Блогът на budha2 :: Френската революция - Съюза на Сион и тамплиерите на Вайсхаупт

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.08.2016 21:51 - Френската революция - Съюза на Сион и тамплиерите на Вайсхаупт

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 966 Коментари: 0 Гласове:

,,Илюминатите имат 20 000 ложи в цяла Европа и Америка". - Дейвид Ривера, Final Warning (,,Последното предупреждение")

,,Към 1794г. има 6 800 якобински клубове с общо половин милион членове. Всички са бивши масони на Великия Ориент... научени на революция от илюминатите на Сион". - Scarlet and the Beast (,,Скартел и звярът")

Апогеят на Френската революция е гилотинирането на крал Луи XVI.
В писмо до брат му, написано през септември 1796г., изповедникът на краля абат Еджуърт дьо Фирмон, който придружава Луи, до ешафода, пише: ,,В момента, когато съдбоносният удар беше нанесен, паднах на колене и останах така, докато низкият подлец (Сансон), който изигра основна роля в тази ужасна трагедия, не даде радостни викове, показвайки кървящата глава на тълпата и опръсквайки ме с кръвта, която се лееше от нея. Тогава всъщност си помислих, че е време да сляза от ешафода, но хвърляйки поглед наоколо, видях, че двадесет или тридесет хиляди въоръжени мъже са вперили поглед в мен... всички очи бяха фиксирани върху мен, както можеш да предположиш. В този случай не ми позволиха да нося никакви външни белези, че съм свещеник."

Не можем да се потопим във Френската революция, без да сме впечатлени от благородството на целите на някои от революционерите, които почти без изключение искат подобряване на съдбата на своите сънародници, но и от фанатичната жестокост и безчовечност на тяхното решение, докато се опитват да се придвижат към по-добро общество. Както е и при Английската и Американската революция, Френската е подбудена от намерението да се създаде утопична държава, която ще възстанови свободата и равенството, загубени в Райската градина.

Съюза на Сион и тамплиерите на Вайсхаупт
В основите на Френската революция е окултната визия на катарите, които отхвърлят европейската цивилизация и се връщат обратно към Природата, за да живеят като (организирани) благородни диваци и примитивни цитадели като централата им в Монсегюр. Заклеймени от папата като еретици, те са смазани след Албигойския кръстоносен поход и много от оцелелите бягат и се присъединяват към тамплиерите. След време техните наследници стават тамплиери масони и поддържат жива катарската визия във франкмасонството.

Русо и Сион

Окултният интерпретатор на катарската визия ,,Обратно към Природата", Жан-Жак Русо, реагира срещу рационалното Просвещение. Това е европейско движение, което се заражда през XVII век, най-вероятно с Рене Декарт, който с думите ,,Мисля, следователно съществувам" установява разума като силата, чрез която човекът разбира Вселената.

Истината вече няма да се разкрива на възприемчивия интелект (intellectus); разумът е въстанал и е узурпирал неговото място. Декарт, изглежда, е розенкройцер. (Първият му дневник, който пише на 23-годишна възраст, около 1619г., съдържа мисли за розенкройцерството, което току-що е излязло на повърхността в Германия. Д-р Николаес Васенар твърди в ,,Historich Verhal", 1624г., че Декарт е розенкройцер. Той вероятно е бил наясно, тъй като синът му, Яков Васенар, е член на Розенкройцерския кръг в Холандия и е близък приятел на Декарт, който има дълги връзки с известни розенкройцери като Корнелиус ван Хоогхеланде, Исак Беекман и Йохан Фаулхабер.)

В началото на 60-те години на XVII век розенкройцерът Исак Нютон използва разума си, за да достигне с няколко математически уравнения до закони, които управляват движението на планетите, и изниква светоглед, който разчита на хуманизма на Франсис Бейкън, ренесансовия класицизъм и рационалната Реформация на Лутер, и синтезира Бога, разума, природата и човека. Разумът, приложен към религията, създава деизма: ,,проявената истина", че Бог е архитектът на механичната вселена, в която човекът има задължението да е добродетелен и набожен. Деистите не са християни - в действителност те са антихристияни - и във всички други отношения утвърждават скептицизма, атеизма и материализма. Според тях целите на рационалния човек са познание, свобода и щастие.

