Олек Гордиевски с британското издание на своята книга през 1990 г.                                                                                                                                                               Историята на един от най-големите (ако не и най-големия) провали на КГБ Олег Гордиевски е трудна за вярване и се чете като шпионски роман от Льо Каре.

Точно преди тридесет години (18 юли, бел.ред.) английското MI6 успява да го измъкне в багажника на кола през границата на СССР с финландия, като преди това двете коли на английското посолство преминават като по чудо през пет (!) контролни пункта.

На последния пункт граничните войски обхождат колите дори и с кучета. Една от жените, пътуващи със служителите на английското посолство, е с малко дете. Тя подхвърля на кучето от колата няколко чипс, а след това съобразително отива да смени памперса на бебето и небрежно го хвърля на земята. Кучето отвръща глава и отминава.

Като шеф на бюрото на КГБ в Лондон полковникът от КГБ Гордиевски работи тайно за английското разузнаване от 1974 до 1985, предавайки огромно количество информация. В КГБ започват да се съмняват в него. При една от последните му срещи с началниците си дори му пробутват питие, което трябва да разкрие дейността му. Английското разузнаване обаче знае за това и предварително му е приготвило хапче да го държи в пълно съзнание за действията му.

Той си отива в къщи и изпраща жена си и детето си извън Москва. После успява да преметне ченгетата на КГБ и да се срещне на уговореното място с английските си партньори и незабавно потеглят за финландската граница.

От тогава до днес Гордиевски е неоценим съветник към английското разузнаване за методите и плановете на КГБ. Той често дава интервюта и когато му зададат наивен въпрос, типичен за западни наивници от сорта «Мислите ли, че Русия ще се демократизира?», той отговаря точно така: «Що за наивен въпрос!»

Годишнината от неговото бягство има особено значение и за България. Една неукрепнала и крайно уязвима демокрация като българската днес е подложена на недвусмислени усилия от страна на московския хулиган Путин за дестабилизация. Националната спойка в страната е слаба, а елементите на русофилски предадели действат срещу нейните интереси. По всичко личи, че съпротивата срещу тяхната дейност е все още слаба и нерешителна.

