Блогът на budha2 :: Някои погрешни схващания относно живота и смъртта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.04.2016 14:03 - Някои погрешни схващания относно живота и смъртта

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2085 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 03.04.2016 19:19

Различните състояния на живота след смъртта на физическото тяло са толкова многобройни и сложни колкото са и самите човешки същества. Може бе едно от най-важните неща, което заслужава сериозна преоценка и вероятно ще разтърси много хора, се явява широко разпространеното схващане, че животът след смъртта магически ще промени драстично вашето битие и ще рестартира абсолютно всички параметри в живота ви. Различните случаи на преживявания близки до смъртта са строго индивидуални и няма никаква гаранция, че те ще се отнасят и за вашата собствена реалност. По принцип битува една по-скоро романтична представа, че с края на физическия живот човешкото страдание свършва и хората започват да живеят във вечен мир и хармония. Изразът „да почиваш в мир“ е една голяма заблуда, която бива имплантирана в нас още от нашето детство, главно поради нашата неспособност да виждаме отвъд голямата завеса. Фрази, които често биват произнасяни на погребения от сорта на: „Поне сега той/тя вече почива в мир“ в повечето случаи нямат нищо общо с действителността, освен ако „починалия“ вече е бил в мир със себе си по време на смъртта. Това което се случва в повечето случаи е, че нищо не се променя и същевременно всичко се променя..., но по един по-различен начин.

Възприятията ми по време на посещението на „туристическия град“ бяха все едно че съм попаднал на място, в което повечето „свестни хора“ вероятно биха се озовали след като са приключили физическата си дейност на Земята и са се справили с личните си проблеми. Само че това в никакъв случай не е гарантирано. Отново и отново аз бях насочван към региони в които да си водя бележки за конкретни неща пред които много хора ще се наложи да се изправят преди да достигнат „по-благоприятните зони“.
Най-разтърсващият факт обаче, бе осъзнаването ми, че много от хората които нямат никаква концепция относно живота след смъртта и не са мислили изобщо по въпроса, ще се изправят пред любопитната реалност, че на практика почти нищо няма да се промени в техния живот в сравнение с физическите им изживявания. Освен това..., че техните изживявания ще са доста по-обагрени от състоянието на съзнанието им. Най-голямото предизвикателство за тези хора е да възприемат факта, че те вече не са живи във физическата реалност и нямат физическо тяло. За тях това обаче не е толкова очевидно колкото би се предполагало. Например, ако са живели в Лондон – те отново ще живеят там, но ако нагласата им е негативна, градът ще бъде потънал в сумрак, може би постоянно ще вали и ще им е студено. Навярно къщите ще изглеждат по-занемарени, ще има боклуци по улицата и недоволни хора. Вероятно първоначално ще са пообъркани, че улиците са попроменени, както и много от сградите, но този факт много бързо ще бъде напълно приет. Все пак те ще са „живи“ и „будни“ и очевидно това не е сън от който да се събудят, нали?
Не толкова негативно настроените хора вероятно ще видят Лондон по начина по който са го възприемали и във физическата реалност. Те ще хващат автобуса, опитвайки се да отидат на работа, ще си купуват сандвич, ще ходят на кръчма и ще си общуват с тълпата от хора. Много хора просто ще възприемат променените условия почти по същия начин по който ние самите ги възприемаме по време на сън – без забележка.
Това вероятно се дължи на факта, че вече нямаме физически мозък, който е програмиран да се базира на логика, така че да осигури физическото оцеляване. Ако това обстоятелство е премахнато Съзнанието вече няма нужда да се ръководи от тези наблюдаващи програми и с по-голяма готовност ще възприема неща, които не пасват логически или пък нарушават последователността и други основни неща свързани с физическото оцеляване. Точно както по време на сън всякакви подобни нелогични събития лесно се възприемат от съзнанието.

