Блогът на budha2 :: Театърът на буйните действия или полицейски преврат срещу армията

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.07.2016 15:13 - Театърът на буйните действия или полицейски преврат срещу армията

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1026 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.07.2016 16:03

Театърът на буйните действия е полицейски преврат срещу армията

Ако можеше да се опростява резултатът от абсурдите, свързани с т.н. преврат в Турция от 15 юли, първият от тях щеше да гласи: полицията победи армията.

Колкото и да е полицейска една държава, прякото противопоставяне с оръжие между полицаи и армия, ако е истинско, не оставя никъде и никога шанс на “леката кавалерия”, т.е. на полицията. Тя би могла да победи всякакви заговорници, включително и военни, но в зародиш, разкривайки заговор. Дали пък точно това не се е случило? Полицията да е разкрила и манипулирала бунт на обречени на провал военни от ниско ниво, за да бъде поднесена предсказуемата победа на Ердоган с всичките ползи за неговата склонност към все по-пълен контрол върху страната от това?

Тази версия ми изглежда по-вероятна от конспиративната хипотеза, че Ердоган сам си е организирал подобието на преврат. Ето още аргументи в полза на тази версия, забелязани от всички наблюдателни наблюдатели, но без извода за полицейската постановка ( поне засега не съм срещал заключението за контролиран, а не за инспириран бунт). Ще повторя някои от фактите, изтъквани често, които, погледнати от този ракурс, видимо се вписват в подобен сценарий.

Army Chef Carving a Turkey

1. Политиците в Турция, които би трябвало да треперят за кожата си, имайки на ум злополучния опит на своите предшественици при общо 5 успешни преврата в Турция за малко повече от половин век, вместо това до един се държаха сред привидния хаос на гърмежите в Анкара и Истанбул като политически шоумени, раздаващи спокойно интервюта без страх да бъдат намерени лесно по време на преките телевизионни предавания.

Арестуваният шеф на флота Атила Демирхан, снимка Хюриет

2. Превратаджиите, вместо да използват потенциала на настроенията, преобладаващи срещу Ердоган тъкмо в двата големи центъра на гражданската съпротива срещу властта му Анкара и Истанбул, доказано чрез дългогодишни масови протести, се “отказаха” от този основен коз сами, призовавайки хората, т.е. потенциалните си най-важни съюзници, да останат по домовете си. Така и стана, останаха си, а се появиха противниците им в ролята на самотвержени защитници на демокрацията, лягайки храбро пред танковете ( смело, както политиците в телевизионните студиа) без нито веднъж някои от военните да им причини и драскотина.

3. Обратно на това, тъкмо уж застрашеният Ердоган, бидейки уверен в действията си като картоиграч с белязани карти, призова своите привърженици да излезнат на улицата. Май е бил напълно спокоен, че нищо няма да им се случи, за да си позволи такъв хазаратен на пръв поглед ход, изигран на ръба на предзвикването на гражданска война, ако превратът беше истински, а не под контрол от самото начало.

4. Пълният “непрофесионализъм” на превратаджиите в държавата, в която успешното военно превратаджийство може да служи като учебник на световно ниво за успеха на подобни начинания, говори само в полза на предположението, че те са имали фалшиво самочувствие, подклаждано вероятно от манипулирана информация за мащаба на заговора. При дебнещата опасност от разкриване, не е трудно да си представим колко предпазливи ще да са били заговорниците в контактуването помежду и колко уязвими са били в това отношение за пробутване на дезинформация в случай, че са били водени за носа без да могат да я проверят от страх да не се разкрият.

5. Ако превратджиите имат нещо общо със САЩ, каквито намеци се правят, това означава, че американските предполагаеми кукловоди са пълни идиоти в планирането на подобен изстрел в собствения крак, както вече се видя от ракцията на Ердоган в това отношение, наредил да се забрани на американските самолети да излитат от базата в Инджирлик за бойни действия срещу Ислямска държава.

6. Нанасянето на удар от въздуха по хотел, в който преди часове се предполага да се е намирал прездента Ердоган, също говори за контрол върху Театъра на уж бойните действия. Особено при положение, че няма данни за опит Ердоган или който да е ключов политик да е бил реално застрашен с арест или убийство от страна на превратаджиите, които не само отказват да стрелят срещу свои съграждани ( едни такива мирни превратаджии!), но и предпочитат да позират за снимка по улици и мостове, вместо да арестуват онези, срещу които официално са се разбунтували.

7. Сред подготвяните предварителни мерки в кулминацията на Театъра на буйните действия, които няма как да са импровизация от 16 юли, е светкавичното уволнение на 3000…съдии. Посечени са явно по списъци, правени за целта. След което в медийната пералня беше завъртяно народното искане за възстановяване на смъртното наказание, отменено поради европейския натиск върху Турция. Това е нова, вероятно също така планирана победа за Ердогановата демокрация, дори ако си остане на ниво сплашване като сигнал срещу всички негови противници и преди всичко срещу кюрдската съпротива, чиито лидер Йоджалан излежава доживотна присъда.

Театърът е твърде прозрачно режисиран, за да изглежда като импровизация. Един мач може да бъде загубен по случайност с 1:0, но при 30:0 няма как да не си зададем въпроса как така футболистите от смазания отбор изобщо са били допуснати на терена, след като явно са сбъркали стадиона. Кой ги е довел там за радост на предизвестения победител и защо?

Унижението на армията в Турция, крепител на светския характер на републиката ( макар и често с брутални средства в своята превратаджийска история) за сметка на полицията, лоялна на Ердоган, който поставя под въпрос традицията на самия Ататюрк, е прекалено едър факт, за да остане скрит зад простата констатация на успеха на турския президент.

Обяснението на “необяснимия” по своята обреченост на неуспех театър с преврата е в това, че всъщност наистина имаше преврат. Преврат срещу армията, който обаче не е никаква народна революция, а е полицейска постановка на един полицейски режим.

Това не прави турската армия по дефиниция да изглежда класически пазител на демокрацията, особено със задна дата, но показва, че ориенталските номера при пробутването на една пълзяща диктатура могат да представят полицейщината за демократичен инструмент, при това в “ислямистки” вариант, еманципиран от вредното западно влияние, според Ердоган.

1/ Кюрдите подкрепиха Ердоган.
2/ Ердоган "атакува" Щатите заради "организатора" Гюлен.
3/ Кметът на Анкара обвини превратаджиите за свалянето на руския самолет.
Ердоган вече е чист.
4/ Бъркотията в Турция спря ударите от Инджирлик с/у Асад.
5/ "Превратът" идва ден след атентата в Ница.
Равносметка:
Европа и НАТО са "на колене". Военните, на които Ататюрк бе отредил ролята на пазители на светската държава, са нокаутирани.
Въпроси:
Дали нескопосаният преврат не е подпомогнат от външни сили с определени интереси? -Срещу спиране на конфликта с кюрдите и възвръщане на икономическото сътрудничество? Плюс разчистване на про-натовските и анти-ердогановски светски военни? Плюс закрепването на Ердоган на трона? Взаимноизгодна сделка?