Блогът на budha2 :: Джордж Оруел

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.06.2016 22:32 - Джордж Оруел - 1984 е днес..

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1386 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.06.2016 22:44

Оруел описва в романа си едно бъдещо общество от хора, които водят безсмислен, роботизиран живот и биван контролирани. Ясно се вижда аналогът с представите на Хъксли.

Светът който сме конструирали е най-лошия кошмар на Джордж Оруел.

Хората живеят в постоянен страх, защото непрекъснато се води война. Светът е разделен на три супердържави: Океания, Евразия и Изтазия, които воюват помежду си. Войната обаче е задкулисна, скалъпена история, тя служи само като параван за супердържавите, за да могат да следят и контролират изцяло народа. Постоянният страх, който владее хората, трови всякакви човешки отношения, като се започне от семейството.

Главният герой на име Уинстън Смит се опитва да се освободи от ужасната тирания, за да може да се почувства по-независим. Единственият начин да постигне целта си го кара да основе заедно с млада жена, която става негова тайна любовница, нелегална партия. Партията има за цел да се бори срещу ,,Големия брат" и се нарича просто Братство. Те се обръщат към един другар от Партядрото, който се представя за агент на Братството. Двамата получават от него легендарната забранена книга на опозицията. Джордж Оруел използва около четирийсет страници, за да представи съдържанието на въпросната книга.

Това е същността на романа ,,1984", защото Оруел разкрива - от гледна точка на опозицията - плановете на олигархията (,,Власт на малцина"; форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от елита на обществото). С това Оруел доказва, че има богата информация относно плановете на илюминатите, която оповестява пред обществеността под формата на литературно произведение. Заглавието на фиктивната опозиционната книга е ,,Теория и практика на олигархичния колективизъм".

Появата на Оруеловия новговор и смъртта на Free Speech/Свободната Реч.

Оруел не оставя място за съмнение, че съществуването на богатия елит се дължи на инстинктивния стремеж към власт и той се характеризира с непрекъснатото си желание все повече да концентрира с непрекъснатото си желание все повече да концентрира и разпространява влиянието си. В историческата част на книгата Оруел пише: ,,В сравнение с днешните стандарти дори католическата църква от Средновековието се отличава с търпимост. Една от причините е, че в миналото нито едно правителство не е било в състояние да държи под постоянно наблюдение всичките си граждани."

С развитието на техниката става възможно хората постоянно да са поставени под наблюдение. Условие за това е пълното елиминиране на средната класа, което според планираните икономически и военни действия достига кулминационната си точка с премахването на частната собственост.

В романа на Оруел обществото в Океания, Евразия и Изтазия се състои от две класи - класата на контролиращите и класата на контролираните: ,,След това идват безмълвните маси, които обикновено наричаме ,,проли" - те вероятно представляват осемдесет и пет на сто от населението...

Тази схема представлява процентите на населението за различните социални класи през 1984 г. Уинстън Смит е част от външната страна.

"Докато пребивават в съзнание, никога няма да се бунтуват, и едва след като са се разбунтуват те може да загубят съзнание."
Или „Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.“ - Джордж Оруел (1984)

Пролетариатът не представлява никаква опасност. Оставен сам на себе си, той ще продължи от поколение на поколение и от век на век да се труди, да се плоди и да умира не само без никакво желание за бунт, но и без възможността да осъзнае, че светът би могъл да бъде друг."

Който контролира настоящето контролира бъдещето, който контролира миналото, контролира настоящето.

Контролираната класа се състои от Партпериферията и Партядрото, съответно Партядрото представлява елитарната прослойка на посветените (тайно общество). Тя стои начело на диктатурата, докато Партпериферията изпълнява ролята на нейна маша. От раждането, та чак до смъртта си всички членове биват надзиравани, а нарушаването на партийните закони води до арестуване и смъртна присъда, която се изпълнява от колегите. Това се отнася най-вече за Партядрото, което много силно напомня на правилата на реално съществуващите тайни общества, както и предполагаемият брой членове: ,,След Големия брат идва Партядрото, в което членуват не повече от шест милиона души, или под два процента от населението на Океания."

Властниците планират всеобща механизация и индустриализация, за да надзирават хората и в крайна сметка да отстранят средното съсловие и да наложат пълен контрол. Но все по-развиващите се технологии, с всички откриващи се възможности, крият и опасност: ,,Въпреки това опасностите, породени от машините, остават налице. От момента, когато се появи първата машина, за всички мислещи хора стана ясно, че необходимостта от робския човешки труд, и следователно до голяма степен от неравенството между хората , ще изчезне... Също така беше ясно обаче, че всеобщото увеличаване на благата заплашва със смърт - в известен смисъл дори вече беше смърт за йерархическото общество."

Решението е следното: ,,Проблемът беше как да се въртят колелата на промишлеността, без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единственият начин да се постигне това бе чрез непрестанна война. Основната цел на войната е унищожаването не непременно на човешки живот, а на продуктите на човешкия труд... Същевременно съзнанието за състояние на война и оттук на опасност обуславя съсредоточаването на цялата власт в ръцете на малобройна каста, което изглежда неизбежно, естествено условие за оцеляване."

Въпросната малка прослойка е вътрешното ядро на Партядрото, така наречените надзиратели. Но самите те също не стоят на върха на пирамидата. Истинските господари са тези, които символично наблюдават с всевиждащо око от триъгълника на върха на пирамидата върху еднодоларовата банкнота. Банкнотата е в обращение от 1932г. В същата година Джордж Оруел издава своя роман.

Може да сме смята, че той казва следното: ,,На върха на пирамидата е Големия брат. Големия брат е непогрешим и всемогъщ. Смята се, че всеки успех, всяко постижение, всяка победа, всяко научно откритие, всички знания, всичката мъдрост, всичкото щастие, всичката добродетел са постигнати единствено под неговото ръководство и са вдъхновени от него. Никой никога не е виждал Големия брат.."

25 пророчески цитата от Джордж Оруел

Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две прави четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Ако спазваш малките правила, можеш на нарушаваш големите.

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.

Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.

Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект.

Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата.

Най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш.

Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение.

Много хора се чувстват леко и свободно в чужбина само презирайки коренните жители.

Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне.

Има ситуации, в които «неправилните» възгледи са по-искрени от «правилните».

В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, най-малко могат да видят света такъв, какъвто е. Общо взето, колкото повече разбиране има, толкова по-силни са илюзиите. Колкото едно нещо изглежда по-умно, по-лишено от смисъл е то.

Във времената на повсеместна лъжа да казваш истината – това е екстремизъм.

Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението.

Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина.

Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа.

Йерархическото общество е възможно само върху основата на бедността и невежеството.

За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба.

„В края на краищата, как да знаем, че две и две правят четири? Или, че силата на гравитацията работи? Или, че миналото е непроменимо? Ако както миналото, и външния свят съществуват само в съзнанието, и ако самото съзнание може да бъде овладяно – тогава какво?“

За нищо на света никой не иска болката да се усилва. Болката ти оставя само едно желание – тя да свърши. Няма нищо по-лошо в живота от физическата болка. Пред лицето на болката няма герои.

Ние, представителите на средната класа, освен правилното си произношение, няма какво да губим.

Войната е начин да се разбият на парчета, да се разтворят в стратосферата или да се потопят в морските дълбини материали, които биха могли да подобрят живота на народа и с това да го направят по-разумен.

Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт.

Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си.