Милен Радев

На днешния ден може малко патетично да се каже, че “всички сме арменци” (както бе сторено на 90-тата годишнина от геноцида тук) ако този израз не беше наскоро масово профанизиран.

В много страни по света, където е пръснато това нещастно племе и където има хора, незагубили чувството за хуманност и почтеност днес се провеждат траурни чествания на 100-годишнина от т.н. на арменски език Агет (геноцида на арменското население в Османската империя).

Кланета е имало и много преди това, а и самото масово изтребване през 1915 г. започва далеч преди днешната дата, но 24 април е денят, в който в Константинопол започва масовата депортация и клане на арменската интелигенция. Тогава, както казват самите арменци, се затрива цветът на този народ.

Смята се че жертва на геноцида са станали 1 милион и половина души.

За първи път днес и официална Германия в лицето на Бундестага ще гласува декларация, внесена от коалиционните партньори, която макар и с усукване и оглеждане и ослушване към тъй важния партньор Ердоган, споменава пряко термина “геноцид”.

Снощи в Берлинската евангелска катедрала някогашният пастор, а днес Бундеспрезидент Гаук (една от най-мразните от левицата и охулвана при всеки повод личност!) нарече изтребването на арменците в Османската империя геноцид, една от най-срамните страници в историята на човечеството и първия от редицата масови антихуманни актове на ХХ век. Същевременно той припомни и призна и позорното германско съ-участие в събитията от 1915 г.

Припомням, че още през 2005 г. главата на Еангелската църква в Германия поиска в Берлинската катедрала прошка от арменския народ за участието и на германски военни в турската армия, както и за вината на Германия, ненамесила се тогава за да спре своя военен съюзник Турция.

Очакват се яростни реакции от Ердоганова Турция.

В памет на трагедията ще цитирам Пейо Яворов – макар и неговото стихотворение да е още от 1897 год. – когато най-голямата трагедия тепърва е предстояла:

Арменци

Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Те пият… В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч –
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един – в механата! – открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица…
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ…

Те пият и пеят… Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият – пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Интересен аспект на арменската трагедия, която засяга и нашата, българска история, се разглежда в частност в една от по-новите книги на немски по темата – “Геноцидът срещу арменците 1915-1916 г. съгласно документи от политическия архив на германското Външно министерство” от Волфганг Густ (за съжаление вече неиздавана и превърнала се в библиографска рядкост).

Съгласно новите проучвания геноцидът не може да се разглежда като естествено продължение на етническата политика на Османската империя, която в много отношения е била по-толерантна (политическите причини за добре известни ни издевателства са отделен въпрос) от тази в други страни на епохата.

de-zorata.de/blog/2015/04/24/aghet/
-----------------------------------------------------------

Геноцидът е дело на враговете на Османската империя младотурски дьонмета = криптоевреи, пионки на Ротшилд.




Историческа справка за евреите младотурци:


            Много кюрди имат "еврейската" Коен Modal хаплотип група




..кюрди и араби(старозаветни евреи), за да изтребят два древни християнски народа - арменците и асирийците. Въпреки над 1,5 милиона изклани арменци, този народ съществува и днес. Но не е такава съдбата на асирийците. Те са унищожени почти до крак.

Цялата геноцидна кампания е ръководена лично от "фюрера" Талаат, който е и вътрешен министър. Именно той, в това си качества на 24 Април 1915 г. издава заповедта за ареста на арменските лидери в Цариград. С това се слага началото на геноцида. След разгрома на Турция, Талаат бяга с немска подводница от Цариград за Одеса, и оттам за Германия. Убит е от спасилия се по чудо арменец, Согхомон Техлириан през 1921 г. в Берлин.