Открих че хората не обръщат много внимание на различните аномалии. Дори доста странните феномени се възприемат с лекота като нещо напълно нормално – точно както и по време на сън. Бях изненадан колко бързо хората свикват с новите условия и не свързват нещата с това което се е случвало докато са били живи. Например хората в определени случаи все още използват пари и не смятат за странно когато пред тях се появи кафе без да обърнат внимание откъде точно се е появило. Трябва да отичате факта каква част от времето ни минава на автопилот без да имаме и най-малка осъзнатост за заниманията в които сме ангажирани. В повечето случаи не осъзнаваме последователността на определени събития, като често сме заети от други мисли. В „живота след смъртта“ тази неосъзнатост просто продължава. Поради факта, че починалите продължават да смятат че са живи и в будно състояние, те нямат причина да проверяват логиката на своите действия и просто възприемат реалността такава каквато я виждат. Те отиват в кафене и очакват да бъдат обслужени, което в крайна сметка и се случва. Бях изумен от това колко мощна може да се окаже силата на „очакването“ и как ума сам създава изкуствени същества и обекти направо от нищото. Когато нашите очаквания в „отвъдното“ не се потвърдят – това обикновено е свързано с липсата на креативна енергия, което може да се дължи на различни вътрешни конфликти или негативни чувства, които биват рационализирани или замазани.
И тъй като много често не всичко върви по план и в пълно съгласие с нашите очаквания по начина който самите бихме искали, очакването е пряко зависимо от личната сила и нивото на позитивната енергия. Ако личната сила е слаба хората могат да стоят в кафенето без да бъдат обслужени, чакайки напразно за своето кафе и да се изнервят от липсата на внимание. Ако те все пак успеят да материализират своята поръчка, кафето може да е студено или да няма особено добър вкус. Всичко се случва съобразно енергията на която съзнанието позволява да тече през него. Като цяло има няколко явни знака чрез които хората могат да се ориентират, че вече нямат физическо тяло и не са живи във физическия свят. Ако им се каже директно обаче, често те ще бъдат непреклонни в своята заблуда и отрицание на посоченият им факт. Те ще ви посочат, че всичко около тях е абсолютно реално и че те са напълно будни и осъзнати и че няма никакъв шанс да са „мъртви“, тъй като всички доказателства сочат обратното.
Измеренията силно наподобяващи физическата Земя са нивата на които повечето хора отиват когато умрат. Разбира се там има различни промени и различия, но както вече стана дума, всички тези разлики много скоро започват да се приемат за нещо съвсем нормално и де факто като статукво. Всичко което сте виждали във физическия свят в голяма степен ще присъства и там. Всяка една физическа вещ има свое копие в по-високо измерение. Там ще откриете автобуси, таксита, кинозали, кафенета, барове и нощни клубове. Ще откриете също и магазини, в които хората ще плащат с пари без да им мигне окото и ще получават различни стоки в замяна. Ние правим това, което сме свикнали или пък това което харесваме или пък се очаква от нас. В повечето случаи ще следваме същата процедура и в отвъдното. Начинът по който функционират тези отвъдни светове силно се преплита с нашата енергия, навици и очаквания.

На тези нива силно наподобяващи физическата Земя, ние обикновено не летим, въпреки че вече нямаме физическо тяло. Ние просто вървим точно както го правим и тук. Говорим си вместо да комуникираме телепатично. Храним се, пием и си лягаме да спим просто защото „винаги“ сме го правели. Някои могат да открият, че могат да се справят и без да се налага да спят и ще успеят, но други няма да могат. Някои ще се откажат от храната защото няма да чувстват глад и ще приемат факта, че могат да съществуват перфектно и без храна и ще приемат тази нова реалност много лесно защото новата реалност ще бъде по-силна от спомена и новите условия бързо ще бъдат интегрирани.

Голяма част от хората които не са мислили по въпроса какво става след смъртта на физическото тяло ще приемат новата реалност като абсолютно статукво така както са приемали и физическата реалност. Те ще считат физическият си живот за нещо като сън от който са се събудили. Обичайната им липса на осъзнатост ще подпомогне тяхното бързо адаптиране към новото статукво без да поставят под съмнение къде точно се намират.

