Блогът на budha2 :: Четирите Френски революции (Част 2)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.08.2016 22:05 - Четирите Френски революции (Част 2) - Революцията на жирондистите

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 914 Коментари: 0 Гласове:

Умерените републиканци жирондисти се издигат във властта с възхода на умереното републиканско чувство. През юли по-крайният Якобински клуб организира петиция, призоваваща за отстраняването на Луи. Тя предизвиква разцепление и умерените депутати напускат и се присъединяват към съперничещия клуб на фойантите. Представителят Максимилиан дьо Робеспиер, когото Вайсхаупт е срещнал в Париж, става видна фигура в клуба.

Луи възлага надежди на войната с Австрия. От 1756г. съществува френско-австрийски съюз, който е пречел на мечтата на Фридрих II за обединена Германия по пруска доминация и за френския престол. Кралицата на Луи, Мария-Антоанета, дъщеря на императрица Мария Тереза, председателства ,,Австрийския комитет" и се надява австрийската армия да нахлуе във Франция и да разгроми враговете на Луи. Чужда интервенция, следвана от френска военна катастрофа,би възстановила кралската власт, смята тя, и Луи, вече напълно под нейно влияние, е съгласен. В декларацията от Пилниц на 27 август 1791г. Австрия и Прусия (Леополд II и Фридрих II) призовават европейските монарси да помогнат на Луи XVI да възвърне властта си.

Редица аристократи, духовници и някои представители на буржоазията емигрират, много от ,,emigres" формират въоръжени групи по североизточната граница и търсят чужда подкрепа. Управниците първоначално са много предпазливи, но са притеснени, когато Националното учредително събрание обявява, че всички народи имат право на самоопределение, и анексира папската територия Авиньон през септември 1791г.

Ново Законодателно събрание се свиква за пръв път на 1 октомври. Контролирано е от жирондистката фракция от октомври 1791 до септември 1792г. Левицата от старото Национално учредително събрание сега става десница; наблюдава се изместване на ляво. Жирондистите са умерени републиканци, много от тях са от департамента Жиронд в региона Бордо, млади прависти, които привличат подкрепа от буржоазията - търговци, бизнесмени и индустриалци. Първоначално водачът им е Жак-Пиер Брисо и те са известни като брисоинци. Тонът им е умерено нетолерантен и войнствен. В началото критикуват кралския двор и вдъхновяват мерките срещу ,,emigres" и антиреволюционните свещеници, на които Луи налага вето. Подкрепят чуждата война като начин за обединяване на френския народ зад каузата на Революцията. ,,Хората, които след дванадесет века робство са спечелили свободата, имат нужда от война за нейното консолидиране" - казва Брисо.

По съвет на Мария-Антоанета Луи отхвърля насърченията от умерените конституционалисти, водени от Антоан Барнав, конституцията от 1791г. да бъде приложена и вместо това се впуска в политика на измама. Виждайки, че войната наближава, той отказва предложението на Лафайет за помощ и призовава жирондистите да назначат нов кабинет. Конституцията не разрешава министрите да бъдат избирани от Събранието. На 23 март той назначава кабинет, който ще се идентифицира с жирондистите в Събранието, и хвърля отговорността за обявяването на война върху тях. Допуска жирондистите в своето управление: Клавиер, генерал Дюмурие (който винаги е мразел Австрия) и Жан-Мари Ролан, чиято съпруга държи салон, който е място за срещи на жирондистите.

Дюмурие решава да обяви война на Австрия, която е управлявана от Фридрих II (племенник на Мария-Антоанета) след скорошната смърт на Леополд. На 20 април по препоръка на жирондисткия кабинет Луи блед, заекващ, със сълзи на очи - обявява война на Австрия, използвайки формулата ,,срещу краля на Унгария и Бохемия", за да гарантира неутралитета на Прусия. Това е война, за която жирондистите отдавна настояват, и тя се оказва кулминацията на тяхната революция. Широко се подозира, че ,,Австрийският комитет" на кралицата е заговорничил за нея.

Войната ,,революционизира Революцията". Загрижеността на Луи за конституционността не е приемлива в това време на национална опасност и кралицата е подозирана, че е предала френските военни планове на врага - с основание, защото на 26 март тя дава на Мерси, австрийския посланик, резюме на френската кампания на 5 юни и пише на Ферсон, че ,,на армията на Люкнер е наредено да нападне незабавно" и му изпраща допълнителна информация на 23 юни. Тя се страхува, че ако Австрия загуби Белгия, Белгия ще се разшири и ще завладее съответната част от Франция.

