Блогът на budha2 :: Решенията са близо до акъла, но акълът е далеч от тях

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.01.2016 00:10 - Решенията са близо до акъла, но акълът е далеч от тях

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1085 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.01.2016 23:53

Вменил съм си за правило да не обсъждам писаниците на други писачи и ако не съм съгласен с тях да ги оборвам, доколкото мога, чрез своите собствени писаници, нежели да обсъждам техните.
Ще направя изключение, обаче, за една либерална писаница на Ивайло Дичев. Защото е искрен, защото пише без омраза и настървение, защото неговите либерални доводи са, ако не са убедителни, то са поне безкоростни – те не са в угода на тоя или оня, просто наистина човекът си ги пише такива, каквито си ги мисли.

Ето основните негови доводи в полза на приемането и приобщаване на стопански преселници според Дичев – преразказвам ги само.
Първи довод. Пришълците не застрашават Европа. Европа винаги е съумявала да приобщи разните пришълци към своите ценности. И така е още от времената на римската империя, когато е приобщила варварите към цивилизацията, правейки ги римски граждани.
Действително, през 112 година след Христа чрез своя прословут едикт император Каракала обявява всички свободни хора в римската империя за римски граждани /та повече хора да плащат данъци/. Само че тук уважаваният либерал просто бърка причината и следствието. Тогавашните варвари биват приобщени към империята не защото стават римски граждани, а стават римски граждани защото вече са приобщени към империята. Съвсем друго се получава, когато някои от вождовете на нахлулите в империята готи, вандали и хуни получават римско гражданство. Варварите Одоакр и Теодорих, например, разрушават Рим и като град, и като цивилизация. А и двамата са „приобщени” римски граждани. Одоакр е генерал от римската армия, а Теодорих Втори пък е консул на Източната Римска Империя. Да припомним, освен това, че след „приобщаването” на варварите към Европа, някъде от пети докъм средата на девети век настъпват ония времена, които летописците наричат „тъмно средновековие”. Тогава всички достижения на римската и гръцката цивилизация биват дотолкова забравени, че минава повече от хилядолетие преди Европа да си ги припомни отново.
И сега какво – новите варвари да завладеят Европа и след някакви си 15 века през 3 515-та година след Христа, например, след един Нов Ренесанс да си припомнят, че през златния двадесети век по света е имало светски държави, демокрация, права начовека, разделение на властите и о, небивало чудо на древната европайска цивилизация, жените не са били смятани за разплодни животни, а за пълноценни хора може би едва ли не.
Благодаря, не ми се чака цели 1500 години. Да чакат либералите.
И друго. Някога, при великото преселение на народите скитническите племена действително е трябвало да проскитат огромни разстояния за отидат до сърцето на Европа и там да прочетат, при желание /дето въобще го е нямало/ Аристотел, Платон, Есхил, Аристар Самоски, Вергилий и Лукреций Кар, да видят Партенона и Колизеума та да се изплюят отгоре им или да ги порутят. Сега обаче е друго. Като им се ще да разберат каква е същността на европейската цивилизация, съвременните меракалии за приобщаване /дето въобще няма/ могат с няколко цъквания на компютъра си да видят какво е европейското законодателство, какви са правата на човека, дали жените са равни на мъжете и какви са порядките в Кьолн.
…
Друг довод на Дичев : Европа е приела хиляди преселници, които са бягали от комунизма, ще приеме и милионите, които бягат от от ислямските крайности /радикализъм, фундаментализъм/
Обаче.
Има разлика между хиляди и милион все пак, това първо. И друго - много по-важно. Тези, които се спасяваха от комунизма вече бяха приобщени към демокрацията. Те я мечтаеха, въжделяваха и жадуваха. Те ненавиждаха комунистическата идеология и всичко комунистическо.
А дали сегашните преселница се спасяват от крайния ислям и от исляма като идеология / не като вяра/ ? И я стига, моля ви се, с тия бежанци, между другото. Бягали били, значи, от зверствата на главорезите. Все млади, яки, надъхани, нахъсени и самоуверени мъжкари между 16 и 30 години. Почти без жени между тях. Избягали, значи, всичките тия мъже от кожодерите и главорезите, от бомбите и куршумите, и оставили там – при главорезите, бомбите и куршумите своите майки, жени, деца, сестри и гаджета. Аре без тия. Чак такива гадове не са. Просто не са бежанци, стопански преселници са, икономически емигранти тоест. Които, както думат нашенци, търсят „на работата лекото и на хляба мекото”. Нищо общо с хората, които се спасяваха от комунистическите режими.
Ами я си представете сега, че Западът беше приел милиони „бежанци” с комунистически убеждения, които търсят на работата лекото и на хляба мекото. Които се преселват не за друго, а защото в демократичните държави се живее по-гот. Дали, озовавайки се в Кьолн, щяха да забравят всякакъв комунизъм, дали щяха да се пропият с демократични взглядове и да се заловят за работа? Баси майтапа. Ноу шит, както думат по сегашному.
…
Те щели да се приобщят, както се били приобщили предишните преселници. Ама наистина ли предишните се били приобщили. Ноу шит ъгейн. Приобщили се били - приказки под шипковия храст. Може би донякъде се приобщи първото поколение преселници. С останалите се получи друго.
Заживяха в своите си извъндържавни /екстериториални/ пространства със своите си закони, прочетени в корана или обявявени чрез фетви от имами и старейшини, а не със законите на националните парламенти. Заживяха с Шериата вместо с националите конституции. С племенните ешмедемета вместо с ребубликанското право. Със своите си първобитни / добре де, своеобразни/ адети, с незачитането на човешките права, с отношението към жените като към разплодни животни. Просто в средата на Европа заживяха извън Европа и в началото на 21 век заживяха като в началото на осми.
Там, в техните племенни пространства националните държави не смеят да влязат. В Париж има цели махали забранени за французи. И след преселническото нашествие те ще стават все повечече. Ще се превърнат в градове извън държавата. Същото е и в Англия, съвсем скоро така ще бъде и в Германия. Докато един ден Европа не бъде забранена за европейци.
Беше прав Саркози, като искаше мюсюлманските гета да се подчиняват на републиканските закони, беше прав Москов, когато каза, че в нашите цигански гета трябва да влезе държавата със своето съдопроизводство, със своята полиция и със своите обществени служби.
Ами представяте ли си какво би станало ако в тези нашите цигански гета проникне ислямската идеология. Впрочем тя вече започна да прониква. И на никой от нашите политици не му пука.
Впрочем един от тях предвиди тази опасност. И каза какво трябва да се предприеме, най-вече какви законодателни мерки. Никой не му обърна внимание, обаче. Заприказваха, след неговите предупреждения, за това в кои посолства бил ходел Местан, в кои Волен Сидеров и дали бил или не бил Ахмед Доган патриот. Той, между другото, е точно толкова патриот, колкото хидроинженер. Дори повече хидроинженер, отколкото патриот.
Та този български политик, който предупреди за ислямизирането на циганските гета каза също, че идеологизираният и политизиран ислям е изключително опасен за България.
Нещо, което би трябвало вече да са разбрали всички мислещи хора, не само тези, които заслужено, или незаслужено, с чест или не с чак толкова, размятат из медиите названието „професори „. Комунизмът, фашизмът и ислямът не само имат общи черти, те в основата си са едно – идеология, власт, мракобесие, потисничество, унищожаване на всякакви човешки права.
И чудно нещо – нашите, пък и чуждите либерали, но преди всичко нашите, които се пишат антифашисти, а някои /не всички/ дори и антикомунисти, пък и големи умници на всичкото отгоре, никак не могат да се договедят, че идеологизираният и овластен ислям, също като идеологизираният и овластен католицизъм през средновековието, и също идеологизираното и овластено православие на Путин, разопаковани от пропагандната си обвивка са сходни, ако не и тъждествени, с фашизма и комунизма.
/ Не нямам да кажа кой политик предупреди за вмешателството на исляма в политиката, ще вземат чувствителните либерални душевности да се разтреперат от съкровен ужас /
…
Светът бил вървял към общежителство. Ще сме живеели били в нещо като общежития. В комуналки. Ще ставаме гопници. Гопник, това от руски иде да рече обитател на Государственое Общежитие Пролетариата. Думата отдавна е станала нарицателно са всякакви пичлемета, хаймани, мошеници, изнудвачи, джебчии и изнасилвачи, произлезли от държавните пролетарски общежития. Щото това произвеждат съвместните обиталища. А комуналките в Русия знаем какво произвеждат.
Трябвало било да се примирим с неканените гости и с неизбежните си съседи. С убиеца от ляво, с изнасилвача отдясно, с простака отгоре, с дивака отдолу. Да им влизаме в положението и да им уважаваме възгледите и табиетите.
Ми не. Аз съм „фашист” и „консерватор”. Искам да живея между почтени и възпитани хора. Искам един ден и българските панелки да изчезнат. Всяко семейство да си живее в своята си къщичка до своята си градинка, клайне, аба майне, нищо лошо няма в това, а не в световно общежитие. Искам съседите да си гостуват само при покана, не зорлем. Да ходят при комшиите си с добронамереност и уважение, с малък подарък - по български и по европейски, не да им обарват дъщерите, да им онождате жините и да им крадат сребърните лъжици, щото такъв бил табиета на техните племена.
…
Мислех си, че в България може да се получи някакво сравнително смислено обсъждане на общите ни дертове. Реших, че има нещо добро в нашите либерали. Обявих, че такива като Дичев поне пишат без омраза и настървение. Мислех си, че вероятно са добри, свестни, възпитани, учтиви, начетени хора. Само дето са израсли в оранжерии. В кабинети, между книги, сред приятели и съмишленици. Че най-големите им вълнения и житейски стълкновения са дошли от някоя служебна сплетня, а от истинските обществени и човешки сблъсъци те са толкова далеч, че дори не могат да си ги въобразят. И при всяко отваряне на оранжерийните джамове ще нахлуе ветрец и ще ги отвее, иначе си живеят добре защитени в своите си спретнати къщички с две липи отпред, клайне аба майне, далеч от всякакви панелни и световни общежития и сблъсци. Мислех си, че може да се говори с тях.
Мислех си, ама не... Изцепи се отново Дичев по медиите и се хързулна по изтърканите лакърдии за разните тесногръди задръстеняци, които се страхували от чуждото и непознатото, защото били вътрешно притеснени, неуспешни и комплексирани /ех тия, Фрой, Юнг и Адлер/. И били всъщност не друго, ами фашисти, само дето не го съзнавали, защото били тъпи. А пък някои даже го съзнавали.
Прихванали са от тъпутинизма нашите либерали, това е. Нали за тъпутинистите всеки, който не харесва Путин и путинска Русия е фашист.
И като следствие – „ тц”. В България всякакви смислени обсъждания на каквото и да било са невъзможни, оказва се.
…
Ма то си е налудно, откъдето и да го погледнеш. Тръгват начи отвсякъде – от Северна, Южна и Централна Африка, тръгват от Средна и Околна Азия, тръгват от Близкия, Средния, Далечния и още по-далечния изток, имейждин, начи, ол дъ пийпъл leaving for Юроп, тръгват начи всички народи лет май пипъл гоу, като народът на Моисей, рийшли, към обетованата Германия. Меркел ги посреща с отворени обятия, всички се радват, викат алелуя, само фашистите злобеят и се дърпат от всенародното щастие, щото ги е страх от чуждото, щото са комплексирани, щото са притеснени и защото не са чели умни книги, а само, примерно, Вазов и Захари Стоянов.
…
А решението не е далеч от акъла. Като искат Европа, да си я направят. В своите си страни да я направят. Като израелците и японците. Да не бягат като страхливци и подлеци. Да хванат по един Калашников и да започнат да защитават жените, децата, семействата, близките си и убежденията си. Я ги виж какви са иначе яки, нахакани и напористи.
Да, няма да им е лесно. И Европа не е направена за прела баба две недели. За две хилядолетия е направена. Знаем с колко кървища, войни и усилия. Да си я направят и те, да не идват наготово, да не търсят на работата лекото и на хляба мекото. А и не е задължително да се мъчат като стотиците поколения европейци. Имат на разположение целия човешки опит. Да се поучат, ако искат. И тогава, като си я направят може да живеем заедно на тази планета. И ние да ходим при тях, и те при нас. Като гости, като туристи, като добри комшии и като приятели, не като нашественици.
Да, решенията са близко до акъла. Само дето акълът е далеч от тях.

http://www.ivremena.com/

Нагоре