Градове изградени от мисъл

... Една сутрин се събудих със странното чувство на нестихваща радост. Осъзнах че това е нещото върху което трябва да се фокусирам и направих така, че абсолютно всичко друго да изглежда повърхностно. Когато успях да се концентрирам по-задълбочено върху потока от радост той сякаш разцъфна и ме изпълни с ясно познание и уверение че всичко е ОК както си е. Освен това обаче, това чувство запали у мен много силен подтик да намеря неговия източник.

Оставих жена си на работа и отидох до магазина, за да напазарувам. Стоейки на опашката пред касата почувствах силен подтик да се прибера вкъщи колкото се може по-бързо и да отида в стаята си за медитация. Веднага след като почувствах силно нетърпение да се прибера някакъв вътрешен глас ми каза да се отпусна и да оставя всичко. В този момент всичко като че ли застина около мен. Всички подтици и нужди изчезнаха. Почувствах невероятно спокойствие все едно бях изкаран от времевата си зона поставен на място където нямаше време и където концепцията за изпитване на някакви нужди не съществуваше. Забелязах че всички хора на опашката пред мен подобно на мен също като че ли бяха извадени от нормалното си съществувание. Те си говореха едни с други, а касиерът им приказваше като че са стари приятели. Внезапно усетих мощно чувство за принадлежност и се почувствах привилегирован да съм част от това човешко общество около мен. Тук всички ние живеехме за момента. Всеки бе изпълнен с тази момента осъзнатост. Почувствах огромна любов към всички наоколо и се опитах да запазя дълбокото чувство което се надигаше в мен цяла сутрин...

Прибирайки се вкъщи отидох в стаята за медитация и седнах. Затваряйки очи осъзнах, че около мен навсякъде все още е светло и пасивно наблюдавах гледката, която ми се разкриваше. Навсякъде около мен можех да видя невероятни сцени изобразяващи сияйни божествени територии, които се появяваха с абсолютно неочаквана за мен сложност и вариативност. Бях повлечен от някакъв грандиозен звуков поток, който не стигаше до мен чрез ушите ми. Той идваше от някакво безкрайно измерение много отвъд земята през която пътувах и ме призоваваше да го следвам. Това бе една примамващо натрапчива мелодия, която ме съблазняваше да прехвърля контрола си към някаква сила за която вътрешно знаех, че действа изцяло в мой интерес. Последвах потока услужливо и бях повлечен през огромни празни пространства, които пък стигаха до огромна делта покрита с екзотични непознати за мен растения. След това завих настрани следвайки мелодията и се озовах насред огромна долина, а през нея преминаваше река. Долината бе оградена от стръмни кристаловидни скали, които изобилстваха от скъпоценни камъни. Бях привлечен близо до повърхността на реката тъй като нейният звук се комбинираше толкова приятно с мелодията която следвах.
В един момент потока се разклони на няколко ръкава, които се вливаха в огромна делта като образуваха малки анклави. Цялата тази палитра от форми сформираше един гигантски гоблен изпълнен със сложни дизайни. Вида растителност на малките острови се променяше от екзотични цветя до цели клъстери от цъфтящи дървета от напълно нови и извънземни видове, които постоянно се променяха и развиваха в различни разновидности. Нищо от това обаче не бе усетено от мен като нещо странно и въпреки необичайната гледка аз знаех, че съм на домашна територия и усещах едно непрестанно чувство за добре дошъл.

Докато напредвах, светлината също се усилваше. Почувствах че тя се спуска към мен отгоре като огромна любяща ръка даваща благословия. От сърцето ми се надигна дълбок копнеж и в същият момент бях залят от дъжд от искрящи лъчи. Тогава видях че съм обвит в блестяща светлина, която ме накара да осъзная причината да съм тук. Тя ми разказваше за една превъзхождаща реалност и ми напомняше, че независимо от това какво аз считах за важно – това бяха просто едни мисли без реално значение и че без да трябва да правя каквото и да е всичко отдавна беше подредено както трябва. Там където се намирах в момента бе моята съдба. Сега почувствах истинско спокойствие и почувствах как то се разпростираше от тази точка към целият регион оставайки зад себе си най-чистото чувство за съществуване.