Философите на рационалното Просвещение като сиониста-розенкройцер Джон Лок и Томас Хобс отричат, че човекът има вродени качества като доброта или първороден грях, и го възприемат като ръководен от съображения за собственото си удоволствие или болка. Функцията на държавата не е да бъде град на Бога, както в миналото, а да защитава естествените права и личния интерес на гражданите си. Становището на Лок, че има социален договор между хората и обществото, е в конфликт с реалността на европейските общества и оптимистичният дух на Просвещението става критичен и реформистки, както може да се види от такива негови мислители (които до един като че ли са повлияни от сионисткото розенкройцерство) като Джереми Бентам, Монтескьо, Волтер, Джеферсън - и Лайбниц, който разглежда света като ,,най-добрия възможен от всички възможни светове". В крайна сметка абстракциите на разума се превръщат в утопични и революционни. Приемащите ги, например Робеспиер и Сен-Жус, твърдят, че целта оправдава средствата и одобряват гилотината в интерес на ново и по-добро общество. Скоро уверената Просветителска вяра, че рационалният човек може да се самоуправлява по просветен начин, е оспорена от крещящите тълпи и тъпана на барабаните, и е направена на пух и прах. Вайсхаупт прониква в тези революционни размирици в Епохата на разума и просвещението.

Възхвалата на абстрактния разум е отхвърлена от някои, които обръщат критичния, иконоборчески дух на Просвещението срещу него самия. Най-забележителният от тях във Франция е Жан-Жак Русо, който реагира срещу разума, за да изследва усещането и емоцията и да породи културното движение романтизъм, слагайки край на ненасилническата Епоха на разума. Калвинист от Женева, който пристига във Франция през 1742г. на 30-годишна възраст, той прекарва една година като секретар на френския посланик във Венеция и се среща с Денис Дидро, масон и редактор на радикалната френска ,,Encyclopedie", около който е събрана група деистични интелектуалци, наречена ,,Philosophes". (Те са реформиращи се автори на памфлети също толкова, колкото и философи.) Русо, Дидро и философът Кондияк често вечерят заедно в Пание Фльори в Париж. ,,Философите" на Дидро са масони: Хелвеций и Волтер (и двамата са предимно сионисти), д"Алембер, Кондорсе и Кондия, и Русо - най-оригиналния от тях, който в скоро време ще стане и най-прочутият. Неговите трудове са много влиятелни във френските ложи и трябва да заключим, че под въздействието на Дидро Русо става масон.

Докато върви към Винсен, за да посети Дидро, на 37-годишна възраст Русо има ,,просветление" в ,,ужасно озарение", че съвременният прогрес - богът на оптимистичните философи на Просвещението - е покварил хората вместо да ги усъвършенства. В ,,Discours sur les Sciences et les Arts" (,,Беседа върху науката и изкуствата"), 1750г., той твърди, че историята на човека на земята е история на загниване, че човекът е добър по природа, но е покварен от обществото, което трябва да се вини за неговите пороци. Пороците, твърди Русо, не са известни в природата. Изкуствата според него са пропаганда за богатите.

В ,,Discours sur Vorigine de l"inegalite" (,,Беседа върху произхода на неравенството"), 1755г., той описва действащия закон като защитаващ статуквото. Всички хора първоначално са били равни, твърди той, а не равенството е възникнало, когато хората са формирали общество и са започнали да се съревновават един с друг - комунистическата доктрина. Истинският закон е ,,справедлив закон". Русо, голям почитател на Макиавели и на републиканското управление, формулира обосновката за революционерите за замяната на съществуващия ,,несправедлив закон" с нов ,,справедлив закон", при който има равенство (,,egalite"). Поставя Бог в природата, особено планините и горите, недокоснати от човека, и настоява, че душата е безсмъртна, което ще доведе до романтизма на Гьоте и Уърдсуърт, но критиката му на цивилизацията води до Френската революция и Вайсхаупт се базира на неговото мислене.

През 1751г. Хелвеций, богатият домакин на ,,Philosophes" на Просвещението, се женят в династията на Лорен и се оттегля в земите си във Воре. През 1758г. предизвиква буря с публикуването на ,,De l"Esprit" (,,За духа"), която атакува цялата нравственост, основана на религията. Книгата е изгорена публично и Волтер и Русо се разграничават от нея. Становището на Русо за цивилизацията разширява пропастта между него и ,,Philosophes". И макар че ,,Candide" (,,Кандид") на Волтер, която също излиза през 1758г., показва чрез злощастията, които героят вижда и претърпява, че това не е най-добрият от всички възможни светове, както твърди Лайбниц, той най-накрая скъсва с Русо същата година, в която Русо атакува рационалната философия на ,,Philosophes" с ,,Lettre a d"Alembert sur les Spectacles" (,,Писмо до д"Алембер за театралните представления"), в което твърди, че театърът трябва да се забрани. (Волтер остава неразкаял се антихристиянски деист и просветителски реформатор, обезпокоен от несправедливостта и тиранията.)