Ако искат да има държавност, която да защитават, органите за сигурност в България биха си направили неоценима услуга да научат повече за Олег Гордиевски и неговите разкрития за руското КГБ, което и днес, след тридесет години, използва същите методи и средства в дейността си. Това важи особено за страна като България, която те са свикнали да третират с презрение, както третират всеки, който безропотно им се подчинява.                                                                                                                     Николай Флоров                                                                                                                                                    Разкритията на Гордиевски в книгата КГБ - поглед отвътре изпреварват с близо 10 години тези на Митрохин                                                                                                      Почти десет години преди да се появи „КГБ – архивът на Митрохин” във Великобритания излиза една друга книга, която извади на бял свят част от големите тайни на КГБ. Става въпрос за „КГБ: Поглед отвътре” на Олег Гордиевски, публикувана през 1990 г. във вихъра на промени в разпадналия се съветски блок. Освен темата, общото между двете книги е фактът, че както Василий Митрохин, така и Олег Гордиевски е служител на КГБ. И двете книги са написани в съавторство с преподавателя в Кеймбридж и изследовател на съветския шпионаж Кристофър Андрю.
Олег Гордиевски (1938) е далеч по-млад от Василий Митрохин (1922) и за разлика от него се измъква на Запад преди разпада на СССР. Освен това заема ръководни позиции във външното разузнаване на КГБ и разполага със сведения за резидентурите на съветското разузнаване в различни страни, много от които западни.
Имената на някои избягали на Запад разузнавачи от КГБ по време на Студената война, които знаем днес, далеч не са известни през 80-те години на миналия век. Сред придобилите публичност са имената на Валтер Кривицки и работилият за британското разузнаване и ЦРУ военен разузнавач от ГРУ на СССР Олег Пенковски, но впоследствие разкрит и осъден на смърт.
Когато през 1985 г. Кристофър Андрю пише своята книга „Тайните служби” той прогнозира, че освен някои от станалите известни разузнавачи има и други, които са внедрени в КГБ, но чиито имена и дейност не са станали известни. Прогнозата му е вярна, защото през същата 1985 г. Олег Гордиевски допълва списъка с офицери от КГБ, работили успешно за британското разузнаване.
Гордиевски завършва Московския институт за международни отношения и постъпва в КГБ през 1962 г. Работи по изготвянето на анализи за агенти-нелегали, изведени да шпионират на Запад. Ръководи разузнавателната мрежа на КГБ в Дания (1966-1970). Там работи и през 1973-1978 г. Започва да шпионира за британската разузнавателна служба МИ-6 през 1974 г., когато е в Копенхаген. Първите му разочарования от системата настъпват през 1968 г. при погрома на Пражката пролет от войските на СССР и Варшавския договор.
Работи в централата на КГБ в Москва (1978-1982), след което е изпратен в Лондон, където през 1985 г. оглавява резидентурата на разузнаването. Привикан е в Москва няколко месеца по-късно (май 1985) по подозрение в измяна. Там е разпитан е с помощта на медикаменти от небезизвестния ген. Сергей Голубев, консултирал Държавна сигурност по убийството на Георги Марков.
Олек Гордиевски с британското издание на своята книга през 1990 г. | Снимка: БТА.
Олек Гордиевски с британското издание на своята книга през 1990 г. | Снимка: БТА.
КГБ обаче не успява да изтръгне показания от заподозрения, но въпреки това той е поставен под постоянно наблюдение. Независимо от обръча около него Гордиевски успява да избяга от Москва. Това става по време на обичайния му сутрешен крос и разбира се с помощта на британските служби. След разкритията му Великобритания експулсира 25 служители на съветското посолство в Лондон, уличени като разузнавачи през септември 1985 г.
Когато в Англия Гордиевски се запознава с Кристофър Андрю те установяват сходство в две важни характеристики на съветските специални служби. Първата е моделът на операции, веднага след създаването на Чека от Феликс Едмундович Дзержински, малко след взимането на властта от болшевиките в Русия през 1917 г. И втората е повтарящата се периодично мания в КГБ за въображаеми конспирации.
В книгата, която е библиографска рядкост, ще откриете важни сведения за началото на първата политическа полиция в Русия, далечен предшественик на КГБ. Това е Опричнината, създадена през 1565 г. от Иван Грозни. Следващата могъща организация е Преображенският приказ на Петър Велики от края на XVII век.
Следва Трето отделение на Имперската канцелария на император Николай I, което също изпълнява функциите на политическа полиция. През 1880 г. вече дискредитирано то е заменено от Департамент на държавната полиция, преименуван през 1883 г. просто в Департамент на полицията. При него политическата дейност се наблюдава от специален отдел към Главното полицейско управление и от регионална мрежа отделения по сигурността (Охранное отделение). По-късно политическата полиция, натоварена със задачата да преследва лица по политически причини, става известна като Орханката. Тя разполага със задгранична агентура, а главната й квартира зад граница е базирана в Париж още през 1882 г., като има за цел да следи руската емиграция.
Предшественикът на КГБ е Чека, създадена на 20 декември 1917 г. Когато през 1954 г. е основан КГБ той приема за свои символи тези на Чека – щит и меч. Щитът символизира защитата на Октомврийската революция, а мечът – унищожителят на враговете й. До разпада на СССР служителите на КГБ се наричат чекисти. За кратко време при Ленин Чека се превръща в най-голямата служба, която изпълнява и функциите на политическата полиция – да преследва, арестува, разследва и ликвидира политически противници или заподозрени в политическата дейност врагове.
В Книга първа на „КГБ – поглед отвътре” е отделено и специално място на Сталин и неговата шпиономания. Разгледано е отношението към руската емиграция в периода 1929-1940 г. Важна част представлява внедряването на съветски агенти на Запад. По специално е разгледана дейността на „Великолепната петорка” от Кеймбридж (1930-1939). Първата част от книгата завършва с разузнаването по време на Втората световна война. Ценен източник на информация са и приложенията към изданието със структура на КГБ и списък на неговите началници, както и тези на Първо главно управление (външното разузнаване).                                                                                                                                             Авторите започват тази част с подчиняването на Полша, ГДР, Румъния, България, Унгария и Чехословакия на Сталиновата политика и поставянето им под съветско влияние и контрол. Макар и на една страница ситуацията в България е описана така:
„Българската столица София е завладяна от комунистите по-бързо дори и от Букурещ. Подсилен от славянофилските симпатии към Съветска Русия, комунизмът, без изобщо да представлява някаква внушителна сила в българското общество, има много по-здрави корени, отколкото в Полша и Румъния. България има репутацията на страна, отглеждаща най-качествените болшевики за Коминтерна между двете световни войни.
С успешната си защита в Лайпциг срещу нацисткото обвинение за подпалването на Райхстага през 1933 г. обаятелният български комунист Георги Димитров става герой на антифашисткото движение. Той е последният Генерален секретар на Коминтерна от 1935 г. до 1943 г. Когато Червената армия пресича българската граница през септември 1944 г., доминираният от комунисти отечествен фронт извършва успешен държавен преврат.
Само за три месеца членската маса на комунистическата партия нараства от 15 000 на 750 000 души. Комунистическата народна милиция, изместила дотогавашната полиция, и ръководена от НКГБ (Народный Комиссариат Государственной Безопасности СССР (1941, 1943-1946 г.) тайна полиция установяват режима на терор. Дори Димитров отлично знае, че неговият телохранител и шурей Вълко Червенков, когато е спасил по време на големия терор, е вербуван от тайната полиция да го шпионира.
След четиримесечно коалиционно правителство през януари 1954 г. властта е завзета от мнима коалиция между комунисти и техни симпатизанти. Фалшифицираните избори през ноември 1945 г. осигуряват на Отечествения фронт 88-процентно мнозинство. Въпреки смелата ариегардна съпротива на останките от опозицията България става народна република през декември 1947 г. Тя се превръща в най-верния поданик от всички съветски сателити през следващите десетилетия.”

