Дали руснаците, генетично увредени от цели осем столетия робство, ще пожелаят да станат свободни хора
Андрей Пионтковски*



Проблемите на режима не са хората. Проблемите на режима е самият режим. И не в личен план, а в методологически и екзистенциален, и затова те са неизбежни за него. Основният от тях е проблемът с метапрограмирането, проблемът с призрачната безкрайност, който се опитват да решат Расел и Уайтхед в Principia Mathematica, към който посягат Ешер в изобразителното изкуство и Бах в музиката.




Проблем, върху който си блъска главата и накрая изпада в умопомрачение мозъкът на „изключителния“архитект на административния вертикал Улянович-Ленин. В последните, достигнали до нас части от ръкописа на пролетарския вожд, който работи над незначителната статийка „Как да реорганизираме Работниците“, поставя щекотливия въпрос: А кой ще контролира контролиращите…?“

Когато всичко наоколо е разчистено, кой ще защити чистачите?




В истински тоталитарната система проблемът е решен, или най-малкото е изместен в различно време от това на пожизнения, несменяемия алфа-самец. В квазитоталитарната система по една или друга причина си принуден да играеш в контролираната демокрация, където опитът да решиш проблема със самопочистването, води до грешка в съзнанието, до пълна гибел на мозъка.



Не мога да изляза, защото рогата ми не могат да минат през вратата – ще възкликне в момент на отчаяние нещастният алфа-самец. Рогата наистина са станали прекалено големи.




Еволюцията на всяка авторитарна йерархическа структура, независимо от това дали тя представлява издънки на КГБ, мафиотски клан, първобитно племе или необуздани хищници в африканската савана, се подчинява на определени общи закономерности, които са продиктувани от функционалната природа на подобни системи.




Тези структури могат да бъдат доста устойчиви и успешни при решаването на определени локални задачи, но за всички тях особено болезнен се оказва неизбежният въпрос, с който рано или късно се сблъскат – за смяната на вожда




Напълно според законите на жанра и заветите на дядо Фройд, пред слязлото от Карпатите племе, притежаващо допълнителната хромозома на духовността, твърде дълго се демонстрира разголения и поставен на кон торс на могъщия алфа-самец - осеменител. В колективното подсъзнание на изправящото се от колене женствено племе до краен предел се "набива" мобилизиращата матрица за сакралното съвкупление с митолигическия кентавър.




В своя апогей алфа-самецът не може изведнъж да влезе в друго философско амплоа, обявявайки себе си за „духовен лидер“ и да се оттегли от ежедневния обществен живот. Тогава младите самци веднага ще се възползват от всичките му женски, а „духовния лидер“ ще разкъсат на парченца. И племето за дълго време ще изпадне в „политическа нестабилност“.




Цялата тази помийна яма на „суверенна демокрация“, поставена под ключ от една единствена особа, ще се сгромоляса заедно с нея, погребвайки под нарастващата и всеобхватна нечистотия конкуриращите се шайки търгаши, „пронизващи“ се един с друг със своите чекистки куки.

Излизане от това няма…




А оставането означава да закопаеш страната в една мъртва система, да я лишиш и от последния неин ресурс на историческото време, оказвайки се в положението на пожизнен заложник,



а в бъдеще – да заприличаш на мучащия Ленин в Горки или на Сталин, увъргалян в локва от собствената му урина на пода на неговата Ближная дача в Кунцево.




Но ако излезеш, няма връщане…

Още на 27 февруари 2015 година стана ясно, че този твърде болезнен въпрос за личността ще се решава вече не от самия кръстник, а от неговото обкръжение или от тези, които се изживяват като негово обкръжение.

Така, както на 14 октомври 1952 година, когато на пленума само избраният на 19 конгрес на ВКП/б/ от името на Централния Комитет на КПСС другарят Сталин самонадеяно анонсира поредната чистка на своите вождове тонкоши.

Или така, както на 27 октомври 1962 година, когато другарят Хрушчов беше принуден да обяви капитулация заради кубинската ядрена авантюра.




Прочистването, предприето от Сталин (14.10.1952 – 05.03.1953) засяга изключително документални и художествени произведения. Сред тях е и едно от най-стойностните и силни, според мене – романът на братя Вайнер „Евангелие на палачите“. Изключително актуално четиво.

Паралелите са поразителни

Преди всичко в ожесточените разпри на спецслужбите пред трона и пред покоите на все по-немощния диктатор. Берия, основно действащо лице в заговора за отстраняване на Влашич, дългогодишен верен пазител на Сталин. Бортников, гласът на Муратов и Яшин, разобличил ролята на Золотов като поръчител на убийството на Немцов и едновременно с това заплаха за двете путинови влашици – Кадиров и Золотов.


http://www.newschops.com/1100/russians-in-ukraine-1100.jpg


Новият завет се пише днес пред нашите очи от палачите, наследници на славните чекистки традиции. Сакралното убийство на Немцов, с което бяха свързани всички специални служби на страната, а не просто шепа чеченци – не е причина, а удобно извинение за дръзките възгласи на силоваците алфа-самци. Не пепелта от убийството на Борисов Ефремович бие в техните пламенни сърца, а хладният разсъдък им диктува да използват разследването на това убийство, за да атакуват своя дългогодишен враг. Те винаги са ненавиждали путиновия проект „Кадиров“, който ги лиши, както те самите вярват, от „победа“ в Чечня, но до неотдавна не се решаваха да надигнат глас.




Провалът на безумната митологема за „Руски свят“ и „Новорусия“ подкопава духовните връзки на този крадлив режим. И подкопавайки неговите икономически устои, сериозно изостря отношенията със западните партньори заради разграбването на Русия. Нивото на натрупаните запаси рязко спада, което неизбежно предизвиква война между всички въоръжени структури една срещу друга.



В умовете им бушува възмущение и са готови да влязат в смъртен бой, за да защитят своя дял. За режима това е като диханието на Чейн-Стокс. И никаква национална гвардия, въоръжена с 400 000 щита, не може да защити изплъзващото се мистично богатство на невръстния Цахес от гнева на разочарованите съучастници



Има разбира се и особености, неизбежни примери от новото време. Под кремълските балдахини изскочиха съвсем различни кучета - булдози, за които дори не са чували през далечната 1953-та година. Шарко младши се конкурира за сфери на икономическо влияние с новите дворяни Бортников и Бастръкин. Как би могло да бъде по друг начин, след като един от духовните бащи-основатели на путинската Джудоландия (стараната на джудистите, б.р.), бе Леня-самбиста.



Пазарният либерал Шувалов, побъркал се по елитни кучки, които защитават руската чест, им строи Цар-къща, от която „чистачите” ще го откарат направо в Цар-килия. Няма начин да стане другояче, след като бащите-основатели се наричат Саня-облигацията, Роман Абрамович и дядото на либералните ни реформи, който от името на всички шуваловци и латинини в Джудоландия хвърли в лицето на тълпата безсмъртната фраза в стил „Мария Антоанета”: „Нищо не са ви откраднали, защото вие никога нищо не сте притежавали!”




Но каквито и мерзавци (а и други просто не могат да бъдат по принцип), да дойдат на власт след дворцов преврат, отстранявайки Михал Иванович, тази революция ще има своето положително развитие, отслабвайки рязко режима като цяло.







На първо място, на хунтата няма да й се позволи да сътвори поредния мобилизиращ мит за новия спасител на отечеството – за това е нужно твърде много време.


        Viktor Yanukovych and Vladimir Putin"s Secret Meeting


На второ място, отстранявайки Путин, тя ще е принудена да аргументират преврата и да легитимират собствената си власт, изобличавайки го в престъпления, а това неизбежно ще засегне и нея самата.




Така че властта на постпутиновата хунта ще бъде неустойчива и не особено дълга. А тези нищожни подкупни Джуди, омаломощени във своите жалки опити да „изнасилят“ по братски Киевска Рус, получават още един, най-вероятно последен, шанс да станат свободни хора. Друг е въпросът дали населението, генетично увредено от цели осем столетия робство, ще пожелае да се възползва от този шанс.




* Андрей Пионтковски е един от най-известните руски публицисти и анализатори. Сочен е за най-опасния критик на режима на Путин. От януари тази година Пионтковски се укрива в чужбина, след разкритие, че специалните служби на Русия подготвят ареста му. Само през последните седмици руските ФСБ проведоха демонстративни обиски в радио „Ехото на Москва“ и в дома на анализатора. Срещу него прокуратурата е повдигнала и обвинение за разпалване на национална вражда. Самият Пионтковски предупреди преди дни: „Готвят саморазправа с мен“.

Превод: Faktor.bg 

Чакай да ти цопна едно коментарче, досущ като това което съм написал при чифутското лайно Колев 38. Та :

Опааа, още един чифут решил че е последна истанция на истината в Русия.
Да, ама не ! Чифутите бяха изметени съвсем демократично от Кремъл именно от Джудиста който върна Русия на руснаците. И на чифутите не остава нищо друго освен да се върнат в пустинята, където им е мястото, и при камилите.
А най-добрият чифут е мъртвият чифут !
Може би Пионтковски добре го е разбрал !

Путин, наложи евреите като титулярна нация в Русия

Щети се, ама нещо не ти се отваря парашута !
Защото не случайно оприличават Путин на Сталин. И знаеш ли защо?
Щото ако от Библията знаем, че Еменхотеп е изритал чифутите от Египед, то Сталин ги изритва от Кремъл. Баш както направи и Путин !

като „антисемит“ Сталин имал двама еврейски секретари – Лев Мехлис и Григорий Канер?

Едни от най-високопоставените ръководители на болшевишката партия през сталинизма били женени за еврейки – Михаил Калинин, Николай Бухарин, Вячеслав Молотов, Климент Ворошилов,Александър Поскребишев, Алексей Риков… Собствената му дъщеря Светлана имала продължителна любовна връзка с еврейския писател Алексей Каплер и се омъжила за Григорий Морозов – също евреин.

Серго Берия, синът на Лаврентий Павлович, който е племенник на Лазар Мойсеевич, признава: „Роза – сестрата или племенницата на Каганович,… не беше жена на Йосиф Висарионович, но Сталин имаше дете от нея. Тя беше много красива и доста умна жена. И доколкото зная, Сталин я харесваше. Тяхната близост стана непосредствената причина за самоубийството на Надежда Алилуева – жената на Йосиф Висарионович. Добре познавах детето, което растеше в семейството на Каганович. Момченцето се казваше Юри. Много приличаше на грузинец. Майка му замина занякъде, а то остана да живее в семейство Каганович.“

Тежък „антисемитизъм“! Няма що…

След смъртта на Алилуева, предполагаемо самоубийство, а според някои – убийство, Висарионович заживял с дъщерята на Лазар Мойсеевич – Роза Каганович.

Мдааа, значи, казваш, имал две секретарки от еврейски произход, а Калинин, Бухарин, Молотов били женени за еврейки. Само че не еврейките са били начело на СССР. Пък и през първата, и най вече през втората антисемитска чистка бая са гризнали дървото.
Защо ли помилваните чифути през ВСВ вместо да побегнат към Хинки са останали при Стаялин и са се били като за последно. Не е ли от страх и избягване на възмездие, такова което било застигнало Троцки, Зиновиев и съратниците им ?