Блогът на budha2 :: Националсоциализмът ще използва своята революция, за установяването на нов световен ред

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2016 11:17 - Националсоциализмът ще използва своята революция, за установяването на нов световен ред

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1020 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.06.2016 19:59

На еврейския комунист Хаим Раковер, представян като роден в България съветски болшевик и дипломат Кръстьо или Кристиян Раковски, му се струвало, че лорд Лайънъл Ротшилд „би могъл да бъде същата личност, която е създала революционния Интернационал. Това е дело на гений: да успее чрез капитализма да натрупа възможно най-голямото богатство, да тласне пролетариата към стачки, да посее безнадеждност и успоредно с това да създаде организация, която да обедини пролетариите с цел да ги хвърли в революция. Това е все едно да напишеш най-величествената глава в историята. Даже повече.

Спомнете си вече познатата ви фраза, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.“ Това означава, че те са били арбитрите, господарите на мира и войната, но не и императори. В състояние ли сте да си представите, че този факт е от такова космическо значение? Войната не е ли всъщност едно от проявленията на революцията? Война – Комуната. От този период насам всяка война беше гигантска крачка към комунизма.“

Хаим Раковер, или ако щете Раковски, е бил съвсем прав. Стигна се дотам, че реши ли Братството, в Съединените щати е възможно всеки идиот с тъмно минало не само да бъде издигнат за кандидат-президент, но и да влезе в Белия дом. Това отдавна не е изключение или случайност, а правило. И така поредният имбесил, свързан с тайните общества и прикован като срамно подобие на Прометей към позорния стълб на собствените си грехове, без умора, като умопобъркан развява одрипавялото знаме на псевдодемокрацията и претендира да раздава световна справедливост!

Ако помислите сериозно, постараете ли се да анализирате, няма как да не се убедите, че демокрация е просто една словесна конструкция. Тя разчита на уникалното качество на думите да прикриват срамотиите на истината, като извеждат своята форма на авансцената, а съдържанието си оставят в гримьорната.

Година и половина след книгата на полковник Филип Корсо се появи друга, която направи не по-малко втрещяващи разкрития. Силни и важни за онези, които изпиват потребност за нещо повече от ракийката, салатката, чалгата, турските телевизионни сериали. И странящи от пиянските свади, непременно включващи бабаитски изрази от сорта на „че му тако’ам мамата на“ или „при бай Тодор беше у̀ба’о“…

Имам предвид коджа обемистия двутомник, озаглавен „Меч и щит: Архивите на Митрохин и тайната история на КГБ“.

Както се досещате, архивите изобщо не бяха „на Митрохин“. Подобно на доста други, и този другар беше усетил, накъде духа вятъра. Затова, възползвайки се от ключовата си длъжност, захвърли сърпа и чука барабар с червената петолъчка и избяга на Запад. Където успя да предизвика няколко скандала.

Едни направо получаваха пари от „златото на партията“. Други бяха уредени със свръхизгодни кредити. Някои – даже с безлихвени, което вече не са пари, изтеглени като заем, а приятелска помощ. Трети бяха шефове и превърнаха държавните предприятия в частни – тук и зад граница. Четвърти търгуваха с чужбина. Прибраха папките с връзките и сделките и станаха частници. И така нататък…

Разполагаме с изобилие от примери. Като започнете от Добромир Гущеров, Георги Агафонов, Илия Павлов, Георги Найденов, Емил Кюлев, Николай Банев, Иво Недялков, Васил Божков, Гриша Ганчев – от първите, минете през Георги Гергов – от вторите, и през Красимир Стойчев, Роза Георгиева, Маргарит Тодоров, Румен Драганов – от третите, та стигнете до Петър Манджуков, Кирил Домусчиев и Огнян Донев – от четвъртите. Легион!

Разпадът на СССР завари Василий Митрохин като главен архивар на КГБ. Той гепи каквото можа, и хукна далеч от границите на „широка страна моя родная“ – родината на масовите ни туземни идиоти поне три четвърти от тях! В изнесените от него на Запад документи се намират косвени доказателства за тази обвързаност на нявгашния пръв дипломат на САЩ със съветското ръководство и подчинените му тайни служби.

Макар и внимателно проверени и изцедени от цензурата, документите, които Митрохин направи достояние на западните власти, а донякъде и на обществото, отвориха доста очи. Зейнаха пробойни в умело изфабрикувани биографии. Някои авторитети бяха сринати.

По света заинтересуваните вече бяха чували, че Хенри Кисинджър е бил вербуван от Съветите и им служи.

В своята книга „Кисинджър: Тайната страна на държавния секретар“ покойният американски журналист и консерватор Гари Алън разкри смайващи, но в края на краищата напълно логични подробности от света на висшата световна политика. Един от нейните основни мозъци, архитектът на т. нар. dйtente – разведряване, човекът, на когото възложиха да прокара пътеките към разбирателството и взаимно изгодното сътрудничество между САЩ, Китай и СССР, и да признае поражението на страната във Виетнамската война, главният американски дипломат Хайнц Алфред Кизингер, известен като Хенри Кисинджър, не само е обвиняван за разоръжаването на Америка. Той се оказва един от главните помощници на комунизма, респективно болшевизма.

В края на Втората световна война Съветите създават в Полша своя шпионска организация, позната като ОКРА, подчинена на СМЕРШ – подразделение на НКДС. Основната й задача е да внедри свои агенти в британското и американското разузнаване. Началник на този кръг бил генерал на име Желязников, а пряк ръководител – някой си полковник Кужун.

След пореден провал този Кужун бил разпитан лично от назначения от Москва тогавашен началник на полското контраразузнаване Дмитрий Вожнйесенски. Кужун му предал списък с имената на вербуваните съветски агенти в редиците на съюзническите войски…

„Един от тези шпиони бил Ърнст Боузънхарт, назначен за чиновник в щаба на американското военно разузнаване в Оберамергау, Германия. Преди през 1951 г. да го арестуват по обвинение в шпионаж, Боузънхарт предал на Москва неназован брой свръхсекретни документи.

Друго име в списъка на Вожнйесенски със сътрудници на ОКРА било на агент „Бор“, който работел заедно с Боузънхарт в Оберамергау. След съответната актуализация на този списък, извършена през 1954 г., се оказало, че „Бор“ се е завърнал в Съединените щати и по онова време бил в Харвардския университет, а освен това работел за Централното разузнавателно управление…

Според списъка истинското име на „Бор“ било сержант Хенри А. Кисинджър.“

В статия от юни 1975 г. на патриотичното списание „Американско мнение“, озаглавена „Хенри Кисинджър: Този човек е от другата страна“, също се посочва, че бившият държавен секретар на САЩ е разкрит като агент на КГБ с псевдоним „Бор“.

На свой ред американският специалист по разузнаване Франк Капел посвети на темата достатъчно подробно разследване, поместено в книгата му „Хенри Кисинджър – съветски агент“.

Лично за мен няма никакво съмнение, че Кисинджър е свързан с Кремъл. Който е един от центровете на световната революция, но едва ли главният. В изнесените от главния архивар на КГБ Василий Митрохин на Запад документи се намират косвени доказателства за тази обвързаност на нявгашния пръв дипломат на САЩ със съветското ръководство и подчинените му тайни служби.

Ако се запознаете с оригиналното издание на т. нар. „Архив на Митрохин“, ще се убедите, че между държавния секретар на Съединените щати Хенри Кисинджър и дългогодишният съветски представител във Вашингтон Анатолий Добринин са съществували почти братски отношения.

„Когато през 1973 г. Хенри Кисинджър пое поста държавен секретар, Добринин стана единственият посланик във Вашингтон, на когото бе позволено да влиза в Държавния департамент без проверка, през подземния гараж. Резидентурата на КГБ във Вашингтон се оплака в централата, че Кисинджър забранил на своите служители да се срещат с представители на съветското посолство извън официално обявените часове. По този начин станало невъзможно на офицерите от резидентурата да установяват свои контакти в Държавния департамент и „да проверяват истинските намерения на Кисинджър по време на преговорите му с посланик Добринин“. През време на своя двадесет и три годишен престой във Вашингтон – от 1963 до 1986 г., Добринин имаше [свободен] достъп до поредица основни политици, взимащи решения – от Дийн Ръск при Кенеди до Джордж Шулц при Рейгън. И този рекорд никога не бе изравнен от вашингтонската резидентура.“

„Архивът на Митрохин“ не разби само тези представи за „антагонизъм“, „неизгладими противоречия“ и „противопоставяне“ между двете свръхсили – САЩ и СССР, и сателитните военно-политически блокове, формирани около тях. Илюзията за тези ядра на „Студената война“ беше подкопавана от множество събития от различен характер и значение. Например, идиотските усилия на БКП и нейните секретни служби за заличаване на „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.

diagnosa.net/

Нагоре