В този момент осъзнах, че едновременно с това седя на стола си за медитация. Почувствах тежък, но не и неприятен натиск на върха на главата си и когато отворих очи стаята бе странно осветена. Навсякъде около мен имаше светлина. Затворих очи отново и веднага се озовах у дома където принадлежах – в сърцето на всичко. Внезапно си спомних защо бях тук и точно като по команда ми се появи една мисъл: „заведи ме в градовете“.
Инстинктивно моментално бях насочен към огромен хоризонт. Пред мен се появи гигантски лотос, който се надигна от величествената мъгла, която де факто се явяваше разсеяната светлина на една неописуема зора. Това бе един град проектиран във формата на лотос, а неговите симетрични венчелистчета бяха подредени около блестящ център. Около външния периметър имаше безброй променящи формата си светлини и милиони искри, които жужаха подобно на пчели, които се опитват да вземат нектар от цвета. Всичко това всъщност бяха хора, индивидуални души. Всяко едно венчелистче имаше характерни особености и цветове, които се прецеждаха през различни нюанси. Можех лесно да се присъединя към този рояк и да разбера повече за тези индивидуални души и вътрешните светилища на техните местообитания.
Вместо това обаче поисках да отида в друг град и моментално бях насочен към огромен воден басейн. Неговите очертания бяха покрити от екзотични дървета, зад които тропическата гора покриваше всичко, което погледът ми виждаше. Светлината имаше лек розов оттенък все едно се свечеряваше, само че тук бе много по-силна.
Водите бяха кристално чисти и можех да видя как под мен се издига един град под спокойната водна повърхност. След това малко по-напред видях сияние, което обграждаше огромни органични структури с форма на яйце. Те излизаха от земята и стигаха чак до богато украсен остров вътре в една лагуна – подобно на гнездо на гигантски дракон. Островът бе покрит с различни клъстери от сфери, които бяха наредени около огромен център. Имаше и хиляди куполи с различни форми, цветове и дизайн – и въпреки това всичко бе част от цялото и се хармонизираше и допълваше едно с друго.
Това също бе един град – един огромен информационен център. Всеки огромен купол формираше един „коридор“ на познанието и бе изпълнен с движещите се светлини. Дори най-малкия купол бе поне няколкостотин метра висок. Всяка част от града бе свързана чрез огромни сводести тунели.
Бях изумен че можех да видя вътрешността и външната част едновременно, както и да мога да се свържа мигновено с умовете на създанията, които населяваха тази жива структура. В процеса придобих едно по-интимно разбиране за причината поради която те се намираха там.