През 1762г. Русо издава ,,Du Contrat Social" (,,Общественият договор") - заглавието е ехо на една фраза на розенкройцера Лок, -в която казва, че обществото понякога трябва ,,да принуди човека да бъде свободен", т.е. законът трябва да рехабилитира човека, за да го върне към естественото му състояние, и че човек, принуден от обществото заради нарушаваното му състояние, и че човек, принуден от обществото заради нарушаване на закона, е върнат към осъзнаването на собствените си интереси.

,,Общественият договор" не се приема добре. Книгата скандализира калвинистите в Женева, които поръчват да бъде изгорена. Париж ги следва и излиза заповед за арестуването на Русо. Той се е оттеглил от Париж в село близо до Монморенски, под защитата на Марешал дьо Люксембург - масон, който му помага да избяга от страната. Тогава Русо става беглец в Швейцария. Дейвид Хюм, шотландски философ и масон, става секретар в британското посолство в Париж през 1763г.а а след това и шарже д"афер през 1765г. Среща се с Русо и го взема в Англия през 1766г., като го подслонява от гоненията в къща в провинцията в Утън в Стафърдшир и му издейства пенсия от Джордж III. Русо обаче осъзнава, че е подиграван от английските интелектуалци и вече леко параноичен, обвинява Хюм - благодетеля си, - че участва в присмеха, и се връща във Франция през 1767г.

Мисленето на Русо е дълбоко погрешно, защото възходът на цивилизациите е нещо добро, а не лошо. Ако цивилизацията е несъвършена, лекарството е още повече цивилизация. Ако социалната система е дефектна, нужна е още повече цивилизация, а не по-малко, за да се коригира, точно както ако една граница е запусната, е нужда повече култивация, за да се поправи, а не по-малко. За хората е добре да се върнат при природата за известно време, за да открият (или преоткрият) хармонията си с Вселената, но не е добре да останат там до безкрай, жертвайки социалния живот в името на закона на джунглата, при който човекът се превръща в звяр, борещ се за материалните си нужди и оцеляващ, като е по-силен от другите зверове, отказал се от всякакъв нравствен живот. Дисиденти като катарите формират собствените си общности близо до природата и водят внимателно регулиран живот в съответствие с техните алтернативни убеждения; те не се връщат към живота на дивака... не го прави и самият Русо, докато живее от кралската си пенсия в провинциалното имение в Стафърдшир. Човек може да разбере схема, предизвикан от идеите на Русо в Англия от XVIII век.

Евреинът Адам Вайсхаупт, който интерпретира Русо в окултистки термини и става окултният революционен първоизточник на Френската революция, не се смее. Между 1771 и 1776г. той съчетава философията на Русо, защитаваща разрушаването на цивилизацията, отхвърлянето на действителния закон и приемането на елагитаризма, с революционното мислене от края на Епохата на разума, която е благосклонна към помитането на старото общество и замяната му с ново, и така осигурява подкрепата на розенкройцерските масонски ложи в Германия.

Русо не е първоизточникът на своите доктрини и примитивната Утопия на неговата философия не е негова. Без съмнение идеята му за Благородния дивак, извлечена от френските катари, дължи нещичко на ,,Utopia" (,,Утопия") на сър Томас Мор и на Бейкъновото становище за Атлантида. Макар че всички ,,Philosophes" са франкмасони, някои, например Волтер, са предимно сионисти и въпреки това достатъчно про-тамплиерски настроени, за да бъдат поканени в Прусия от Фридрих II (покана, вероятно разглеждана като шпионска мисия, насърчена от Сион). Със сигурност Хелвеций, изглежда, е в тази категория. Той се жени за роднина на Шарл дьо Лорен и е поканен в Берлин от Фридрих II през 1765г. (след което ,,Philosophes" се радват отново на благоразположение). Бенджамин Франклин, който се запознава с г-жа Хелвеций през 1776г., също е предимно за Сион, макар че се чувства комфортно и с тамплиерите. Масоните Дидро, д"Алембер, Кондорсе и Кондияк също толкова добре ли си служат ,,с двете ръце"?

А какво да кажем за Русо, който пристига в Париж през 1742г., след като тамплиерската Велика ложа е била основана там, но преди основаването на якобитското франкмасонство от Шотландския ритуал? Той (подобно на Дидро) бил ли е със Сионския приорат през 40-те години на XVIII век? Русо съжалява за периода си като приел католицизма и (вземайки със себе си любовницата си Терез Левасьор, неграмотна перачка) се връща през 1754г. в Женева, където отново е приет в протестантската църква като калвинист, което го поставя на страната на сионистите (с протестантите Кромуел и Уилям III). Дали Шарл дьо Лорен, зет на австрийската императрица и до 1757г. главнокомандващ въоръжените сили на Австрия, е в контакт с ,,Philosophes" чрез г-жа Хелвеций след 1751г. две години след ,,ужасното озарение", е преподал на Русо неговите доктрини? През 1757г., облекчен от командването на армията от Мария Тереза след поражението му при Лойтен, Шарл дьо Лорен се оттегля в столицата си Брюксел и събира кралски двор в палата си, който (като този на предшественика му Рене д"Анжу) се превръща в център на литературата, живописа и театъра - всички изкуства, които очароват Русо. Дали през Шарл дьо Лорен (който се стреми към трона на Луи XVI) Русо е получил въздействието на сиониста розенкройцер Лок, при това навреме, за да създаде своя ,,Social Contract" (,,Социален договор") през 1762г. и да разпространи революцията в розенкройцерските масонски ложи? Марешал дьо Люксембург сионистки розенкройцер ли е бил и дали Шарл дьо Лорен е имал пръст в запознанството на Русо с Хюм? Шотландецът Хюм сионист (в традицията на Кралското общество) ли е бил, или якобитски франкмасон от Шотландския ритуал? И накрая, Шарл дьо Лорен ли стои зад периода, който Русо прекарва в края на живота си в именията на принц дьо Конти и маркиз дьо Жирарден?

Вайсхаупт създава илюминатите за Сион

Вайсхаупт разчита и на ,,Parfaits" на катарите, които се противопоставят на църквата по революционен начин и утвърждават еретични, луцифериански доктрини. Прусакът Фридрих Велики иска да завземе френския трон за тамплиерството и демонстрира своята благосклонност към катарството през 1767г., като основава Масонския орден на архитектите на Африка, който е отдаден на манихейството, и друг орден - Рицарите на светлината. Изглежда, че Шарл дьо Лорен избира един баварец (Вайсхаупт), за да основе нов орден с надеждата, че ще привлече германските ложи на Фридрих II, ще отклони вниманието от Франция и ще му попречи да направи опит да завладее френския престол.

Отсега нататък съдбата на Германия и Франция е неизменно свързана, тъй като окултните баварски илюминати оформят култа към Разума във Франция и смесването на двете култури се отразява върху териториалните спорове за Елзас, Лотарингия и Страсбург. Вайсхаупт планира да продължи работата върху ,,Синагогата на Сатаната" и да я обедини със становището на Русо, че цивилизацията е грешка, че човекът трябва ,,да се върне към природата" извън парализиращото влияние на цивилизацията и да възстанови естествената си Райска градина. Вайсхаупт твърди, че главната пречка пред тази Утопия е редовното държавно управление: ,,Принцовете и нациите ще изчезнат от земята". Няма да има контролираща власт, никакви закони или граждански кодекси, а само анархия. (В действителност управленската система на илюминатите трябва да бъде абсолютна диктатура начело с Вайсхаупт.)

Вайсхаупт защитава утопична единна държава, която е възстановила свободата и равенството, загубени в Райската градина, и е забранила частната собственост, социалната власт (степен и йерархия), националността и всички тронове и религии.

Ако Русо е павирал пътя за революцията, Вайсхаупт е създал революционна машина. Неговите организационни, способности идват от опита му с йезуитите, но и от франкмасонството. Роден през 1748г., син на еврейски равин, той е даден на йезуитите на ранна възраст след смъртта на баща му през 1753г. от кръстника му - уредника на университета на Инголщад, барон Йохан Адам Икщат, чиято библиотека му е било разрешено да ползва. Вайсхаупт е образован кат католик и става йезуитски свещеник, преди прочитът на библиотеката на кръстника му да го убеди, че е атеист. Учи във Франция, където среща Робеспиер, който по-късно повежда Френската революция и го запознава със сатанизма, и осъществява контакти с френските кралски дворове (включително Шарл дьо Лорен?). Завършва Баварския университет на Инголщат през 1768г. и след това работи като тютор в продължение на четири години, през които среща Шарл дьо Лорен. Отдавна се говори, че Ротшилдови финансират Вайсхаупт от 1770 до 1776г. и че Майер Амшел ,,Ротшилд" е в съюз с Шарл дьо Лорен. През петгодишното си чирачество при него от 1771 до 1776г. Вайсхаупт изучава манихейството и други езически религии, включително Елевсинските мистерии и Питагор, и пише конституцията за тайно общество, основано на езическите школи на мистерията. Изучава Кабала и есеите, ,,The Major Key of Solomon" (,,Големият ключ на Соломон") и ,,The Lesser Key of Solomon" (,,По-малкият ключ на Соломон"), които го учат как да вика демони и да изпълнява окултни ритуали. Същевременно преподава право и подкрепя протестантството. След 1771г. възходът му е зрелищен. През 1772г. е обявен за професор по гражданско право, а през 1773г. - професор по канотично право (пост, който от 90 години държат йезуитите). През 1773г. - годината, когато йезуитите са премазани - се жени за против желанието на Икщат. Говори се , че Майер Амшел ,,Ротшилд" се среща с Вайсхаупт през 1773г., за да осъди световна революция. Когато през 1775г. той става декан на юридическия факултет, йезуитите са толкова притеснени за растящото му влияние, че се опитват да блокират назначението му.

