Блогът на budha2 :: Произход на религиите - Движението на Йоан Кръстител

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.08.2016 19:57 - Произход на религиите - Движението на Йоан Кръстител

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1067 Коментари: 0 Гласове:

Бихме желали да отделим нужното внимание на въпроса, защо Йоан Кръстител заема толкова важна и централна роля в масонските общества.

Да си спомним становището на масоните, което споменахме по-горе, че Исус трябва да е бил ученик на Йоан Кръстител.

Ложите на Св. Йоан имат водещо място в масонството. Официалното учредяване на обществото на Свободните зидари се състои в Англия през 1717г., на деня на Св. Йоан - 24-ти юни.

Йоан Кръстител (Йоан Евангелистът) е ,,... от незапомнени времена закрилник на гилдията на каменоделците и на свързаните с нея братства. Поне в Англия е така. Още през 1136г. върху надпис в манастира Монроуз той е посочен като светец покровител.. Йоан Евангелистът е изключително почитан в шотландските ложи. Всички ложи се именували с неговото име: ,,Ложа Св. Йоан". Изобразяван е със свитък в едната ръка и потир в другата, от който се подава убиваща се змия. В краката му стои орел. В случая змията на помня за безуспешните опити да бъде отровен... Учредяването на Голямата ложа на Лондон е през 1717г. на неговия празник. Въобще празникът на Св. Йоан на 24-ти юни, честване раждането на Йоан Кръстител, се празнува от почти всички ложи, в английски и отделни немски ложи се празнува и посветеният на евангелистите ден, зимният празник на Св. Йоан, на 27-ми декември."

Повечето читатели чак сега ще разберат, че официалното представяне на Исус започва с неговото кръщение от Йоан Кръстител. По това време Йоан е изключително влиятелна личност и има редица последователи, много от които гледат на него като на идващия ,,спасител" и в тази връзка подобаващо го почитат.

Йоан се противопоставя с проповедите и възгледите си, критикувайки остро храма в Ерусалим. Той въвежда и нови ритуали, непознати в юдаизма, като например кръщението във вода. Йоан е като трън в очите на духовенството от Ерусалимския храм, а кръгът от привържениците му все повече се увеличавал. Това означава видимо да притеснява свещениците и те трябвало да предприемат нещо. Според историческите източници, след като Йоан кръстил Исус, е арестуван от юдейския магистрат Ирод Антипа. Въпреки това, както научаваме от Новия завет, на Йоан е позволено да продължава да се среща с някои от учениците си. По същото време със своите учения и чудеса Исус карал хората все повече да говорят за него.

Йоан изпраща двама от учениците си при Исус:
,,А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
А в този час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
И отговори им Исус и рече: идете и разкажете Йоану, каквото видяхме и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува, и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене."
(От Лука свето Евангелие 7:20 - 23.)

Да разгледаме друга показателна информация: историкът Йосиф Флавий (около 37-100г.), който подробно споменава Йоан Кръстител, чудно защо не съобщава за специалната среща (от Библията) между Исус и Йоан. Флавий нито веднъж не споменава Исус, което е абсолютно неразбираемо! Никак не е логично историк да не спомене личност, въздействала по такъв начин на големите маси от хора. Може би по онова време Исус изобщо не е имал значението, което му се приписва днес? Или въобще не е имало мъдрецът Исус, както го описва Библията? Флавий пише, че Йоан има голям кръг от последователи и е изключително влиятелен, което го превръща в заплаха за свещениците от Храма и Ирод.

Антипа, който издава заповед да бъде арестуван и убит. Това също не отговаря на факта, че на Йоан е позволено да се среща в затвора с учениците си, което му позволява да обменя сведения и да продължава да дава указания и напътствия на апостолите си. Както изглежда - само с малки ограничения - той изпълнява ролята си на религиозен водач до смъртта си. В Новия завет не откриваме отговор на този въпрос, но в Голямото евангелие на Йоан от Яков Лорбер (4:14; 6:9) се натъкваме на неочакван отговор: Ирод дочул, че свещениците от Храма са наели убийци, които трябвало да убият Йоан и наредил Йоан да бъде арестуван привидно, за да го предпази от смъртната заплаха от страна на духовенството: ,,Искам аз добре да го предпазя в този добър затвор; но нека свободно да общува със своите апостоли."

Около Ирод Антина има още един аспект, който заслужава внимание. Той е женен за дъщерята на арабския цар Арета, но живее с Иродиада, жената на своя полубрат Филип, което е скандално и предизвиква неизбежна война с арабите. Свещениците от Храма правят на Иродиада делово предложение, нелишено от скрит умисъл - да благословят връзката й с Ирод, ако се съгласи да подкрепи заговора срещу Йоан. Йоан е сред тези, които съветват Ирод да прекрати отношенията си с тази жена, което още повече го подтиква да разпореди убийството на ,,Кръстителя". Случаят стига до тържеството по случай рождения ден, на което той за заблуждение обещава на дъщерята на Иродиада да й изпълни едно желание, и тя подстрекавана от майка си отвърнала, че иска главата на Йоан.

Какво подчертахме, по времето, когато Исус се изявявал и все повече предизвиква възхищението на хората с мъдрите си поучения и чудотворното си лечение (Лука 7), Йоан вече има мнозина последователи. След като много от верните му привърженици са убедени, че именно техният Йоан е очакваният Месия, убийството му предизвиква бурни реакции, намерили израз както в ръкописи за неговата личност, така и в устните предания. Нищо не можело да се промени, въпреки че Йоан знаел истината и нарочно изпратил при Исус някои от най-верните си ученици, за да го питат: ,,Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?"

Всичко това с нищо не променя динамичния развой на събитията и след смъртта на Кръстителя. След трагичното му обезглавяване наред с устните предания се появяват още ръкописи за него и е създадена църквата на св, Йоан. Стига се дотам, че след убийството му, много от привържениците му преминават към движението на Исус, с което разцеплението на двете движения става още по-голямо. Въпреки това кръгът от последователи на Йоан продължава да се разраства.

От Деянията на Светите апостоли научаваме, че апостол Павел се среща с членове на движението на Йоан когато няколко години по-късно пристига в град Ефес. Религиозната общност в Ефес е основана от ученика на Йоан Аполос от Александрия (,,И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията", Деяния на Светите апостоли, 18:24). Следователно и след разпъването на Исус на кръста Йоан печели все повече последователи от Александрия в Египет до Ефес в Мала Азия!

След като не всички ученици на Йоан преминават на страната на Исус, логично съперничеството между двете групи все повече се засилва. Привържениците на Йоан, които не се преориентират към лагера на Исус, не го разпознават като Спасителя. Плъзват слухове, че обкръжението на Исус имало връзка със съзаклятието за убийството на Йоан, което както изглежда, поне от тяхна гледна точка, не е отклонение от правилния път! След смъртта на Исус и мистериозното му възкресение, от лагера на привържениците на Йоан се надигат гласове на протест и съмнение, подклаждани от официалното становище на Ерусалимския храм, което гласи, че учениците на Исус са откраднали трупа за да инсценират възкресение.

Тези представи за разпъването на Христос на кръста и неговото възкресение са възприети дори в еврейския Талмуд. В него се казва, че Исус пребивавал в Египет и в качеството си на посветен в египетската магия искал да докара в еврейските земи чужди учения и богове. Признат е за виновен в магьосничество, обвинен и осъден на смърт.

В Корана, свещената книга на исляма, който се появява няколко века по-късно, също се отрича обявеното от църквата възкресение и се твърди, че Исус не е умрял на кръста! Интересното е, че както Талмуда, така и Корана отхвърлят възкресението, следователно и обожествяването на Христос, но същевременно застъпват противоречиви мнения около разпъването на кръста!

Ясно можем да разберем какво е значението на движението на Йоан до днес, въз основа на предоставените сведения; преди всичко влиянието, което то без съмнение е оказало на масонството, защото както вече споменахме по-горе, официалното учредяване на обществото на масоните е на деня на на св. Йоан.

Съществуват много други групировки, които традиционно се позовават на Йоан Кръстител и застъпват различни мнения за Исус Христос. Пример за подобна група, която до ден-днешен поддържа тази традиция, са мандеите в днешните земи на границата между Ирак и Иран. Те притежават собствени ръкописи и твърдят, че традицията им се корени в Египет. Мандеите се позовават на Йоан Кръстител, който не е техният създател, но е най-великият им водач.

Защо Исус позволява на Йоан Кръстител да го кръсти? Това, че той изобщо приема акта на кръщението, е доста странно поне във връзка с прокламираното му по-късно първостепенно значение. Този факт явни поставя под въпрос божествената същност на Исус - поне според църковния канон! Всъщност Кръстителят е трябвало да приеме кръщението на Исус. Освен това знаем, че познатото по-рано при евреите ритуално измиване, съгласно традицията, трябвало да пречиства от греховете или с други думи, да ги опрощава. Защо е трябвало Божият син да бъде избавян от грехове? Тук нещо не се връзва!

Възможно обяснение би могло да бъде, че цялата история около Исус, Йоан Кръстител и въпросното кръщение на Исус изобщо не се е състояла или всичко е измислено.
Евентуално като друго обяснение би могло да се счита, че Исус, който без съмнение е роден като човек, сам не се е смятал за толкова значим, а и в очите на Йоан Кръстител съвсем не е бил тази високопоставена, безгрешна-обожествявана-личност.
Проблемът за божественото значение на Исус обаче не бива да остане нерешен; трябва следователно да се намери елегантно решение. В случая ще помогне само някой трик от списъка с богословски хитрости. Със задачата се нагърбва евангелистът Йоан, като веднага приветства донесените от неговия Учител до река Йордан провинения като ,,греха на света", а Исус като ,,агнец Божи": ,,На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света." (От Йоана Свето евангелие, 1:29.) Слава нему, така нещата отново се нареждат: ,,Гениално решение".

illuminatibg.blogspot.bg/2016/08/john-the-baptis.html

Нагоре