Блогът на budha2 :: Константинопол - история на двойно предателство / Историята на Йосиф

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.03.2016 12:02 - Константинопол - история на двойно предателство / Историята на Йосиф

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 892 Коментари: 0 Гласове:

Исторически погледнато, освен лихвар, другото най-масово свързвано с евреите понятие е бирник (събирач на данъци). Съществуват множество примери от древността до XX век за това как евреи са били основен инструмент, използван от управляващите при събирането на държавните приходи. Еврейският историк Йосиф Флавий в своето произведение „Юдейските древности“ (познато още като „Юдейската археология“ - бел. ред.) разказва историята на един еврейски бирник на име Йосиф в двора на Птоломеите, който бил толкова безскрупулен и умел при събирането на налозите, че предложил двойно по-голяма сума от всички останали кандидати за правото да събират данъци. По онова време владетелите често приемали оферти от бирниците и онзи, който предложел най-високата цифра, получавал назначението, като можел да запази за себе си всичко, каквото успее да събере над обещаното пред владетеля. Успехът на Йосиф в немалка степен се дължал на факта, че убивал онези, които отказвали да платят поисканото от него и конфискувал имуществото им. Описвайки постиженията му, Йосиф Флавий посочва как бирникът „разсъблече Сирия до голо“. Въпреки това авторът не показва никакви задръжки в своите хвалби: „Йосиф бе добър човек и много великодушен; и той изведе евреите от състоянието на бедност и безчестие до по-великолепно съществувание.“ Владетелите на мултикултурни империи често използвали евреи като администратори, понеже управляващите били наясно, че няма да изпитват никаква лоялност към гойското население в земите, където живеят. Те ставали отлични бирници, тъй като имали чудесен финансов усет и притежавали необходимата за всички добри бирници отличителна черта - малко съчувствие към данъкоплатеца. В мюсюлманския свят практиката за използване на евреи, като окупационна администрация може да бъде отбелязана при арабското завладяване и управление на Испания от VIII до XI век, при управлението на Фатимидите в Тунис през X век, при окупацията на Мароко от Меринидите между XIII и XV век, по време на монголското владичество в Ирак и по време на Отоманската империя през XVI век. Тази практика продължи дори през XX век - например в Мароко, където французите използваха евреи в същата роля, за да потискат мюсюлманите; из сателитните на Съветския съюз държави от Източна Европа след края на Втората световна война; че дори и при необузданата власт на крал Фейсал в Ирак. Едно от най-повтаряните обвинения, които антисемитите отправят, е това, че докато запазват лоялност към своите собствени осъзнати групови интереси, евреите през цялата история предават своите нации-домакини по време на война, окупация или затруднения. Византийската история ни поднася един пример за безпощаден конфликт между евреите и техните домакини във военно време.

Константинопол - история на двойно предателство

• Еврейските автори Гедалия Алон и Михаел Ави-Йона посочват как византийските власти пророчески се опасявали, че техните евреи ще помагат на персийските нашественици. Те били прави също така да се страхуват, че евреите ще помогнат и на мюсюлманските армии.

• Голям брой евреи били избити, след като бил разкрит еврейски заговор за предаване на някакъв град на персите.

• В началото на VII век евреите застанали на страната на персийските нашественици и влизайки в тайно съглашение със самаританите, избили 100 000 християни.

• Когато християните византийци си възвърнали града, евреите били покръстени насилствено. • Евреите подкрепят арабите, когато последните завладели региона през 636-640 г..

• През XII век византийските евреи подкрепили нахлуващите армии на селджукските турци.

• През XIV век те подкрепят нашествието на отоманските турци - и окончателното завладяване на Константинопол става през еврейския квартал с активното съдействие на евреите.

• В знак на благодарност за тяхната подкрепа султанът налага еврейско икономическо господство над своите християнски поданици и евреи от цялата диаспора имигрират в региона.

Съществуват множество свидетелства за това как евреите са подкрепили покоряването на Испания от сарацините и са служили като сурови и безмилостни администратори на репресивното окупационно мюсюлманско правителство

След Втората световна война евреите стават най-изтъкнатите управници и ръководители на тайната полиция при бруталните режими, наложени от Съветския съюз из Източна Европа. В своята книга от 1981 г. „Въстание“ Дейвид Ървинг посочва как евреите дотолкова са доминирали в тайната полиция, която изтезавала и избила стотици хиляди в контролираната от Съветите Унгария, че „антисемитизмът“ бил един от мотивите на антикомунистическото въстание. Е, като се има предвид еврейското участие в най-зловещия аспект на комунизма, не бива да е чудно, че източноевропейците са най-много „антисемитски“ настроени. В самата Русия комунистите евреи представляват силата, лишила руснаците от тяхно собствено управление - онази, която съставлява ръководството на смъртоносния К Б и която убива руското царско семейство, включително и децата. Америка пък преживя едно от най-позорните предателства в аналите на нейната история, когато Джулиъс и Етел Розенберг и техните еврейски съучастници в конспирацията откраднаха тайните на американската атомна бомба и ги предадоха на Съветите. По време на Виетнамската война доминираната от евреи Нова левица предвождаше провиетконговските демонстрации, докато американските момчета загиваха от куршумите и бомбите на Виет Конг. Двама от най-прочутите дейци на подривните организации, работили против интересите на страната ни, бяха Аби Хофман и Джери Рубин. Еврейски шпиони в полза на Израел като Джонатан Полард отмъкнаха някои от най-строго охраняваните американски тайни. Навярно обаче най-класическият пример за тяхната роля като администратори и експлоататори при един потиснически режим се намира в собствените им хроники за историята на тяхното пребиваване в древния Египет.

Историята на Йосиф Всяко дете, посещаващо неделно училище, е запознато с библейския разказ за Йосиф - с неговото „палто от много цветове“ и предателството на братята му, с неговото заробване и последвалото го изкачване до голяма власт в Египет. Когато бях в колежа, един приятел ми препоръча да прочета историята за Йосиф и египетското временно пребиваване на израилтяните в светлината на новите ми схващания за историческото еврейско поведение. Затова аз взех своята Библия, разгърнах страниците в края на „Битие“ и в началото на „Изход“, и след като ги изчетох и помислих върху прочетеното, най-сетне разбрах защо оспод толкова често е раздразван от „избрания народ“. „Битие“ ни представя Йосиф на седемнайсетгодишна възраст, как издава на баща си Яков прегрешенията на своите братя. И Яков е тъй запленен от него, че му дава многоцветно палто, което обаче предизвиква завист у двама от неговите братя. Освен това братята му са отвратени от самохвалствата на Йосиф във връзка с неговите сънища за бъдещото му превъзходство. В един от сънищата си Йосиф разказва как се намирал на полето да връзва снопи и как снопът му се изправил, докато снопите на братята му, които стояли наоколо, се поклонили пред неговия. Скоро след това той споделя друг свой сън, в който слънцето, месечината и единайсет звезди му се покланят. Дори Яков смъмря Йосиф заради този недопустимо горделив разказ. Братята му пък го намразват дотам, че решават да го погубят, като го хвърлят в изоставен кладенец. Обаче, когато зърват един арабски керван, поел към Египет, те решават вместо това да продадат брат си в робство. Така Йосиф бил отведен в Египет и най-накрая продаден на Потифар - началника на фараоновата стража. Сладкодумният език и финансовият талант на Йосиф обаче довеждат до неговото издигане като надзирател на цялото домакинство. Потифар му се доверява във всичко. Един ден, докато господарят бил далеч, жена му се разпищява, че Йосиф се опитва да я изнасили. И когато другите слуги пристигат тичешком, намират дрехите му изоставени като при бягство. Йосиф настоява, че сам той е бил жертва на опит за изнасилване, но разгневеният Потифар все пак го хвърля в затвора. И отново, като използва своя ум и дарба, Йосиф се издига до главен довереник на затворниците като практически той управлява, а освен това държи всички затворници под контрол. Неколцина от прислужниците на фараона също били зад решетките. Без съмнение, тъкмо от тях Йосиф научава всички клюки и случки в двореца на владетеля. Двама от слугите на фараона - иконом и хлебар, получават съновидения, които Йосиф изкусно разтълкува. Накрая икономът е възстановен на работа и след като фараонът сънува смущаващ сън, онзи му разказва за Йосифовите способности. Отведен пред фараона, Йосиф тълкува знаменития сън за седемте тлъсти и седемте кльощави крави. Интелигентно, с разбиране за цикличната природа на благополучието и глада, той казва на владетеля, че ще има седем добри години и седем лоши. Сетне му предлага да назначи човек „разумен и мъдър, и да го постави над Египетската земя“. Тогава фараонът прави Йосиф най-овластения човек в Египет след себе си и му дава правото да събира реколтите. През следващите няколко години Йосиф прибра от египетските селяни огромни количества зърно и се самопровъзгласява за „господар на Египет“ и „управник на Египет“, като действа от името на фараона. А щом най-сетне сушата и гладът настъпват, Йосиф измисля план за увеличаване на собствените си и тези на фараона богатство и власт. Така, когато гладуващите египтяни призовават фараона да им върне част от зърното, което са депозирали през годините, онзи им казва да идат и поговорят с Йосиф. От своя страна той, пък им обяснява, че трябва да плащат за зърното и „събира всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и Ханаанската земя“. Щом парите стават кът, настъпва страхотна криза. Ето някои от най-внушителните стихове (от Библията, „Битие“, 47:15-21 - бел. ред.):

15. Привърши се среброто в Египетската и в Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Иосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?

16. Йосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.

17. И докарваха добитъка си при Иосифа, а Йосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък.

18. И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо вече не ни остана за пред господаря ни, освен телата ни и земите ни;

19. Защо да гинем пред твоите очи, и ние и земите ни? Купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе, за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее.

20. Тогава Йосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И земята стана имот на фараона.

21. И пороби той народа от единия край на Египет до другия.

Ето, значи, как Йосиф първо отнема парите на свободните египтяни, сетне всичките им домашни животни, след това техните домове и земи, а накрая ги връща в новопридобитата от фараона територия като роби, длъжни да дават 20 процента от реколтата си на владетеля. Фараонът е във възторг от тази подредба на нещата, понеже хазната му прелива, а пък Йосиф е отнел всичката земя от народа и го е заставил да се труди върху нея като изполичар. По същото време, когато египтяните биват сполетени от това нещастие, Йосиф праща да повикат и докарва всички израилтяни в Египет. „Битие“ изяснява напълно как той дава на израилтяните торби със злато и храна, за „да ядат от тлъстината на тая земя“.

45:18. И вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) в Египетската земя, и вие ще ядете тлъстината на тая земя.

47:6. Египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най- доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.

47:13. А жито нямаше по цялата земя, защото гладът се бе усилил твърде много, та изнемощя от глад Египетската земя, както и Ханаанската земя.

47:27. А Израил живееше в Египетската земя, в земя Гесем, която владееха те, и се плодяха, и твърде се умножиха.

Човек може да си представи какво са си мислели египтяните за Йосиф, отнел цялата им земя и имущество и превърнал ги в роби, докато чужденците израилтяни получавали злато, изобилие от храна и най-добрата земя в цял Египет. Египтяните били изградили велика цивилизация с великолепни художествени и културни достижения, с напреднала математика, инженерни науки, архитектура, астрономия и селско стопанство. Те били построили и най-дълготрайните архитектурни творби на света - пирамидите. Как ли са допуснали да попаднат под абсолютната власт на това чуждо племе? Според „Битие“ и „Изход“ това положение продължило доста дълго, като се намеква, че по онова време израилтяните били привилегированите управници на Египет. Фараонът можел да разчита на тях, след като не изпитвал никаква лоялност към местната аристокрация и търговската класа в Египет, пък и те изглежда му вършели работа, като насочвали гнева на народа по-скоро срещу евреите, отколкото против самия владетел. Във всеки случай накрая числеността на евреите, тяхната политическа и икономическа власт нараснали дотолкова, че дори семейството на владетеля се почувствало застрашено - един пример, който се повтаря често в еврейската история. Обърнете сега внимание на следните откъси от „Изход“:

1:7. И синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.

1.8. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа.

1:9. И рече той на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас: 1:10. Да измъдруваме нещо против тях, за да се размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.

Египетският фараон обаче не бил последният, който се стремял да изгони евреите от земята си. Ето частичен списък за прогонванията на евреи от европейски кралства (по години):

Майнц, 1012 Франция, 1182 орна Бавария, 1276 Англия, 1290 Франция, 1306 Франция, 1332 Саксония, 1349 Унгария, 1360 Белгия, 1370 Словакия, 1380 Франция, 1394 Австрия, 1420 Лион, 1420 Кьолн, 1424 Майнц, 1438 Аугсбург, 1439 орна Бавария, 1442 Холандия, 1444 Бранденбург, 1446 Майнц, 1462 Майнц, 1483 Варшава, 1483 Испания, 1492 Италия, 1492 Литва, 1495 Португалия, 1496 Неапол, 1496 Навара, 1498 Нюрнберг, 1498 Бранденбург, 1510 Прусия, 1510 енуа, 1515 Неапол, 1533 Италия, 1540 Неапол, 1541 Прага, 1541 енуа, 1550 Бавария, 1551 Прага, 1557 Папска държава, 1569 Унгария, 1582 Хамбург, 1649 Виена, 1669 Словакия, 1744 Моравия, 1744 Бохемия, 1744 Москва, 1891

Ционисткият лидер Хаим Вайцман написа следното за честите враждебни реакции спрямо еврейското присъствие: „Щом броят на евреите в някоя страна достигне точката на насищане, съответната държава реагира срещу тях... [Тази] реакция... не може да бъде разглеждана като антисемитизъм, в обикновения или вулгарния смисъл на думата; тя е всеобщо прието обществено и икономическо отношение, съпътстващо еврейската имиграция и ние не сме в състояние да се отърсим от нея“237 . Съгласно разпространената еврейска версия на историята, във всички случаи гоите са виновни за конфликтите. След като толерантно позволяват на еврейските имигранти да се заселят сред тях, гоите биват обвинявани в безпричинна омраза към евреите, които са изобразявани като безукорни творци на икономически и обществени облаги. Когато прочетох за враждебността спрямо евреите на множество различни места и при разни исторически обстоятелства, стори ми се, че това е аналогично на някой, обвинен в доста изнасилвания из много различни държави в течение на доста години. Човекът винаги твърди, че е невинен, а множеството му присъди за изнасилване са резултат от безпричинната „омраза“, която жертвите изпитват към него.

Един прозорлив автор - Джоузеф Собран, добре се изрази, когато предположи, че понятието „антисемит“ вече не означавало някой, който не харесва евреите, ами такъв, когото евреите не харесват.

Дейвид Дюк ЕВРЕЙСКОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО

Нагоре