Централно място в книгата заема дейността на КГБ и неговото външно по време на Студената война. Проследени са различните етапи, свързани преди всичко с политиката при съответните съветски ръководители.
Характерното при Сталин е, че след края на Втората световна война НКГБ/МГБ дава приоритетно значение на САЩ като „Главен противник”, а Великобритания, която е основна цел от предвоенния период, остава на второ място. На НКГБ обаче му се налага да започне от нулата в разузнаването на САЩ, след като през септември 1945 г. президентът Труман закрива Бюрото за стратегически служби (OSS) и отведнъж лишава НКГБ от агентите му, внедрени дотогава в бюрото. На съветското разузнаване е далеч по-трудно да проникне в създаденото през 1947 г. Централно разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ.
След смъртта на Сталин започва голяма реорганизация на съветската Държавна сигурност. През 1954 г. Министерството на държавната безопасност е понижено в комитет (КГБ), прикрепен към Министерския съвет с цел да бъде поставен под политически контрол. Първият председател на КГБ е Иван Серов, известен с бруталните си действия при депортирането на кавказците по време на войната и при смазването на опозицията и налагането на комунистическите режими в балтийските републики и в Източна Европа. Дългогодишният опит на Серов при разправата с другомислещите му е от голяма полза по време на най-сериозната криза през 15-годишното му управление на КГБ – Унгарската революция.
Ерата на Хрушчов приключва през 1964 г., когато КГБ „съдейства” за отстраняването на съветския лидер. Хора като Шалепин (председател на КГБ в периода (1958-1961) и Семичастни (председател на КГБ в периода 1961-1967 г.) са възнаградени с партийни постове. Новият съветски лидер Леонид Брежнев се доверява на Юрий Андропов начело на КГБ. Той играе ключова роля в разправа с чешката съпротива по време на Пражката пролет през 1968 г.
В книгата са проследени най-важните операции на КГБ в Западна Европа, САЩ, страните от Третия свят и Изтока. Описани са много подробности от развитието и промените в КГБ през периода на т. нар. разведряване 1972-1984 г. Разгледана е и политика на КГБ при Горбачов след избора му за генерален секретар на КПСС през 1985 г.
В приложенията към книгата е публикуван списък на резидентите на КГБ в 14 държави, сред които САЩ, Великобритания, ФРГ, Италия, Франция, Япония.
Колкото и невероятно да звучи новината, с която книгата се появи на пазара във Великобритания през есента на 1990 г., е свързана с ... убийството на българския писател Георги Марков през 1978 г. в Лондон. В края на книгата авторите отбелязват, че след рухването на комунизма КГБ не е господар на своите тайни. Той е изправен пред опасността някои от неговите тайни да се изплъзнат от досиетата на бившите му съюзници в съветския блок. Андрю и Гордиевски посочват:
„Едно от тях, което положително тревожи Крючков (началник на Първо главно управление на КГБ от 1974 г., а след това и на самия комитет – 1988-1991 г., бел. а.), е досието на българската ДС за убийството на българския емигрант Георги Марков през 1978 г. Няколко месеца преди това българският генерален секретар Тодор Живков е потърсил съдействието на КГБ, зада бъдат заставени да си затворят устата емигранти като бившето негово протеже Марков, които го нападат в западните средства за информация.
Центърът поставя на разположение на разположение на Живков и на българската Държавна сигурност възможностите на една извънредно секретна лаборатория на КГБ – наследник на тъй наречената Камера от сталиновата ера под прекия контрол на председателя на КГБ. Крючков лично утвърждава командироването на ген. Сергей Голубев за връзка с ДС относно използването на отрови...”
Следва кратко описание на опитите за убийство на Марков и изменилия на ДС през 1977 г. в Париж Владимир Костов. Предполагайки, че досиетата за убийството на писателя в българската ДС могат да бъдат унищожени или изнесени в Москва, авторите посочват, че със сигурност обаче има офицери от Държавна сигурност, които знаят истината за операцията и биха могли да се изкушат да проговорят.
Описването на случая с убийството на Марков в книгата се превръща в новина за медиите във Великобритания. По това време в България на власт е второто правителство на Луканов, а министър на външните работи е Любен Гоцев. Той многократно е запитван от колегите си от Форин офис по този случай, но вместо съдействие прясно преименуваната от БКП на БСП партия прави всичко възможно да осуети започването на едно независимо и обективно разследване на убийството от следствените органи в България.                                                    desebg.com/                                                                                                                                                                    KGB Polonium-210 Sushi for Litvinenko                                                                                                        > КГБ: архивът на Митрохин. Дейността на КГБ в Европа и в Северна Америка