Блогът на budha2 :: Полицейската държава/Пенсионната реформа – как правата стават натрапени задължения

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.01.2015 20:52 - Полицейската държава/Пенсионната реформа – как правата стават натрапени задължения

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08.2015 10:43

> Номинални резултат от дейността на принудителните пенсионни фондове За „правото“ да избираме между първия и втория „стълб“ в „пенсионната“ система на България

В нажеженото полит-икономико-социално пространство в милата ни татковина се заговори за една „идея“ на „правителство“, „синдикати“, май това беше, защото уж „работодателите“ ги изпуснаха „случайно“ да не участват в тази инкогнито среща. Все пак трябва да се създаде напрежение, трябва да има, „противопоставяне“ на „идеи“. Та „правителство“ и „синдикати“ решиха, че могат да се заиграват със съдбините на хората и да посегнат за пореден път към пенсиите (веднъж го направиха след 09.09.1944 г. След това го повториха на няколко пъти и през „прехода“ към „демокрация“).

Пенсионната реформа – как правата станаха вменени задължения

Вноските, които работещите плащат, наречени „социално осигурителни“, незнайно защо, вместо да се нарекат с истинското име данък, ще могат вече да бъдат прехвърляни към „фондовете на НОИ („Национален осигурителен институт“) по решение на „осигурения“ (или Бог знае как, тъй като точния регламентиращ промяната текст все още го няма). За сметка на това пък, на същия този „осигурен“ му се дава „свободното право на избор“, да си остави тези същите вноски във частния пенсионен фонд.

„Свободен избор“… но само между нещата, които ви предлагаме – ега ти избора!
Същият „избор“ като този, който ни се предлага на периодичните „Избори“ — да, същите онези за „парламент“, „президент“ или „кмет“.

Та като започнаха едни ми ти спорове, кой кого национализира, приватизира, открадва. Кой задкулисно искал да вземе парите на „осигурените“, кой не давал правото на „свободен избор“ за това къде да се „осигуряваме“, като внасяме „осигуровките“ си в частния фонд или в НОИ. Кой запълвал дупки, кой инвестирал средствата ни, къде имало лични партиди, къде имало кюп и безхаберно управление.

Те „специалистите“ нека си спорят, да си разискват, да си намерят кривините и да си ги изправят, дето се вика.

Само не разбрах защо в цялата тази дандания, дето се развихри, защо никой не се сети да каже, че това, което се предлага, а именно — да се инкриминира неплащането на осигуровки — е неморално, незаконно и… противоконституционно! А противоречи и на Харти и Конвенции, по които милата ни татковина е страна. Дали е по-важно „Висшия съдебен съвет“ да си подаде оставката, или не, или пък това, че „правителство“ и синдикати“ предлагат да се потъпче право на човеци, дадено му не само чрез висш закон – Конституция, а и морално негово право, аз не мога да преценя.

Но мога като човек да кажа, че според мен поне, всеки юрист, когато чуе за потъпкване на човешко право, трябва да реагира. И досега е било потъпквано това право, но сега е особено болезнено, понеже човек, който се отказва от едно свое изконно право, може да бъде заплашван със затвор! Не знам дали го има това някъде в така наречения цивилизован свят, може и да го има, не съм проверявал. Достатъчно луд е вече и самият свят.

Общественото осигуряване е дадено като право на всеки български гражданин — по Конституция. Като такова, то не може да бъде вменявано като задължение. Друг нарушен принцип в т.н. обществено осигуряване е солидарността. За каква солидарност може да се говори, когато в подобна система ј от работещите, заетите в частния сектор, изплащат пенсиите и заплатите на всички останали чрез вноските си?!

Както добре е известно, държавните служители не плащат осигуровки, а и да плащат — те пак ще се вземат от държавния бюджет, който отдавна е изцяло на издръжка на работещите в частния сектор, чрез данъците и осигуровките си. Тоест в тази изначално сбъркана система, наречена обществено осигуряване, последното нещо, което може да има, е солидарност. Да не говорим и за отдавна поддържаната илюзия, че и работодателят и работникът плащат солидарно вноските си. В крайна сметка разходите за труд на работодателя са X единици, нито повече, нито по-малко. От тях се заделя вноска за пенсия, данък, здраве и т.н., тоест те биват плащани единствено и само от работника.

Право на избор би било, ако всеки човек сам прави избора си
Например: Да внася във фондовете на НОИ, за да получи пенсия, по негова лична партида. Или пък: Да внася, ако иска, в частни пенсионни фондове. А може би: Да се самоорганизират хората в кооперативи, чрез които да си правят някакви заделяния за пенсия или старини. Да има човек правото да вложи собствените си средства в нещо, което той разумно намери за добре — имот, образование, занаят, деца, а дори, ако щете, и пътувания. Това е право на свободен избор — всичко останало е налагане със сила на мнимо право, а в такъв случай не можем да говорим за никакъв реален избор или демокрация.

Според мен единственият изход от задаващата се катастрофа в т.н. „пенсионно–осигурителна система“ е хората да се самоорганизират. Да се даде право на всеки да избира къде, как и в какви размери да прави своите спестявания за старини. Щом искаш да ползваш държавна пенсия — внасяй по правилата на държавата в нейните пенсионни фондове. Щом искаш да ползваш частни пенсионни фондове — внасяй по техните правила в техните фондове. Ако искаш да се кооперираш с други хора и да си определите правилата на ползване на набраните средства — моля, чувствайте се свободни да го направите. Щом искаш сам да си решаваш как да си набавиш средства за старини — моля, свободен избор ти е даден. www.otizvora.com/2014/12/6567/ При тази смъртност в България средната възраст на живот е около 50 години.Така по голяма част от внесените пари остават за пенсионния фонд. Пенсиония фонд отделя вноските за 2г. на всеки вложител а следващите вноски си ги приватизира. Така с вноските на преждевремено или планирано сдалите богу дух се плащат пенсиите на най-вероятно оцелелите комунисти и техните мекерета. По онова време Германия вече „се радвала“ на своя централна банка – Reichsbank. Някой някъде бил решил, че именно тази новообразувана държава е длъжна да постигне рекорден икономически напредък. Което я задължавало да се грижи за работната сила. Затова същият този „някой“ спуснал решението за система на социалното осигуряване. Нещо повече – по онова време тя била пропагандирана като коз срещу социалистите. Тъй като те не предлагали никакви крачки в посока на подобряване икономическия и социалния климат, още по-малко – за защита на работническите интереси.
Главни опоненти на канцлера в това начинание били консерваторите Теодор Ломан и Херман Вагенер. Вслушвайки се в тях, Бисмарк се справил отлично със задачата, спусната му от Интернационала. ака се е появило пенсионното осигуряване, наречено „социално“ – сиреч – „обществено“. То е един от елементите на комунистическата държава. След него дошъл редът и на здравното, на данъка върху доходите… Все примки, които свиват свободата на личността. Тя вече няма право да избира, как да продължи своя живот. Задължително я вкарват в коловози, от които няма измъкване. Поради заплаха от… затвор.
Така се е появило пенсионното осигуряване, наречено „социално“ – сиреч – „обществено“. То е един от елементите на комунистическата държава. След него дошъл редът и на здравното, на данъка върху доходите… Все примки, които свиват свободата на личността. Тя вече няма право да избира, как да продължи своя живот. Задължително я вкарват в коловози, от които няма измъкване. Поради заплаха от… затвор.
Но от този момент нататък преобладаващото мнозинство попада под зависимостта на държавата, без значение как я наричате. А тя не принадлежи на народите, а на елитите.
В същото време ползите за масите – за социума – са незначителни. Обаче са огромни за онези, които работели съвместно с Бисмарк – крупните индустриалци. > Всяка страна, в която интернационалното финансово Братство е инсталирало централна банка, е приела комунизма/пенсионно и здравно осигуряване = комунизъм