Когато основава собствена организация, той взема организационната структура от йезуитите. През 1774г. осъществява контакт с масонска ложа в Мюнхен и е разочарован, тъй като членовете не знаят почти нищо за езическия символизъм. Ограниченият му опит с франкмасонството му дава идеи за природата на собственото му тайно общество, което комбинира йезуитски и масонски йерархични структури. Орденът на Вайсхаупт е изграден от три степени: новак, на Минерва и Просветлена степен на Минерва. (Минерва е римското съответствие на Атина Палада, която изпъква толкова ярко в първото розенкройцерско общество на Бейкън.) Тези три степени съответстват на откриването в структурите на йезуитската йерархия и на франкмасонството.

В церемонията по посвещаването в по-висока степен на Ордена инициатът влиза в стая, в която има трон и маса с корона, скиптър и меч. От него се иска да ги вземе, но му се казва, че ако го направи, няма да влезе в Ордена. След това е заведен в стая, драпирана в черно. Завеса разкрива олтар, покрит с черна покривка, на който има кръст и червена фригийска шапка от вида, използван в митраическите мистерии. Инициатът получава шапката с думите: ,,Носи я - тя означава повече от царската корона". (Тази шапка излиза на повърхността през Френската революция и все още се носи от Свободата върху френските пощенски марки.) Вайсхаупт основава ритуала на митраическите мистерии, в които посвещаваният получава корона и меч и отказва да ги получи, казвайки: ,,Единствено Митра е моята корона". Вайсхаупт вярва, че човечеството може да се върне към съвършенството, на което се е радвало преди Грехопадението, ако следва окултните традиции на езическите школи на мистерията, които пазят Древната мъдрост, включително истинското учение на Исус. Той твърди, че църквата ги е изгубила, но те са запазени от розенкройцерската и масонската традиция.

От всички членове се иска да приемат класически имена. Видяхме, че самият Вайсхаупт е ,,Спартак" (името на водача на бунт на робите в древния Рим около 73г. пр. н.е.); ,,дясната му ръка", Ксавиер фон Цвак е ,,Катон", Николай е ,,Луциан", проф. Вестенрайдер е ,,Питагор", Канон Хертел - ,,Мариус", маркиз ди Констанца - ,,Махомед", а барон фон Менгенхофен - ,,Сула" (често погрешно изписвано като ,,Сила"). Тяхната централа е в Мюнхен и е известна като Великата ложа на илюминатите. Наречена е ,,Атина". Ложи има и в Инголщад (,,Ефес"), розенкройцерския Хайделберг (,,Утика"), Бавария (,,Ахея") и Франкфурт (,,Тебес"). Календарът е реконструиран и на месеците са дадени еврейско-звучащи имена (януари е Димех, февруари - Бенмех). Писмата им са датирани според Персийската епоха (започвайки с първия цар на Персия Йездегерд, който се качва на трона през 632г. пр. н.е.). Новата им година започва на 21 март, който е новогодишният ден за вещиците.

За Утопията на Вайсхаупт е фатална собствеността, понятието собственост, което е принудило хората да се откажат от своя номадски, идиличен рай заради постоянното местоживеене. За да се възстановят естествената свобода и равенство, човек трябва да се откаже от собствеността и притежанията си. По същия начин патриотизмът и любовта към собственото семейство разделят човека от цялата човешка раса, твърди Вайсхаупт. Ако се отървем от тях, ще има универсална любов между хората и нациите, и ,,човешката раса (ще е) едно добро и щастливо семейство". Тогава ,,Разумът ще е единственият закон на човека. Когато най-накрая Разумът стане религията на човека, проблемът ще бъде разрешен." В края на Епохата на Разума разумът трябва да използва насилнически революционни методи, за да създаде хаос, така че да надделее нов ред, при който всички хора са граждани на света, преди да са собственици, членове на семейство или нация или отделни души. В своя ,,Discourse on the Origin of Inequality" (,,Беседа върху произхода на неравенството") Русо твърди: ,,Първият човек, който е помислил да каже: ,,Това е мое" и е открил достатъчно прости хора, които да му повярват, е истинският основател на гражданското общество. Какви престъпления, какви войни, какви убийства, какво нещастие и ужаси са можели да се спестят на човешката раса от този, който, изхвърляйки копията и запълвайки рововете, би извикал на събратята си: ,,Пазете се и не слушайте този мошеник; загубени сте, ако забравите че плодовете на земята принадлежат на всички, а земята е ничия!".