Илюминатизираните тамплиери си мълчат в този период на народни безредици, но очите им са вперени неотклонно към абсолютната власт и те са заети с организирането на Якобинския клуб. Тамплиерите от илюминатизирания Велик Ориент вече контролират Якобинските клубове и през 1791 и 1792г. техният създател, херцогът на Орлеан, известен вече като Филип-Егалите, си подава оставката като велик майстор на Великия Ориент и всички ложи във Франция са затворени, за да се предотвратят контрареволионни дейности зад затвореите врати, след като завладеят властта. Тамплиерите във Франция вече са в Якобинските клубове, а не в ложите. Илюминатството е било осъществено и вече няма нужда от потайност. Към средата на 1791г, деветстотин градове имат клубове и повечето от тях са свързани с първоначалния Якобински клуб; през 1794г. вече има 6 800 якобински клубове с половин милион членове.

Сега жирондистите се колебаят. Имат трима министри в правителството на Луи, но са на страната на Революцията и искат република. Жирондистите не се държат отговорно. През май и юни преднамерено издават декрети, които ще лишат Луи от подкрепа и ще го поставят в неудобно положение: единият, забраняващ неговите 1 800 телохранители, друг - основаващ лагер за 20-хилядна Национална гвардия близо до Париж, трети - депортиращ единствените наистина католически свещеници във Франция. В продължение на 10 дни Луи е толкова депресиран, че не произнася и дума дори на семейството си. На 12 юни освобождава министрите, които са най-големите ,,хардлайнери", включително Клавиер и Ролан. Разпространява се слухът, че кралят се кани да завладее Париж с помощта на войски от ,,emigres"; това е повторение на казаното, когато той освобождава Некер през 1789г. На 16 юни Дюмурие подава оставка от кабинета и напуска Париж, за да командва армията на север.

Луи е помолен да оттегли ветото си върху два декрета. (Представители на буржоазията, Третото съсловие, са се обявили за Национално събрание, което аристокрацията е определила като незаконно.) Той очаква да бъде убит и привиква изповедника си, М. Хебер, пишейки ,,Елате да ме видите; никога не съм имал толкова голяма нужда от вашата утеха. Свърших с хората; надеждата ми е в Небесата. Утре се очакват големи злощастия." На следващия ден, 20 юни, е представена петиция. Тълпата нахлува в Тюйлери в продължение на четири часа, през които Луи седи на пейка до прозореца, отделен от тълпата от маса и няколко гренадири. Разсмива я, като носи шапката на Свободата и вдига тостове за Франция, но не оттегля ветото си върху декретите. Петион, жирондинския кмет на Париж, и Сантер от Националната гвардия не правят опит за оттегляне на тълпите. След това Петион пристига, като твърди, че не е знаел за ситуацията. Когато се опитва да се оправдае на следващия ден, Луи отвръща: ,,Млъкнете" и му обръща гръб.

Смелостта на Луи му връща народната подкрепа и възприемайки пруската армия като потенциален свой спасите, на 6 юли той представя декларация за война срещу Прусия пред Събранието. Жирондистите започват кампания за неговото детрониране. Събранието внезапно е потопено в петиции от клубовете. На 31 юли районът Моконсей оттегля подкрепата си за краля. Луи и Мария-Антоанета живеят в състояние на непрекъсната бдителност и тревога. На 25 юли австрийският командир, херцогът на Брънсуик, заплашва да унищожи Париж, ако безопасността на кралското семейство се застраши или тълпите отново нахлуят в Тюйлери. Заплахата е контрапродуктивна о отчуждава народната подкрепа.

