Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2015 22:14 - КАК ЕВРЕЙСКИЯТ ПЕСЕНЕН ТРЪСТ ВИ КАРА ДА ПЕЕТЕ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1417 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 25.08.2015 22:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 “За да предотвратим това гоите да мислят за себе
си, ние ще отвличаме вниманието им с развлечения, игри, забавления и всякакви вълнуващи начинания.
Създавайки у тях разни интереси, напълно ще от-
клоним мисленето им от въпроси, по които ще се
наложи да водим борба с тях. Отвиквайки все пове-
че от самостоятелно мислене, хората ще се изказват в унисон с нас, защото ние самите ще предлагаме нови направления в мисленето – разбира се, чрез личности, които те няма да считат за свързани с нас по какъвто и да е начин”
Тринадесети протокол                                                                                                                                                                                                                                          Евреите не са създали популярната песен; те само понижиха качеството и. Времето, по което евреите добиха контрол над популярната песен съвпада с момента, от който нейният морал започна да бележи упадък. Преди да се превърне в еврейска индустрия, “популярната” песен беше наистина популярна. Хората си я пееха свободно и нямаха причина да крият това. Днес
тази песен често представлява толкова особена композиция, че изпълнителите трябва да преценяват предварително публиката си, преди да запеят. Хората от по-възрастното поколение помнят етапите, през които мина популярната песен през последните
няколко десетилетия. След Гражданската война най-осезаемо присъствие имаха военните песни, преплели се постепенно с такива от по-нови времена – картинни, романтични и чисти.
Същите и подобни песни и балади преживяха кратък ренесанс през Първата световна война. Те не бяха продукти на песенните фабрики, а творения на индивидуални личности, дали израз на природните си заложби. Тези личности не работеха за комбини от продуценти, а за задоволство от своята работа и за отделни артисти от мюзик-холната сцена. От песните не се трупаха огромни състояния, а съществуваше огромно задоволство от това да задоволиш вкуса на публиката. А този вкус, както и всички други вейни вкусове, се подхранва с онова, което се дава в изобилие. Вкусът на публиката се формира от навика.Тя не може да усети източника, формиращ нейните навици и се наглася според предлагането. Така вкусът на публиката бива или извисяван, или принизяван, съобразно с това дали качеството на неговата “кърма” се подобрява или влошава.                                                                        
За четвърт век, давайки път на средствата за общуване, като театъра, киното, популярната песен, вестниците и радиото – и,същевременно, хвърляйки плаща на презрението върху всички действащи морални институции – можеш да си изработиш с голяма прецизност точно такава публика, каквато поискаш. За тази работа е необходим само четвърт век.
В друго време хората са пели, така както си пеят и сега, обаче не с такава наркотична настървеност, нито пък с такава умопомрачителна продължителност. Те са пели, защото са желаели да го правят, а не по силата на някакъв неконтролируем навик.
Пели са песни – и глупави, и сантиментални, и героични, но долнопробните са били винаги “извън закона”. Старите песни идват лесно наум. Макар да са изминали доста години, откакто са били на мода, качеството им е такова, че още не са отмрели в забвение. Къде в тях можеш да откриеш нещо, събуждащо неприлични представи и нездрави емоции? Чувство не им липсва, но
то е безобидно. Сетне дойдоха евреите и популярната песен претърпя изменение. Избуя изцяло нова реколта от заглавия,със съвсем различни тематики от тези на песните, които измести. Талантливите певци и чистото музициране изчезнаха.                                                          
                                                                              Евреите наложиха африканския период, който отвори вратите за мотиви от джунглата – т.нар. стил “Конго” – и други подобни композиции, които бързо дегенерираха в доста по-дивашки типове звуци, до каквито дори самите животни не прибягват. Паралелно с това мътно течение се появи стилът в музиката,наречен “рагтайм”, който представлява своеобразно развитие на утвърденото негърско менестрелство*. Поетичните текстове изчезнаха, за сметка на безбройни песни от типа “кейк-уок”,които проглушиха ушите на публиката**. * Менестрелът е професионален средновековен музикант или певец, обикновено прикрепян към благородническия двор, да изпълнява песните на трубадура, т.е. дворцовия композитор. През 19. и началото на 20. век негърското менестрелско шоу е било много популярно в Съединените щати – бел. прев.
** През 19. в. с понятието “cake-walk” се е определяло традиционно негърско състезание по грациозно ходене, а в по-ново време типично негърските танци – бел. прев.                                                                                                          Съблазняващото синкопиране удави хармонията на истинската песен. Менестрелството доби нов живот: бляскави младежи почнаха да дуднат ниско и монотонно надгробни пения, а пищни женски, използвайки неподправени жестове с чисто изкусителско естество, замъркаха носово ноти, които никой истински музикант не би разпознал. Най-модерни станаха т. нар. “изпълнения с пиано”(piano acts) и се появиха първите “джазови банди” (jazz bands).                                                            
Чрез безчувствени диатонични поредици от акорди, вече лесни за проследяване в изобилието от песни, с които бяха изпълнени последните десетилетия, ние можахме да наблюдаваме упадъка на популярната песен. Чувствеността се превърна в открито извикване на похотливи представи. Романтиката се превърна в еротизъм. Популярната весела и жива песенчица преля в рагтайм, а рагтаймът бе изместен от джаза и “крунинг”-а*. Темите на песните ставаха все по-упадъчни, докато накрая вече биваха заимствани от най-тинестото дъно на подземния свят.