Вайсхаупт пише срещу обучението на посветените: ,,В момента, в който хората се обединят в нация, престават да разпознават себе си под едно име. Национализмът или Любовта към нацията, е заела мястото на Универсалната любов. С разделението на глобуса и неговите страни великодушието се е ограничило зад граници, които никога повече няма да пристъпи. Тогава е станало добродетел да се разпростираш за сметка на онези, които по една случайност не са под наша власт. И тогава, за да постигне тази цел, е станало допустимо да се презират чужденците и те да се мамят и обиждат. Тази добродетел се нарича патриотизъм. Патриот се нарича този, който - макар и справедлив към собствения си народ - е сляп за достойнствата на чужденците и взема пороците на собствената си страна за съвършенство. Следователно виждаме, че патриотизмът е родил локализма, семейния дух и най-накрая - егоизма. Следователно произходът на държавите или управлението на гражданското общество е ядката на раздора и патриотизмът е открил своето наказание в себе си... Намалете, отървете се от тази любов към страната, и хората отново ще се научат да се обичат едни други като хора, няма да има пристрастие, връзките между сърцата ще се разгърнат и разширят."

Русо и Вайсхаупт идеализират примитивното общество, като твърдят, че хармонията и универсалната любов предшестват собствеността и патриотизма. Всъщност ексхумирани са скелети на хора от палеолита с оръжия от кремък в ръце, което подсказва, че ранните хора са живели в състояние на страх, ако не на война. (Шекспир, може би реагирайки на откриването на ,,диваците", т.е. индианците, на Вартас Винярд по време на пътешествието на Бартоломю Госнолд от 1602г., изобразява - може би Мартас Винярд - индианския Калибан в не толкова идеализирани термини, но трябва да се каже, че индинаските общества преди пристигането на англичаните - макар и добре въоръжени с лъкове и стрели срещу аутсайдерите, живеят до голяма степен в хармония помежду си.)

Вайсхаупт и Русо може би грешат, но техният утопизъм оформя безкрай революции след 1776г. и е изключително влиятелен и днес.

Основните цели на илюминатите на Вайсхаупт, които бързо се постигат:

Забрана на монархията и цялото редовно управление.
Забрана на частната собственост.
Забрана на унаследяването.
Забрана на патриотизма.
Забрана на семейството (т.е. на брака и целия морал и институцията колективно обучение на децата).
Забрана на всякаква религия.

От тези цели атаката срещу монархията произлиза от Шарл дьо Лорен, който се стреми да стане монарх след Луи XVI, атаката срещу редовното правителство, частната собственост и унаследяването произтича от Русо, атаката срещу религията идва от катарите, на които тамплиерите се възхищават, и от деистичното франкмасонство, а атаката срещу патриотизма, национализма, семейния живот, брака и нравствеността - от утопизма на сър Томас Мор и Бейкън, и сионистките розенкройцерски гледища на радикали като Хартлиб. Цялата програма по същество е ранна версия на комунизма.

Вярно е, че на благородното универсалистко, недуалистично, духовно равнище всички души са равни и свободни да познаят универсалното братство и любов, след като свободата им е незасегната от ограниченията и привързаностите на социалния живот (собственост, наследство, националност и семейство). За съжаление има дегенерация и слизане от това благородно ниво до неговия окултен огледален образ на подчинено, не-свободно световно братство, а оттам и към още по-ниски равнища - интелектуално (създаването на рай на земята), политическо (идеалната политическа държава) и накрая, физическо (конкретна държава, която е тоталитарна, например СССР или комунистически Китай). В рамките на физическия терен на съвременната комунистическа държава комунистическата програма включва подчиняване на човека на тиранията. Дегенерацията на окултната визия във физическа комунистическа държава има ефекта на отричане на личната отговорност, мотивация и вкорененост. Програмата на Вайсхаупт престава да е окултна и става политико-физическа.

Тя е разкрита на 1 май 1776г. и обединява въплътените традиции на Сионския приорат (Меровингското царство на Йерусалим, кабализма, египетския произход на ,,Rose-Croix", розенкройцерския невидим колеж, ценностите на Кралското общество на Бойл, рационализма на Декарт и Нютон и повторната формулировка на Русо на Новата Атлантида) с традициите на тамплиерите (републиканство, запазване на манихейството на тамплиерите (републиканство, запазване на манихейството на катарите, което е в ядрото на тамплиерството, и желание да се отмъсти за Жак дьо Моле, което води до затварянето на Луи XVI в Кулата на Храма). Вайсхаупт обединява Сион и тамплиерите в новата си организация, като събира различни традиции, които привличат двете: рационалното Просвещение (или Епохата на Разума) и бунта на Русо срещу него, които вдъхновяват Сион, и манихейското катарство, което вдъхновява тамплиерите. Широкият спектър от източници несъмнено прави неговата организация по-привлекателна за поддръжниците му.

Династията Лорен и поддържащите Стюартите тамплиери искат да свалят Бурбонския крал. Съветван от Шарл дьо Лорен (велик майстор на Сионския приорат) и финансиран от сионистката династия Ротшилд (Майер Амшел Ротшилд) и четирима други евреи (Уесли, Мойсей Менделсон, Ициг и Фридландер), Вайсхаупт с макиавелистко лукавство обединява аргументация за световна революция, която ще отклони тамплиера Фридрих II от Франция и носи обещанието за световно управление. Освен това междувременно ще създаде огромен революционен хаос, така че каузата на Сион (която сега е тамплиерска кауза, тъй като Сион се обединява в целите си с тамплиерите в програмата на Вайсхаупт) да надделее.

През 1777г. Вайсхаупт става франкмасон. Присъединява се към Еклектичната масонска ложа ,,Добрия съветник Теодор" в Мюнхен. Към края на 1778г. обявява идеята за сливане на илюминатите и масоните. Пише за Ордена на членовете му по начин, напомнящ розенкройцерския Невидим колеж: ,,Потайността дава по-силен вкус на цялото... И най-незначителното наблюдение показва, че нищо няма да допринесе толкова за засилване на интереса на членовете, колкото таен съюз. Голямата сила на Ордена се крие в неговото прикритие, нека той никога не се появява никъде със собственото си име, а винаги да е прикрит с друго име и друго значение. Нищо не е по-подходящо от трите най-ниски равнища на франкмасонството; обществеността е свикнала с него и не очаква почти нищо, а следователно почти не го забелязва. Второ, формата на научно или литературно общество е най-пригодена за нашата цел и ако франкмасонството не съществуваше, щеше да се използва това прикритие, а то може да е много повече от прикритие: възможно е да стане могъщ двигател в ръцете ни. Като основем литературни общества и заемни библиотеки... можем да насочим съзнанието на обществеността натам, накъдето пожелаем. По същия начин трябва да се опитаме да получим влияние във.. всички служби, които може да имат някакво влияние, или във формирането, или в управлението, а дори ръководството на човешкия ум... Защото Орденът желае да е таен и да работи в мълчание, защото така най-добре се подсигурява срещу потисничеството на управляващите сили и тъй като тази потайност придава по-силен вкус на цялото". Преследвайки тази политика, Цвак - неговата ,,дясна ръка" - става масон през ноември; той разкрива тайните на Ордена на илюминатите на масона абат Мароти и към средата на 1779г. Мюнхенската масонска ложа е под влиянието на илюминатите.

По това време 60 активни членове са привлечени в Ордена и други хиляда са индиректно свързани. В ложите се крие зародишът на анархистката утопична съпердържава, в която няма да има социална власт, националност или частна собственост, а само универсално братство, живеещо в хармония със свободна любов. Вайсхаупт пише, че няма да има нравственост и религия: ,,Спасението не се крие там, където силният престол е защитаван с меч, където пушекът от кадилниците се изкачва към небето или хиляди силни мъже крачат из богатите поля на реколтата. Революцията, която ще избухне всеки момент, ще е стерилна, ако не е пълна." Ясно е, че целите на Вайсхаупт са монархията, църквата и богатите земевладелци.

Новите попълнения вярват, че Вайсхаупт иска световно правителство за предотвратяване на всички бъдещи войни. Само тези, които са близо до върха (,,Areopagite"; ареопагитите), знаят истинската посока на Ордена: революция и анархия за събаряне на цивилизацията и връщане към природата. Такава потайност се постига чрез прилагане на структура като тази на семейното дърво: Вайсхаупт е на върха, под него има двама ,,синове", които имат по две ,,деца" под себе си, а те на свой ред имат по още две ,,деца" и т.н. Колкото по-ниско в йерархията са новопривлечените, толкова по-малко знаят за съкровените мисли на тези на върха.

Глупаците са насърчавани да се присъединят. Вайсхаупт пише: ,,Тези добри хора надуват цифрите и пълнят кесията ни; заемете се за работа, тези господа трябва да бъдат накарани ад захапят примамката... Да се пазим обаче от разкриване на нашите тайни, този тип хора винаги трябва да вярват, че степента, до която са стигнали, е последната... Човек трябва понякога да говори по един начин, понякога - по друг, така че истинската ни цел да остане непроницаема за нискостоящите." Вайсхаупт пише, че истинската цел на илюминатите е ,,единствено и само спечелването на власт и богатство, за да се подкопае светското или религиозното управление и да се постигне контрол над света".

На инициатите се казва, че Орденът представлява най-висшите идеали на църквата, че Христос е първият защитник на Просветлеността и че тайната му мисия е била да възстанови на хората свободата и равенството, които са загубили в Райската градина. Според Вайсхаупт Христос презира богатството, за да се подготви за забраната на собствеността и за споделянето на всички притежания. Той пише на Цвак: ,,Най-възхитителното нещо от всичко е, че великите протестантски и реформирани теолози (лютерани и калвинисти, които принадлежат на нашия Орден) наистина вярват, че прозират в него истинската същност на християнската религия". Когато обаче посветен достигне по-високите степени, тайната ще бъде разкрита: ,,Пазете тайната ни... за да разрушим цялото християнство, цялата религия, ние се преструваме, че имаме единствената истинска религия... за да освободим един ден човешката раса от всякаква религия".

Изборът на Вайсхаупт на името на Ордена ,,илюминати" трябва да се разбира на фона на намерението му да измами членовете християни. То се базира на испанското ,,Alumbrados" (,,просветлени" или ,,озарени"), но и на германска секта от XV век, известна като илюминати, която практикува сатанизма. Божествената Божия светлина, която вдъхновява Данте и просветлява мистиците ,,Alumbrados", им дава по-висша интелигентност, която е много различна от ,,Светлината", получена от германските магьосници от Сатаната - тъмна енергия, манипулирана от тях както пожелаят. Мистиците, които получават Светлината на славата, са открити за най-висшето преживяване на блаженство, докато магьосниците, работещи със сатанинска енергия, го правят по собствена воля и на свой риск, защото лесно могат да бъдат обладани от тъмни сили. Вайсхаупт е магьосник, не мистик, но иска новопосветените християни да вярват, че се присъединяват към мистичен Орден.

Целта са и жените: тези, които биха придали на Ордена порядъчност, и онези, които ще задоволяват сексуалните импулси на мъжете. Използва се финансово и сексуално изнудване, за да се спечели контрол върху мъжете на високи постове, които са заплашени с публично опозоряване, банкрут и смърт, освен ако не сътрудничат на Ордена. Някои от жените в Ордена са използвани за постигането на такива цели.

Шпионажът активно се насърчава. Адептите, известни като ,,Инсинуиращи братя", са окуражавани да действат като наблюдатели и да доносничат за всички членове. Вайсхауот пише: ,,Всеки човек ще стане шпионин за другия и за всички околни;... приятели, роднини, врагове, тези, които са безразлични - всички без изключение ще са обект на неговите разследвания, той ще се опита да разкрие силната им страна и слабостите им, техните страсти, предразсъдъци, връзки и най-вече действията им - с една дума, най-подробната информация за тях". Инсинуиращият трябва да пише доносите си два пъти месечно и да ги изпраща на висшестоящите, така че Орденът да знае на кои хора във всяко село и град може да има доверие. Системата е символизирана от окото върху печата на илюминатите и се използва във всички комунистически страни със смразяващи последствия.

Сливането на илюминатството и франкмасонството от страна на Вайсхаупт е подпомогнато, когато през юли 1780г. е привлечен нов член, барон Франц Фридрих Книге. Той е служил в дворовете на Хесе-Касел и Ваймар и е известен писател. Присъединил се е към масонската Ложа на Строгото съблюдаване и розенкройцерите и иска да развие франкмасонство, което ще върне човек към съвършенство, на което се е радвал преди грехопадението на Адам и Ева. Пристига във Франкфурт и говори с маркиз ди Констанца, който е изпратен от Бавария да постави началото на колония на илюминатите там. Констанца обяснява, че илюминатите вече са реформирали франкмасонството. За да примами Книге, Вайсхаупт представя Ордена като ,,напредък" (дума на Бейкън) в науката и философията. Книге се присъединява към ордена, дава му се кодовото име ,,Фило" и скоро става глава на кръга Вестфалия.

Книге е също толкова блестящ организатор като Вайсхаупт. (Вайсхаупт пише: ,,Фило е майстор, от когото да се учим; дайте ми шестима мъже от неговия калибър и с тях аз ще променя облика на Вселената".) Заедно с другите членове на ,,Areopagite" той вярва, че властта на Вайсхаупт трябва да се децентрализира и делегира, и промените са приети през юли 1781г., след което Орденът започва бърза експанзия. Целта сега е човечеството да се разцепи на противоположни идеологии, така че националните правителства и организираните религии да се бият едни с други и да отслабват, с други думи, ,,разделяй и владей".

illuminatibg.blogspot.bg/

Нагоре