Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2016 19:32 - Сионският приорат
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Aко твърденията на няколко съвременни автори са верни, ,,Prieure de Sion", или Сионският приорат, може би е едно от най-старите и най-могъщите тайни общества в историята.

Твърди се, че той е движещата сила зад създаването на могъщия Орден на тамлиерите, и документите показват, че сред миналите водачи на Приората са такива имена като Леонардо да Винчи, Робърт Флъд, сър Исак Нютон, Виктор Юго и художника Жан Кокто. Отбелязват се двадесет и шест велики майстори, простиращи се в неколкостотин години история. Въпреки това обществеността не знае за тази група до средата на ХХ век, което е подхранвало обвиненията, че цялата работа е измама.

В средата на 50-те години на ХХ век обществеността - най-вече във Франция - за пръв път научава за Приората, което означава религиозен дом, нещо като абатство.

Разпръснати статии във вестници и списания от 1956г. насам говорят за ,,загадка", заобикаляща малкия градец в Лангедок Рен-льо-Шато. За пръв път тази история не изглежда по-различна от останалите за местно скрито съкровище, откривани почти навсякъде. Годините обаче минават, на повърхността излиза повече информация и историята за Приората придобива много по-голямо значение.

,,Мистерията" на Рен-льо-Шато включва католически свещеник на име Франсоа Беранже Сониер, който е назначен в енорията на града през 1885г. Млад и високообразован, Сониер получава назначението в това затънтено място, след като очевидно си е навлякъл яростта на някой висшестоящ. Въпреки това 33-годишният свещеник решава да направи най-доброто, на което е способен.

Сониер, работещ отблизо с 18-годишна икономика на име Мари Денарно, се грижи за паството си и намира време да ходи на лов и риболов. ,,Чете ненаситно, усъвършенства латинския си, научава гръцки и се заема с изучаването на староеврейски" - отбелязват Бейджънт, Лий и Линкълн. Освен това решава да възстанови градската църква, която е била осветена и наречена на Мария Магдалина през 1059г. и е надстроена върху руини от вестготите, датиращи от VI век.

През 1891г., докато работи в църквата, Сониер премества камъка на олтара и открива, че една от поддържащите го колони е куха и съдържа четири пергамента - две генеалогии, датиращи от 1244 и 1644г., заедно с две послания, написани през 80-те години на XVIII век от бивш енорийски свещеник - абат Антоан Бижу.

Текстовете на Бижу са необичайни и сякаш са написани с различни шифри. ,,Някои от тях са фантастично сложни, убягвайки дори на компютър, и неразрешими без нужния код" - заявяват Бейджънт, Лий и Линкълн.

Сониер носи откритието си на своя висшестоящ - епископа на близкия Каркасон, който го изпраща в Париж, за да се срещне с генералния директор на семинарията Сен Сулпис. По-късно се установява, че в предишни години тази семинария е била център на неортодоксално общество, наречено ,,Compagnie du Saint-Sacrement", за което се смята, че е фасада на Сионския приорат. Ако е вярно, това обяснява как членовете на Приората са научили за откритието на Сониер.

Каквито и да са били документите, те запращат живота на Сониер в съвършено нова посока. ,,За краткия си престой в Париж Сониер започва да общува с културния елит на града, мнозина от които са любители на окултните изкуства" - отбелязват Ванкин и Уейлън. - Тогавашните слухове твърдят, че провинциалният свещеник има любовна връзка с Ема Калв, прочутата оперна дива, която е и висша жрица на парижкия езотеричен ъндърграунд. По-късно тя често го посещава в Рен-льо-Шато.

Посещението на Сониер в Париж не само му спечелва нови приятели на високи постове, но той се оказва собственик на голямо богатство. Преди внезапната му смърт през 1917г. изследователите изчисляват, че той е похарчил няколко милиона долара за строежи и ремонти в града. По време на работата си след връщането си от Париж Сониер прави още едно откритие - малка крипта под църквата, която - както се твърди - съдържа скелети.

