Блогът на budha2 :: Кой бил онзи „патриарх“, при чието споменаване папа Франциск посочи небето.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.10.2015 22:16 - Кой бил онзи „патриарх“, при чието споменаване папа Франциск посочи небето.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1413 Коментари: 0 Гласове:

Така папата декорира всички негодници, свикани под знамената на Братството, с високо звание – „защитници на образа и подобието Божие“. Но най-малко 90 на сто от тях са престъпници. Не на други, а на много от тези разбойници, към които левичарят Франциск се отнесе толкова щедро, дължим повече от милион избити в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен, Пакистан, Украйна…

Но кой бил онзи „патриарх“, който „дарил със закон“ някакъв „еврейски народ“? Мойсей, при чието споменаване папа Франциск посочи небето. Едва ли не – бога! Само че чий бог? И съществувал ли е изобщо Моше, както се произнася името на библейския герой на арамейски, тоест на онова, което недообразованите приемат за… „староеврейски“?

„Доста преди появата на основното вярване на съвремието съществуваха симптоми и податки, че традиционното схващане за това, как Тора е написана от Мойсей, изглежда не е вярно(преписана и реверсирана от хиперборейската Торе). Още по-малко автор на псалмите е Давид, на книгата с мъдростите – Соломон, а на текстовете на пророците – онези, под чиито имена са се появили.“

Книгата е съставена от двама американски университетски преподаватели по старозаветна теология и литература. По-нататък в нея съществуването на Мойсей и останалите старозаветни герои е отречено като несъвместими с истината, науката.

„Светът на Библията беше сътворен не от митична страна на големи градове и безгрешни герои“ – започват нашумялото си изследване еврейските археолози професор Израел Финкелстайн от Университета на Тел Авив, и Нийл Ашър Зилберман, отговорен редактор на американското списание „Археология“q – „а от мънички, съвсем примитивни княжества. В тях хората са се борили за своето бъдеще и против напълно човешките страхове от войни, мизерия, неправди, болести, глад и суша. Историческата сага, съдържаща се в Библията – от срещата на Аврам с бог и неговото пътешествие до Ханаан, през Мойсеевото избавление до децата на Израел от робство, до възхода и упадъка на царствата на Израел и Юда, не е било чудотворно откровение, а великолепен продукт на човешкото въображение.

Първоначално то е било съсредоточено – както подсказват археологическите открития – по време на две или три поколения, преди около 2600 години. Родното му място е Юдейското царство – район, слабо заселен от пастири и земеделци, управлявани от отдалечена царска столица, разположена, според оскъдните и несигурни данни, насред хълмиста страна, в тясна долина между стръмни, скалисти клисури.“

Изследователите са работили на терен, както се казва на археологически жаргон. Копали са в земите на съвременен Израел. Въз основа на многогодишните си проучвания и анализи на намерените артефакти са заключили, че т. нар. Петокнижие на Мойсей е литературно произведение, което няма нищо общо с историята.

„Твърди се, че книгите на Мойсей били написани от самия него – точно преди смъртта му на хълма Небо, както се разказва във „Второзаконие“…

Първият въпрос е, дали Мойсей изобщо би могъл да бъде автор на петте Мойсееви книги, щом като последната – „Второзаконие“, описва в такива подробности точното време и обстоятелствата на собствената смърт на Мойсей? Скоро станаха очевидни и други несъответствия: библейският текст е пълен с литературни думи, обясняващи древни названия на определени места, и често отбелязващи, че доказателства за библейски събития са били видни „до ден днешен“.

Което още през ХVІІ век накарало не малко учени да се съмняват, че Мойсей бил авторът на първите пет старозаветни книги. Те приемали, че по-скоро текстовете били дописани, разширени и редактирани.

„Към края на ХVІІІ и през ХІХ век много критично отнасящи се изследователи на Библията взели да се съмняват, че Мойсей изобщо е имал нещо общо с написването на Библията. Те били убедени, че Библията е дело единствено на по-късни автори.“

Както се убеждавате, нищо ново под слънцето. Обаче все тогава, около средата на деветнадесетото столетие, под известната ви диригентска палка, германски автори – теолози, икономисти и неколцина историци, все още необявени официално като ционисти, преобърнали с хастара навън творенията на Йосиф Флавий – бившия фарисей Йосеф бен Матей. В тях открили онова, което им било възложено и им било потребно.

След като видял, че отбраната на пещера-крепост, която той и другарите му защитавали, не ще издържи на напора на римските легиони, потомственият фарисей Йосеф бен Матей предложил да загинат, но да не се предадат. Предварително бил измислил нагласен жребий така, че след като изколи своите, да остане сам и да се предаде на римляните. Досега наричат измамата „Проблемът на Йосиф“ или „Римска рулетка“. Срещал съм и „Жребия на Флавий“ като нарицателен израз за коварство.

След предателството го отвели в Рим. Станал римски гражданин и приел династичното име на императорите Веспасиан и сина му Тит – Флавий – Flavius Josephus, даже Йосиф Тит Флавий. В историята е останал като символ на позор, но и на… преобразяването на старозаветните митове и легенди в… история! Защото се докопал до признанието да бъде приеман като римски историк.

Неговите библейски преработки„Юдейските войни“ и „Юдейската античност“ – така бил съставен и Старият завет, като плагиатство и лъжа – послужили на ционистите при фабрикуването на „еврейския народ“ и неговата „история“. Оттогава насам, благодарение на ционистите и техните ратаи – протестантите – Моше и компания са… „исторически фигури“. В тях вярва не само Франциск – папата, но и 99,99 на сто от „християните“!

Юдаизмът се основава на сделки, заплахи и насилие. Първата далавера е договорът, сключен между Бога и Аврам.

„И рече господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.“

Защо Бог избира точно Аврам, не става ясно. Нито причината да го отпрати от родната му стряха – Ур Халдейски, тоест Вавилон, в чуждата Ханаанска земя. Ама кой да разсъждава? Вече е ХХІ век – епоха на прогрес! Всички лъжи, измами и суеверия са валидни.

Как се пръкват пророците? Вгледайте се в митологията около Вангелия Гущерова – Ванга, или някаква Стойна, че и „преподобна“ при това. Християнство и вяра ли? Предразсъдъци, заблуди, поверия… Само вампири и таласъми дето не са ни полазили. Не обсъждам двете жени като характери. Макар техните връзки и имената на защитниците им да говорят много. За друго ми е думата.

Английският изследовател Майкъл Грант смята:

„Фигурите на патриарсите са обрасли от множество легенди, толкова анахронични, противоречиви и етиологични, та е невъзможно уверено да се твърди, че патриарсите въобще са съществували. Така, както може би, никога не са живели известните от гръцката митология Агамемнон и Менелай. Не е изключено техните имена да са били названия на семейства, кланове или племена, племенни групи или части, даже – на ханаански богове, но не на конкретни личности.“

Досетил се е. Менелай е неправилно произношение на Меналай. Това е звание, дадено Балим – български император на държавата, основана от баща му Джам (ХІV век пр.Р.Хр.). То означава „водач на хиляда (мен) отряди (алай)“. Балим, който бил Меналай, възстановил град Атряч като столица на своята държава. Известен ви е като Троя. Император Балим-Меналай живял близо четири века преди Войната за Атряч, позната от Омировата „Илиада“ като Троянска. Бил женен за дъщерята на своя съсед – императора на българите, прочули се като мореплаватели, и наричани доста по-късно хети или хитити.

А Агамемнон?

„Аяк Агамумин или само Агамумин – син на илатския император Атряч, убит от Егил. След гибелта на Атряч избягал в Бикен („Микена“), откъдето след известно време нападнал град Атряч-Булгар (Троя). След 10-годишна обсада на Атряч (Троя) Агамумин превзел града, убил Егил и станал император на Илат. Тази война на Агамумин с Егил влязла в историята с названието Троянската война. Омир в „Илиада“ възпял Егил с името „Приам“ (изкривен запис на „биркам“), а Агамумин – с името „Агамемнон“.“

Струва си да отбележа, все пак, че повечето теолози твърдят – след като бог и Аврам си стиснали ръцете, било поставено началото на първата монотеистична религия. Което поне за мен и още неколцина осведомени е гола лъжа. Обратно към папата, псевдохристиянството и дегенерацията. Ако юдаизмът е вкоренен в алъш-вериша между Бог и Аврам, истинската основа на самото вероучение е договорът, сключен между Господ и някакъв вече „израелски“ народ. Посредникът бил… Мойсей. И никак не е сигурно, че той имал „израелски“ произход. Според Танаха, „синовете на Израел“ попаднали в продължително египетско робство. Вече стана ясно, че такова не е имало. Четете Библията. От фантасмагориите за старозаветния Йосиф ще узнаете цялата измама.

Но във въпросната книга е записано, че фараонът наредил воините му да убиват всяка тяхна мъжка рожба.

„Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе. Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив [има си хас], кри го три месеца; но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с катран и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг… И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.“

Така момчето израснало като принц в двореца на фараона. Когато станало младеж, избягало в Мадиамската земя, където се оженило за дъщерята на местния жрец. Следователно, поколението на Мойсей съвсем не било израелтянско.

И така, юдеите са изключителни расови чистници, но техният „родоначалник“ Аврам се кръвосмешавал с нееврейката, египтянката Хагар и имал син от нея.Както се убедихме, според Библията Мойсей се оженил за мадиамката Сепфора. Бащата на митичния цар Давид бил витлеемец,но по майка – моавец. И майка му била моавка, също като баба му Рут. А по майчина линия цар Соломон се явявал… хетей, което ще рече българин-хет, от т. нар. морски хора.

„… Той любеше много чужденки, включително дъщерята на фараона, жени моавки, амонитки, едомитки, сидонки и хетейки.“ В такъв случай дали причисляването към еврейството означава принадлежност към някаква особена раса? Предписанията на ортодоксалния юдаизъм подкрепят тъкмо това расистко схващане. Съгласно религиозния закон евреин е само онзи, чиято майка е еврейка. Според Норман Кантор това изискване се налага, защото „древните израилтяни създавали деца от връзките си със своите нееврейски робини и любовници“. А „чистотата на еврейската кръв може да бъде определяна [единствено] според равинското правило, че еврейският произход следва да се предава по линията на законната еврейска съпруга“.

По-късно Хитлер цял живот не успял да се избави от тази еврейска биологична идея. Защото:
„Веднъж евреин, винаги евреин.“

Южноафриканският равин Шломо Левин дообяснява крещящия расизъм, който се съдържа в идеята за юдейското биологично превъзходство:

„Онова, което определя евреите като такива, е един единствен фактор – фактът, че те имат душа, свързана с Бог изключително по майчина линия.“

Или казано с думите на еврейския социолог Маршал Склеър:

„Едно предположение за системата на еврейската семейственост е, че всички евреи имат общ произход. Смята се, че евреинът е свързан с всички останали евреи и с еврейската общност и това често се разглежда като част от едно голямо семейство.“

Добре, но напоследък се появиха научни съобщения за световно ДНК-изследване, според чиито резултати цялото човечество от бялата раса произлиза от една двойка, съвокупила се някъде из земите на днешна Етиопия. Не малко учени знаят, че това е станало по особен начин и то в Южна Африка…

Но да се върнем към Мойсей. Веднъж, докато пасял овцете на своя тъст, му се явил господ. Той обяснил, че отново ще изведе „людете си“ в „земя, дето текат мляко и мед“, в земята на ханаанците, хетейците, амореите, ферезейците, евеите и евусеите. Бог повторно тласнал „своя народ“ към битки и завоевания. И сключил нов договор с тях, този път чрез Мойсей:

„Аз съм бог на баща ти, бог Авраамов, бог Исааков и бог Яковов… И си спомних за моя завет. [Явно не бил много умен.] Затова кажи на синовете израилеви: Аз съм господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби; ще ви приема за мой народ, ще ви бъда бог, и ще познаете, че аз съм господ, бог ваш, който ви изведе (от египетската земя, за която аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Якова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм господ.“

В протестантските библии последният стих звучи така:

„Аз съм Йехова.“

Моля ви, обърнете внимание на превърнатата в сакрална фраза „мой народ“. Според „Първа книга на Мойсей – Битие“, този господ създава мъжа – Адам, а от него и жената – Ева. Обаче Адам не означава точно мъж, а човек.