Тяхната социализация се криеше в размяната на познание. Те се облагодетелстваха от размяната на опит едни с други, като сливаха своите съзнания, души и умове.
Визията ми започна да се разширява и изведнъж вече можех да видя целият свят. Вече не бях локализиран на едно място, а умът ми обхващаше всичко наведнъж при това с огромни детайли. Умът ми бе преминал през собствените си ограничения. Виждах и разбирах всичко за този свят, който посещавах.
Тук имаше повече и много по-големи градове, отколкото на нашата физическа планета. Градовете тук са блестящо осветени региони с превъзходна архитектура и обикновено са изградени на базата на огромен център, в сърцевината на който понякога е построен храм. Тези храмове могат да служат като обиталища на високо развити същества, които са в постоянна обмяна с обединеното Съзнание от най-висше ниво. Техните обитатели са едни от най-висшите индивидуалности, които са постоянно в състояние на абсолютно разбиране на Съзнанието и са се превърнали в живи проводници, които разпръскват своята благословия и мощ.
Многото дворци и сгради са в известен смисъл отражение на хората които са ги манифестирали. Техният дизайн и външен вид дават индикация за личността на техният обитател както и на неговите качества. Те са отражение на духовната им сила и реализация на тяхната индивидуалност.
Когато някой посетител влезе в един от тези централни храмове през главния вход той мигновено ще стане приемник на енергиите, които са фокусирани вътре и ще осъзнае присъствието на грандиозната атмосфера, която е складирана за него. Влизайки в подобен храм през вестибюла, който е изпълнен с богати краски, човек би видял светлината, която се излъчва от всеки един процеп, от стените и таваните... А звуците, които могат да бъдат чути варират от истински ангелски хорове до величествени небесни песни.
Често съм се чудел кой или какво ги произвежда, но това е просто една вибрационна връзка между посетителя и подходящо сродна част от космическата база данни, която бива задействана от атмосферата и осъзната от посетителите. Понякога цялата зала може да бъде изпълнена със стотици или дори хиляди мисъл-форми, които да приветстват „поклонника“ все едно той е най-важното същество в цялата вселена. Подобни видове манифестации не са ограничени само до такива храмове и могат да се случат навсякъде.
След като посетителя се е настроил към тази енергия и сърцето му е напълно отдадено и отворено за нея, той ще бъде приветстван от някакво присъствие на същество без някаква конкретна видима форма. Може обаче да се манифестира и като сфера от течна светлина или като лъчисто същество с пречистени човешки или ангелски характеристики или дори божествен изглед. Мощното отдаване към подобен тип енергия от страна на „богомолеца“ може да привлече дори есенцията на определен избран аватар от конкретна религия, който ще се манифестира точно пред него. Той ще бъде във формата, която човекът винаги си е представял. В този момент контактът на поклонника може да бъде трансформиран и самият храм да приеме различна форма. Той може да бъде завлечен от аватара към някакво напълно непознато Съзнание. Когато повечето хора се срещнат с толкова високопоставени същества без съмнение биха ги счели за Бог и напълно ще бъдат погълнати от тяхното присъствие. Те дори могат да се обединят с тях по време на този екстаз. Хората които са успели да стигнат до този етап и са влизали поне веднъж в такива мощни енергийни места, никога повече няма да гледат по същият начин на земните места за поклонение, независимо дали те са катедрали, църкви, джамии или храмове.
Центровете на небесните градове нямат задължително подобни сгради в своите околности, но много често те все пак присъстват там. В центъра може да има огромни празни пространства с фонтани и монументи, сгради които помещават някакви управници. Това обикновено са чудно красиви места със силно присъствие на някакво изкуство, езера, скъпоценни камъни или дори площадки за игри. Обикновено обаче има някакъв специфичен знак, който отразява същността на обществото и неговите поданици. На подобни места отчетливо личи, че конкретната атмосфера привлича хора със сходни настроения и желания и всичко се хармонизира съобразно техните енергии. В момента в който се отдалечим малко повече, за да видим една по-широка картина, ще видим че всичко е подредено като един превъзходно красив гоблен където всеки аспект на нашата човешка природа е поднесен до степен на пълна перфектност и аранжиран съобразно принципите на космическия ред и синхроничност.
В тези по-високи измерения има много повече градове отколкото на физическата Земя. Те се различават страшно много един от друг по своите характеристики и дизайн. Някои следват огромни симетрични модели подобни на лотос или мандала. По периферията на тези градове има много чудни сгради създадени от техните обитатели подхранвайки се от аспектите на доминиращите енергии, които могат да им помогнат да изследват своята собствена индивидуалност.

Поради факта, че всяка една индивидуалност в сърцевината си е уникална, ще открием и че всеки един град в тези огромни региони ще бъде напълно различен и ще привлича към себе си уникални умове, стимулирайки развитието и прогреса според определени избрани насоки до най-високата им степен. В тези „покрайнини“ на градовете ще открием индивидуалности, които се намират в различни стадии на духовно и интелектуално разкритие, които търсят своята „храна“ съобразно своето състояние на Съзнание и индивидуални нужди. Всяка сграда, която те обитават е близка репрезентация на техния характер, но поради това че съседните площи са направени от хора, които са привлечени от сходни предпочитания, ще открием, че стиловете на техните жилища са винаги в хармония и се допълват един друг въпреки факта, че като визия могат доста да се различават.