Поведението му става изключително странно. Сониер остъргва латински надпис от надгробен камък на член на видното местно семейство Бланшфор, без да осъзнава, че копия вече са направени. Преведен, надписът гласи: ,,На Дагобер II крал и Сион принадлежи това съкровище и той лежи тук мъртъв." Той започва да събира пощенски марки без стойност и ненужни камъни заедно със скъп, рядък китайски порцелан и тъкани.

Освен това урежда ремонтирането на градския път и водопровод, събира огромна библиотека и изгражда зоологическа градина, луксозна вила, наречена ,,Бетания", и кръгла кула с името ,,Tour Magdala", или Кулата на Магдалина - всичко това сочи внезапно придобито богатство.

В ремонтираната църква Сониер издига странна статуя на демона Асмодеус - ,,пазител на тайни, попечител на скрити съкровища и според древна юдейска легенда строител на Храма на Соломон". Изпълва подновената църква с необичайно изрисувани пана, едното изобразяващо тялото на Иисус, носено към гробницата му. Пълнолунието, изобразено на това пано обаче, кара авторите Бейджънт, Лий и Линкълн да подозират, че тялото е извадено от гробницата посред нощ.

Над входа на църквата Сониер поставя надписа на латински ,,Terribilis Est Locus Iste", което означава ,,Това място е ужасно". Може би Сониер повтаря думите на Иаков в Битие 28:17, който казва: ,,Колко е страшно това място!", осъзнавайки, че е открил ,,вратите небесни".

В града идват необичайни посетители, включително ерцхерцог Йохан фон Хабсбург, братовчед на австрийския император Франц Йосиф. ,,Банкови извлечения след това разкриват, че Сониер и ерцхерцогът са открили последователни сметки в един и същ ден" - отбелязват тримата автори - ,,и че вторият по-късно е (прехвърлил) значителна сума на първия."

Сониер започва да демонстрира непокорна независимост към висшестоящите си в църквата, отказвайки да разкрие източника на новооткритото си богатство или да приеме да бъде преместен от Рен-льо-Шато, където той и икономката му копаят непрекъснато в гробището около църквата. Когато ножът опира до кокала, Ватиканът подкрепя Сониер - сигурна индикация за значимостта на неговите открития.

На 17 януари 1917г. - официалният празник на семинарията Сен Сулпис, където той за пръв път се консултира с експерти за откритите документи, както и денят, който е написан на надгробния камък на Бланшфор, който той изличава, и само пет дни, след като икономката му необяснимо е поръчала ковчег - Сониер е покосен от внезапен инсулт. Повикан е близък свещеник, за да извърши Последен обред, но ,,видимо разтърсен", той отказва, след като чува изповедта на Сониер, която така и не е разгласена.

Мари Денарно запазва мълчание по отношение на дейностите на Сониер, живеейки тихо и мирно във вила ,,Бетания". Към края на живота си тя продава вилата на човек, на когото обещала, че ще разкрие тайна, която ще го направи богат и властен. За съжаление и тя умира от мозъчен инсулт, преди да може да предаде тайната.

Така започва мистерията на Рен-льо-Шато. ,,През годините спекулациите за истинската природа на откритието на Сониер са многобройни и разнообразни" - пишат Пикнет и Принс. - Най-прозаичното предположение е, че е намерил скрито съкровище, докато други вярват, че е открил нещо много по-слисващо, например кивота на завета, съкровището на Йерусалимския храм - ,,светия граал, или дори гробницата на Христос... Приоратът твърди, че Сониер е открил пергаменти, съдържащи генеалогична информация, която доказва оцеляването на династията на Меровингите."

Две неща изглеждат сигурни в тази история - че Сониер очевидно е намерил нещо, за което човек или група от хора са готови да му платят огромни парични суми, и че продължава да търси нещо друго през целия си живот. Изглежда еднакво ясно, че висшестоящите му в църквата се примиряват с онова, което Сониер се кани да направи. Едно официално лице от Приората дори предполага, че на Сониер е било платено добре от висши църковни служители както за усилията му, така и за неговото мълчание.

Според един разказ друг духовник на име Антоан Жели е близък със Сониер и също се оказва със значителна парична сума. Каквото и да е знаел Жели за ситуацията, то е умряло заедно с него през ноември 1897г., когато възрастният свещеник е открит пребит до смърт в дома си. Подробностите за това убийство изчезват от църковните документи и трябва да се възстановяват от полицейските и съдебните доклади.

През 1969г. продуцентът на документални филми към британската телевизия ВВС Хенри Линкълн прочита за загадката, докато е във ваканция във Франция. Скоро обединява сили с романиста Ричард Лий и фотожурналиста Майкъл Бейджънт, за да разследват историята, което в крайна сметка им дава няколко телевизионни програми, както и бестселъра от 1982г. ,,Holy Blood, Holy Grail" (,,Светата кръв, свещеният Граал"). Тази книга изнася историята на Приората пред международната аудитория.

Изследванията им ги водят от Рен-льо-Шато и семейство Бланшфор до Ордена на тамплиерите и катарите, както и до орден, наречен ,,Prieure de Sion". Някой си Бертран дьо Бланшфор е четвърти велик майстор на Ордена на тамплиерите и действа от сграда на тамплиерите в близост до Рен-льо-Шато. Установено е, че семейство Бланшфор се бият на страната на катарите и че Бертран е протеже на основателя на тамплиерите Андре дьо Монбар.

Бейджънт, Лий и Линкълн откриват, че по времето, когато Бланшфор ръководи ордена, тамплиерите са разквартирувани в близост до Рен-льо-Шато, където участват в обширни разкопки. Авторите теоретизират, че това може да е било мисия да се зарови и запази съкровището, открито под квартирата им в Йерусалим. Подозрението им се засилва, когато научават, че когато крал Филип започва арестите на ордена по цялата страна през 1307г., само тамплиерите в близост до Рен-льо-Шато остават незасегнати. Трябва да се отбележи, че по време на Втората световна война германските войски също копаят интензивно около Рен-льо-Шато, очевидно ,,ловувайки" за свещени реликви, както драматизирано е показано в два от филмите за Индиана Джоунс на режисьора Стивън Спилбърг.

Тримата британски изследователи събират най-различни материали за Приората, включително няколко книги на френския автор Жерар дьо Сед, който е свързан с някой си Пиер Плантар дьо Сен-Клер - официално лице в съвременния Сионски приорат. Провеждайки изследвания в Националната библиотека на Франция, те проучват микрофилми на документи, наречени ,,Dossiers secrets" или ,,Тайни досиета", за които се твърди, че проследяват Сионския приорат до времето на Кръстоносните походи и тясно свързват обществото с Ордена на тамплиерите. Тези досиета посочват имената на миналите велики майстори на Приората, представят подробна история и дори заявяват, че Сониер работи за ордена, докато е в Рен-льо-Шато. Тъй като документите са датирани от 50-те години на ХХв. и не са влезли в архивите до средата на 60-те години, легитимността им поражда яростни спорове, без някакви окончателни доказателства за едната или другата страна на спора, също както и документите ,,MJ-12" в САЩ.

,,Една любопитна характеристика на досиетата е непрекъснатото и фундаментално внушение, че авторите са имали достъп до официални правителствени и полицейски архиви" - отбелязват Пикнет и Принс, които по принцип са по-скептични към информацията за Приората, отколкото останалите автори. Те смятат, че критиците на историята за Приората твърдят, че групата не съществува, докато името не се появява за пръв път публично през 50-те години, и че цялата идея е кроеж на ,,роялисти с неограничени налудности за величие".
Препоръчани За Вас:Ч −
8 мистериозни града от древността, които и до днес остават в загадка
Най-загадъчното тайно общество: Съюзът на Деветте Неизвестни

image

Бейджънт, Лий и Линкълн контрират това, като заявяват, че и днес съществува поне една харта за ,,Ordre de Sion" в Орлеан от крал Луи VII, заедно с папска була, потвърждаваща притежанията на ордена и датирана от 1178г. Авторите обясняват, че много документи, имащи отношение към ордена, са унищожени, когато Орлеан е бомбардиран от германците през 1940г.

В разследването им изникват имена, свързани с тамплиерите и франкмасоните: Мари дьо Сен-Клер, наследница на Хенри Синклер от Рослин, е омъжена за Жан дьо Гисор - първия независим велик майстор на Сионския приорат; Рене д"Анжу, който - наред с други - носи титлата ,,цар на Йерусалим", сочейки кръвна връзка с тамплиерския граф д"Анжу и е отбелязан като велик майстор на Сион от 1418 до 1480г.; великият Леонардо да Винчи е отбелязан като велик майстор от 1510 до 1519г.; Робърт Флъд - онзи приятел на сър Франсис Бейкън и английските крале - фигурира като велик майстор на Приората от 1595 до 1637г.; Йохан Валентин Андреа - духовникът, свързан с хесенското франкмасонство и смятан за автор на Розенкройцерския манифест, е велик майстор на Сионския приорат от 1637 до 1654г.; Робърт Бойл, член на ,,Невидимата школа" на Бейкън, който преподава алхимия на сър Исак Нютон, служи между 1654 и 1691г., докато прочутият франкмасон Нютон го замества като велик майстор на Сион от 1691 до 1727г.

Други велики майстори на Сион, отбелязани в ,,Тайните досиета", са добра индикация за дълбочината и обсега на Приората. Сред тях са Чарлз Радклиф, братовчед на Хубавия принц Чарли; Шарл дьо Лорен, който служи и като велик майстор на вдъхновения от тамплиерите Тевтонски орден; Максимилиан дьо Лорен, племенник на Шарл и ментор на музикантите Франц Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг фон Бетховен; Виктор Юго - аристократ от Лорен и автор на ,,Парижката света Богородица" и ,,Клетниците"; композиторът Клод Дебюси, чиито сътрудници включват писателя Оскар Уайлд, поета У. Б. Йейтс, романиста Марсел Пруст, оперната дива Ема Калв и младия свещеник от Рен-льо-Шато Беранже Сониер.

Въз основа на изследванията си Бейджънт, Лий и Линкълн приемат като ,,неоспорим исторически факт", че Сионският приорат - под различни имена в различни исторически периоди - е тайното общество зад Ордена на тамплиерите и е оцелял от унищожаването им през XIV век. Най-малкото ,,Dossiers secrets" заявяват, че членовете на Приората - членове на семейството Гисор, Анжу и Сен-Клер, включващи и Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Буйон - са сред основателите на тамплиерите.

Освен това те вярват, че Приоратът съществува и днес и ,,действа на тъмно, зад кулисите, той е оркестрирал някои от най-критичните събития в западната история". Необявена остава импликацията, че членовете на Приората са в ядрото на франкмасонството, Илюминатите и Кръглите маси.

,,Декларираната и обявена цел на ,,Prieure de Sion" - според тримата автори - е възстановяването на династията и кръвната линия на Меровингите - не само на трона във Франция, но и на троновете на другите европейски страни."

Те казват, че членове на Приората работят чрез масонството през XIX век, за да възродят Свещената римска империя, за да бъде управлявана съвместно от семейство Хабсбург и реформираната римска църква. Този план очевидно е възпрепятстван от Първата световна война и упадъка на кралските династии в Европа.

През годините Приоратът - който очевидно наследява, ако не инициира тамплиерските открития в Йерусалим - е свръхангажиран не само с кралските кръвни линии, но и с еретичното познание на катарите и по-ранните секти.

,,Внезапно криволичещата история на Европа развива драматична, кохерентна сюжетна линия" - отбелязват Ванкин и Уейлън. - Преследването на катарите от църквата, съзаклятничеството на Рим в убийството на (меровингския) крал Дагобер, успешният заговор на папа Климент V и Филип IV във Франция за унищожаване на могъщите тамплиери - всичко това са усилия за изличаване... на кръвната линия на Иисус... с наследството на Иисус Христос от онази, за която Ватиканът изобщо би могъл да претендира.

В по-ранен труд Ванкин представя аргументи за убеждението си, че църквата е скрила документи за Иисус, както се подсказва от разказите за тамплиерите и Приората. ,,Има две възможни обяснения за отсъствието на следи от свещени документи" пише той. - ,,Първо, Иисус никога не е съществувал - той е напълно измислен герой. Второто и според мен по-вероятно, историческите трудове за Иисус са били цензурирани, така че никаква съществуваща информация да не противоречи на ,,официалната" биография на Иисус, която дава на църквата обосновка за властта. И при двата сценария историята за Иисус съдържа много опасни тайни."

Както беше споменато, Бейджънт, Лий и Линкълн стигат до заключението, че прословутите ,,Протоколи на Ционските мъдреци" всъщност принадлежат на Приората. След задълбочени изследвания тримата заключават, че протоколите се основават на реални документи, които нямат нищо общо с международен еврейски заговор, а са издадени чрез ,,някаква масонска организация или масонско ориентирано тайно общество, което включва думата ,,Сион"... и е много вероятно да включват програма за завземане на властта, за инфилтриране на масонството и контролиране на социалните, политическите и икономическите институции".

Каквото и да е Приоратът днес, според ,,Dossiers secrets" той е основан през 1090г. от Годфроа дьо Буйон, херцог на Долен Лорен и благороден наследник на Шарл Велики, който води Първия кръстоносен поход, за да завладее Йерусалим. Същевременно други документи на Приората заявяват, че орденът не е основан до 1099 - годината, когато Йерусалим е превзет, а жителите му - избити. Текстът освен това разкрива, че най-малкият брат на Буйон дължи трона си на Приората, и наистина брат му Балдуин I Льо Бург става цар на Йерусалим. Следва Балдуин II, който оторизира Ордена на тамплиерите.

През която и година да е основан Приоратът, след като Йерусалим е завзет, някои рицари са подслонени в абатството, построено от Буйон над руините от византийска църква на хълма Сион, южно от града. Това става абатството ,,Дева Мария от планината Сион", от което орденът взема името Орден на Дева Мария от Сион. Смятат се, че думата ,,Сион" е транслитерация на Цион, която пък е транслитерация на древното юдейско име на Йерусалим.

Бейджънт, Лий и Линкълн твърдят, че са открили оригиналната харта на Приората, датирана 1125г., с името на тамплиерския велик майстор Юг дьо Пайен на нея, което категорично би свързало двата ордена.

Пикнет и Принс заявяват, че Приоратът и тамплиерите са ,,на практика една и съща организация, ръководена от един и същ велик майстор, докато не стават жертва на разкол и не тръгват по различни пътища през 1188г.".

Гарднър по принцип е съгласен, но пише, че Орденът на Сион е основан от тамплиерите, за да служи на евреите и мюсюлманите в техния християнски орден и че и двамата имат един и същ велик майстор. ,,Макар че ранните тамплиери са християни, те са видни защитници на религиозната толерантност, което им позволява да са влиятелни дипломати както в юдейските, така и в ислямските общности. Либералната им връзка с юдеите и мюсюлманите обаче е заклеймена като ,,ерес" от католическите епископи и е от инструментално значение за отлъчването на тамплиерите от църквата в Рим през 1306г." - добавя той.

Очевидно Орденът на Сион е преструктуриран през 1188 - една година, след като Йерусалим е превзет от мюсюлманите, и всички се връщат във Франция. Там има някакъв разрив между ордена и тамплиерите в град, наречен Гисор. След това орденът започва да се интересува повече от френската кръвна линия на Меровингите, докато тамплиерите, както беше отбелязано, се връщат в Кипът и Родос и са по-свързани с Англия и Шотландия и техните кралски кръвни линии.

Жан дьо Гисор според документите на Приората е първият велик майстор на ордена след отделянето му от тамплиерите, което те наричат ,,Отсичането на бряста". Орденът вече е свързан с розенкройцерите чрез Йохан Андреа. Според един свещеник, пишещ през 1629г., Гисор всъщност основава Ордена на червения кръст през 1188г.. Същото твърдение се открива в ,,Dossiers secrets" според Бейджънт, Лий и Линкълн. Идеята, че Гисор и Андреа са официални лица на Сион, засилва достоверността на твърдението, че те са включени в създаването на розенкройцерите .

Ясно е, че малко след Първия кръстоносен поход се наблюдава смесване на идеи, теология и древни тайни, от което произлизат розенкройцерите, тамплиерите и Приората на Сион.

След скъсването на тамплиерите голяма част от ,,Ordre de Sion" се установява в Орлеан в средата на XIIв. с харта на крал Луи VII, чийто оригинал все още е в общинските архиви.

Историята на Приората от онова време досега е забулена в загадъчност. Първият определен обществен документ за съществуването на Приората е от юли 1956г., когато ,Prieure de Sion" - с обявената цел ,,изследвания и взаимопомощ на членовете" - е регистриран пред френските власти. Дори тогава отбелязаният адрес не може да се проследи и малко може да се научи за групата. По онова време Приоратът претендира, че има около десет хиляди членове, разделени на ,,рангове", започвайки с велик майстор, макар че тази информация се смята за изключително спорна. Твърди се и че това не е тайно общество, но усилията да се получи солидна информация за ордена продължават да се натъкват на отрицания, заобикалки и прикриване.

Като едно от длъжностните лица на Приората е отбелязан Пиер Плантар - същият човек, свързан с дьо Сед, френския журналист, който пише за ордена през по-късните години, Твърди се, че Плантар е генерален секретар на Отдела по документацията, внушавайки, че в ордена има и други отдели.

Междувременно още документи на Приората стават обществено достояние, но само в частни издания и в ограничени тиражи. ,,Каквато и да е мотивацията зад тях, ясно е, че целта не е финансово забогатяване" - отбелязват Бейджънт, Лий и Линкълн, които са убедени, че постепенното и преднамерено публикуване на информация за Приората е ,,планирано, за да ,,павира пътя" за някакво изумително разкритие".

Тримата автори твърдят, че една дописка от 1981г. във френската преса съобщава, че не друг, а Пиер Плантар е избран за велик майстор на Сионския приорат, като изборът му бил ,,решителна стъпка в еволюцията на концепцията и духа на ордена във връзка със света, тъй като 121 сановници на ,,Prieure de Sion" са все ,,eminences grises" от висши финансови и международни политически или философски общества, а Пиер Плантар е пряк наследник - през Дагобер II - на Меровингите."

Покойният Плантар наистина е свързан с Приората през целия си живот. Той не само е очевидният източник на информацията за Приората за избрани изследователи, но притежава собственост в близост до Рен-льо-Шато, а баща му познавал свещеника Сониер. Твърди се, че е участвал във френската съпротива по време на Втората световна война и е задържан от германското Гестапо за повече от години към края на войната. Интересно е, че кодовото име на един от заговорниците срещу Хитлер към края на войната е ,,Сиво величие". През 1958г. заедно с френския министър Андре Малро той спомага за организирането на движението, което връща Шарл де Гол на власт във Франция. Ясно е, че Плантар не е случаен човек от улицата.

След усилена работа авторите Бейджънт, Лий и Линкълн успяват да проведат поредица от интервюта с Плантар, започвайки през 1979г. Той им прави впечатление на аристократичен и изискан, сладкодумен и с невъзмутим хумор. Макар че през по-голямата част от времето е мъгляв и убягващ по отношение на ордена, Плантар все пак твърди, че Приоратът наистина притежава изгубеното ,,съкровище" от Соломоновия храм и планира да го върне на Израел, ,,когато му дойде времето". Освен това посочва, че в близко време монархията ще бъде възстановена във Франция, а може би и в други страни.

,,Отново обмисляхме да отхвърлим ,,Prieure de Sion" като маловажна секта от ,,лунатична отцепническа група", ако не и като откровена измама" - заявяват авторите. - ,,Същевременно собствените ни изследвания сочеха, че в миналото орденът е имал реална власт и е бил включен във въпроси с огромно международно значение."

Други автори също поставят под съмнение твърденията на Плантар, както и ,,Dossiers secrets". ,,Въз основа на доказателствата, дадени в тайните досиета, аргументите за оцеляването на династията (на Меровингите) след крал Дагобер II, да не споменаваме продължението на ясна линия на унаследяване чак до края на ХХ век, в най-добрия случай са крехки, а в най-лошия - очевидно измислени" - коментират Пикнет и Принс.

Робърт Ричардсън, пишещ в пролетния брой на ,,Gnosis Magazine" от 1999г., е по-директен, когато недвусмислено заявява, че цялата история с Приората е ,,измама". Той най-общо свързва Плантар с предвоенните езотерични организации и заключава: ,,Мошеническата история за ,,Сионския приорат" и неговата фалшива кръвна линия е създадена с помощта на огромно количество езотерични документи, които са широко достъпни във френските библиотеки, и чрез вместването на собствените му документи между тях."

Макар да потвърждава, че в Йерусалим от епохата на Кръстоносните походи наистина е съществувал реален католически монашески орден на име Сионския приорат, Ричардсън казва, че той е погълнат от йезуитите и изчезва през 1617г. Според него Плантар и други десни членове на група, наречена ,,Алфа Галат", измисля историята за Приората, ,,като вкарва фалшифицирани истории в библиотеки, измамно се асоциира с древни езотерични групи и узурпира наследството на предвоенните езотерични групи".

,,Групата на ,,Приората" плагиатства най-вече от Ордена на червения кръст на храма и граала, основан от Жозефин Пеладан през 1891г." - пише Ричардсън. - ,,Тази група е тясно свързана с реалната история на Рен-льо-Шато." Според него секретарят на Пеладан - масонът от шотландската традиция Джордж ,,граф Израел" Монти - е изобличен от френската масонска Велика ложа като лъжлив претендент за аристократичен произход. Той отправя същото обвинение към Плантар, заявявайки: ,,Много е вероятно ,,Алфа Галат" (а следователно и Плантар) да са фасада за групата на Монти и групата на Монти продължава да съществува, прилагайки план, който би се осъществил под маската на ,,Сионския приорат".

Макар че несъмнено има право на собствено мнение, Ричардсън също изказва спорни твърдения. Например той оспорва описанието на авторите Бейджънт, Лий и Линкълн на Бертран дьо Бланшфор.

,,Бланшфор е домът на катарски аристократ с това име" - отбелязва той. - ,,а не велик майстор на тамплиерите, Малцина изследователи са си правили труда да разследват тази или неизброими други откровени измислици."

Въпреки това масонският автор Чарлз Дж. Адисън, работещ през 1842г. - един век преди времето на Плантар и ,,Алфа Галат" и цитиращ дори още по-стари източници, - пише надълго и нашироко за Бертран дьо Бланшфор и го отбелязва, като велим майстор на тамплиерите между 1156 и 1169г. Очевидно в тази история има нещо повече от измама, макар че истината сякаш ни убягва.

illuminatibg.blogspot.bg/



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188826
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031