Блогът на budha2 :: Луциферовото вдъхновение на революциите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.05.2016 23:42 - Луциферовото вдъхновение на революциите

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1877 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.12.2016 09:35

В английската версия на Библията (по специално Библията на Крал Джеймс) името „Луцифер” се появява само един единствен път в Исая 14:12:
"How art thou fallen from heaven, O Lucifer, son of the morning! how art thou cut down to the ground, which didst weaken the nations!"

в превод:
„Как си паднал от небето, О Луцифер, син на зората…”

Този пасаж в превода от 1940 г. и Цариградския превод е така:
„Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;”

На латински, думата “Lucifer”, значи „Носител на светлината” (от lux, lucis, „светлина” и ferre, „да понеса, нося”) и е име, което е използвано за Утринната Звезда (планетата Венера в утринните и появи на небосклона).

Да си изясним някои неща. На първо място оригиналният ръкопис е на Иврит.
В оригиналния текст на Иврит, в четиринадесетата глава на Исая не става въпрос за паднал ангел, а за паднал вавилонски цар, който през управлението си е преследвал децата на Израел. Въпросният ръкопис не споменава Сатаната, нито по име нито по някакъв друг начин.

Дори в Исая 14:4 е казано пределно ясно:
"Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът на злато!"

Има спекулации по въпроса защо и как в по-късния латински превод този цар (предполага се, че това е Тиглат Пилезер III) се превръща в паднал ангел. Според някои църквата е решила, че иска историята да е за паднал ангел, който кръстили Луцифер.

Защо Луцифер? Вече изяснихме значението на името. В текста на Иврит вавилонския цар е описан като “HeYLeL BeN-ShaCHaR” (означаващо "shining one, son of the dawn" или в превод „бляскавият, син на зората”!!!). Името пресъздава златния блясък на един горд цар и царството му.

Учените, упълномощени от Крал Джеймс I да преведат Библията на английския, който се е говорел по това време, не са използвали оригиналните текстове на Иврит, а най-вече преводите на Св. Йероним от IV в. (405 г. Сл. Хр. „The Latin Vulgate" Bible). Йероним грешно превежда „бляскавият, син на зората”, използвайки възприетата по това време латинска метафора за „утринна звезда” Lucifer.

Така през вековете тази метаморфоза се развива и от един вавилонски цар се получава непокорен ангел, носещ името Луцифер, прогонен от Рая, за да властва в Ада.

А всъщност името Луцифер, не е нищо повече от древно латинско име на утринната звезда, носителя на светлината.

Интересното е, че сам Иисус Христос се обръща към себе си с думите „утринна звезда” в Откровение 22:16:
„Аз, Иисус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.”

И така имаме тези, които са запознати единствено с версията на Библията на Крал Джеймс, където се твърди, че Луцифер е Сатаната.

Отделно фразата от ръкописа на Иврит, която гласи "HeYLeL BeN-ShaCHaR" (означаващо "shining one, son of the dawn" или в превод „бляскавият, син на зората”) се превежда като „heosphoros” в гръцкия превод от III в. пр. Хр., което значи Венера, утринна звезда.

Ранните църковни отци са вярвали, че „Луцифер” не е официално име на Дявола, а по-скоро определя единствено състоянието, от което е паднал. Така, в зависимост от контекста, „луцифер” може да се отнася към различни неща, като Венера, Сатаната, Иисус, ангел, езическо божество, сутринта, електрическо фенерче, общо взето всичко, което „носи светлина”. Дори Йероним не е използвал „луцифер”, само за Сатаната.

И след всичко прочетено, обобщението:
В оригинала на библейските текстове е съществувала историята за падналия вавилонски цар, който е бил описван с думите „бляскавия, син на зората”, което само по себе си не е еквивалентно на утринната звезда, планетата Венера. В последствие църквата оплита конците, съвсем съзнателно според мен и вместо оригиналната история вкарва образа на падналия ангел Луцифер, който в последствие се асоциира със Сатаната.

А това, че Иисус е описван на места в Новия Завет като „утринна звезда”, не е проблем, ако приемем, че описанието на вавилонския цар е точния превод от Иврит, а именно „бляскавия, син на зората”.

Луциферовото вдъхновение на революциите

Имат ли всички революции общ източник през последните 500 години? Какви са резултатите?
Всички те са създадени от скрита ръка. Кабалистите, относително скрити по тяхно време, оформят революцията на Реформацията и разцепват християнството; амстердамаските розенкройцерски франкмасони оформят Пуританската и Славната революция, докато Ротшилдовото сионистко английско франкмасонство оформя Британската империлиастическа революция. Всички тези скрити влияния са франкмасонски. Макар че революцията на Реформацията предшества официалното основаване на франкмасонството, кабализмът е скритото влияние по онова време, което въздейства върху катарството от школите в Лангедок, а франкмасонската традиция е издънка на кабализма: и двете хвърлят поглед назад към Соломоновия храм и традицията на Стария завет.

Революциите от Ренесанса до Руската влиянието върху тези катаклизми е франкмасонско. Тайни общества се срещат зад затворени врати и стимулират внезапни и бързи промени в своите общества. Главатарите имат увереността да действат тайно с вярата, че тяхното братство няма да ги предаде. Същият принцип стои зад растежа на Новия световен ред през ХХ век, чиито корени са франкмасонски.

Франкмасонството (с изключение на неговата сионистка форма, която фаворизира монархията) е по същество републиканско. Всички революции са следвали сатаната - или Луцифер, ако му дадем по-приемливо име - като ролеви модел. Франкмасонството по същество е Луциферско: тайна, разкривана на масоните от 32-ра и 33-та степен, е, че Луцифер е Архитектът на Вселената. Всички революции се стремят да въведат в света господството на Луцифер като метафора и като действителност, в чиято невидимост те вярват.

Вярата в Луцифер компрометира единството на сътворението. На метафизическо ниво сътворението е едно, единство, недуалност. През вековете чистата духовна визия и нейните символни истини се буквализират, а единството на сътворението се разделя. Окултен контрапункт на духовната визия се фокусира върху това разделение. Първоначално единната Кабала, получаваната уста еврейска традиция, се корумпира и една разделена, фалшива, окултна Кабала, която разглежда света от гледна точка на евреи и неевреи, поражда дуалистичния гностицизъм, от който израства митът, че най-големият Божи син е Сатанаил или Сатаната (,,враг" или ,,противник" на староеврейски), или Луцифер - ангел, който е въстанал и е паднал.

Онези, които са се придържали към първоначалната духовна визия за универсалната любов - авторите на ,,Битие" и ,,Исая", а всъщност и Милтън - напълно осъзнават, че тяхното представяне на неделимата визия ще се разбере в дуалистични, буквални термини. Те осъзнават, че съвместното съществуване на доброто и злото, на благородството и скотщината, на непорочната любов и презряната жестокост на човек към човека и тяхното представяне прегръща всички противоположности, които са помирени в единството на духовната визия. Противоположностите включват бунта на човека срещу Бога и естествения ред на Вселената по примера на митичния Луцифер.

През вековете, след като символните им истини се буквализират, окултната визия приписва тъмни сили на Сатаната/Луцифер, които придобиват метафизическа реалност отвъд митологичното. С появата на дуализам тъмната сила на Сатаната/Луцифер се противопоставя на Бога. За мнозина тази власт е започнала да има обективна сила и мощта на тъмнината оспорва неделимата реалност и оформя човешкия живот за зло. Сатаната/Луцифер би могъл да осигури на последователите си богатство и слава, както открива д-р Фауст на Марлоу. Сатаната/Луцифер става бог на парите и има очевидна привлекателност за най-богатите семейства света. Сатаната/Луцифер е станал икона на световната революция.

Луцифер е въплъщението на революцията. Урокът от историята на Луцифер е, че опитът за революция включва бунт срещу природния ред на нещата, т.е. реда на Бога. Неговият бунт срещу Господ е описан в Исая (14:12-15):
Как си паднал от бебето, ти, Деннице, сине на зората!
Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите?
А ти казваше в сърцето си:
Ще възляза на небесата,
ще възвися престола си над Божиите звезди
и ще седна на планината на събраните богове
към най-крайните страни на север,
ще изляза над висотата на облаците,
ще бъда подобен на Всевишния.
Обаче ти ще се снишиш до преизподнята,
до най-долните дълбини на рова.

Неговото е опит за революция. От обвинител на човешките слабости в ,,Йов" - като персийски сановник, който скита по земята и засилва доброто, като издава хора и актове на слабост на царя - той иска да замени Бога като господар на небесата и да ги трансформира за своите последователи. Луциферовата е неуспешна революция: тя свършва с това, че той е изхвърлен в тъмнината.

Според окултната, дуалистична легенда Луцифер, ангелът Сатанаил или Сатанаел, е най-големият син на Бога (Христос е вторият Божи син). Като принц на ангелите Луцифер има изключителна власт, но амбицията му е по-голяма от това, което Баща му е отредил. Той се опитва да свали Бога и да стане господар на небесата и на земята. Архангел Михаил го хвърля в бездната и докато пада, един изумруд се откъсва от диадемата му и пада в индуистките планини Куш (близо до мястото, където е планинското скривалище на Бин Ладен). Според едно становище по-късно от този изумруд е направен граалът.

Новият опит на Луцифер да свали Божия установен ред е ,,революция", тъй като целта му е да трансформира небесата.

Луцифер/Сатанаил и Христос, двамата братя според легендата, представляват бунта срещу установения ред (Луцифер/Сатанаил) е поддържането му (Христос).

Тези двама братя/Божи синове въплъщават фундаменталното разделение в човешката психика и представляват разделения Аз. Противоречащите нагласи на двамата братя се отразяват в цялата юдео-християнска литература, например конфликта между Едмънд и Едгар в ,,Крал Лир" на Шекспир.

Част от традициите насочват поглед към Христос, а другата част - към Луцифер/Сатанаил. Във всеки случай Луцифер/Сатанаил е архетипният революционер и всички революционери се равняват по него, както прави предреволюционният Блейк в своите фаворизиращи Ада акварели, изобразяващи Сатаната като държащ високо копие и щит, а очите му - блестящи със заредена с енергия цел. Радостният Сатана от ,,Glad Day" (,,Щастлив ден") възвестява: ,,Енергията е вечна наслада".

След като Луцифер е изхвърлен в тъмнината, идва на Земята, за да отмъсти на Бога, баща му, като разглези творението му, човека. Проправя си пък до Рая, казва ни се в ,,Битие", в Райската градина, и дегизиран като змия, Сатаната изкушава Ева с ябълката, казвайки: ,,ще бъдете като Бога" (Битие 3:5) и я убеждава да хапне от Дървото на познанието, за да опознае доброто и злото. Тя губи своята невинност, а Адам я следва. Грехопадението е осъществено - литературно средство за привличане на вниманието към факта, че човечеството е изправено пред вечния избор между следването на път на подчинение пред Божата власт, или бунт срещу нея - Луциферов път. По времето, когато Милтън подема историята в ,,Paradise Lost" (,,Изгубеният рай"), примерът на Луцифер вече е вдъхновил Пуританската революция. (Милтъновият Сатана е моделиран по Кромуел.)

Духовната визия, която вижда ,,всичко в Едно", внушава, че всичко и всеки е част от по-голямо цяло и че следователно на духовно ниво определен егалитаризъм е част от естествения ред на Вселената. Не всичко и всеки е равен по степен и йерархия обаче и революционерът, подобно на Луцифер, иска да узурпира съществуващата степен и йерархия и да ги замени с физически егалитарен светоглед: Луциферовата шайка от ангели се надява да трансформира небесата, така че всички да имат дял от неговите наслади, след като узурпират властта.

Онези, които са създали историята за Луцифер, изобразяват този архетипен революционер като приписващ си (и на поддръжниците си сред ангелите) онова, което по право е на Бога. В случая на Луцифер причината е собствената му завист и амбиция, макар че за да оправдае насилственото си действие, той несъмнено твърди, че Божието царство е несъвършено. Ефектът от Луциферовия опит за революция е да раздели небесата. Революцията разделя реда, който иска да замени.

Революцията не може да се разбере, без да се направи тази връзка с архетипния революционер Луцифер, защото именно неговата доминация обяснява екстремизма на нейните политически и физически етапи. Гилотината на Робеспиер и стрелковите взводове на реозенкройцера Сталин притежават безмилостност, която може да разбере само на Сатанинско ниво. Революцията в своята консолидационна фаза по-необходимост е деструктивна.

При все това, в целия модел на всички цивилизации, революциите имат задължително място. Те придвижват цивилизациите напред, увеличават индивидуалните свободи, докато засилват секуларизацията и ускоряват загниването на цивилизацията. Сякаш цивилизациите са стълкновения между два противоположни и конфликтуващи принципа: единия на реда, а другия - на разрушението и разрухата. Революциите са като есенен вятър, който свирепо събаря листата от дървото... така че да могат да се обновят на следващата пролет.

Деструктивните революции осъществяват наддаването на творческите цивилизации точно както Сатаната - с всичките си изкушения и жестокост (може би без да го осъзнава) - осъществява волята на Бога, може да поддържа Цялото обновяващо се и динамично без помощта на разрушението и негативността.

Каква е разликата между Брахма-кинетичната енергия и кинетичната енергия на Луцифер на днешният паразитен рептилен елит?- Разликата е същата както между глаголът "жертвам се" и "жертвам". Рептилският(змийски) "елит" жертва за да продължи в матрицата, брахманската класа СЕ ЖЕРТВА за да продължат в матрицата всички. В "машината" на днешният рептилен елит се изсипва неосъзната кинетична енергия на живи същества, които не са осъзнали своята потенция, чуждата потенция и потенцията на Богът.

http://illuminatibg.blogspot.bg/

Римляните имат поговорка : "HRISTOFORUS VERUS LUCIFERUS" -"Христос е истинският Луцифер"(Кришна е истинският Шива), което показва, че Христос може да е Луцифер, но Луцифер не може да е Христос, което дава препратка на Ведантическият извод, че Кришна може да е Шива(иманентен-всепроикващ и разпръскващ), но Шива не може да е Кришна(трансцедентален-събиращ, "Кришн"а значи още и "все-привличащ"). В този аспект, Луцифер никога не връща в пред-началното състояние, а има функцията само да еманира във времето до крайният цикъл на материята - ЕНТРОПИЯ("дезолюция" или "разтваряне" до състоянието на "Хаос"- култовата Богиня- Луцифер и подготовка за начално състояния на ре-инкарнация. Естествено- един от най-важните масонски(луцифериански) слогани е "Ред от хаосът".

"Новият Световен Ред" на Луцифер
се асоциира с Пирамида и Око на върхът и.
Както ще разгледаме по-надолу, това е асоциирано с паднал дух, демони, които ползват енергията на матрицата Майа по своя воля, представяйки се за "бог".

Думата "спекулирам" иде от латинската "spectare"- "наблюдавам"(watch), а "наблюдателница"(Watchtower" , т.е "свидетели на яхова" е "specula". Оттук-"spectrum".

"Спекулирането" е тенденция и свойство на умът, което не означава, че умът е създаден САМО да спекулира! Умът е слабото място на душата, когато иска да потъва в матрицата. Този ум наричаме "луцифериански". Спекулирането с Истината и Богът е дело на Луцифер-падащата и разпръскваща светлина, еманираща до дъно в матрицата.

Днешният луфицериански "елит" се ръководи от БОРСОВИ СПЕКУЛАНТИ(stock-exchange speculator", букв. "наблюдател на пазарът") чиито устои са в религиозни доктрини пълни със спекулации с Богът и опитът им да играят Неговата роля(Spectacle)! Духовете "Йах" и "Аллах" са луцифериански, които се представят за "бог". Икономическитя термин "спекула" означава да "скриеш стока, която да я продадеш по-скъпо при липсата и на пазарът по-късно". Всички революции, войни и метежи от Френската(включая) насам, са благодарение на СТОКОВА СПЕКУЛАЦИЯ(от страна на рептилният клан Ротшилд).

Някой наричат това "прогрес на човешката цивилизация".....?

Да си "спекулатор" означава да играеш самозвана заблуждаваща за околните роля на наблюдател, представяйки се за "бог" или "божествен", когато сам си подвластен(карма) на Играта на Богът(Лила)!

Илюминатска символика и хералдика:
Лицемерието с типична черта на Сивите магьосници от Луцифер:
На светло(пред публика) се тиражира хуманни цели("светски хуманизъм"),а на тъмно си извършват ритуалите, чиито център е насочен под Земята...
"Annuit cœptis" означава "Одобрени Начинания", "Благословии".

Илюминатска карта: "Братски режими"
Луцифериански порядък!
Касае именно "свободните наги" от Била-сварга,
прокламиращи "свобода" чрез диктатура за нея.
"Свободата" на масоните не е нищо друго освен
"свобода на инстинктите" -размножение, хранене,
страх от самосъхранение на тялото и спане, а
"излюпеното пиле"е от Космическото яйце-"Брахманда"
символ на търсене на материални резултати от духовността!
Масоните копират хем Брахма за "Съзиданието",
хем Шива за налагане на деспотизмът за "свободата".
Прави впечатление шапката на масонът-
Сатурнова(Кааба-Кивот) форма, а- Луцифериански цвят.
Не случайно е свързна с турските фесове!
Рогата са символ на Лунният култ и демоните,
които се крият в ниските нива на матрицата от Богът.

Масоните("свободните каменоделци" на Кубът-Кааба/Кивотът) са инспирирани от нагата Луцифер, които служат на ракшасите юдеи, устремили се надолу към адът чрез нагата Яллахова. Масоните само привидно(лицемерно) демонстрират Арйански брахманизъм. Обществата им са сформирани от членове, които не се кръщават чрез обрязване на мъжкият полов орган на 8-мия ден от рождението е както е "посвещението" при абрахамските рашкаси/якхшаси и пишачи. Но пък за сметка на това - наказанието на масон излязъл доброволно от масонското братство или неспазил "масонската тайна"(Лунен култ), е същото както на йудей или мусулманин отрекъл се от вярата, която му се натрапва на 8-мия ден след раждането му, чрез обрязване-
СМЪРТНА ПРИСЪДА ЧРЕЗ НАЗИДАТЕЛНА ЕКЗЕКУЦИЯ!

"Носителят на Светлината"("Луци-фер") не е непременно "САМИЯТ ИЗТОЧНИК на Светлината"(Христос или- Кришна), което е важен момент в анализът защо "Новият Световен Ред" не носи информация за Източникът на Светлината, а само СПЕКУЛИРА с нея. Ето защо аватарите на Богът ДИРЕКТНО показват разликата между "Източник" и "Носител". Съвсем обяснимо- поради спекулация с невежеството на общността Носителят може да спекулира с това, че носи от Източникът, с цел да заблуди и използва(експлоатира). В кали-йуга лесно се спекулира с това, че Шива е бил "Източник", тъй като бил "Носител". И съвсем нормално- Шива е гуна-аватар на Кришна за тези душИ, които са в невежество.

Нагоре