Блогът на budha2 :: Невежо и Безбожно общество

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.05.2016 23:21 - Невежо и Безбожно общество - Част 2

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1051 Коментари: 0 Гласове:

В политиката нищо не е случайно

Има два варианта за разглеждане на историята. Събитията се случват ,,случайно", т.е. те не са нито планирани, нито умишлено предизвикани от някого. Или пък биват старателното планирани.

Франклин Делано Рузвелт казва: ,,В политиката нищо не е случайно. Щом се случва, бъдете сигурни, че така е било планирано."

В хода на повествованието ще разберем, че горното твърдение е напълно вярно и точно. Непременно ще възникнат въпроси като: ,,Защо никога не съм чувал нещо подобно? Защо нищо не се споменава в часовете по история? Защо няма къде да се прочете нещо въпроса? Защо нищо не се съобщава в новинарските емисии по телевизията?"

Тези и много други въпроси имат един прост отговор: вълшебната думичка е превъзпитание! Елитарни и влиятелни групи решават кои теми да не са предмет на просветната дейност, да не се научава нищо за тях от пресата или в информационните емисии. Най-лесният начин за разпространяване на желаните идеали и ценности сред цели народи и нации е чрез медиите като печат, радио и телевизия. Тези ,,умни" гласи с помощта на ясно очертана стратегия успяват в рамките на няколко поколения да превърнат нашия модерен и ,,просветен" свят в мутиращо общество от тъпи, безбожни и дегенерирали овце. Макар че няма защо да обиждаме овцете.

Отново трябва да подчертаем, че Протоколите на Баварските илюминати се прилагат. Относно контрола на пресата в тях пише следното:

,,...С пресата ще действаме по следния начин:
Тя подстрекава и разпалва народните страсти... а обществеността няма ни най-малка представа кому всъщност служи пресата... Между вестниците ще има и такива, които ще ни нападат; тях обаче самите ние ще сме създали и в крайна сметка те ще критикуват проблемите, които ние сме разпоредили...
...Нито едно съобщение няма да стигне до обществеността без нашия контрол. Това и сега вече се постига, доколкото новините от цял свят се събират в няколко новинарски агенции. Те вече се контролират от нас и допускат до обществеността само това, което одобряваме..."

Ключова роля играят образователната и възпитателна система. Точно тук се посява семето, за да се получи добре функциониращ и невеж питомец. В случая е важно, че дадено демократично общество се състои преди всичко от средното съсловие, от което произлизат долните, средните и горните пластове на буржоазията. Тя, от своя страна, перманентно се намира в ситуации на предела на съществуването, които не й позволяват да погледне по-далеч от наложените ограничения и да се стреми към достигането на по-висши знания и съзнание.

За дългосрочните цели са нужни рафинирани методи, чието естество е по-скоро психологическо и към които принадлежи и т. нар. психологическа война. Именно тук методите за управление, които се прилагат от различни властимащи, търпят промяна. Тя е насочена към все по-усиленото превръщане на човека в роб. Въпреки това голяма част от хората смятат, че са образовани, самостоятелни, свободни и независими.

Управниците днес са добри психолози и като такива знаят, че диктатурата с физически терор поражда голямо противодействие, което рано или късно може да стане толкова могъщо, че да унищожи диктаторския режим. Още преди векове Макиавели обръща внимание на това. Много по-ефективна и дълготрайна е диктатурата, изградена на психологическа и икономическа основа. Двата стълба на подобна диктатура са централизирана образователна система, т.е. по възможност държавното учище да премине в религиозно, и икономика с необятни кредити и дългове.

С помощта на централизирана система за задлъжняване хората се поробват духовно и се вкопчат в материалното до степен, че в сравнение физическите окови изглеждат дреболия. Възпитателните методи могат така да се трансформират, че почти да постигнат онова състояние, което ние в окултизма наричаме ,,окултно пленничество". Възможно е дори в границите на демокрацията да се изгради диктатура.

Никой зрял човек не може да пренебрегва посочените току-що основни стълбове, както и опорите на нашата ,,демократична" конституция - ,,случайност" ли е това?

В книгата ,,The Rockefeller File" авторът описва подробно методите, с които Рокфелер и неговите кръгове принуждават децентрализираната училищна система в Америка да премине към централизация. Следващият цитат обобщава точно основния проблем:

,,Онези, които контролират образованието, ще ръководят и цялата нация за период от няколко поколения. Около 50-60 години Рокфелерови са имали господство върху развитието на американската възпитателна система. Религията също може да се използва като важно средство за формиране на общественото мнение. От много години династията Рокфелер финансира ,,Union Theological Seminary" в Ню Йорк, която е допринесла много за социалистическо-фашисткото заразяване на духовенството и за разрушаване на старата същност на християнството."

Чрез централизирано образование с учители-чиновници и цензурирани учебници се полагат идеалните основи за поробването на един народ. Поробените по този начин трябва да останат в това състояние през целия си живот. Ето защо след напускане на училище и университета те продължават да бъдат обработвани от ,,свободната преса". Тя, както се посочва и в ,,Протоколите", се контролира почти изцяло от невидимото световно правителство и постоянно бомбардира народите със смесица от заблуди, лъжи и лицемерие.

За поддържането на системата в западните демокрации е необходимо хората да се обработват с лъжи дотогава, докато приемат тези лъжи за истини.

За изясняване начина на действие ето още една извадка от Протоколите на Баварските илюминати, в които четем:

,,...Масите няма да бъдат напътствани към практическо усвояване и непредубедено наблюдаване на историята, а към теоретични съображения без критично отношение към последствията...

...Нека за нас най-важното в онази игра е, че сме ги убедили, да приемат изискванията на науката...

...Предвид това с помощта на пресата ние непрекъснато провокираме сляпо доверие към тези (научни) теории. Тези интелектуалци на нашите врагове ще се изтъкват със знанията си. Те ще превръщат на дело всички резултати на науката без логическото им потвърждение... Не мислете, че тези констатации са само празни приказки: помислете за успехите, които постигнахме с дарвинизма, марксизма и ницшеанството.

...Като все повече се отучава да разсъждава и да си съставя собствено мнение, народът в крайна сметка ще повторя това, което ние искаме да говори..."

Съвременният човек като ,,стока"

Не само в домогванията на големите религиозни общности и разни тайни общества, а така също и в световните стремежи на индустриалното ни общество човекът играе все една роля - той е само стока!

Модерното капиталистическо общество се крепи на пазара като регулатор на всички икономически и съответно всички обществени отношения. Пазарът на потребителските стоки определя условията, при които те се разменят. Трудовият пазар регулира покупко-продажбата на работна сила.

Полезни предмети, както и ползотворна човешка енергия се трансформират в потребителски стоки, които, в съответствие с пазарните условия, без принуда и измама, се разменят. Обувките например, колкото и необходими да са, нямат икономическа стойност (разменна стойност), ако на пазара няма търсене за тях. Човешката енергия и умения нямат разменна стойност, ако не се търсят при съществуващите към момента пазарни условия. Който разполага с капитал, може да купи работна сила и да я използва така, че вложеният в нея капитал да му носи печалба. Който разполага само с работна сила, трябва да я продава на капиталистите при съответните пазарни условия, ако не иска да умре от глад. Тази икономическа структура се отразява в йерархията на стойностите. Капиталът дирижира работната сила; натрупани мъртви предмети имат по-висока стойност от живата работна сила и енергия.

Човешкият проблем на капитализма може да се формулира ето така: модерният капитализъм има нужда от хора, които в голямо количество функционират безпроблемно, които искат да консумират все повече, чийто вкус е стандартизиран, лесно предвидим и може да се манипулира. Той се нуждае от хора, които действат свободно и независимо и смятат, че за тях няма авторитети, принципи, съзнание - и въпреки това са готови да бъдат командвани, да правят това, което се очаква от тях, и да се вписват безпроблемно в обществената машина; хора, които позволяват да бъдат водени доброволно, без прилагане на сила (насилие) и нямат нужда някой да ги направлява, нямат истинска цел, освен да отговарят на очакванията, да работят, да действат и да напредват.

Колко ,,социална" или антисоциална изглежда нашата система в това отношение, описва Дитер Рюгеберг в книгата си ,,Тайна политика":

,,Друг важен вътрешнополитически инструмент на властта е въвеждането на кастова система. Разбира се, в съвременните демокрации това не се прави вече както в Индия или чрез външни символи като боядисване на косата или носенето на определен знак върху облеклото, както евреите при нацистите. Във Федералната република за целта се използва данъчното и социално законодателство. Като средство служи обмислена система от привилегии, обвита в лабиринт от неясни закони и разпоредби. Така например определено съсловие от работници трябва за една и съща нетна заплата да изработи двойно повече брутна заплата отколкото друго съсловие или пък четирийсет години след въвеждането на демокрацията ,,пълнолетните" работници все още не могат да си избират свободно здравната каса. Инструментът за поддържане на подобна кастова система са професионалните съюзи", смята Рюгеберг.

,,...Основният принцип се състои в това,че с помощта на годишните увеличения на заплатите и възнагражденията богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Ако приемем, че след трийсет години заплатите и възнагражденията са се увеличили със сто процента и работник А в началото е имал половината заплата на работник Б, веднага се вижда колко правилно е твърдението ми:

Чрез процентното увеличение на заплатите разликата между доходите на работник А и работник Б се е увеличила с 1000 германски марки, без да се налага променя на индивидуалната производителност на работниците. Ето защо процентното увеличение на заплатите и възнагражденията е антисоциално средство за пораждане на напрежение. При линейно повишаване на доходите разликата между основните заплати би останала една и съща - хиляда марки.

Този асоциален принцип се прилага от десетилетия и при пенсиите, където се отразява още по-драстично, тъй като пенсионерите вече нямат възможност чрез индивидуални постижения да увеличават основната си пенсия. Благодарение на него на стари години милиони пенсионери тънат в нищетата, защото при стопроцентово увеличение от основна пенсия в размер на 300 марки се получават само 600 марки, докато от 1000 марки вече се получават 2000.

Десетилетия наред процентното увеличение се пробутва на работниците, служителите и пенсионерите на Германия от християнските им водачи като социална справедливост, без някой някога да е протестирал сериозно срещу това. Ясно се вижда каква разлика се прави между социално и антисоциално - никаква. Членовете на профсъюзите да не си въобразяват, че техните водачи, които печелят годишно по половин милион марка и притежават различни постове в управителните съвети на акционерни дружества, са сериозно заинтересовани от социална справедливост.

Който има представа от тайната политика, знае, че някои дори взимат участие в конференциите на ,,Трилатералната комисия"."

Масмедиите манипулират човека

След свалянето на Ричард Никсън от власт заради публикацията на двама журналисти медиите за масово осведомяване придобиват водеща роля в насочването на политиците и управляването на цели държави. От ,,докладчици" на събития те стават създатели на истории. Медиите са големите манипулатори на нашето време, самите те обаче също са само манипулативна маса в ръцете на онези, които притежават властта на капитала.

Джон Суинтън е издател на известния ,,Ню Йорк Таймс" през шейсетте и седемдесетте години на 19. век. В прощалната си реч той казва:

,,Няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Нито един от вас не би посмял да заяви честно своето виждане. Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови и да продава страната и рода човешки за насъщния си. Ние сме инструменти и марионетки на богаташите, които дърпат конците зад кулисите. Те поръчват музиката, ние танцуваме. Нашите таланти и възможности, животът ни, са в ръцете на тези хора. Ние чисто и просто сме интелектуални и проститутки."

Повечето читатели сигурно не са чували цитата и трудно ще повярват, че е истина. Същевременно се вижда колко успешно промиването на мозъци и дезинформацията, неотменно практикувани през поколенията, моделират хората.

Могъщите играчи, които дърпат конците, смятат себе си за избрани да определят човешката история. Наред с телевизията те използват масмедиите като ефективно средство. Да ги командват не е особено трудно - това става чрез монопола на големите информационни агенции, които в световен мащаб се броят на пръсти и са притежание на шепа хора. Те налагат цензура какво и по какъв начин да се съобщава. Един от тях е царят на пресата Рупърт Мърдок.

Пример за премълчаването или потулването на дадена новина е смъртта на Амшел Ротшилд. През юли 1996г. той е намерен мъртъв, висящ на шнура от завесите в банята на парижкия луксозен хотел ,,Бристол". Това е събитие, което булевардните вестници не подминават. Според ,,Билдцайтунг" и швейцарският ,,Блик" 41 годишният Амшел страдал много, че фамилията го принудила да влезе в ролята на банкер, докато той предпочитал да живее с жената и децата във фермата си. Преди осем години обаче бил назначен като мениджър в лондонската семейна банка ..N. M. Rothschild". Нейният председател Ивлин Ротшилд, по това време на 65 години, се оглеждал за заместник. Амшел му се сторил верният избор. Той обаче съвсем не бил на същото мнение и от отчаяние, че не го оставили да си бъде фермер (макар че очевидно от доста време прекарвал дните си в банковия офис, а не сред кравите), се обесил. Според други вестници пък смъртта му се дължала на сърдечен инфаркт (на шнура на завесата?)

Различна гледна точка предлага руският вестник ..Наше отечество". В броя му от 20 ноември 1996г. се съобщава: ,,Френската полиция установи, че Амшел Ротшилд е убит. Разследването обаче беше прекратено по нареждане на Ширак."

Представяте си сензационното заглавие на първа страница, нали? ,,Ротшилд убит, Ширак прекратява разследването?" Подобно съобщение обаче не фигурира в нито едно западно издание. Дали това няма нещо общо с факта, че самият цар на пресата Рупърт Мърдок изпраща 600 факса на осведомителните агенции и водещи медии с искане в никакъв случай да не съобщава на първа страница за кончината на Амшел Ротшилд?

Мърдок, господар на втората големина медийна империя в света (оценявана на 3,5 милиарда долара), е собственик на издателства (,,Harper Collins), телевизии (,,Fox Broadtcasting), вестник (,,New York Post, Times of London"), филмови студии (,,20th Century Fox), Харолд Еванс, бивш редактор на ,,Times" и ,,Sunday Times", разказва по английското радио как някогашният му шеф Мърдок ръководел огромна вестникарска империя и радиостанции и как безцеремонно налагал своите икономически и политически интереси. Като министър-председател на Великобритания Маргарет Тачът не била нищо друго освен пуделът на Мърдок и силно зависела от него.

Ето друг пример до каква степен най-висшите кръгове в политиката и тайните служби действат в тандем и какво влияние оказват на световните масмедии и крайния потребител.

Покойният италиански премиер Алдо Моро е виден политик, който се противопоставя на натиска и директивите на тайните общества. В книгата си ,Комитетът на 300-те" д-р дЖОН Коулман споменава ,,Римския клуб" и ,,Олимпийците".

На 10 ноември 1982г, близък приятел на Моро потвърждава, че бившият министър-председател е бил заплашван от човек на ,,Royal Institute of International Affairs" (RIIA; ,,Кралски институт по международните работи") и член на Комитета на 300-те, а именно, външния министър на САЩ Хенри Кисинджър.

Италианският премиер Моро е отвлечен през 1978г. от Червените бригади и по-късно е брутално убит. По време на съдебния процес някои членове на Червените бригади свидетелстват, че са знаели за конфликт на най-високо ниво в САЩ във връзка с плана за убийството на Моро. Когато Кисинджър заплашва Моро, той очевидно не провежда външната политика на САЩ, а действа съгласно инструкциите, които получава от Римския клуб, външнополитическия инструмент на Комитета на 300-те.

Свидетелят, взривил с показанията си съда, е Корадо Гуерцони, довереник на Моро. Сензационното му изказване се излъчва на 10 ноември 1982г. по италианските телевизии и радио и се отпечатва в различни италиански вестници. Въпреки това в Съединените щати тази съществена информация се премълчава (както и в останалия свят,) ,,Вашингтон Поуст" и ,,Ню Йорк Таймс", известните бастиони на истината, не смятат за важно да отпечатат и ред от свидетелските показания на Гуерцони. Никоя осведомителна агенция и нито един телевизионен канал не отбелязва новината. Фактът, че италианецът Алдо Моро, от десетилетия водеща фигура в политиката, е отвлечен през пролетта на 1978г. посред бял ден и всичките му телохранители са убити, не заслужава да се помести в новините, и то при положение, че в съучастничество е обвинен Кисинджър. Или може би цари мълчание именно защото Кисинджър е намесен?

Ако през Втората световна война медиите все още са служели на политиката, то след свалянето на Ричард Никсън балансът на силите драматично се променя. Щом като двама журналисти успяват да свалят от трона най-могъщия човек в света - естествено с подкрепата на истински могъщите - то в медиите е положено началото на нова ера. От средство към целта те се превръщат в създатели на събития, при което, разбира се, са само слуги на господари, скрити зад кулисите. Това е сигурен признак, че не политиците вече управляват историята на държавите и народите, а тайните господари, които чрез широко разклонена мрежа от ложи и братства предават доктрините си на своите лакеи в политиката, икономиката и медиите.

Хенри Кисинджър, виден представител на тайните господари, предрича, че около 1980г. можело да се разчита на утвърждаването на свободно действащо световно правителство. Много преди това въпросното правителство води за носа президентите на Съединените щати. Няма по-манипулативна държавна форма от демокрацията, защото при нея парите имат неограничена власт!

Само като се замисли човек за аферите с партийните дарения... - тук дори няма нужда от имена. През последните месеци и години повече от ясно се вижда какво е значението на Конституцията и клетвата, положена от господа политиците. Още по-лошо е, че няма осъдени - може би в демократичната ни страна ръцете на някои институции са вързани? ,,Осъждането" общо взето изглежда така: прекратяване на делото и касиране!

illuminatibg.blogspot.bg/

Нагоре