Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2016 20:00 - Психология на религиозния фанатизъм
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2872 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 10.01.2016 20:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
                     JESUS TATTOO


"Фанатизъм" от лат. fanatismus означава изстъпление; доведена до крайна степен привързаност към някакви вярвания или възгледи, нетърпимост към други убеждения, напр. религиозни. Това определение за фанатизма дава не Краткият речник на чуждите думи или което и да е кратко ръководство за студента, а последното издание на Голямата съветска енциклопедия.

image

Дори самият обем на статията в енциклопедията по-ясно от всичко друго показва, че в родната наука това понятие е твърде слабо осмислено и разработено. Едновременно с това самата дума "фанатизъм" бива широко използвана в атеистичната литература от 20-те до 80-те години (на ХХ век – бел. прев.), когато за религиозни фанатици са обявявани и св. Франциск Асизки, и преп. Серафим Саровски, и св. Тереза от Лизие, и папа Йоан Павел ІІ, и отец Александър Мен и много други.

    image
                                Bible Prayer


От какъвто и да е контекст виждаме, че терминът "фанатизъм" обозначава екстремална форма на религиозност. Но къде е мястото на този термин в понятия като аскетизъм, религиозен фундаментализъм или екстремизъм, жестокост и т. н.?

image
              ISIS Killing a French Rooster

За първи път терминът "фанатизъм" е въведен от Жак Бенин Босюе (1627-1704) – католически епископ, един от главните идеолози на френския абсолютизъм, открил в католицизма, достатъчно рязко обособен от Рим и всъщност превърнал се в национална религия, официална система от възгледи за монархическа Франция. За него фанатици са протестантите, доколкото те предполагат, че техните "мечтания" са вдъхновени от Бога.

image
             Pope Benedict Joins the X-Men


За Босюе фанатици не са парижките буржоа, които през 1572 г. в нощта на 24 август, когато се чества денят на св. апостол Вартоломей, "вкупом – както ще напише по-късно Волтер, – се втурнаха да убиват, да прерязват гърла, да хвърлят от прозореца и да режат на късове своите съграждани единствено заради това, че не ходели на меса". Фанатици за Босюе са именно протестантите, защото смятали, че вярата им зависи само от Бога, а не от църковните постановления или от утвърдените от когото и да е правила.

image


Пиер Бейл (1647-1706), а след него и "Френската енциклопедия" (1777 г.) и по-точно авторът на статията за фанатизма М. Делейр, специалист по философията на Фр. Бейкън, дават принципно ново определение за фанатизма. Това е "влязло в действие суеверие" или плод на незнанието, примитивната душа, ирационалното или, по-добре казано, предрационално (prerationel) съзнание. "Фанатизмът се ражда сред нощния мрак на гората и паническия страх, и издига първите езически храмове".

image
            https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/736x/66/d7/75/66d7750b8bda90c0a339337511075934.jpg


Ако Босюе дава католическо, макар и, разбира се, несподеляно от католическите учени днес тълкование на термина "фанатизъм", то Бейл и "Френската енциклопедия" предлагат под това понятие да разбираме всичко, което засяга ранните форми на религия, а в по-широк смисъл – религиозните чувства изобщо. Въпреки това както Босюе, така и Бейл свързват фанатизма с онези усещания, които изпитват вярващите. На практика, при цялата очевидна несъвместимост между двете интерпретации на фанатизма – и в единия, и в другия случай става дума за самостоятелно религиозно чувство, нерегулирано от никоя богословска система или църковна структура.

image


По такъв начин Босюе свързва самото определение fanaticus с представата за епифания или богоявление. Именно върху този аспект от култа към Кибела или Белона обръща внимание твърде ерудираният в античните автори Босюе, когато за първи път употребява думата "фанатик" в новоевропейски контекст. Протестантите или например английските квакери, за които той споменава в речта, произнесена на погребението на английската кралица, му се струват фанатици точно поради убеждението им, че всички техни мечтания са боговдъхновени или внушени от Самия Бог.

image


Принципно ново определение на фанатизма, станало класическо, дава Волтер в излезлия през 1764 г. в Женева "Философски речник". Той издига следната теза: "Онзи, на когото са присъщи екстазни преживявания и видения, който приема сънищата си за реалност и плодовете на своето въображение за пророчества – него можем да наречем ентусиаст; но онзи, който поддържа безумието си, убивайки – е фанатик".

     image

Същността на фанатизма според Волтер се заключава в идеята, че отстоявайки онази ортодоксия, за чийто пазител се смята, фанатикът е готов да измъчва и да убива, при което той винаги и изключително се опира на силата.

image
                Pope Benedict Upside Down


Като "най-отвратителен пример за фанатизъм" Волтер посочва Вартоломеевата нощ. Той се изказва хладнокръвно и за фанатиците – това са "съдии, които произнасят смъртни присъди над онези, чието мнение е различно от тяхното собствено".

image
            Pope Benedict Joins the Crusades


Волтер очертава и някои от характерните белези на фанатизма. Той не е просто "плод на незнанието и примитивната душа", както твърди "Френската енциклопедия", но винаги е тясно свързан с психологията на тълпата: "книгите много по-слабо възбуждат фанатизма, отколкото събранията и публичните речи". Фанатизмът винаги е somber et cruel, тоест "мрачен и жесток"; той е едновременно superstition, fievre, rage et colere (суеверие, треска, бесноватост и злоба).

 image


Ако си спомним, че Буше-Леклерк възприема като не съвсем надеждна общоприетата етимология на думата fanaticus от fanum, ще бъде разумно да предположим, че волтеровското определение за фанатизма се базира и върху това, че всеки, който познава гръцкия език, несъмнено ще долови в латинската дума fanaticus отглас от гръцкото прилагателно thanatikos – смъртоносен.

image
             Bin Laden in Ground Zero Hell


За фанатика винаги е свойствено пренебрежително отношение към живота – и към чуждия, и към неговия собствен. Както пилотите терористи, които насочиха пътническите самолети към сградите на Световния търговски център в Ню Йорк, погубвайки себе си и още хиляди хора.

Преди няколко години в един от православните интернет форуми се появи цяла поредица от реплики по повод на това, че страдащите от онкологични заболявания деца, на които помага група ученици на отец Александър Мен, било по-добре и по-полезно да умрат, отколкото да приемат помощ от еретици... Защото мнозина православни неофити възприемат отец Александър като еретик, но тези православни имат твърде малко допирни точки с православието. Ето още един съвременен и на практика не по-малко страшен от извършеното на 11 септември 2001 г. пример за пренебрежително отношение към живота, уви, типичен за фанатика. При това фанатиците сякаш заместват Бога, Който според тях се бави, и започват да съдят и да действат от Негово име.

         image


"Фанатизмът – пише Бердяев, – не допуска съществуването на различни идеи и светогледи. Съществува само врагът. Вражеските сили се унифицират, представят се като единен враг". И по-нататък: "Комунистите, фашистите, привържениците на "фундаменталисткото" православие, католицизъм и протестантизъм не спорят с никакви идеи, те отхвърлят неприятеля в противоположния лагер, към който насочват картечници".

image

Фанатиците като правило не осъзнават, по-скоро, едва усещат слабостта на позицията си, но въпреки това мобилизират всички свои сили в безпощадна защита на изповядваната от тях истина.

image


Фанатизмът излиза на авансцената на историята преди всичко в епохи на упадък на живата вяра и криза на религиозното мировъзрение; второ, в моменти на смяна на духовните ориентири, когато мнозинството вярващи има твърде слаби представи в какво вярва; и трето – в периоди, през които в живота на обществото преобладава новото. Именно заради това религиозният фанатизъм, Инквизицията, "ауто-да-фе" (португалският израз auto da fe произлиза от латинското actus fidei, т. е. "акт на вярата"); онези клади, в които погиват Ян Хус, Савонарола, Мигел Сервет, Джордано Бруно и много други, и накрая – Вартоломеевата нощ – хвърлят, ако можем така да се изразим, сянка върху Ренесанса.

image

Бурното развитие на националните езици и литератури, а след това и на изобразителното изкуство (Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело); невероятно бързото разпространение на книгопечатането из цяла Европа и последвалият книжен бум през ХVІ век; великите географски открития (Вашко да Гама, Колумб и Магелан) и революцията в областта на класическата наука (Коперник, Тихо Брахе и Йохан Кеплер) за по-малко от сто години промениха света до неузнаваемост. Всичко това дава тласък на гигантска криза в сферата на религиозното светоусещане, която намира израз в Реформацията и Контрареформацията.

image

Появяват се преводи на Библията на всички европейски езици, раждат се нови, немислими дотогава богословски и философски идеи. Това не може да не предизвика реакции не само у средния вярващ, който в новите условия се оказва напълно дезориентиран и започва яростно да защитава своята истина; правдата на отминалите времена, унаследена от предците и дори само поради това свещена, но понякога и у ярките мислители. Подобен е примерът с Томас Мор, оказал се един от застъпниците за екзекуцията на автора на английския превод на Свещеното писание Уилям Тиндейл.

image


ХХ век има много прилики с епохата на Ренесанса. Телефонът, радиото и телевизията; научно-техническата революция като цяло; ядрената физика и атомната бомба; авиацията, космическите полети; накрая интернет и изследванията в областта на клонирането – всичко това също до неузнаваемост промени живота около нас, както става през ХVІ век. Като не успява да осмисли събитията около себе си, човекът, изповядващ традиционните ценности, лесно попада в капана на фанатизма. Това почти винаги се случва, когато (използвам евангелския образ) съботата, тоест следването на религиозните норми и буквата на закона, на една или друга идеология или догма, се оказва по-ценно от живия човек. Всъщност именно за този капан Иисус Христос многократно говори на страниците на Новия завет, изобличавайки книжниците и фарисеите.

image

Необходимо е да си дадем сметка, че днес фанатизмът се проявява не само в ислямския свят. Разбира се, макар че в условията на съвременното общество поддръжниците на фанатизма невинаги разполагат с възможността да убиват или да изгарят на клади в името на своята представа за истината (да си спомним Мартин Лутер Кинг или отец Александър Мен), дори и в тази ситуация те лесно се приспособяват, като намират трибуна в средствата за масова информация, във вестниците, радиото и особено в интернет форуми и чатове, където нерядко се оформя истинска зона на омраза.

      image


Фанатикът, и по-точно, заразеният от бацила на фанатизма неофит започва да показва и да разобличава враговете – преди всичко еретиците, католиците, протестантите и т. н.; бори се с културата; създава не само около себе си, но и в обществото нажежена обстановка на страх, нетърпимост и ересомания.

           image


Няма да е пресилено, ако кажем, че съветската идеология канонизира насилието и несвободата. Възпитаният в съветската школа човек, усвоявайки традиционните ценности – както религиозни, така и политически – започва много бързо да ги защитава в новите условия, като използва методологията, която е усвоил, фигуративно казано, от вестник "Правда". Врагът трябва да бъде намерен, разобличен, обезвреден и унищожен.

image

Враг в тази ситуация се оказва всеки другомислещ. По такъв начин религиозният фанатизъм, винаги израстващ от стремежа да се защити старото, традиционното, осветеното от времето и паметта за миналото, в постсъветската действителност придобива ново измерение.

image
                         Instant Messenger


Какво, ако не типичен пример за разпалване на фанатизъм и междурелигиозна вражда, представлява отговорът на един от московските свещеници на въпрос, зададен от радиослушателка: как да постъпят жителите на град, в който баптисти са построили молитвен дом?

image

Свещеникът отговори, че трябвало да съберат колкото може по-голяма купчина камъни и да удрят по прозорците на баптистите, докато те сами не се махнат оттам... Има ли този отговор дори в минимална степен нещо общо с православието, което по цял свят е известно като религия на жертвената любов?

image

Къде можем да търсим изход от създалата се ситуация? Според Али Апшерони фанатиците "възприемат търпимостта едностранчиво, ратуват за справедливост единствено по отношение на самите себе си".

image

С различни думи, но за същата особеност на фанатизма говори Бердяев, насочвайки към това, че на фанатиците винаги е присъщ егоцентризъм.

image

"Вярата на фанатика, неговата всеотдайна и безкористна преданост към идеята ни най-малко не му помага да преодолее егоцентризма... фанатикът от което и да е течение отъждествява своята идея, своята истина със самия себе си".

image

Оттук Бердяев прави изключително важния извод: "егоцентризмът на фанатика... се изразява в това, че той не вижда човешката личност, не взема под внимание индивидуалния човешки път".

image

neonula.blogspot.bg/

image

Йезуитщина /В името на лъжата или на кого служи папата?



Гласувай:
2
1



1. dartanjan - Неправилно сте посочили кукли на ...
10.01.2016 22:45
Неправилно сте посочили кукли на конци като представители на религиозният фанатизъм. Т нямат нищо общо с него.

Вярата в еволюционата митология въпреки науката и научните факти е жив пример за религиозен фанатизъм, чиято основна цел оправдание на греха и да замяна живият Бог с бога на парите мамон. Толково е просто и логично.

Не може всички да имат своята истина, защото истината е само една и не е въпрос на гледна точка в този свят на абсолюти. Направете си труд да прочетете Библията за да укротите този емоционален порив към сензации от компилация на лъжа с истина, заради едното чесане на егото.
цитирай
2. budha2 - Toчно представителите на религиозния фанатизъм са Кагани и Левити на върха на
12.01.2016 07:24
пирамидата /и на хранителната пирамида/, а по долу са техните пионки - най - големите религиозни фанатици - всички войни са с цел ритуално жертвоприношение . Kагани и Левити, са биологично канибали, т.е. от вътре те са хищници - Snakes - Гущери на два крака- те са истинските евери. Външния вид и сходството с хората тука не играят никаква роля. Когато космическите алиени са оставили на тази планета, своя клон от "избирани - дуказ"; този момент точно е изобразен на картината на Микеланджело в Сикстинската капела.Те специално са направили именно хищнически клон, подобен външно на хората, но който с течение на времето,... те са знаели че след време ще погълнат чрез смесване на кастите всички земляни; защото този клон са генетически - канибали, и те самите са добре запознати с това -змии в човешка форма; и за тях земляните - това са различен вид - тревопасни, така при яденето/убийството на гои, за тях не съществуват спирачки; но евер евреин никога няма да изяде - това е разбираемо! За да се разбере кои гени участват в създаването на клонингите, ХАБИРУИДИ, просто погледнете списъка на животни, които евреите(истинските) не трябва да хапват!Така да направим заключенията си! Чистите Кагани и Левити - са чисти змии в човешка форма - те просто не са дори зверове а именно Змии! какво са биологичните змии! Това са просто пълзящи черва - анатомично въплъщение на абсорбатори/поглъщачи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6476982
Постинги: 4190
Коментари: 1148
Гласове: 1549
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031