Енвер е военния министър в триумвирата. Именно той дава нареждане на войската да избива арменците и асирийците. В нарушение на Брест-Литовския мир, Енвер използва анархията в Русия след революцията и турските войски завземат Закавказието и Баку. "Героите" му избиват още 400 000 арменци, "попътно" към столицата на Азербайджан. След разгрома, той бяга в Германия с "оная" подводница. Там е първа дружка с немския комунист Карл Радек. После отива при руските юдо-хазари, току що завладели власта в Москва. Около половин година прекарва там. После юдо-болшевиките го пращат със задача в Средна Азия, да вдигне местните мюсюлмани срещу проникналите английски войски. Но той не се справя. Накрая болшевиките се обръщат срещу него.
На 4 Август 1922 г. по случай курбана, Енвер дава почивка на бандите си. Пазен е от 30 свой гарда в селцето Аби-и-Деря, близо до Душанбе, столицата на Таджикистан. Тогава го изненадва червената башкирска конница, с командир Яков Мелкумов (арменеца Агоп Мелкумян). Енвер и другите са разстреляни, само с един картечен откъс.

Третия член на престъпния юдо-ислямистки картел е Джемал. По време на войната е назначен за командващ Турската армия, на Египетския фронт, срещу англичаните. Тук той, също както и Енвер, се показва като абсолютно некадърен военен и губи битката. Тия еврейчета са силни, само срещу незащитно мирно население. В същото време Джемал е и военен губернатор на Сирия с пълна власт. Коли и беси много ливанци, християни и мюсюлмани-шиити. След разгрома той също бяга с "оная" немска подводница. После е в Германия, Швейцария, Афганистан, при юдо-болшевиките в СССР. На 21 Юли 1922 г. е убит в Тбилиси, от арменеца Степан Дзагигиян.
Такава е крайната съдба на злодеите ... Да горят вечно в пъклото
ХОРА БДЕТЕ ... ЮДО-ИСЛЯМИЗЪМЪТ идва !




1918 г. евреинът Мустафа Кемал "Ататюрк", взема властта.

Евреите болшевики снадбявали младотурците!



1920 г. еврейските болшевики дават на Ататюрк 10 милиона златни рубли, 45 000 пушки и 300 картечници.

1921 г. Ататюрк окупира пристанището Баку, отстъпвайки го 5 г. по-късно на еврейските болшевики. И Ротшилдови вече имат "Баку оил къмпани", на болшевишка, еврейска територия.

Кои бяха евреите малдотурци?


Талаат Паша – Министър на Вътрешните работи на Турция, натоварен с екстерминацията на християните арменци.
“Правителството реши да унищожи всички лица наречени „арменци” – живеещи в Турция. Трябва да се сложи край на съществуването им…и никакви ограничения не трябва да има по пол, възраст или по причина на съвест.”

Талаат Паша: Вътрешен министър на Турция, по време на Първата световна война. Главен архитект на Арменския геноцид.

Рефик Бей: Издател на младотурския вестник "Революционна преса". Министър председател на Турция в 1939 г.

Джавид Бей: Финансов министър при Талаат.

Емануел Красов: Еврейски пропагандист на младотурците.

Владимир Жаботински: Руски болшевик - евреин, преминал в Турция 1908 г. Издател на вестника "Млада Турция".

Александър Хелпханд: Свръзка на Ротшилд. Издател на в. "Турска родина".
Рождено име - Израил Лазаревич Гелфанд.

Мустафа Кемал Ататюрк: Евреин от Сефаридско потекло. Ататюрк е учил в еврейското училище, наричано Шемси Ефенди, ръководено от евреина Шимон Цви...


Преди да навърша 9 години, вече бях научил основната доктрина на арабския живот : Аз против брат ми, аз и брат ми срещу баща ни, семейството ми срещу братовчедите ми и целият клан, клана срещу племето, племето срещу света и всички заедно срещу неверниците Леон Юрис. Това е познато от Тора и Талмуда. Крипто-турци, Крипто-араби, Крипто-българи, Крипто-европейци и т.н.са начело на управлението на света. 

-------------------------------------------------------------


СЪДБАТА НА МАЛЦИНСТВАТА/Арменците са избити не от турците, а от... кюрди! 

Това е стара турска теза .Служи да се прехвърли вината-ние не бяхме -кюрдите бяха .Одринските българи и мало азииските гърци кой ги кла -кюрдите ли?

Но поръчители са криптоевреите, тримата юдо-злодеи Талаат, Енвер и Джемал, използват и турската армия, както и банди от наемници.