Блогът на budha2 :: Опустошение

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.07.2015 17:46 - Опустошение

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 753 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.07.2015 17:47

Духовното опустощение – в Гърция и у нас – е тотално и почти завършено. Не е от вчера. Отколе съседите редовно ни навестяваха за Великден. Точно така, не за Възкресение Христово. Това чудодейно явление беше престанало да докосва душите им. У нас то беше изтрито, заличено, чрез насилието на милицията през годините на комунистическата готика, на атеистичния тоталитарен режим.

Чувам как пропагандисти мамят, че някога, когато ние сме битували в „хубавия“ социализъм, гърците са били по-зле от нас. Как куфалниците на тези комунета не пламват от срам? От началото на петдесетте години на миналия век до ден днешен в материално отношение комшиите винаги са били многократно по-добре от нашего брата. Не само те – всички околни народи, без албанците. А румънците закъсаха в края на Чаушесковия режим.

Освен всичко друго, гърци, сърби, хървати, словени, черногорци, бяха свободни. Имаха правото и възможността да проявяват стопанска инициатива, да пътуват навсякъде по света. Първите – винаги. Югославяните – по-късно. След като преминаха през комунистическата концлагерна преизподня на садиста Йосип Броз Тито. Знам го не само от медиите, но от възможно най-първа ръка, от моите роднини.

През шейсетте ни гостуваха солунчани, за часове. Беше опасно за нас. Пък и нямаха какво да правят тук. Все едно попаднаха в огромен затвор… Още не бяха станали една от четирите най-богати фамилии в Северна Гърция. Но полагаха усилия за това. Разликата между тях и нас беше като от Елисейските полета до върха на Айфеловата кула.

Крал Константин току-що беше организирал преврат, приключил с контрапреврата на полковниците. Още тогава прозряхме, че съседите също са загърбили вярата в Бога. Говореха повече за забавления, отколкото за сериозните неща в живота. Смущаваше ги само пълзящият подмолно тамошен „възродителен процес“. Тихо, незабелязано, не им позволяваха да говорят на български.

Когато по Великден гръцките туристи се изсипваха от автобусите, паркирали около храма на монголоида „Свети Александър Невски“, първата им работа беше да потърсят ресторантите, където по заповед от Държавна сигурност „предприемчиви“ кръчмари от „Балкантурист“ с пагони или агентурни псевдоними вече въртяха чевермета за тях.

Сега прочетох заглавие: „Разпъването на Гърция на кръста убива европейския проект“. Това е вярно и е само началото на края на стария масонско-комунистически план за Съветски европейски щати.

Друго в цитираната публикация ми се струва невероятно, но само донякъде. Авторът твърди, че „този опит за превръщане на Атина в задлъжняла колония ще се провали и ще отвори пътя за пробив в еврозоната“. Първата част е на път да бъде осъществена. Тя има връзка с онези съвсем битови факти, които припомних до тук. И няма нищо общо с някаква „демокрация“.

„Съществува разлика между демокрация и свобода“ – пояснява виден и за жалост вече покоен американски преподавател по икономика. – „Свободата не се измерва с възможността за гласуване. Тя може да бъде премерена чрез обсега на онова, за което не гласуваме.“

Убедено вярвам в това. Гласуването не е задължение на гражданина, както непрестанно и всячески се стараят да ви втълпят. И да ви поведат към урните като истинско стадо, под строй, по задължение. Както ни караха да манифестираме – уж „доброволно“!

Гласуването е право на свободната личност. Когато установих, че тук кръговратът на комунистите и ченгетата се превръща в политически perpetuum mobile, престанах да се явявам в съответните избирателни пунктове. Вече повече от 23 години постъпвам така.

Какво печеля? Защо непременно дирите ползата? Завоювах си правото да заявя: Аз съм свободен човек, личност, гражданин, който отстоява свободата чрез вярата в Бога/Аза и в собствените си сили. Не лъжа, никого не съм предал, не се продавам, не проповядвам, не насаждам „учения, заповеди човешки“, в които не вярвам. Нямам причина да се срамувам. Имам съвест. Държа на нея и постъпвам честно. Затова спокойно и безтрепетно мога да гледам всеки право в зениците на очите. Това е. И е доста просто, не смятате ли?

