Блогът на budha2 :: Голямата измама/„Новият световен ред“ на фабианеца Хърбърт Джордж Уелс

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.06.2016 22:07 - Голямата измама/„Новият световен ред“ на фабианеца Хърбърт Джордж Уелс

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1528 Коментари: 0 Гласове:

Футуристичните прогнози на „левите“ идеолози за „светло комунистическо бъдеще“, не бяха напълно лишени от основания. За тези неща писаха писатели, наричани „фантасти“. Дали те бяха надарени с особени качества или съществуваше информация, която беше достъпна до избрани люде? За себе си съм сигурен – илюминатите илюминираха, сиреч – осветляваха своите доверени лица. Оставете Жюл Верн и подобни автори. Достатъчно е да се обърнем към две имена – Хърбърт Джордж Уелс и Ерик Артър Блеър, познат като Джордж Оруел.

И двамата принадлежат към Фабианското общество.[Правилното произношение е Фейбианско, но използваното е получило гражданственост у нас.] То роди не само Лейбъристката партия на Великобритания, но и редица идеи, теории и идеологии, за жалост, оплодили не само отминалия ХХ век. Още през 1939 г. първият от посочените автори написва малка по обем, но изключително важна книжка, озаглавена „Новият световен ред“.[Вж. H. G. Wells – “The New World Order”, first published in January 1940 г., this edition by Filiquarian Publishing, LLC., Minneapolis, MI, 2007 г.; книгата е достъпна от online: http://gutenberg.net.au/ebooks04/0400671h.html и от: http://www.theforbiddenknowledge.com/hardtruth/new_world_order_
hgwells.htm]
Тя излиза в началото на Втората световна война. Седем лета по-рано, през 1933 г., трима диктатори прокламират своите варианти на онова, което Уелс е обобщил в заглавието на творбата си. Йосиф Сталин дава началото на Втората – истинската, петилетка. Нейното изпълнение препълва концентрационните лагери на империята ГУЛаг с роби на комунизма.

Адолф Хитлер обявява „своя“ „нов ред“. Той също разчита на робския труд, но никога през ума му не е минавало да „унищожава европейското еврейство“, в което впоследствие го обвиняват. До ден днешен това остава главната му, макар и не осъществена, вина! Разликата между Съветския съюз и нацистка Германия е във възприемането на един от два термина – „национализъм“ или „интернационализъм“.

А в САЩ, след като се е разминал с невероятния натиск за въвеждане на фашистки режим, Франклин Делано Рузвелт провъзгласява „Новото разпределение“, което е чиста проба набор от икономически програми и мерки за експериментиране с държавния капитализъм – новия световен ред на бъдещето. Заработват трудовите лагери – система, съвсем близка до концлагерите на болшевиките и националсоциалистите, описана от Джон Стайнбек в „Гроздовете на гнева“.

И в трите страни държавата се превръща в основният работодател. Единственото място, където частната собственост е яростно преследвана, е СССР. Сталин, Хитлер и Рузвелт са с… еврейско потекло. Първите трима са далечни братовчеди по линия на дедите си – Ротшилд.

Когато през 1940 г. „Новият световен ред“ на фабианеца Хърбърт Джордж Уелс се появява по рафтовете на книжарниците, разумните хора разбират какъв е изборът на онези, които ръководят света. Още в първата глава, носеща надслова „Краят на една ера“, авторът дефинитивно е отсъдил: „Системата на националния индивидуализъм трябва да си отиде.“[H. G. Wells – “The New World Order”, Filiquarian Publishing, LLC., Minneapolis, MI, 2007 г., стр. 10.] Преди това, на същата страница, той откровено манипулира и без друго уплашената публика: „Днес се води война, за да се избавим от Адолф Хитлер, който понастоящем изпълнява ролята на Хохенцолерните[Германска императорска династия, свързана с провинция Швабия. Възниква през ХІ век. След двеста години години се разделя на два клона: швабски – Хохенцолерн-Зигмарингени; франконски, по-късно бранденбургско-пруски – курфюрсти (1415-1701), пруски крале (1701-1918), германски императори (1871-1918). Названието идва от замъка Хохенцолерн – Burg Hohenzollern, близо до градчето Хехинген. Първият румънски княз след превръщането на северната ни съседка в самостоятелна държава, васална на султана, е Карол, принц Хохенцолерн-Зигмаринген. Авторът има предвид кайзер Вилхелм I, под чийто скиптър през 1871 г. се извършва обединението на Германия.] в настоящата драма.“

Първо, край на национализма и на националните държави. С уговорката: докато това е изгодно на Братството. То никога няма да се откаже от изиграването на тази карта в подходящия момент. Освен това по същото време, за което става дума, Интернационалът с тевтонска упоритост изгражда нова крайно националистическа държава – Израел. До ден днешен, когато национализмът, патриотизмът, родолюбието са превърнати в едва ли не обидни думи, ционисткото раково образувание върху политическата карта на света се нарича „еврейска държава“! Кого го е еня? Само да има попара в копанята…

Как контрастира всичко, което Интернационалът внушава чрез контролираните от него влиятелни медии, с неугасналия американски национализъм. Вижте само как гражданите на САЩ – сбирщина от цялата планета, во главе с техния президент, слушат химна с ръка на сърцето. Ами възраждащият се руски национализъм? Навремето офицерът от КГБ Владимир Путин, член на КПСС, приключи своята първа реч след президентските избори с призива: „За велика Русия!“ Никой не коментира това.

И едната, и другата страна не търпят възражения относно ролята им на световни милицонери. Те все имат „свои интереси“ по целия свят. Слава Богу, краят на това се вижда. Достатъчно е да погледнете какво стана с бившата съветска империя. И как Латинска Америка не само се откъсва от влиянието на Съединените щати, но все повече ги изолира…

Второ, в самото начало на битките по бойните полета на Европа, когато Съветско-германският Договор за ненападение, известен като пакта „Рибентроп – Молотов“, току-що е влязъл в действие, един от говорителите на тайното световно правителство е обявил победителите в конфликта. По-точно – загубилия. Допускате ли, че Уелс е бил пророк? Как така целият свят води война срещу един нещастник – бившия еврейтор Шикелгрубер, пък бил той и незаконнният потомък на виенските Ротшилдови? И що за идиот би бил този „фюрер“, за да не вземе мерки?

В края на шейсетте години роденият в България виден ционист и израелски преподавател по история Михаел Бар-Зохар пише: „През 1943 г. адмирал Дьониц[Главнокомандващ Германските военноморски сили през Втората световна война. Посочен в завещанието на Адолф Хитлер за негов заместник в държавното управление – Мартин Борман е избран за нов партиен фюрер – Дьониц управлява в продължение на 23 дни – от 1 до 23 май 1945 г. Той е нещо като президент на Германия и главнокомандващ Вермахта и Флота до капитулацията на на страната през Втората световна война. На главния Нюрнбергски процес е осъден на 10 години затвор.] заяви: „Германският подводен флот се гордее, че сътвори за фюрера един земен рай, непревземаема крепост, някъде на този свят.“ Той не уточни в коя част на света се намира тя, но съвсем очевидно е, че имаше предвид Южна Америка.“[Michael Bar-Zohar – „The Avengers“, Hawthorn Books Inc., New York, NY, 1967 г., стр. 99.]

Дълги години Съветите се правели, че издирват „самоубилия се“ Адолф Хитлер. Американците – чак до началото на седемдесетте години на миналия век! За какъв дявол? Известна е репликата на Сталин пред Труман и Чърчил по време на Потсдамската конференция: „Хитлер избяга и не открихме никакви следи от него.“Който желае да научи още подробности, да прочете книгата „Хитлер в Патагония“.

Но да се върнем към Хърбърт Джордж Уелс и неговото богато творчество. Доста преди „Новият световен ред“, той издава обемистата брошура (127 страници) „Социалните очаквания на Уелс“.[ Вж. Herbert George Wells – “Wells’ Social Anticipations”, Vanguard Press, New York, NY, 1927 г.; книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?hl=bg&id=nvgCAAAAMAAJ&q=national] В нея излага своята отправна точка към бъдещите си теории. Неговият ракурс е на типичен „ляв“ интелигент, ако за удобство възприемем тази терминология.

Следва поредица от книги, които, подобно на „трудовете“ на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, са подсказани и направлявани от един и същ център: „Накъде отива светът“ (1928), „Гледна точка“ (1930), „Трудът, богатството и щастието на човечеството“ (1931), „Новата Русия“ (1931) – откровена апология на болшевизма, „След демокрацията“ (1932), „Новата Америка: Новият свят“ (1935), „Световното съзнание“ (1938).Самите заглавия издават, че тези „специални“ произведения са прицелени в точно подбрана аудитория. Те излагат програмата за превръщането на планетата в единна държава.

Обаче първият програмен труд на масона Уелс е излязлата през 1928 година негова книга „Явната конспирация: План за световна революция“! Три години по-късно я преиздават с далеч по-умерен надслов: „Явната конспирация: Как ще постъпим с нашия живот?“.[www.inlex.org/stories/wells/opencons.html] Откровенията в „Явната конспирация“ – всъщност заговор за създаване на световна комунистическа държава с единно правителство, биха отворили очите и на слепите политици, ако имаше такива. Например Уелс обсъжда „един нов свят“. И споменава: „Най-общото схващане [концепция] за този нов свят е за едно политическо, обществено и икономическо обединение.“[Herbert George Wells – “The Open Conspiracy: Blue Prints for a World Revolution”, George H. Doran Company, New York City, 1928 г., стр. 27.] Кратко и ясно! Кой да чете и да вниква в този явен план за световно господство на тайния малоброен елит?

По-нататък авторът постепенно повдига булото, което прикрива целта на цялата програма и отделните етапи от нейното изпълнение. Той не се свени да заяви: „Сега ясно ще покажа характера на тази явна конспирация. Тя ще се превърне в световно движение – толкова широко разпространено и явно, колкото социализма или комунизма. То ще заеме мястото на тези движения. И ще прерасне в нещо по-голямо. Ще стане световна религия.“

И още: „Установяването на единна световна общност със сигурност ще наложи заплащането на някаква цена. А кой знае каква ще бъде тя? Дали ще се изразява в труд, страдания и кръв?“Усещате ли етимологията на прочутата фраза, изречена по радиото от новоназначения британски премиер Уинстън Чърчил, в обръщението му към народа при влизането на страната във Втората световна война? Той казал, че не може да обещае на хората нищо повече от „кръв, пот и сълзи“…

Още през 1931 г. Уелс съветва човечеството да се „подготви за едно сдружение на народите“, което ще се извърши „на конференция, предизвикана от все по-нарастващата необходимост от световен контрол над световните дела. А за да бъде запазен световният мир, ние трябва да бъдем готови за една продължителна война.“[H.G. Wells – “Washington and the Riddle of Peace”, The Macmillan Company, New York City, 1922 г., стp.215-216.]

Асоциацията с един от трите основни лозунга, които Партията и нейното Министерство на истината от романа на Джордж Оруел „1984“ издигат, се налага от самосебе си. Той гласи: „Войната е мир“.[George Orwell – “1984”, 1st World Library – Literary Society, Fairfield, IA, 2004 г., стр. 10, 23, 37.]

Пак през 1931 г. същият автор посочва, че: „Новият световен ред налага обединението не само на Великобритания, Съединените щати, Франция, Германия и Русия с цел установяването на ефективен контрол над валутата, кредитите, производството и разпределението. Да го кажем така – един вид става дума за ефикасна „диктатура на просперитета“ на целия свят. Останалите шейсет и повече държави ще трябва да се присъединят или сами да възприемат върховенството на решенията, приемани от тези главни сили.“[H.G. Wells – “ Journalism and Prophecy, 1893-1946”, Houghton Mifflin, Boston, MA, 1964 г., стp.214.]

Да припомня ли, че официално Организацията на обединените нации започва да функционира едва от 24 октомври 1945 година? Мнозина я смятат за световно правителство, но тя е само едно от неговите министерства. Постоянният състав на нейния Съвет за сигурност, в който се приемат основните решения, почти не се различава от „пророчеството“ на Хърбърт Джордж Уелс, направено 15 лазарника по-рано!

В него липсва само комунистически Китай на Мао Дзедун. След четвърт век този пропуск беше отстранен. Китай зае постоянно кресло в Съвета за сигурност на ООН. От какъв зор беше предприета последната стъпка? И то през 1971 г., когато масовият комунистически убиец Мао Дзедун не само още беше на власт, но дори децата по света с тревога и гняв обсъждаха провежданата от него „културна революция“, отнела живота на десетки милиони невинни хора!

diagnosa.net/

Нагоре