Какво излиза? Че жената – Ева, не е човек ли? Изглежда според юдейския бог и еврейския „законодател“ Мойсей не е. Защото една от т. нар. божи заповеди гласи:

„Не пожелавай жената на ближния си…“

Не се казва „не пожелавай мъжа на ближната си“, нали? Излиза, че съгласно юдейската религия (за жалост до голяма степен възприета и от християнството, въпреки Учението на Исус Христос) жената не е човек.

Възниква и въпросът: Кого евреите разбират под „ближен“? Всички ли, или се сблъскваме с прикрит расизъм и сепаратизъм? Отговора ни дава еврейският автор Чарлз Лийбман:

„[Еврейската] традиция отстоява, че същността на Тора [т. нар. Мойсеев закон] е да обичате своя ближен като себе си, с уговорката, че под „ближен“ се разбира единствено „евреин“.“

А Луис Джейкъбс обобщава:

„И евреи, и християни четат заповедта буквално: „Обичай ближния си, като самия себе си“… Но в оригиналния контекст този стих означава: „Даже когато някой се е отнесъл зле с вас, постарайте се да преодолеете желанието за мъст, а по-скоро се отнесете към него с обич, защото, в края на краищата, той също е човешко същество и част от богоизбрания народ, какъвто сте и вие. Което ще рече, че той има право да бъде третиран, както вие желаете да се отнасят с вас…

Златното правило „да обичаш ближния си“ важи единствено за ближния евреин.“

Менахен Герлиц довършва:

„Да обичаш своя ближен като себе си“ – това е важна заповед в Тора. Всеки евреин е длъжен от цялото си сърце да обича своя ближен евреин. Баал Шем Тов обикновено обясняваше това така: „… Как можем да си докажем, че наистина изпълняваме тази заповед? Само чрез спазването на заповедта, че обичаме ближния си евреин като самите себе си. Само като обичаме истински всеки евреин, всеки син на богоизбрания народ, когото Хашем [техният бог] избра от всички други народи, за да го обича така, както човек обича своя син или най-скъпия си приятел.“

„Не убивай“ означава да не убиваш само съплеменниците си.“

Джон Хартнунг напомня, че това е залегнало още в „Трета книга на Мойсей – Левит“, гл. 19, ст. 18.

Насетне в Стария завет ни се обяснява, че всичко на този свят е творение на същия бог. Значи всички хора сме негови чада. Е, кой баща обича едно от децата си повече от другите? Как тъй от всички народи този бог избира за свой народ т. нар. израелтяни – сиреч ги превръща в богоизбрани? Ако във вярата не всичко се обяснява рационално, то подобен постулат е откровено расистки. А истинската вяра проповядва само добро – любов, равенство пред Бога и законите. Останалото е плод не на Божия промисъл (искра), а на човешката корист.

Логично излиза, че доверяването и проповядването на старозаветните текстове представлява насаждане на различия, расизъм и непоносимост между народите. В този смисъл Танахът, Старият завет, не е нищо друго, освен една мизантропска приказка, измислена, компилирана и редактирана от човеконенавистни умове с претенции да са повече от другите. Затова, ако съществуват справедливи закони, тя просто следва да бъде забранена, като пропагандираща верски и расов сепаратизъм. При това издигнати до религиозна доктрина. А чрез идеологията на ционизма – еврейски екстремистки нацизъм – и до нещо повече. Ала в това ви предстои да се убедите.

Не беше тъй отдавна, когато прочетохме:

„В своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.“ (Вижте илюстрацията.)

Няма лъжа и измама – никаква манипулация. Известието е предадено от Еврейската телеграфна агенция и е поместено в най-многотиражния израелски всекидневник, излизащ на иврит и на английски език – “The Jerusalem Post”. Изданието побърза да изтрие публикацията си в интернет… diagnosa.net/

Нагоре