Блогът на budha2 :: Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? ~ Марк АВРЕЛИЙ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.06.2016 19:28 - Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? ~ Марк АВРЕЛИЙ

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1532 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.06.2016 19:28

Марк Аврелий (121-180) е римски император и философ от династията на Антонините. Произхожда от знатен патрициански род. От ранна възраст той се увлича от философията, особено на стоиците. Живее аскетично, слави се със своето трудолюбие и скромност. Бъдещият римски император посвещава много време на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време.

Избрани размисли от книгата „Към себе си“:

1. Често съм се учудвал, че всички най-много обичат себе си, но държат по-малко на собственото мнение за себе си, отколкото на чуждото. Затова, ако някому се изпречи бог или умен учител и му нареди да не съобразява и мисли за себе си нищо, което да не може да изрече с пълен глас, той дори един ден не би издържал на подобно нещо. Така че повече държим на това, което ще помислят за нас нашите близки, отколкото на себе си.

2. Стига само да се съсредоточиш в живота, който живееш, тоест в настоящето, ти ще можеш да изживееш оставащото до смъртта време без смут, в добро разположение на духа и настроен доброжелателно към своето божество.

3. Нека не те разсейват външните събития. Намери време да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.

4. Това, че човек не обръща внимание какво става в душата на другия, не може да го направи лесно нещастен. Напротив — няма как да не бъде нещастен онзи, който не следи движенията на собствената си душа.

5. Колко лесно е да отхвърлиш и да изличиш всяка тревожеща и несвойствена мисъл и веднага да станеш напълно спокоен и ведър.

6. Свикни и с това, в което не успяваш. Ненавикнала, и лявата ръка се справя лошо с другото, но държи по-добре от дясната юздата. На това е привикнала.

7. Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „Навредиха ми.“ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.

8. В ползването на основните възгледи трябва да приличам на борец, не на гладиатор. Изпадне ли от ръката му мечът, гладиаторът е загубен, докато борецът винаги разполага с ръката си и нищо друго не му трябва, освен да я свие в юмрук.

9. За съобразното с природата човек не трябва да укорява нито боговете, защото те не бъркат – по своя воля или неволно, нито хората, защото те бъркат само неволно. Та човек никому не трябва да се сърди.

10. Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.

Мъдростта на времето

Зле, зле се отнасяш към себе си, моя душа. И няма да има време да си окажеш нужната почит.
Ограничен е човешкият живот. Твоят вече е почти изчерпан, а ти не си се почела и продължаваш
да търсиш своята сполука в душите на другите хора.

Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота,който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти – първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този,който умира съвсем млад, губят едно и също.

Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това,което няма.

Тяло, душа, ум. На тялото усещанията, на душата влеченията, на ума възгледите. И говедата имат впечатления и представи, и животните и хермафродитите, и фаларис, и Нерон биват разигравани от влечения. Умът е водач към очевидните задължения и за тези,които не почитат боговете, зарязват родината си и действуват при заключени порти. Та ако всичко друго е общо за изброените същества, остава това,което е присъщо за достойния човек– да приветствува и обича
отреденото да мусе случи, да не смесва и обърква у вихъра на представите си положеното вътре в гърдите му божество, а да го пази кротко и, послушно, следващо бога и нито произнасящо нещо против истината, нито вършещо против справедливостта. Ако някой не му вярва, че живее скромно, достойно и в добро разположение на духа, той нито му се сърди, нито отстъпва от пътя, който води към предела на живота,където е нужно да достигне чист, спокоен, готов да си отиде не насила, а в съгласие със своята съдба.

http://4.bp.blogspot.com/-7D5NKbPk3tg/Uz1CsDS4sJI/
AAAAAAAAKqw/ALYBqkfUf2c/s1600/Marcus-Aurelius.jpg

От какво си недоволен? От човешката негодност? Като се опреш на съждението, че разумните същества са създадени едно за друго, че търпенето е страна на справедливостта, че хората грешат несъзнателно, като си дадеш сметка колко смъртни врагове, изпълнени с недоверие и омраза, колко вдигнали копие един срещу друг са легнали на смъртното ложе и са се превърнали в пепел, ще престанеш да изпитваш неудоволствие. Да не би да си недоволен от дела, отреден ти от вселената? Наново си припомни дилемата „промисъл или атоми“ и аргументите,които доказват, че
вселената е като град. Да не би още да те засяга телесното в тебе? Помисли си, че съвземе ли се
веднъж и разбере ли своята сила, умът не се смесва нито с леките, нито с отривистите движения на диханието. Спомни си и какво си слушал и приел за мъката и удоволствието. Да не би да те тормози желанието за славица? Обърни поглед към преходността на всеки спомен,към бездната на безкрайната вечност и в едната, и в другата посока,към нищожното ехо на овациите,към изменчивостта и липсата на критерий у тези, които славословят, към ограниченото място,което ни е определено.

http://cs302214.userapi.com/v302214518/68d2/041OXd6x3BQ.jpg

Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? И колцина и какви са тия, които ще те възхваляват?

http://growandmanage.com/wp-content/uploads/2014/08/GM-Quotes.010.jpg

От правилата, към които ще обърнеш поглед, нека тези две ти бъдат най-вече подръка – първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко,което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма. И постоянно да ти е в ума на промяната на колко неща лично си бил свидетел. „Светът е изменение, човешкият живот възглед.“

http://psihologija.org/wp-content/uploads/2016/02/mark-avrelij-cutatu.jpg

Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „Навредиха ми.“ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.

Много зрънца тамян падат на един и същ олтар – едни по-рано, други по-късно и това е без значение.

http://motivators.ru/sites/default/files/imagecache/main-motivator/motivator-50793.jpg

Видял си ония работи? Погледни и тези. Недей да се разстройваш! Бъди прост! Някой бърка. Бърка за себе си. С тебе нещо да става? Правилно. Всичко, което се случва, ти е определено и запредено поначало от целостта на вселената. Изобщо животът е кратък. Настоящият момент трябва да се ползува, но като се преценява добре и справедливо. Бъди трезв, когато се отпускаш.

Кои са особеностите на разумната душа –сама се наблюдава, анализира и прави от себе си
каквото пожелае, сама прибира плода,който дава, докато други прибират плода при растенията, както и при животните. И постига собствената си цел,когато дойде краят на живота. И не както при танцуването, при актьорското изпълнение и в други подобни случаи цялото остава незавършено, ако някоя част не е в ред, а напротив – при всяка част и в каквото и да изненадаш душата, тя върши предоставеното й в момента пълно и безукорно и може да каже: „Аз владея моите неща.“ Освен това тя обхожда цялата вселена и обгръщащата я пустота,както и нейната форма, и се простира до безкрайната вечност, обхваща и осъзнава периодичното възраждане на всичко, проумявайки, че хората след нас не ще видят нищо ново,както и нищо повече не са видели тези преди нас, и че
човекът на 40 години с колкото и малко ум да е, вече е осъзнал, че всичко станало и всичко предстоящо да стане са от един вид. Присъщо е за разумната душа и да обича ближните, което значи истината и свяна, и да зачита най-високо в себе си,което е присъщо и за закона. Та по този начин ще се окаже, че няма никаква разлика междуздравия разум и справедливия разум.

Марк Аврелий
https://www.youtube.com/watch?