Принудиха повечето от нас да зарежем вярата си в Бога/Аза. При някои удариха на камък.

Гърците ги изкушиха. Не ги изнудиха, а ги съблазниха. Чрез измамните благини на кредитната икономика ги натикаха в тресавището на дълга. В края на тази публикация ще опитам отново да представя чудесен документален филм, посветен на темата, откъси от който преди близо три лета първи показах. Стига „свободната“ мрежа YouTube да не включи цензурата – пардон – политическата коректност.

Когато през 1981 г. приеха съседите в Европейската икономическа общност, която през 1992 година прерасна в Европейски съюз, те решиха, че са ги допуснали в елитарен клуб за избрани. Не осъзнаваха, че това е новият СССР. По онова време другарят Шойбле е бил… евроскептик. Изживяващ се като елитарист, предшественикът на Kamaradin Ангела Меркел на главното партийно кресло в Християндемократическия съюз, е настоявал за пълно обединение, включително парично, само на Германия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. В него съзирал държава – Съветски съюз в сърцето на Европа, която да има единна вътрешна и отбранителна политика, собствени въоръжени сили и обща външна политика.[50] Сега пее друг рефрен. От кого мислите, че се учат, туземните ни партийни многобойци?

Обаче какъв е бил планът? Победата на „здравите сили“, на еволюционните социалисти на Запад, трябваше да доведе до разширение на Европа. Първоначално Михаил Горбачов заговори за „общ европейски дом“. Когато висш комунистически номенклатурчик, образцов представител на Джиласовата „нова класа“, сатрап, поставял подписа си под заповеди за терористични действия, например за атентат срещу папата, започне на проповядва ново евангелие, но от същия амвон, се сещам, че трябва да гледам какво върши, а не да слушам приказките му и да им вярвам. Толкова.

Сетне западните „демократи“, като започнете от социалиста Франсоа Митеран, минете през вечния конформист и комунистически слуга Хенри Кисинджър, и стигнете до „десния“ Валери Жискар д’Естен, се разприказваха за „Европа от Атлантика до Урал“. Даже, докато нас комунягите все още ни стрижеха, те – слугите на Интернационала, са уточнявали условията на конвергенцията, на прехода към сливане на елитите, с Миша Белязания.

След като в качеството си на съдебен експерт Владимир Буковски се добра до секретни документи на КГБ и ЦК на КПСС, той направи смайващи разкрития, които бяха отминати с мълчание от „световните медии“:

„Например през януари 1989 г. делегация на Тристранната комисия отиде да се срещне с Горбачов. В нея бяха (бившият японски министър-председател Ясухиро) Накасоне, (бившият френски президент Валери) Жискар д’Естен, (американският банкер Дейвид) Рокфелер и (бившият държавен секретар на САЩ Хенри) Кисинджър. Поговорили са си сладко и са се опитали да обяснят на Горбачов, че Съветска Русия трябва да се интегрира в световните финансови институции, като ГАТТ, МВФ и Световната банка.

Насред разговора Жискар д’Естен внезапно взел думата и заявил: „Господин президент, не мога да ви кажа кога точно ще се случи всичко това – може би след 15 години – но Европа ще бъде федерална държава и трябва да се подготвите за това. Трябва да работите с нас и с европейските лидери. Трябва да отработите как ще реагирате на това, как ще допуснете европейските страни да взаимодействат с вас и помежду си или как да станете част от това. Трябва да сте подготвени.“

За наше щастие съветската част от този заговор се разпадна по-рано и не се стигна до точката, когато Москва би могла да влияе върху курса на събитията. Но първоначалната идея беше да се състои онова, което те наричат конвергенция. Без значение, дали Съветският съюз някакси ще поумнее и ще стане по-социалдемократически, щом като Западна Европа ще стане социалдемократическа и социалистическа. Значи ще има конвергенция. Структурите им трябва да си пасват.“

Излиза, че като бранят с всички сили и средства Европейския съюз, тукашните и останалите еврокомунисти защитават своята истинска родина – СССР! Да припомня, че и названията на длъжностите в Европейската комисия – комисари, са същите, както в Съветския съюз от времето на Ленин и Сталин… Освен това съм длъжен да подчертая, че обеднелият френски аристократ, масонът Валери Жискар д’Естен, беше основният съставител на неприетата Конституция на Европейския съюз, заменена от т. нар. Лисабонски договор. Наричаха го „архитект на Обединена Европа“ – него, незаконния потомък на крал Луи ХV! А зад понятието „Обединена Европа“ се крие представата за края на националните държави и меракът за единна федерация на Стария континент. Докато светът е интересен и красив със своето разнообразие…

Днес тази идея изглежда опустошена. Както запита цитираният от мен лондонски коментатор:

„Що за съюз заплашва една от своите членки като непокорна колония и отхвърля нейната демокрация като оскърбление?“

Когато във видеорепортажа говорят за 200 000 гръцки младежи, напуснали родината си, имайте предвид – става дума за последните година-две. Не се подлъгвайте и по демонстрациите с бензиновите „бомби“. Момчетата и момичетата, които замерят с тях полицаите, са идейните наследници на Михалис-Гарудисовците и Томас-Лафчисовците.

Преди 42 лета други млади гърци – студенти, превзеха атинската политехника и се барикадираха в нея. Те бяха в авангарда на битката срещу военната хунта, зад която през цялото време неприкрито, съвсем видимо, стоеше Вашингтон. А накрая, когато им наредиха, САЩ за пореден път предадоха свои довереници.

Какво завариха борците? Почти през цялото време в Гърция липсваше съпротива срещу диктатурата. Това позволи на икономиката да заработи и доведе до забележителни успехи. Промишлеността, строителството, транспортът напредваха. По време на военния режим икономическият растеж поддържаше стабилните 10 на сто годишно! Средната безработица беше под 5 процента, а инфлацията – около 2,3 на сто.

Тогава защо хората бяха недоволни? Полковниците осигуриха подходящи условия за развитие на най-богатите семейства и на чуждестранните инвеститори. През цялото време политиката беше поставена над икономиката. Така е в подобни общества. Насищането на пазарите неизбежно води до спад на растежа. В момента наблюдаваме тези явления в Китай. Южно от нас те започнаха да се усещат през 1971 и особено през 1972 година.

Ние строяхме някакъв пореден вид „социализъм“. Гърците се надигнаха и свалиха полковниците. Не без помощта на довчерашните „приятели“ на хунтата от Запада. Съседите вече бяха заможни. Освен това и доста по-важно – свободни! Ние – роби на комунистите.

Когато в края на седемдесетте кредитната икономика ги застигна, и особено след като ги приеха в „клуба на избраните“ – Европейската икономическа общност, те се самозабравиха. Въобразиха си, че блаженството ще трае вечно. Социализмът навлизаше брутално. А той развращава. Колкото повече социализъм, толкова по-голяма развала на духа и нравите.

Какво е най-характерно за него? Точно така – безотговорността, която дава воля на най-ниските инстинкти и страсти.

Неизбежна и неизменна характерна черта на социализма е увеличаването на администрацията. Не търсете никакъв Закон на Питър. Това е факт, доказан от живота. Бюрокрацията е хранителната среда на корупцията. Когато тя се разраства все повече, създава прекрасни условия за поквара, продажничество, разложение, падение. Колективната безотговорност е почвата, върху която корупцията вирее в рекордни мащаби.

Днешна Гърция е обрулена страна. Подобно на нашата. Разликата е в степента на опустошението. Там то е по-малко, понеже продължи по-кратко. Най-важното – отсъстваше тоталитарен репресивен комунистически режим, който напълно и окончателно да прочисти народното съзнание от вярата в Бога, от традициите и най-вече – от порива към свобода.

Нещо повече – там, както и тук, разказват приказки във вид на „действителната история“. Но с положителни герои, което ще рече – полезни. На тази територия – за разбойници, преквалифицирани от милиционер-историците в… герои.

У нас всичко е приключено. La commedia и finita. Мутрите и курвите са пример за подражание. Бъдещето, макар неясно, се мержелее отвъд пределите на този опит за държава.

Το τέλος. The End. La fin. Das Ende. Sfвrșit. Конец. Край! http://diagnosa.net/

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Земята осигурява достатъчно, за да задоволи нуждите на всеки човек, но не и алчността на всеки / Гръцката трагедия, в която просяците вярват

Институционализираха ли ви?

Коментари

Няма коментари

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8739490
Постинги: 4190
Коментари: 1130

Гласове: 1577

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол