Блогът на budha2 :: Какво кроят Хълари Клинтън - агент на КГБ и Лорънс Рокфелер

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.08.2016 22:11 - Какво кроят Хълари Клинтън - агент на КГБ и Лорънс Рокфелер

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1252 Коментари: 0 Гласове:

Снимка на Хилари Клинтън разбуни духовете. Бившата първа дама на САЩ е заснета с член на една от най-могъщите фамилии в света - Рокфелер.

Дали считаните за лидери на илюминатите предприемачи, стоят зад президентската й кампания? Това не е ясно. Но кадрите предизвикаха всевъзможни спекулации в общественото пространство.

На снимката по-долу са Хилари Клинтън и Лорънс Рокфелер, четвъртото дете на Джон Д. Рокфелер — младши от известното семейство Рокфелер — семейство, което стотици години играе голяма роля в създаването на глобалното световно правителство и глобалната икономика чрез Тристранната комисия, ООН и други организации и фирми.

Хилъри и Лорънс са част от 1% супер богати хора, които управляват почти с всички световни ресурси и сега заедно с други водят света към нов световен ред. Снимката е направена в дома на Рокфелер. Това, с което фотографията стана популярна е книгата, която Хилъри държи в ръката си, и която предизвика редица съмнения и теории сред виделите я.

Става дума за книгата със заглавие „Сами ли сме?“ От Пол Дейвис, известен американски физик, който изследва, дали сме сами във Вселената и дали съществуват извънземни. Това е интересно, защото е известно, че Бил Клинтън и Хилари Клинтън подкрепят инициативата на Рокфелер да се принуди американското правителство да признае съществуването на извънземните.

Наскоро станахме свидетели на появата на град в облаците, който се появи над Фошан в Китай. И разбира се, тези снимки не са случайни. Въпросът е, дали сме свидетели на реализацията на проекта Blue Beam и създаването на нов световен ред?

За новия световен ред сме сигурни, но дали ще се манипулира обществеността за съществуването на извънземните, остава да се види.

Дали тази снимка е част от този проект може да гадае, но факт е, че хората днес лесно могат да бъдат манипулирани. Особено от световните лидери.

Как приключи "Московската пролет" на Хилари Клинтън

Putin slaps agent KGB Killary

Като държавен секретар Хилари Клинтън се радваше на дипломатическа “пролет” в отношенията с Москва. Тя се възползва от прекъсването в президентското управление на Владимир Путин, за да работи за сключването на договор за контрол на въоръженията и да осигури мълчаливото съгласие на Русия за оглавената от НАТО военна интервенция в Либия. Когато Путин отново стана държавен глава, нещата се промениха.

Клинтън, която е номинацията на Демократическата партия за президент на САЩ, се зарече да се противопостави на Путин, ако бъде избрана, и ще разчита на опита си като публичното лице на “рестарта” в отношенията с Русия през първия мандат на президента Барак Обама. За сравнение нейният опонент от републиканците Доналд Тръмп предизвика тревога във Вашингтон и Европа със своите увертюри към авторитарния руски лидер.

Последиците от препирните на Клинтън с Русия не бяха еднозначни. Нещата за нея драматично се влошиха, след като Путин замени Дмитрий Медведев като президент праз май 2012 г.

Няколко седмици по-късно Русия я надхитри в преговорите за изработване на сложно споразумение за мир в Сирия, като според
някои с това й е нанесла нейното най-тежко дипломатическо поражение изобщо. Въпреки че Клинтън възхваляваше постигнатите
договорености като триумф, войната не спря да ескалира. И макар и съветниците й все още да настояват, че тя е излязла като победител от ситуацията, споразумението на практика даде на
подкрепяния от Москва сирийски президент Башар Асад право на вето върху всяко преходно управление, което и до днес пречи на
усилията за посредничество в конфликта.

“Няма съмнение, че когато Путин се върна и каза, че ще бъде президент, отношенията се промениха”, заяви Клинтън по време на
организирани от Демократическата партия дебати миналата година.
“Трябва да се противопоставим на агресивното му поведение и е важно да направим по-конкретно това в Сирия.”

Темата за отношенията между Клинтън и Русия не е маловажна с оглед на изненадващата роля, която играе Москва в американската
предизборна кампания.

Клинтън и привържениците й казват, че тя ще бъде доста по-твърда към Кремъл от Тръмп, чиито нетрадиционни изказвания за
външната политика включват разсъждения за значимостта на НАТО и намеци, че може да приеме анексирането от Русия на украинската
област Крим. Твърденията, че Москва стои зад хакването на електронни пощи на Демократическата партия, също станаха причина
за обвинения, че разузнавателните служби на Путин се месят в изборите, а Тръмп засили това мнение, като публично прикани Русия да намери и разкрие още имейли, в частност на Клинтън.

При първите й срещи с руската дипломация нещата изглеждаха доста по-обнадеждаващо. При разговори с министъра на външните
работи Сергей Лавров през 2009 г. Клинтън инициира опит за оправяне на отношенията, които на практика бяха замразени заради
войната на Русия със съседна Грузия година по-рано. Клинтън очерта широк дневен ред за сътрудничество и така даде сериозна
заявка за рестартиране на двустранните връзки.
Новата политика даде резултат.

Докато по онова време Путин беше премиер и през четиригодишния си мандат се беше съсредоточил върху вътрешните работи, Медведев отвори нов коридор през руска територия, по който преминаваше превозът на американски войски и снабдяване към Афганистан, където по онова време Вашингтон предприе засилване на военните си операции. След като Обама направи отстъпки по отношение на ракетните арсенали, двете страни
сключиха най-амбициозния си договор за контрол на въоръженията от близо 30 години. Продължили с години търговски преговори
завършиха в крайна сметка с присъединяването на Русия към Световната търговска организация.

Може би най-невероятният дипломатически пробив на Клинтън обаче постави началото на последвалата спирала от негативни събития - Либия. Дори още отпреди първите два мандата на Путин Русия винаги се е противопоставяла на действия на Съвета за сигурност на ООН, които биха могли да доведат до премени в
ръководството на дадена страна.

Когато европейските съюзници на Америка искаха военна интервенция срещу либийския диктатор Муамар Кадафи, Клинтън играеше ролята на скептик, който не иска да участва. Когато обаче най-накрая склони, от решаващо значение беше Русия да бъде убедена да се въздържи при гласуването в Съвета за сигурност.
Пет месеца по-късно бунтовниците свалиха от власт Кадафи.

“Това беше първият път, когато Путин публично разкритикува Медведев”, каза Майкъл Макфол, главен съветник на Обама по онова
време, а по-късно и посланик на САЩ в Москва. “Когато нещата се объркаха и не станаха така, както бяхме обещали, мисля, че именно тогава беше и началото на края на рестарта.”

До края на годината отношенията се влошиха още повече, след като Путин спечели нов шестгодишен президентски мандат. Данните
за изборни манипулации предизвикаха най-големите протести в Русия от разпадането на СССР. Клинтън излезе с остро изявление,
а Путин я обвини, че дава “сигнал” за подкопаване на страната му.

Ако Либия разруши доверието, каза Макфол, то демонстрациите нанесоха “физическия удар” на рестарта.
“Путин паранояса” и “вярваше, че ние стоим зад
демонстрациите, наистина го вярваше. След това повече не успяхме да преодолеем трудностите в двустранните отношения”, заяви
Макфол.

Когато отново стана президент през май 2015 г., Путин веднага се сблъска с обстановката в Сирия, където протестите от Арабската пролет бяха ескалирали в гражданска война подобно на
Либия. Той си изигра картите по различен начин от Медведев, като показа на Обама, че е готов да оттегли подкрепата си за Асад и същевременно пазеше сирийския президент от всякакъв натиск от ООН или външни действия, които биха могли да го свалят от власт.

“Путин твърдеше, че не изпитва някакви особени симпатии към Асад”, написа Клинтън в мемоарната си книга “Трудни решения”
(Hard Choices), като припомни за срещата между президентите на САЩ и Русия през юни 2012 г. “Той също заяви открито, че няма
никакви лостове за влияние върху Дамаск.”

В търсене на съдействие от Русия Обама и Клинтън избягваха всякакви изказвания, които биха били разчетени като заплаха за
руските обекти в Сирия, включително за голямата военноморска база там. Посланието им беше ясно: след като Асад вече не бъде на власт, САЩ няма да се опитват да вадят бъдещото правителство от руската орбита.

Това беше без значение. Когато ООН предложи мирен план, включващ отстраняване на Асад от властта и наказания при неспазването му, руснаците се отдръпнаха. Под заплахата от
безизходица САЩ и Русия се обединиха около друга формула, предвиждаща новото управление да бъде съставено от личности, избрани с “общото съгласие” на Асад и опозицията.
Макар че Клинтън си приписа заслугата за постигнатия на 30 юни 2012 г. компромис в Женева, той през цялото време изглеждаше
като цел, която гони Русия. “Асад по никакъв начин не можеше да остане”, посочи Клинтън.
“Опозицията никога не би го приела.”

Не такъв беше руският прочит на споразумението. Нито този на
Асад. А той все още е президент.
“Путин не прави услуги”, каза Стивън Сестанович, специалист по Русия в аналитичния център Съвет за външна политика и високопоставен дипломат при управлението на президентите Роналд Рейгън и Бил Клинтън. “Нещата щяха да бъдат съвсем други, ако имахме твърда политика в Сирия и бяхме заявили: Ние ще направим
това и това; а вие какво ще направите? Но ние не действахметака. Поискахме помощ и шансовете това да доведе до резултат
бяха равни на нула.”

Женевското споразумение се оказа с дългосрочни последици. САЩ и Русия твърдят, че то трябва да бъде в основата на всякакво
сътрудничество за прекратяване на продължаващата вече пет години гражданска война. Но техните интерпретации все още се
различават, което допринася за блокажа, държащ Асад на власт.

Когато Клинтън договори това споразумение, загиналите в Сирия бяха около 8000 души. Оттогава броят им може би вече е нараснал до 500 хиляди и се стигна до появата на вълна от
милиони бежанци и групировката “Ислямска държава”.

“Съмнявам се, че са могли да получат нещо повече от Русия”, каза Робърт Форд, който по онова време беше посланик на САЩ в
Сирия, а сега е сътрудник на аналитичния център Институт за близкоизточна политика.

Споразумението на Клинтън можеше да се окаже жизнено, ако беше подкрепено с американски военен натиск, заяви той. Но не така е виждал нещата Обама. “Тактиката не беше в синхрон със
стратегията”, посочи Форд.

Фредерик Хоф, високопоставен член на делегацията на Клинтън на женевските преговори през 2012 г., нарече документа “пътна карта за мирна смяна на режима”. Но той заяви, че никой друг в американското правителство не е искал да направи нещо за осъществяване на плана и добави: “Ето защо Сирия продължава да
кърви както навътре, така и навън”.

Клинтън във всеки случай се е заблуждавала, ако си е мислила, че Обама е готов на военни действия в Сирия.
Тъй като иначе планът й щеше да бъде обречен на провал, тя се присъедини към тогавашния министър на отбраната на САЩ Леон Панета и директорът на ЦРУ Дейвид Петреъс по-късно същата година и заедно призоваха Обама да разреши военното подпомагане на избрани, умерени бунтовници, както и САЩ да наложат забранена за полети зона над районите под контрола на опозицията.
Американският президент отказа.

Клинтън призна, че е разочарована от все по-голямата враждебност на Русия по Сирия и други въпроси, когато мандатът й
вече беше към края си.

В последните си месеци като държавен секретар руските власти наредиха да бъдат прекратени всички програми на тяхна територия
на Американската агенция за международно развитие. Приет беше нов закон, ограничаващ дейността на руските и чуждестранните
неправителствени организации. Забранени бяха и осиновяванията на руски деца от американци.

През декември 2012 г. Клинтън обвини Путин, че се опитва да “ресъветизира” региона на Русия. И точно преди да напусне поста си тя написа меморандум до Обама, в който го призова окончателно да преустанови процеса на рестарт в отношенията, който приключи веднъж завинаги с военното навлизане на Русия в Украйна и
анексирането на Крим през 2014 г. - доста след като Клинтън вече не беше в управлението.

“Силата и решителността са единственият език, който Путин разбира”, написа тя в книгата си, която беше публикувана малко по-късно през 2014 г. Това е урок, за който тя може да каже, че е научила лично.