Първият “крал на джаза” със собствен стил беше един евреин на име “Фриско”. Главните проводници на цялото упадъчно течение бяха все евреи. Трябваше им само да приложат малко хитрост, за да прикрият моралната нечистоплътност и да я издигнат точно с половин деление над чертата, откъдето започва
стадия на човешкото отвращение.                                                                                                             В бизнеса по правене на песни за народа евреите не показаха,както обикновено, никаква оригиналност, а по-скоро приспособяемост – което е твърде милостиво определение, използвано за прикриване на плагиатството, което, от своя страна, прикрива престъпното интелектуално джебчийство. Евреинът не създава;той взема онова, което друг е създал, по хитър начин го изменя и го използва. Плагиатството е резултат от факта, че посредствени артисти бяха пришпорени от организатори, нямащи никакво отношение към изкуството, да произвеждат нещо, което, след като бъде облечено в достатъчна привлекателност, да успее да измъкне парите на публиката. Евреите измъкнаха всичките
стари песнопойки, оперни партитури, сборници с фолк песни и,ако отделите време да анализирате някои от най-големите “хитове” от ранните дни на идишкия песнопроизводителен тръст,ще откриете, че в основите им са втъкани мотиви и мелодии от чистото песенно изкуство на предупадъчната епоха. Музиката стана джазирана и неузнаваема, сантименталното в нея стана много сенсуалистко и в такъв вид тя тръгна да си проправя път по широкия свят. Заради абсолютния еврейски контрол върху пазара на песни, както откъм издаване, така и по отношение на сценичното им изпълнение, почти невъзможно е в Съединените
щати да бъде издадено нещо друго, освен еврейски песни, а ако случайно се появи такова, то да достигне до публика. Доказателство за последното е фактът, че идишкият тръст притежава всичкия бизнес и т. нар. “песенни хитове” носят еврейски имена до един.
Коварната примамливост на еврейската заплаха за нашето артистично единство се дължи отчасти на благовидния, външен чар и ориенталска убедителност на еврейското изкуство, на блясъка му, на рязко разграничаващите се едновременни изблици на страст, на войнстващия еротизъм и песимизъм в него, и отчасти на факта, че онзи дух, който може да ни накара да се опълчим, най-значимият, основополагащ дух на нашата природа, е объркан и заблуден от стотиците други тенденции през еврейската епоха. Англосаксонските качества и англо-саксонската гледна точка съставляват виталното ядро на американския дух.                                                                   
Еврейската доминираща роля в нашата музика заплашва да ги сведе до нула и обезличи съвсем на всяка цена. Tin–Pan–Alley                                               
Америка не пее това, което харесва, а каквото “снабдителите” популяризират чрез непрекъснато повтарящи се интерпретации, докато размекнатият мозък на публиката почне да си го повтаря дори на улицата.
Всъщност “снабдителите” на театрите, водевилните салони и радиото са платени агенти на еврейските музикални агенции.
Парите, а не удовлетворението, са в основата на популяризирането на музиката за слабоумни, която е определена стилово като джаз и суинг. Нееврейската музика е заклеймена като “музика за умни глави”. Хората биват захранвани ежедневно с просташка асоциативност, която изтича като тинест поток от
“Tin–Pan–Alley” – главната фабрика за морално разложение в Ню Йорк, населена с “Аби”-та, “Изи”-та и “Моу”-та, които съставляват управителните тела на различните институции*.
“Tin–Pan–Alley” е името, дадено на участъка от Двайсет и осма улица, между Бродуей и Шесто авеню, където започнаха работа първите еврейски продуценти на песни. Тълпи от млади момичета, които мислеха, че могат да пеят, и други, които пък смятаха, че могат да пишат текстове, идваха в района, привлечени от неискрените реклами, обещаващи повече, отколкото продуцентите и организаторите можеха да изпълнят. Няма нужда да споменаваме, че веднага избухнаха скандали, както става винаги, когато т. нар. “нееврейски” момичета бъдат доведени до ръба на нуждата да поискат услуга от евреи. А благодарение на постоянно ечащите крясъци и олелия от партита, примесени
с дрънчене на пиана и вой на тромбони, мястото бе наречено Tin–Pan–Alley**.
* Авторът употребява умалителните форми на типично еврейските имена Абрахам
(Авраам), Изекил (Езикил) и Моузес (Мойсей) – бел. прев.
** Словосъчетанието е образувано от “tin” (тенекия или консервена кутия), “pan”
(тиган) и “alley” (алея или участък от улица) и означава “алея (улица) на гюрултията”
– бел. прев. Цяла Америка днес представлява една огромна Tin–Pan–Alley; и в забавленията, и при младежите, и в политиката – навсякъде умопомрачителен юдеизъм.                                                      
Дяволската хитрост, с която нездравата атмосфера бе създадена и натрапена сред всички класи на обществото, посредством едно и също влияние, не може да остане незабелязана от наблюдателя. Има нещо сатанинско в нея, нещо, изчислено с демонична проницателност.
А мръсният поток си тече ли тече, положението става все по-лошо и нееврейската публика все повече деградира за сметка на увеличението на еврейските богатства.
Свещеници, образователни дейци, реформатори, родители и граждани са удивени от нарастващата разпуснатост сред хората и негодуват от ужасните крайни резултати. Те виждат продукта на злото и насочват атаките си към него. Гневят се срещу младите хора, които си падат по този еротизъм и събуждането на неприлични представи. Те осъждат сексуалната освободеност, нравственото опущение и инфантилизма на младежите. Но всичко това си има източник! Защо не атакуваме източника?
Когато една нация е залята с видения, звуци и идеи от определено естество, потъва в тях и се дави, благодарение на системни,напористи и организирани усилия, атаката трябва да се насочи към причината, а не към крайния резултат.
И все пак, тъкмо натам не е бивала насочена атаката, вероятно поради липса на познания, а може би и от страх.                                                                
Никаква полза няма да бъдат обвинявани хората. Те са си такива, каквито природата ги е направила. Позволете на бизнеса с алкохол да се развива безконтролно и скоро ще имате население, което само пие и гуляе. То дори може да бъде превърнато в пристрастени наркомани, ако дадете на търговията с наркотични вещества същата свобода, каквато имат еврейските музикални продуценти. При това положение би било глупаво да насочим атаките си срещу пристрастилите се; здравият разум подсказва остра необходимост да бъдат изложени снабдителите. Смъртоносно отравяне на едновремешната благочестивост и приложение на мощни афродизиаци бяха намесени в днешната треска за развращаващи песни – и то твърде стимулирана треска.
Жертвите са навсякъде. Обаче много малко от опонентите на тази морална отрова виждат някаква полза от това да гълчат младите хора, че са се заразили.
Здравият разум диктува да бъде проведено почистване и промивка, но на източника на заболяването. А този източник са група еврейски музикални продуценти, които контролират целия музикален пазар и които са отговорни за всичко в това направление – от поезията до печалбите.
НЕ ЧАК ТОЛКОВА “ПОПУЛЯРНА”
Веднага след обвинението срещу т. нар. “популярна” песен в нарушение на морала, следва и друго – че тя не е чак толкова популярна. Защото не съществува спонтанна популярност,а вкусът на публиката не е толкова изтънчен. Става дума за една изкуствена популярност, дължаща се на постоянно натрапване, на едно механично набиване в умовете на слушателите. Тази музика ги дебне от всеки филм и всяка театрална сцена. Тя е рекламирана чрез афишите, денонощно звучи от грамофонните плочи, присъства на танцовите забави, излъчва се от радиата и по силата на навика и внушението дадена песен се възприема,
докато бъде заменена от друга. Това е стар номер: променяш стиловете, за да ускориш бизнеса и накараш хората да купуват.
А в еврейската голяма игра никой стил не трае дълго – нито в модата, нито в киното, нито в музиката. Винаги се намира нещо “ново”, което да стимулира потока на парите от джоба на публиката към съкровищните ковчежета на производителите на глупава музика. Два факта относно “популярната” песен са известни на
всички: първо, че в по-голямата си част тя е неприлична и представлява най-активният агент за разрушаване на морала в страната, или ако не най-активният, то поне е рамо до рамо с филмите; второ, че индустрията, произвеждаща “популярната” песен е изключително еврейска индустрия.
Ето ти сега работа за Лигата срещу клеветата! Тази лига знае как да “нагласи” всеки, който се опитва да очерни евреите! От водещи фигури в пресата чак до незначителните селски вестничета – всички могат да я “почувстват”. Но за тази лига има доста
работа и в киното, и в театъра и в индустрията за производство на популярни песни. Защо Лигата не се захване с онези евреи, които наложиха упадъка във филмите и поквариха хората чрез техните “изкуства”, спорт и развлечения? Онези евреи, които опетниха и посрамиха своята раса? Защо не? Нима отговорът е, че само неевреите трябва да бъдат контролирани, а евреите– оставени да си развяват байрака? Или че на кротките гои може да им бъдат надянати хамут и юзда, а на евреите не може?                                             
Американското еврейство умира от страх да не би случайно да бъде отворена и най-мъничка пукнатина в бронята му от някое проучване или реформа. Страх го е от това докъде би могъл да се разпростре огънят на едно евентуално “поправително” мероприятие!                                                                                                                                                 ХЕНРИ ФОРД
ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕИ   



Гласувай:
3



1. fascindoo - каква нищожна времева разлика
25.08.2015 22:45
между Tin–Pan–Alley от 2015
и
несъществуващия Wall street от 1895
!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685867
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031