Друго въстание изглежда вероятно. Луи може или да се задържи, докато пристигнат прусаците в края на август, при което ще трябва да се справи с жирондистите, или да се довери на Лафайет, който - след като е стрелял срещу просители, настояващи за абдикацията на краля през юли 1941г. - е назначен за командир на армията през декември. Той е единственият човек, който може да даде на Луи армия. Героят на Америка, а следователно и на Франция Лафайет се надява да управлява от името на краля, след като Франция е във война с Австрия. Кралят му се доверява (макар че кралицата остава враждебна) и на 8 юни той отива в Събранието и осъжда нашествието в Тюйлери. Освен това обявява намерението си да направи преглед на кралския си легион и да го поведе, за да затвори Якобинския клуб. Според Лафайет кралицата (която продължава да го ненавижда) казва на Петион да отмени заповедите за прегледа. Независимо дали това е вярно, или не - и е било колосална грешка, ако е вярно, - се събират само неколцина гвардейци и Лафайет се връща при армията си, без да е предприел нищо срещу якобинците.

Лафайет иска да извежда краля от Париж, но Конституцията забранява на Луи да се отдалечава на повече от 20 левги и кралят иска да се придържа към нея. Нещо повече: кралицата се противопоставя на плана на Лафайет да изведе краля в Компиен и писмено възразява пред Ферсен. Луи покорно се съгласява с нейното вето.

Изглежда, че Лафайет, планира ,,d"etat". Нарежда на Дюмурие да се придвижи към Париж, но заповедта му е пренебрегната. Кабинетът планира да си подаде оставката ,,en masse" на 10 юли, което ще принуди краля да преосмисли плана си за бягство. Кралят обаче остава в Париж и се занимава с жирондистите, които продължават да се опитват да оглавяват надвисналия якобински бунт, когато той избухва на 10 август.

През онази сутрин дворецът Тюйлери е защитаван от хиляда швейцарски гвардейци, 1000 кавалеристи и 2000 души от Националната гвардия. Има и 300 въоръжени аристократи. Тази бройка би могла да контролира тълпата, но мнозина от Националната гвардия са против краля. През нощта общинският съвет е заменен от революционна Комуна, която трябва да контролира Националната гвардия. Париж е въстанал и революционната Комуна е настанена в ,,Hotel de Ville" (кметството). Обезсърчен, кралят прави преглед на гвардията в 6 часа. Чуват се викове ,,Vive le Roi" (,,Да живее кралят"), а след това и презрителните викове на близката тълпа. Рьодерер от ,,Departement" съветва кралското семейство да се приюти в Събранието, тъй като съпротивата е невъзможна. Вървят до Събранието между две редици войници покрай купищата листа, които градинарите са натрупали.

Якобинската тълпа атакува, което става известно като ,,Първия терор". Жорж Дантон до голяма степен е в основата; той по-късно твърди, че ,,е отговорен" за събитията на 10 август. Швейцарската гвардия оказва съпротива, стреля и убива или ранява 300 души. Когато в 10 часа Луи заповядва да престанат да стрелят, тълпата се обръща срещу тях и ги избива по един.

Доминираното от жирондистите Събрание отстранява Луи, но не го детронира. Това решение ще трябва да се вземе от ново събрание, Национално събрание. Кралското семейство прекарва деня в кабинета за репортерите. В 2 часа са преместени в Конвента на роялистите, където остават три дни. В 18ч. на 13 август са преведени на през враждебните тълпи до Темпъл, неприветливата обител на рицарите тамплиери. Потърсил убежище в Събранието, кралят е станал свой затворник - затворник на якобинската фракция, която тогава е във възхода чрез якобинските клубове. Повратната точка може би е на 11 август, когато на прислужниците на Луи е наредено да напуснат манастира. Той казва: ,,Значи съм в затвор и нямам късмета на Чарлз I, на когото е разрешено да запази всичките си приятели до ешадофа". Когато придворните му предлагат пари, Луи отвръща, сякаш интуитивно знаейки какво го чака: ,,Запазете си кесиите, господа, вие ще имате нужда от тях повече, отколкото ние, тъй като вие ще живеете по-дълго, надявам се".

Викът ,,Vive notre roi d"Orleans" (,,Да живее нашият крал Орлеански") е заменен от лозунга на якобинците-масони от Великия Ориент: ,,Свобода, равенство, братство". Когато пристигат в Темпъл, са приветствани от якобински длъжностни лица от Комуната, които оставят шапките на главите си и се обръщат към краля с ,,Господине", а не с ,,Ваше величество".

Монархията е свалена от якобинците без участието на жирондистите. Жирондистите залязват и по-радикалните групи - якобинската Парижка комуна, парижката масонско-якобинска тълпа и якобинците под водачеството на Робеспиер - поемат посоката на революцията. На 17 август Лафайет бяга в Лиеж, където е затворен от австрийците до 1797г.

Сформиран е временен изпълнителен съвет, който включва освободените жирондисти и илюминатизирания масон-якобинец Дантон. Истинската власт в Париж обаче е на Комуната, чиито тамплиерско-масонски якобинци от самото начало настояват кралското семейство да бъде затворено в Темпъл.

На 20 септември 1782г. Националното събрание се открива в Тюйлери. Взема името си от Събранието на американската революция. На жирондистите се противопоставят монтанярите, представители от левицата, избрани от Париж, които ще стнат якобинци, наречени ,,Мъже от планината", защото заемат най-високите (,,планинските") пейки. Сред монтанярите са Дантон, Робеспиер, Карно, Марат (с неговата противна кожна болест), Сен-Жус и Филип-Егалите. Жирондистите са свързани с парижките бизнесмени и местните служители в управлението; монтанярите - с парижката работническа класа и занаятчиите. В борбата между тях жирондистите изглеждат по-умерени и не стигат до пълен егалитаризъм, отхвърлят правителствения контрол върху цените и разчитат на ,,departements". Монтанярите се наричат ,,федералисти". Реформирани са от Якобинския клуб, който през септември променя името си на ,,Общество на якобинците, приятелите на свободата и равенството". Той приема представители на монтанярите и изглежда демократичен и народен.

На 21 септември Събранието обявява, че монархията е закрита. На следващия ден (есенното равноденствие, 22 септември 1792г.) обявява, че новите публични актове ще се датират от Година 1 на Републиката. На 25 септември (по настояване на Робеспиер) обявява, че ,,Френската република е една и неделима". Подобно на Американското събрание, то се заема да очертае нова конституция. Якобинската революция е придвижила Франция от монархия към република.

В Темпъл кралят има достъп до библиотеката на Малтийските рицари и прочита 250 от 1500-те тома там. Един ден посочва трудовете на Русо и Волтер и прошепва на Хюе, ,,valet-chambre" (камериера) на дофина: ,,Тези мъже унищожиха Франция". В затвора кралското семейство потъва във всекидневна рутина: закуска в 9, домашно обучение за дофина и шиене в 10, семейна разхода по обяд (противостоейки на обидите, например преднамереното издишване на дима от лулата в лицата им от мръсния стар портиер), обяд в 14 - кралят изпива половин бутилка шампанско и чаша ликьор - и след това пикет или табла, сън в 16, уроци или игри в 18 и вечеря в 21, след което кралят чете в кабинета си до полунощ.

Спътниците на кралското семейство са отстранени няколко дни след пристигането им в Темпъл, включително принцеса Ламбай, компаньонката на кралицата и роднина, която се е върнала в Париж, за да й помага в този период на нужда. Новините, че прусаците се канят да прегазят Вердюн, последната крепост преди Париж, вбесяват тълпите, които (със значителна организация) нахлуват в няколко затвора. Илюминатизираният якобинец Жорж Дантон е обвинен, че е организирал операцията. Мнозина в тълпата са масони-якобинци. Правят масонски знаци и ако затворниците знаят как да отговарят, са пощадени; в противен случай са избивани. Масовите убийства на затворници, които не са маасони, т.е. не са якобинци, продължават пет дни и към края на този период са избити 1200 затворници от аристокрацията и духовенството, повечето от които са политически. Принцесата е сред тях. Тя е изкормена и интимните й части са разнасяни из Париж като трофей на Революцията. Отвраителните неща, които кълпата върши, нямат край. Носят трупа и отсечената й глава в Темпъл, за да ги покажат на кралицата, но откриват, че входът е затворен с трикольорен шарф, опънат през вратата. Тълпата тогава набива главата на принцесата на кол и я вдига, така че да се вижда от прозорците на Тауър. Настоява, че един от пазачите трябва да убеди краля и кралицата да се покажат на прозореца, за да я видят. Пазачът ги съветва да отидат до прозорците и да видят главата. Кралицата припада, Луи, изглежда, отива до прозореца сам.

illuminatibg.blogspot.bg/2016/08/2_22.html

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Геополитика - игра на тронове

Четирите Френски революции (Част 1) - Орлеанистката революция

Коментари

Няма коментари

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8735659
Постинги: 4190
Коментари: 1130

Гласове: 1577

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол