Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2016 19:37 - Азът като Познавател/Не-Азът като Познаваемо
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 738 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.09.2016 19:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Азът като Познавател


Когато изучаваме природата на човека, отделяме човека от носителите, с които той си служи, отделяме живия Аз от дрехите, в които е облечен. Азът е един, колкото и разнообразни да са формите на неговата проява, когато работи чрез и посредством различните видове материя. Истина е, разбира се, че има само Едно Аз в пълния смисъл на думата; че както лъчите излизат от Слънцето, така и многото Аз, представляващи истинските хора, са просто лъчи на Висшето Аз; че всяко Аз може да си нашепва “Аз съм Той”. Но за настоящата ни задача, вземайки един отделен лъч, можем да видим в неговата отделност изначалното му единство, прикривано от формите му. Съзнанието е едно единствено и разделенията, които обособяваме в него, създаваме или с образователна цел, или поради илюзии, дължащи се на ограничеността на нашата способност да схващаме чрез органите, с които то работи в нисшите светове. Фактът, че проявите на Аза следват поотделно от неговите три аспекта - знание, воля и активност (от които произтичат мисли, желания и дела) - не бива да ни попречи да видим, че няма разделение в същността (целият Аз знае, целият Аз желае, целият Аз действа) и че тези аспекти не са напълно разделени един от друг. Когато той знае, той също така желае и действа; когато действа, той също така знае и желае; когато желае, той също знае и действа. Единият аспект преобладава и то понякога до такава степен, че напълно засенчва останалите, но дори и при най-интензивното концентриране на знание - когато то се откроява над всичко - винаги присъстват скрито и действие, и желание, видими при един по-внимателен анализ.
Нарекохме тези три страни “три аспекта на Аза”. Едно малко пояснение ще помогне за вникването в същността им. Когато Азът е в покой, тогава се проявява аспектът Знание - способността да се уподоби на който и да е наблюдаван предмет. Когато Азът е концентриран, намерение да промени състояние, тогава се проявява аспектът Воля. Когато в присъствието на даден предмет Азът излъчи от себе си енергия, за да го достигне, тогава той проявява аспектът Действие. Оттук става ясно, че тези три страни не са отделни части на Аза, не са три отделни неща, съединени или смесени в едно, а неразривно цяло, което се проявява по три различни начина.
Не е лесно да се даде ясна представа за Аза по друг начин, освен като просто се формулира и изкаже основната идея за него. Азът е онова съзнателно, чувстващо и вечно съществуващо нещо, което във всеки един от нас съзнава себе си като съществуващо. Човек не може да мисли за себе си като за несъществуващ или да се самоопределя в съзнанието си като “Аз не съм”. Както Бхагован Дас се изразява: “Азът е незаменимата първа основа на живота...” Според думите на Вашаспати Мишра в неговите коментарии върху Шарирака-бхашия на Шанкарачария : “Никой не се съмнява Съм ли аз или Не съм ли аз.” Себетвърдението “Аз съм” излиза пред всяко едно друго нещо, стои над и отвъд всякакво твърдение. Никакво доказателство не може да подсили стойността му и никакви аргументи против не могат да я намалят. Както доказателството, така и старанието да се изведат аргументи против се основават върху факта “Аз съм” - онова неанализируемо усещане за съществуване, за което нищо друго не можем да кажем, освен че то ту се усилва, ту отслабва. “Аз съм повече” е израз на удоволствието, “Аз съм по-малко” е израз на страданието.
Когато наблюдаваме това “Аз съм”, откриваме, че то намира своя израз по три различни начина:
а) Вътрешно размишление за едно не-Аз, знание, коренът на мислите;
б) Вътрешно съсредоточаване, воля, коренът на желанията;
в) Отправяне към външното, енергия, коренът на делата.
“Аз знам” или “Аз мисля”, “Аз искам” или “Аз желая”, “Аз правя усилия” или “Аз действам” - това са трите твърдения на невидимото Аз, на “Аз съм”. Всички прояви могат да се отнесат към един или друг от тези три аспекта; Азът се проявява в нашите светове само по тези три начина; така, както всички цветове произлизат от трите основни, така и безбройните прояви на Аза се основат на тези Воля, Енергия и Знание.
Азът като онзи, който желае, Азът, като онзи, който прави усилия, Азът, като онзи, който знае, е едно във Вечността и е коренът на индивидуалността във Време и Пространство. Азът откъм неговата мисъл-страна, Азът като Познавател е предметът на нашето изследване тук.

Не-Азът като Познаваемо

Азът, чиято природа е знание, намира отразени в себе си като в огледало голямо множество (външни) форми и научава от опит, че може да знае, да действа и да желае в и чрез тях. Открива, че тези форми не са така достъпни за неговия контрол, както е тялото му - първото нещо, което той осъзнава и което (по погрешка, но все пак по необходимост) се научава да отъждествява със себе си. Той знае, а те не мислят; той желае, а те не показват желание; той проявява енергия, а те не се задвижват в отговор. Той не може да каже за тях: “Аз знам”, “Аз действам”, “Аз искам” и накрая открива, че това са чужди същности - минерални, растителни, животински, човешки и свръхчовешки форми, които назовава с разбираемото “не-Аз” - това, в което той като отделно Аз не е, в което той не знае, не действа и не желае. Така за дълго време той отговаря на въпроса “Какво нещо е не-Азът?” с: “Всичко, в което Аз не зная, не желая и не действам.”
И макар наистина след успешен анализ да открие, че неговите носители последователно (без най-тънката обвивка, която го прави отделно Аз) са части от не-Аза, са обекти на знанието, са Познаваемото, са не-Познавателят, все пак за всички практически цели този негов отговор е точен. Всъщност той никога няма да може да знае, ако му отнемем тази най-тънка обвивка, която го прави отделно Аз. Да познае и нея като не-Аз, означава да се слее с Всичко.

Знанието

За да може Азът да бъде Познавателят, а не-Азът Познаваемото, помежду им трябва да бъде установено едно определено отношение. Не-Азът трябва да влияе върху Аза, като Азът на свой ред също трябва да оказва влияние върху не-Аза; трябва да има един взаимен обмен помежду им. Знанието е връзка (relation) между Аза и не-Аза, природата на която ще бъде изяснена в следващата глава на тази книга, но преди това все пак трябва ясно да се осъзнае фактът, че знанието е връзка. То подразбира двойственост: съзнание у едно Аз и познаване на едно не-Аз - присъствието на двете редом е необходимо за знанието.
Познавател, Познаваемо и Знание - това са онези три, обединени в едно, неща, в същността на които трябва добре да се вникне, за да може мисловната сила да бъде насочена към единствено правилния път на развитие, т.е към работа за подпомагане развитието на света. Според западната терминология умът е субектът, който знае; обектът е това, което е познаваемо; връзката помежду им е знанието. Нашата задача е да разгадаем природата на Познавателя, природата на Познаваемото, природата на връзката, установена помежду им и как тя възниква. Осъзнаем ли всичко това, ще сме направили действителна стъпка към онова себепознание, което е мъдрост. Тогава наистина ще бъдем способни да помагаме на света около нас, реализирайки се като негови служители и спасители, защото това е истинското предназначение на мъдростта - разпалена от любовта, да изведе света от нищетата на незнанието до там, където мъки и страдания не може да има. Това е предметът на нашето изследване, защото добре е казано в книгите на този народ, който притежава най-ранната, най-дълбоката и най-тънката психология, че целта на философията е да се сложи край на страданието. Затова Познавателят мисли, затова постоянно търсим Знание. Да се премахне страданието е истинският смисъл на философията и една мъдрост не е истинска, ако не води към постигането на Мира.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686228
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031