Но хората не живеят заедно само в подобни големи градове. Има и много доста по-малки общества точно както и на Земята, като дори има обиталища и за единаци. Има и отшелници, които обитават скромни колиби. Някои места могат да са много скромни или дори човекът да избере изобщо да няма конкретен дом използвайки конкретната обстановка като свой дом. Това може да бъде напълно истински дом независимо от факта коя точно част на тези безкрайни региони посещавате. Няма абсолютно никакво ограничение относно избора на място, където човек да построи своята обител. От грандиозни „резиденции“ издълбани в кристални пещери, до летящи острови във въздуха, както и океани и дори подокеански жилища. Всяко едно нещо което можете да си представите ще намери своята перфектна манифестация в рамките на този безкраен свят на ума, в който най-величествените мисли се превръщат в осезаема ясна реалност за Супер-съзнанието.
Различните интереси и групи са толкова разнородни колкото са и на Земята.

Някои от обитателите де факто са космически пътешественици, които пътуват безкрайно и неуморно от град на град от земя до земя – от планета до планета и от вселена до вселена. Те прекарват своята вечност пътувайки по различни места и наслаждавайки се на характерният живот на различните и многообразни култури, които могат да бъдат открити. Те са посланици, комуникатори и живи свидетели на различните култури в многото реалности. Понякога те проектират своите масивни мисъл-форми в публичните пространства, за да предоставят доказателства за своите приключения.

Вие нямате нужда да пътувате „надалеч“, за да се срещнете с нови странни реалности и повечето бивши човешки обитатели се задоволяват с това да приютят своите бивши семейства в малки общества. Други пък се събират в групи със сходни интереси, празнувайки своите любими хобита, както и своите различия. Разстоянията често биват покривани чрез мигновена проекция поради факта, че ума обгръща всичко. Можем да бъдем на всяко едно място само чрез промяна на своята идентификация. Отделно от това можем да плуваме, да летим, да вървим или просто да се отдадем на някое от многото енергийни течения, което до ни отведе до характерни региони точно по начина по който въздушните и водните течения на физическата Земята могат да ни отведат навсякъде – дори до нашият изначален произход – стига сърцето ни да е съгласно с това.

от Юрген Зийве
Превод и компилация: Alien

www.parallelreality-bg.com/

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Правосъдие веднага? При Бог не е така
Има ли наистина Бог?
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...

Следващ постинг

Предишен постинг

Мафията като тайно общество в държавната структура - Част 1

Туристически дестинации в астрала

Коментари

1. django - Интересно как може а разбера човек ...
03.04.2016 15:17

Интересно как може а разбера човек че има живот след смъртта.

Чудя се защо проповядвате шаманизъм и лъжете хората. За лична облага? Бог ясно е казал че човек има един живот и след смъртта чак възкресението си за вечен живот в Божието царство или за съд и унищожение.

Човек трябва да вземе важните решения сега в този живот защото после ще е късно. Сатана обаче иска човек да отлага до безкрай тези решения за да повлече жертвите на неговите измами в огненото езеро заедно със себе си, където ще погинат.
Бика от снимката аватара ви е митологичен символ на луцифер. Явно имате афинитет към окултното, което никак не ви е полезно.

цитирай

2. budha2 - Кой бог ти го казва, да не е "архангел" Гавраил (Джибрил)от пещерата Хира в планината Нур?
03.04.2016 18:40

"Битката между Баал и демона Яхве още не е приключила"
Мирча Илиади

Баал/Бял(Молок/Млечен) се асоциира с Брахма. Белия Телец е символ на АРйанството
България("Баал хара") е символ на Козирог(Индия и България), асоциирани със Сива. Водолей(Русия и Скандинавия) се асоциира с Красна/Червено

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8726819
Постинги: 4190
Коментари: 1130

Гласове: 1577

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол