че науката върви по грешен път и се превръща в една система, която задушава откритията: “Искам да обсъдим тази заплаха и различните тенденции, които, мисля я създават или усилват. Аз мога да опиша моя собствен опит от 40 – годишна кариера в областта на науките, както и много от големите дебати, които се случиха през това време “. Голд се позовава на положителните черти на научните идеали и ги контрастира с реалния свят, в който живеят реалните учени (които в крайна сметка са само едни хора със степени) – светът, който често се характеризира с неособено идеалистични подбуди и поведение. Той описва някои от случаите, които се случват с него, показвайки доста ясно : идеалите нямат много общо с работата на съвременната наука. Тази статия си струва да се прочете.

Социологът Майкъл Дж. Махони от университета на щата Пенсилвания бе един от първите, които разследват колко добре (или зле) работи процеса на предварително рецензиране при оценката на научни трудове. Махони изпратил копие на един и същи труд до 75 проверяващи, като изменил нейните резултати – в някои случаи тя уж подкрепя конвенционалната теория, но в други случаи им противоречи. Резултатите ще изненадат апологетите, подкрепящи общоприетите теории, но не и тези, които изтъкват “необичайни” идеи. Махони установил, че “когато резултатите противоречат на убежденията на проверяващите, методологията бива разкритикувана и ръкописът е бил отхвърлен”. Разбира се, когато ръкописът поддържа системата от убеждения на рецензента, всичко става точно обратното!

Няколко изключително важни теории буквално изтекли в медиите, въпреки предразсъдъците на предварителния преглед. Работите на Едуин Кребс, ученият, който е открил процеса , който в крайна сметка е наречен “цикъл на Кребс”, първоначално са били отхвърлени. Основополагащата работа по eндосимбиозата на биолога Лин Маргулис, съавтор на ” Хипотезата Гея” (с Джеймс Лавлок), също била хладно игнорирана. За теорията му, която сега е добре позната и е включена в учебниците по биология, отначало дори не искали да чуят в Националната научна фондация. “Просто бях унизен – казва Лин – а длъжностните лица, които дават субсидии добавиха, че никога повече не трябва да кандидатствам за отпускане на безвъзмездна помощ.” («Boston Globe» 22 юни 1987).

С разпределението на финансирането настоящата система подкрепя съществуващия ред. Както Мак Ниш и Голд казвали, те са имали големи трудности при осигуряването на финансиране за нови теории и проекти, които са били изключително спорни. Това не е някакъв шпионски заговор, тук е налице по-фина и коварна, тиха и невидима система, която се опитва да се самозапази. Това е система, която може да не позволи да се развият нови идеи и научни области, просто блокирайки крана за финансиране.

Учените играят твърдо

Видяхме пасивната страна на това колко често биват потиснати новите идеи, но, както видяхме съществува много активна, агресивна страна, която има тенденция да задуши откритата форма на дебат.

Брайън Мартин написа статията “Интелектуално потискане: защо учените – еколози се страхуват да говорят» («Habitat Австралия», 1992, N7). Ако хората са изложени на риск, длъжен ли е ученият да каже за него, да предупреди, рискувайки кариерата си, или да мълчи? Мартин показа начините, по които може да бъде заглушен гласът на истината: “Ами ако “отговорните служители” имат други приоритети, или дори самите те са виновни за възникването на проблема? В такива случаи е необходимо да се предупредят “външните” – политици, медии и организации, участващи в защитата на околната среда. За съжаление, такъв сценарий е по-скоро изключение, отколкото правило. Повечето еколози учени се страхуват да говорят публично, ако това означава да оспорят политиката на мощните корпорации, правителството или гилдиите… страх от правилата, които им забраняват да правят изявления в медиите без разрешение … те се страхуват, че тяхната кариера може да прекъсне “. Мартин отбелязва, че потискането на интелектуалното несъгласие е най-ефективното, когато потенциалният дисидент сам размишлява над възможните последствия и поради това е по-вероятно да замълчи. В тази среда ние едва ли ще узнаем колко случаи на потискане на идеи всъщност се случват и колко потенциални разгласители така и не отварят устата си. Мартин го нарече “заговор на мълчанието”.

Докато науката със сила пробива своя път под флага на странната самопровъзгласила се монархия, където “кралете” и “кралиците” седят на престола на институции и фондове, а “техни величества” носителите на “Нобелова награда” биват подкрепяни от подлизурски професори, те не искат да чуят нито един дисидент или противоречаща им теория . Твърде силна метафора? Може би не е достатъчно силна. Тя най-малкото е заслужена, в действителност фактите са още по-груби. Обществото не е забравило “черните топки” при гласуването, заплахите, шантажа, клеветите и опитите да се ограничи свободата на словото. Всички сме го виждали. Неприятно е да се признае, че Алварес е бил прав : науката не е демократично занимание. Тя не разполага с открит и свободен достъп, публичен форум, тя само до известна степен действа на принципа на заслугите. Това е суровата истина. Вие трябва да “играете по правилата” и това е дълъг, сложен процес, където танцуваш както трябва, по мелодията на правилната свирка, оставяйки съмненията у себе си.

Британският биолог Уорик Колинс изхвърли “свещената крава” на политиците от науката, наивно твърдейки , че половия подбор не се вписва в теорията на Дарвин. Учил е под ръководството на известния професор дарвинист Джон Мейнърд Смит. Известният генетик Джон Toдей поканил Колинс да изпрати по-подробна версия на статията си на международна конференция по популационната генетика. Той приел предложението, несъзнателно позволил на професор Смит да види неговата статия, преди да бъде представена на конференцията. Случила се шекспирова трагедия: проф. Смит отдръпна стола под своя ученик, докато той все още се подготвял да изпрати своята работа, предварително нахоквайки го и след това успявайки да постигне отмяна на поканата. Това се случило през 1976 година. Унизеният Колинс открил, че неговата статия не може да се публикува никъде. Последният опит бил през 1994 г., но статията е отхвърлена без обяснение. Тогава Колинс напуска биологията …

“Чудният нов свят” на голямата наука.

Холтън Арп от Института Макс Планк в Германия отразил тревогата от възникналата ситуация в заглавието на есе, публикувано в «Джърнъл ъф сайънтифик иксплорейшън» (ст. 14, N 3): “До какво стигна науката “. Той не смекчава думите: “… това, което по-голямата част от хората днес приемаме за фундаментална наука е малко по-различна от това, което се превърна в организирана религия преди няколко века. Най-вредният аспект от нея днес са широко разпространените теории, които противоречат на наблюденията и експериментите … ”

Науката вече не е безпристрастна, неполитическа институция както преди. Голямата науката сега е перчене, силно политизирана структура, която използва същата стратегия и рекламни трикове , които и Големият бизнес с Голямото правителство. Холтън Арп вижда в това като по-коварна страна: “Докато религията може да е заимствала жаргона на науката, науката, което е по-важното, е приела методите на религията”. Стив Уайнбърг лесно може да стане кардинал на средновековната църква, а Робърт Джен – еретик. Във въздуха се носи миризмата на догмата и вярата, която разпространяват жреците на науката в XXI век. Той се чувства в желание да се цензурират “неприемливите” доктрини и да поучават другите в духа на църковните проповеди.

За съжаление, “кучето-пазач” на пресата в случая с науката се държи кротко, като едно декоративно кученце. Повечето журналисти изглежда треперят пред нея, а дори и най-известните сред тях рядко задават наистина трудни въпроси или правят сериозни репортажи. Нито един документален филм, разкриващ слабостите на теорията на еволюцията, не е бил показан по британската телевизия. Не изглежда ли малко странно?

В интервю с Голд, публикувано в «Washington Post» през ноември 1999 г., репортерът отбелязва: “Преди 8 години , когато Голд развиваше своята теория, някои геолози са били толкова ядосани, че подали петиция, за да накарат правителството да се премахне всякакво споменаване за нея в националните библиотеки. .. Научният свят, за който се твърди, че винаги търси истината, на практика не е много по-учтив с нея, отколкото когато Галилей попаднал в ръцете на Инквизицията “. А ние по детински наивно смятаме , че учените се противопоставят на изгарянето на книги и се борят за едно свободно и независимо мислене …

Журналистът Ричард Милтън, в писмо до Aуриол Стивънс – редактор, който отхвърля неговата aнтидарвиновска статия – пише: “Смятам, че голямата сила на науката и научния метод – това е отвореността им към дискусията. Науката не се нуждае от бдителни учени, които да охраняват вратите от еретиците. Ако тази статия засягаше други въпроси – финанси, политиката, икономиката – аз знам, че щеше да бъде приветствана като една добре написана и провокираща мисълта, дори ако нейните твърдения бяха спорни “. Това обаче не се случва, понеже статията не е написана за “другите неща”, а се отнася до “свещената крава” на дарвинизма. Може би Милтън е наивен по този въпрос, но неговото “образование” едва започваше. Има много други “теми табу” , по които няма да бъде отпечатано нещо, което им противоречи .

Разбира се, не всички учени са “същата стока “. Има много добри, честни, трудолюбиви учени, които се ужасяват от неприятните неща, които се случват в името на науката. Въпреки това, много повече от учените обичат да атакуват алтернативните теории и техните поддръжници, заклеймявайки ги с етикета “псевдонаука”, сякаш те самите са бели рицари, изпълнявайки свещен дълг – да защитят целостта на науката. Време е да се изхвърли на боклука oтрицанието, изчиствайки от неговото присъствие науката, за да не докарат положението до инквизиция в научната работа.

Статия на Уил Харти

Нагоре