Блогът на budha2 :: Войните и бежанците

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.12.2015 11:41 - Войните и бежанците

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1169 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.12.2015 11:58

Великите сили - както ,,традиционните", запазили мощта си, така и възходящите, а особено западащите - съществуват чрез безмилостната война по всички фронтове, въвличат електорално и данъчно задължените си поданици в своите авантюри, създават им образ на врага отсреща, измислят ..каузи", с които да залъжат народите.

Нужни са им обаче истински бойни полета - да се похвалят с новите си железа и с уменията да разливат езера кръв. Проблемни региони, където да се перчат едни пред други. Да поддържат напрежение, с което да извиняват отлагане на решаване на жизненоважни проблеми, да разделят, за да владеят.

Сирия е такъв удобен полигон. Каша от враждуващи групировки, една от друга побезобразни. Читавите са прочистени или покварени. Въпросът е кой диктатор да остане на местния трон, с чия подкрепа, така че да е задължен към покровителите си. Страничен ефект: поток бежанци, на които не ум се умира за чуждия рахатлък. Момент, дали наистина е страничен ефект?

В Европа току начена вълна ,,леви" движения. Странно леви - принципите ,,свобода, равенство, братство" не са техни буквални лозунги. Марксизмът, уж напълно провалил се практически, още не е изгнил окончателно, щом споменатите ,,леви" развяват знамена с постулати за ,,правилната държавност", дето като куриерска фирма ще достави човечеството от ,,лошия капитализъм" до мъглявото ,,светло бъдеще".
Но все пак тази ,,леви" декларират намерения да накарат едрия капитал да плаща, а политиците да не са толкова откровени лобисти на корпоративните гиганти. СИРИЗА, Подемос и други подобни се гласят да сключат сделка с капитализма и да го нарекат ,,демократичен социализъм" или да измислят друго, ,,модерно" название. От гледна точка на анархизма - обречена кауза, но вероятно притеснява част от окопалата се олигархия.

Същата олигархия в лицето на политическите си обръчи от ,,центристи" и ,,умерено десни" европейски партии радушно покани бежанците от Близкия Изток и Северна Африка. Според сметките, застаряваща Европа ще спечели в икономически смисъл от евтиния обслужващ персонал. Факторът разединение сред ,,местните граждани" със сигурност също е причина. Обстановката обаче се променя, центристите и умерените либерали в тази схема са изгърмян патрон. Притокът имигранти поставя ,,левите" в шах, принуждава ги да правят популистки ревизии на ,,ценностите" си, с което се обезличават. Тогава на сцената излиза ,,крайната десница", традиционен стожер на държавността, която на свой ред е просто охранителната фирма с изключителни пълномощия, работеща за едрия капитал. Резултат: спад на доверие към ,,левите", провал на съпътстващите ,,лявата вълна" идеи за пряка демокрация, усилване на държавността във всяка отделна страна, УКРЕПВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ, три все че те остават напълно проницаеми за корпоративните далавери и правителствените картели.

Така всички кукловоди в поредната Близкоизточна касапница печелят - социалният прогрес е заземен в ренесанс на примитивния национализъм, населението е заето да се конкурира с готовите на всичко имигранти, да се лепи като електорална слуз около партийните централи, но не и да дръзва да замисля, камо ли извършва радикални социални промени - ,,първо да спечелим войната на културите", това е мотото.
САЩ ще обнови положението си на хегемон, Русия ще увеличи имперското си самочувствие, Китай ще продължи да набъбва, арабските милиардери ще съхранят милиардите си.

Печели дори ИДИЛ - изпиталите ,,гостоприемството" на европейския рай бежанци по неволя ще потърсят защита у ислямистите, от които са избягали, а репресивните машини и ,,службите" на ,,гостоприемниците" получават нов аргумент да разширят пълномощията си, да вземат повече средства от бюджета. Сделката на века

Разбира се, противоречията чий ,,полезен кучи син" ще царува в Сирия и околностите, кой ще контролира енергийните потоци и други доходоносни канали, кой ще се сдобие с повече престиж, кой ще диктува правилата и цените на този или онзи пазар, даже кой ще изпълнява ролята на европейски жандарм - тези неща остават за доизясняване, но основата е налице - проведена е поредната превантивна контрареволюциия, масите са тласнати отново към националните ,,идеали", към илюзията за ,,силни държави". Въпросите на социалната справедливост отново потъват ,,за после", и със заклинанието да се решат чрез прословутия ,,умерен прогрес в рамките на закона". Опасността от революционно брожение е потисната за следващите двайсетина години, Великите сили могат спокойно да се наслаждават на любимите си масови убийства, дестилиране на пари от кръв.

За пред публиката, която ще понася последиците от този ,,нов ред" (ще сърба прастарата претоплена манджа), е нужен добре представен драматизъм със стряскащи етикети ,,хибридна" и ,,нова студена" война, ,,сблъсък на цивилизации" и други залъгалки за изглаждане на мозъчните гънки и кастрация на съвестта. Публиката обича трилъри - получава участие в трилъра на живота, какъвто са го подготвили и подредили за нея. Сценаристите и режисьорите си разпределят феодалното право да дерат кожите на вкараната ,,във филма" масовка.

Така войната потвърждава същността си на политика с други средства, а политиката - на търговия с други средства. Богатите пак са победители, за бедните остават мечтите да забогатеят - така им е обещано, ако са послушни и ,,трудолюбиви". В очакване на сбъдването на обещанията минава животът им.
После идва ново поколение, за което ще спретнат нов спектакъл - част ще изгори в пламъците на полезните за бизнеса и политиката войни, а другите... ще си мечтаят и ще пазят послушание.
Докога?