Блогът на budha2 :: Сцена на действие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.08.2016 22:10 - Сцена на действие - Египет

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1122 Коментари: 0 Гласове:

Праотци и фараони

,,Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му..."

С тези думи започва Новият завет. Дългата генеалогия изяснява, че Исус произлиза от цар Давид. Цар Давид е бил най-прочутият владетел с царство, простиращо се от бреговете на Нил до река Ефрат в Месопотамия. Поне така се твърди в Библията. Давид очевидно е бил надминат от потомъка си Соломон, който - построява Първия храм в Ерусалим (Храмът на Соломон) и Библията го описва като един от най-великите, засенчил с богатството си всички останали царе по Земята.

Ако вярваме на православните интерпретации на летоброенето, Храмът е построен около 980г. пр. Хр., т.е. около половин век след библейското преселение на израилтяните от Египет. Разликата във времето, която намираме в Първата книга на царете, кара и досега много учени да си блъскат главата. Противно на това общоприетата теория гласи, че библейското преселение от Египет, начело с Моисей, трябва да се е състояло по време на управлението на Рамзес II, в периода между 1290г. и 1224г. пр. Хр. Следователно липсват около двеста години. Разбира се, съвременните изследователи на Библията го намират за доста невероятно. Към това се прибавя и наличието на много несвързани (нелепи) изказвания, най-вече в Петокнижието на Моисей, а и както вече се убедихме, някои по-нови археологически заключения оборват много факти, представени от библейските автори като исторически, а друга част все още не са доказани.

Вече обърнахме внимание на големите периоди от време - понякога цели хилядолетия - между живота и делото на библейските герои и писменото изложение в Библията! И досега се водят бурни дискусии по въпроса за възрастта и датата на появата и в крана сметка за доказването на авторството на много книги от Стария завет. Във връзка с тази полемика трябва да споменем три лагера:
Традиционалистите твърдят, че основните текстове на Библията са възникнали около 1000г. пр. Хр.
Втората група е доста по-въздържана в преценките си и определя момента на възникване около 600г. пр. Хр.
Друга група смята Стария завет за ,,произведение от епохата на елинизма". В основата си той е създаден едва след 330г. пр. Хр.
Ако проследим библейските герои в Древен Египет, много исторически твърдения от Библията рисуват една по-реалистична картина. Още веднъж трябва да се подчертае нещо, което е от изключително важно значение; общите корени на египтяните и израилтяните. В Стария завет намираме явно потвърждение, защото в него срещаме думата Египет стотици пъти, от друга страна, думата Израел се споменава само веднъж в египетската хронология. Вече става ясно, колко сериозна и важна е проблематиката.

За да се доближим, колкото може повече до автентичната история от Библията, трябва неминуемо да потвърдим следите й в страната на фараоните, защото натам ни водят всички знаци, най-вече тези в Библията.

Днес се оказва, че авторите на Библията често споменават имена на лица, места и водни извори, които в много случаи не са свързани със съответната история, назовават неведнъж в противоречие с тези събития в Древен Египет името на даден фараон, периода на съществуване на определена династия или най-малкото някое местонахождение.

"Иосиф в Египте"

Един от многото фараони, които играят някаква роля в Стария завет, се жени за жената на Авраам. Друг възлага работа на Йосиф и го прави свой везир. Той става най-висшият офицер в страната. След победата му фараонът го задържа на служба при себе си. Важното място отредено на Йосиф в двора на фараона се потвърждава от факта, че същият Йосиф, който в Египет се казвал Юя (,,Yuya"), е погребан в Долината на царете - като везир! Освен това знаем, че животът и делото на Моисей трябва да са имали връзка с фараоните. По този повод в своето творчество Манетон пише: ,,Моисей, син от рода Леви, отгледан в Египет и посветен в Хелиопол, става висш духовник от братството под управлението на фараон Аменофис (Ехнатон)." Това доказва също и Деяния на Светите апостоли (7:22), където се казва: ,,И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетски, и беше силен на думи и дела."

"Иосиф и его братья"

Соломон се жени за дъщерята на един фараон, ,,фараонът, който не познавал Йосиф" или ,,фараонът на тиранията". Защо във всички тези случаи имената на фараоните не се споменават със сричка? Изключено е имената им да не са били вече известни. В такъв случай, защо са премълчани? Единственото логично заключение е, че умишлено не са били назовани! Това се потвърждава и от факта, че Рамзес например се споменава в Библията във връзка с преселението на израилтяните от Египет (Изход 12:37). Защо обаче са пропуснати имената на останалите фараони, както и други сведения и населени места?

Вече на много видни египтолози е направило впечатление, че тук нещо не се връзва. За мнозина възниква конфликт между известните им исторически факти и техните религиозни убеждения. Разбира се, тези догматични пречки съответно не позволяват да се коригира библейската история. Подобни констатации прави и египтянинът Мустафа Гадала, който след десетки години изследвания успява убедително да го докаже в книгата си ,,Historical Deception: The Untold Story of Ancient Egypt" (,,Историческа измама - неразказаната история на древен Египет").

Гадала също осъзнава сложната конфликтна ситуация за много от своите сънародници и колеги:
,,Вече повече от две хиляди години духовете се разгорещяват, когато стане дума за произхода на Стария завет и до днес все още не може да се отговори напълно на многобройните въпроси... Данните и споменатите години относно живота на лицата в Библията се различават толкова очебийно от действителността, че и при най-добро желание никой не може да ги приеме насериозно. Ако вярваме на Библията, Бог е създал света през 4004г. Междувременно обаче съществуват сериозни доказателства, че през 4004г. Земята отдавна е била населена. Също така продължителността на живот на множество личности от Библията е абсолютно неправдоподобна...!"

Пак във връзка с Авраам намираме указания. В Библията например се твърди, че Терах, прадядото на Йосиф, е на седемдесет години, когато се ражда синът му Авраам. На друго място обаче пише, че Терах умира на двеста и пет години. Само след няколко строфи научаваме,че Авраам тъкмо бил навършил седемдесет и пет години, когато баща му умрял. Ако се доверим на посочените първоначално в Библията числа, Авраам би трябвало по това време да е бил на сто тридесет и пет години, а не на седемдесет и пет.

Призходът на Петокнижието на Моисей

Да се спрем по-подробно на ,,Петокнижието" на Моисей. Петте книги са основният източник за осветляване на въпросите, свързани с възникването на монотеистичните (еднобожните) световни религии. Ислямът е най-младата от Авраамовите религии. В сравнение с християнството обаче съществува една много съществена разлика. Християнската религия получава ,,своите книги" в период от няколко века, а Коранът се разкрива на пророка Мохамед направо от Небето.

В Стария завет се създава впечатлението, че всички пътища в крайна сметка винаги завършват или започват в Египет. Разказите в Библията за израилтяните и египтяните за повечето читатели са познати още от детството.

Пасха в ЕГИПЕТ и бандата на Моше

При повърхностно разглеждане на Стария завет изглежда, че Моисей е представен като главно действащо лице - при което науката не е доказала окончателно историческата личност Моисей така, както е описана в Библията. Едва във втората книга от Петокнижието, Изход - доколкото извеждането от Египет в действителност се е състояло - египтяни и израилтяни стават заклети врагове. Като разгледаме събитията и произтичащите последици, установяваме, че корените на съвременните глобални политически проблеми и кризисни зони, най-вече по отношение на днешната геополитическа криза ,,Близък Изток", могат да бъдат открити още във времето на Стария завет. Съвременните политически конфликти в световен мащаб в действителност ни отвеждат хилядолетия назад в човешката история - корените на всички световни конфликти в историята на новото време, почти без изключение са преплетени с религията.

Вече обърнахме внимание на факта, че се водят спорове и дискусии преди колко години и кога точно се е появил Старият завет. Много по-важен е въпросът, защо библейската история, персонажите, събитията и местата са толкова проблематични (съмнителни) и какво ни дава основание да се съмняваме, че случаите са точно такива, каквито ни ги представя Библията. Няма съмнение, че имената на фараоните умишлено са пропуснати от различните автори и преводачи.

Също така е безспорно, че трябва да се е стигнало до промени в хронологията на историческите събития поради големите периоди от време. В истинския смисъл на думата това е било ,,пътешествието до Ерусалим", както се казва в днешно време. В този процес от основно значение е съответната религиозна и политическа идеология на времето и на преводачите, която в течение на многото векове и хилядолетия непрекъснато е претърпяла промени.

Според старите предания създаването на първите пет книги от Библията се приписва на Моисей. В Изход четем следното: ,,И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излиза спомена за амаликитци от поднебесието." (Изход 17:14.)

,,Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля." (Изход 34:27.)

Днешните експерти на Библията по различни причини поставят под въпрос авторството на Моисей. В Петокнижието например се говори за смъртта му. Изглежда доста съмнително самият Моисей да разказва за собствената си смърт, ето защо още този факт навежда на мисълта, че той най-малкото не е писал сам всичките пет книги.

Латинското ,,Deuteronomium", на староеврейски ,,Ха Деварим" (Думите), от гръцки ,,Второзаконие", е Петата книга на Моисей, която принадлежи към ,,Еврейската библия". Тя също няма как да е написана от него. Доказателството се крие в разликата по отношение на литературната структура на втора, трета и четвърта книга на Моисей, която е запазена и в немските преводи и така става възможна нейната проверка.

Обичайният превод на Стария завет се основава на староеврейски текстове, които са предложени през 9. и 10. век на базата на създадените през 2. век. През 70г. в Яфа е свикан Съвет, който гласува бъдещите версии и съдържание на Стария завет. Както е известно, староеврейските текстове не са единствената основа на завета, защото гръцките текстове от Александрия са още по-стари. По времето на Птолемей Втори, владетел на Египет от 285г. до 247г. пр. Хр., е възложен превод на библията на гръцки. Върховният жрец на Ерусалим изпраща за целта седемдесет и двама от своите старейшини в Александрия и им дава да носят със себе си официалния препис на Мойсеевите книги. Те работят в продължение на седемдесет и два дни над окончателния превод на Светото Писание. През следващите години всички останали книги от Стария завет също са преведени на гръцки от други учени. ,,Септуагинта" означава в буквален превод ,,Седемдесетте" (лат. седемдесет, осъществено от 72-ма учени, както предава легендата).

През 4. век се появява издание на Библията от епископ Улфила - превод на готски. Почти по същото време през 383г. сл. Хр. папа Дамас възлага латинския превод на Библията. Със задачите са заема Евсевий Йероним. Неговият превод се базира, от една страна, на ,,Септуагинтата", гръцкия превод на Стария завет, а от друга, на староеврейските текстове. Преводът му добива популярност под името ,,Vulgata" (лат. народен, популярен) и става едно от най-важните и пътеводни издания на библията на латински език. През 1546г. на Трентския събор то е обявено от висшите църковни духовници за официалната ,,препоръчителна Библия".

Никак не е трудно да се разбере, че обхващането на историята и главните действащи лица на Библията е изключително трудоемка, почти непосилна задача. Голямата вражда между израилтяните и египтяните несъмнено решително е допринесла за видоизменението на историческата картина такава, каквато днес е налице.

Още един и то значим исторически аспект трябва да се има предвид при изключително сложното търсене на следите: изгнанието във Вавилон.

В началото на 8. век страната на юдеите се разделя на две царства - Израил на север и Юдея на юг. Те поемат сравнително различен път на развитие, което скоро води до война. В северното царство става почти традиция убийството на царя. Жестоката ежедневна действителност е белязана от смърт и убийства.

От самото начало северното царство има големи трудности, свързани между другото по всяка вероятност и с по-неблагоприятното географско разположение. Юдея, южното царство, е встрани от маршрута от Изток на Запад, а теренът е по-труднодостъпен за чуждите завоеватели. Южното царство се радва на по-голяма национална сигурност от северното.

През 721г. пр. Хр. асирийците напълно завладяват северното царство. Южното царство просъществува още век и половина. През 597г. пр. Хр. вавилонския цар Небукаднезар превзема Ерусалим. Той сваля царя и поставя на трона Зедекия. Законният цар, Йоахим, заедно с придворните и интелектуалния елит на прокудени във Вавилон. Няколко хиляди юдеи в продължение на почти три поколения живеят в изгнание.

Чувството за единство, запазването на обичаите и обредите и свързаните с тях традиции се засилват очевидно още повече в условията на изгнание. Въпреки че начинът на живот във Вавилон им е чужд, изглежда религията им се е сторила изненадващо близка. Собствените им египетско-ханаански легенди идват от същия шумерски извор, от който тръгват и вавилонските предания. Юдеите установяват, че историята им за сътворението, както и за Потопа води началото си от още по-древни и по-обширни първоизточници.

Противно на общоприетото мнение доста съмнително е, дали по това време евреите са били монотеисти. Въпреки че се молят на върховния си бог Яхве, след пристигането си в новата им натрапена родина те със сигурност, почитат и вавилонските богове и отправят молитвите си и към тях. По онова време е било в реда на нещата да се почитат божествата на чуждите народи. Освен това трябва да се има предвид, че е имало и друга причина да постъпват по този начин - хората са вярвали, че силата на боговете е териториално ограничена. Яхве е имал власт над Ерусалим. Няма никакви доказателства, по време на своето изгнание евреите да са построили дори и най-малък саркофаг.

Днес много експерти изхождат от факта, че голямата част от Мойсеевото Петокнижие е записана по време на вавилонския плен и причината се е криела в силната потребност за следващите поколения. За депортираното духовенство очевидно това е била най-добрата възможност да придадат духовен смисъл на изгнанието и да приемат писменото документиране като изпратена от Бога задача.

Съдбата на еврейския народ следва своя ход и през 539г. пр. Хр. идва краят на пленничеството във Вавилон. Персийският цар Кир завладява Вавилон без кръвопролития. Той влиза в града през прочутата порта на Ищар, следван от армията си от персийци и мидийци.

Най-накрая евреите можели да се завърнат в Ерусалим и получават обратно града си, но Юдея става провинция на Персийкото, а не на Вавилонското царство.

Голямото влияние, което вавилонското пленничество оказва на евреите и в религиозно отношение, може да се разбере по името на техния нов водач, защото Зоровавел означава ,,семе от Вавилон".

Завръщане след четири поколения

Благодарение на археологическите проучвания и заключения днес знаем, че заселването на Ханаан не е насилствено, както е описано в книгата на Исус Навин. В тази връзка се връщаме отново към Авраам, на който отредена ключова роля в целия сценарий.

В Библията пише, че заради глад и нищета Авраам заедно с целия си род напуска Ханаан и се отправя към плодородните земи на Нил и пребивава известно време с жена си, всъщност с неговата полусестра Сара.

Авраам и Сара се връщат от Египет отново в Ханаан и установяват, че в малката енория са настъпили значителни промени. По този повод научаваме от Битие какво казва Господ Бог на Авраам: ,,И рече Господ на Авраама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;... в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си." (Битие 15:13, 15:16.)

Ако вникнем по-задълбочено в тези думи откриваме явно противоречие. От една страна, се говори за четиристотин години изгнание и робство, а от друга страна, се предвещава завръщане на четвъртото поколение (,,четвъртия род"). Между четиристотин години и четири поколения има не по-малко от триста години.

Още по-съмнително изглежда друго обещание, дадено от Бога, което прочитаме след няколко изречения: ,,В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат." (Битие 15:18.)

За да може разместването на тези големи периоди от време да си дойде на мястото, задължително е да се отговори на решаващия въпрос: кога израилтяните са дошли в Египет и колко време продължава престоят до напускането им?

Старият завет не дава сведение нито по кое време става това, нито при кой фараон или в кой град. В Битие се посочва само периода от време, който израилтяните би трябвало да са прекарали в Египет. Но и при тези сведения, както виждаме, има разминаване от порядъка на около 300 години. В такъв случай коя информация за момента на събитията е вярна, първата или втората?

Период от време от 430 години, както се съобщава в Изход (12:40): ,,А времето, което израилтяните прекараха пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години."
Период от време в рамките на четири поколения, както се разбира от Битие (15:13 и 15:16): ,,... знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;... в четвъртия род ще се върнат тука..."
Различните данни относно летоброенето се дължат на първо място на дългите периоди от време, както и на множеството преписи.

В еврейския оригинален текст четем: ,,... wa dor rabi"I yashwbw hena...". Това много показателно и убедително показва, че пребиваването трябва да е било в течение на четири поколения. Същото съвсем ясно посочва и на четири поколения. Същото съвсем ясно посочва и Мустафа Гадала: ,,Фактите говорят за престой в течение на четири поколения, а не за период от 430 години, поради следните причини: точният превод на еврейската строфа гласи: ,,а четвъртият (dor) ще се върне тук". Погледнато граматически строфата ,,четвъртият (dor)" в случая е подлог към глагола. Следователно ,,dor" може да означава единствено ,,род" (генерация, потомство). Понятието ,,dor" никога не се е използвало нито в еврейския, нито в асирийския или в някой друг език за период от четиристотин години.
За потвърждение на правилния превод на думата ,,dor" с ,,род" служи фактът, че в книгите на Моисей се споменават точно четири потомства между момента на преселване в Египет и Изхода.
И в Талмуда също не намираме, каквито и да било потвърждения на теорията за пребиваване на израилтяните в Египет в течение на 430 години. Там между другото се казва: ,,и чедата на Израил си тръгнаха от Рамзес след Сукот. Двеста и десет години след пристигането им в Египет израилтяните отново напускат страната - шестстотин хиляди мъже, жени и деца."

Както разбираме от казаното дотук, може би това са ,,четирите рода", които би трябвало да са изиграли важна роля в египетската история.

Фараонът, управлявал Египет по времето, когато Авраам пристига с жена си Сара в страната на Нил, следва да е бил Тутмос III. До този извод стига и Мустафа Гадала. ,,Всички признаци ни насочват към Тутмос III, който очевидно е фараонът, оженил се за Сара (Sarah) и създал Исаак."

Според историческата хронология в Библията еврейските племена идват в Египет по времето, когато Йосиф е заместник регент. В Битие 45 се посочва как Йосиф се разкрива на братята си, които заради глада отиват в Египет (Битие 41). След голямата радост и в двора на фараона става известно, че братята на Йосиф са пристигнали в Египет. Вследствие на това фараонът се съветва с министрите си и нарежда на Йосиф да каже на братята си, да отидат в земите на Ханаан и да доведат баща си и семействата си. В случая говорим за неизвестен фараон, защото името му не се споменава, въпреки че той прави изключително голяма услуга на Йосиф и семейството му. Забелязваме, че авторите на Библията предоставят Йосиф в друга светлина, като подчертават самовластието му, когато той се обръща към братята си с думите: ,,Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно." (Битие 45:9.)

В разказа не се отдава нужното внимание на фараона, името му се пропуска да се спомене и едновременно с това авторът на Битие прави Йосиф господар на целия Египет.

С личното позволение на египетския фараон под вице регентството на Йосиф евреите пристигат в Египет и се заселват в най-плодородните земи около Нил (Битие 45).

Йосиф е синът на Яков, т.е. на внука на Авраам, чийто син е Исаак, така твърди Библията:
Сара ражда Исаак
Исаак създава Яков в Ханаан
Яков създава Йосиф
Йосиф е продаден от братята си на търговци и попада в Египет, където по-късно е провъзгласен за везир и съветник на фараон Тутмос IV (1425-1408г. пр. Хр.). Той е везир и при неговия наследник Аменофис III (1408-1372г. пр. Хр.).
Дъщерята на Йосиф Тия се омъжва за Аменофис III и му ражда две деца: Ехнатон (Аменофис IV) и Семенхкаре.
Ето как в такъв случай се подреждат четирите рода на изгнаниците:
Йосиф
Тия
Ехнатон
Тутанкамон

Хронология на XVIII династия

При всички дати и периоди от време става дума за приблизителни данни, така че са възможни отклонения, от няколко години както при периодите на управление, така и по отношение продължителността на живот на владетелите.

Хронология на XIX династия

Бащата на Исаак, фараонът

Библията ни дава информация, че Сара е била омъжена, както за Авраам, така и за неизвестния фараон, следователно е под въпрос на кой от двамата мъже се приписва истинското бащинство.

Нека още веднъж по-обстойно се спрем на личността на Авраам и на царуващия по онова време фараон, който както вече споменахме, трябва да е бил Тутмос III.

В Битие, глава 12 четем, че заради глада Авраам търси убежище в Египет. Пристигайки в страната на Нил, жена му се представя като негова сестра. В изложеното по-късно в Библията се съобщава, че Авраам очевидно се е страхувал от фараона. Заради красотата на съпругата си той я представя като своя сестра:

,,А когато се приближаваше до Египет, рече на жена си Сара: ето, аз зная, че ти си жена хубава; и египтяни, като те видят, ще рекат: тази е негова жена; и ще ме убият, а тебе ще оставят жива; затова кажи, че ми си сестра, та да помина добре покрай тебе, и да ми остане жива душата чрез тебе." (Битие 12:11 - 13.)

След пристигането на Авраам и съпругата му в Египет, фараонът веднага наредил да поведат Сара в двореца и се отнесъл любезно към Авраам:

,,И когато дойде Аврам в Египет, египтяни видяха, че Сара е много хубава жена; видяха я и фараоновите велможи и я похвалиха на фараона; и я взеха в дома фараонов. И покрай нея Аврам поминуваше добре; и той имаше дребен и едър добитък и осли, слуги и слугини, мъски и камили." (Битие 12:14 - 16.)

Фараонът, който вероятно първоначално не е знаел, че Сара е омъжена, трябва да е научил тайната. Той извикал Авраам, както разбираме от следния текст в Библията:

,,Тогава фараонът повика Аврама и рече: какво стори с мене? Защо ми не обади, че тя е твоя жена? Защо каза: сестра ми е? Аз щях да си я взема за жена. А сега, на ти жената: вземи (я) и си върви. И отреди фараонът за него човеци, та изпроводиха него, и жена му, и всичко, що имаше (И Лота с него)." (Битие 12:18 - 20.)

Историята продължава със завръщането на Авраам заедно със Сара в Ханаан, където обаче той установява, че са настъпили множество промени. По този повод Библията казва, че Господ Бог сключва съюз с Авраам. Най-напред Господ обещава на Авраам в Битие 15:18 следното:

,,на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;" След това в глава 17:5 - 6 продължава: ,,и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе".

В тази връзка Господ дава на Авраам и друго обещание:

,,И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името й Сарра; Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея." (Битие 17:15 - 16.)

Що се отнася до обещания син, без съмнение става дума за Исаак. Други два аспекта обаче правят казаното в Библията за Авраам и Сара съмнително. От една страна, обещанието в последната строфа, че в бъдеще щели да произлязат царе от нея (Сара). С това обещание за първи път в историята се споменават еврейски царе, защото както знаем, до този момент евреите живеят като номадски племена. Всяко едно от племената имало водач, но не и цар. От друга страна, много странно звучи твърдението в Библията, че Сара била безплодна в брака си с Авраам. Ето защо тя предлага на мъжа си египетската си робиня Хагар, за да му роди син. Хагар ражда Исмаил. Как е възможно тогава Сара да е родила син, след като е била безплодна? Сигурно и за Авраам е било голяма изненада или и по този въпрос нещо не отговаря на истинските исторически факти, за които ни информира Библията? Кой би могъл да е бащата на Исаак? След като Сара е била омъжена и за Авраам, и за фараона, въпросът за бащинството по принцип засяга и двамата.

В Талмуда например се казва, че при раждането си Исаак не приличал на баща си Авраам: ,,В деня, в който синът на Авраам Исаак беше отбит, даде Авраам голямо угощение и всички народи по света му се подиграха и казаха: Погледнете стареца, чиято жена му донесе вкъщи намерено на улицата дете! Сега той дори твърди, че бил негов роден син. И при това устройват голям празник, за да изглежда твърдението им истина."

От друга страна, от Библията научаваме, че след раждането на Исаак Авраам прави олтар, защото има намерение да го убие с нож и да го принесе в жертва на Господа. Когато посегнал към ножа, ,,Ангел Господен" му викнал от небето:

"Джу"брахам Грозный убивает своего сына"

,,... не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене." (Битие 22:12.)

Без отговор остава много важен въпрос: ако Авраам наистина беше последвал искането на Бога и беше пожертвал сина си? За какъв Бог става дума тогава, който иска подобно нещо от един баща? Обяснението, че ,,искал да го изпита", не върши работа! Подобно божествено изпитване на вярата, както го възприемат и в наши дни мнозина вярващи, няма нищо общо с божествеността!

Интересно е също така, че в този библейски разказ Авраам не предприема нищо, което да показва, че той с нежелание би откликнал на искането на Бог. Защо не се застъпва за сина си по същия начин, както за жителите на Содом - хора, напълно чужди за него, за разлика от сина му.

Подобни съобщения от внезапно появили се ангели с пълномощия направо от Господа не са рядкост в Библията напротив срещаме ги едно през друго - както в Стария, така и в Новия завет. Трудно може да си представи човек, че Авраам е искал да умъртви собствения си син, доколкото Исаак е бил негов роден син. Странно е също, че библейските автори ясно и категорично говорят само за единствения син, а Исмаил дори не се споменава.

Египтологът Мустафа Гадала много уместно отбелязва, че в тази част на света, по онова време, човешките жертвоприношения не са били нещо обичайно. А дори и да са били, Авраам би трябвало по-скоро да пожертва по-големия си син Исмаил!?

Бъркотията става още по-голяма в хода на библейското повествование, защото Господ казва на Исаак в Битие (глава 26:2 - 3) следното:

,,Господ му се яви и рече: не отивай в Египет; живей в земята, за която ще ти каже; постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя..."

Какво правдоподобно основание би могло да има за тази връзка, която може да се разбере и като явно предупреждение? Дали със заповедта си Господ не е искал да попречи на Исаак да потърси в Египет родния си баща?

Според библейската хронология научаваме, че Исаак се жени за Ребека, която му ражда близнаци: Исав и Яков. След това разбираме, че Исав продава на брат си Яков правата на първороден син. Яков има единадесет деца. Най-малкият му син се казва Йосиф и е този, който застава начело на преследването на израилтяните в Египет. В по-нататъшното развитие на историята на Йосиф се отрежда особено значение, защото той е назначен от фараона за втория по важност офицер в страната. Трябва да е имал важна роля в двора на двамата фараони, защото му е оказана изключителната чест, като везир да бъде погребан в Долната на царете.

Неизяснен остава въпросът, кой всъщност е бил фараонът, управлявал великата страна на Нил по времето, когато Авраам пристига там със Сара. По всичко личи, че трябва а е бил Тутмос III, ,,който очевидно е фараонът, оженил се за Сара и създал Исаак."

По този въпрос съществуват многобройни и показателни признаци, както ще се убедим веднага. В допълнение историческите предания за житейските истории на Давид и Тутмос III са идентични до такава степен, че дават основание безусловно да се предполага, че при тях става дума за една и съща историческа личност.