Блогът на budha2 :: Демокрацията се състои в това да избирате вашите диктатори

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.11.2016 21:41 - Демокрацията се състои в това да избирате вашите диктатори

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 909 Коментари: 0 Гласове:

Демокрацията се състои в това да избирате вашите диктатори, след като те ви кажат онова, което мислите, че искате да чуете[Алън Коен (1938–2007) – английски хуморист с работническо потекло, завършил Университета на Калифорния в Бъркли, превърнал се в легендарен радиоводещ.]

Защо не четете „класиците“, за да установите, че всичко вече е казано? Пътят, извървян от САЩ, през СССР до Европейския съюз, е бил предначертан отдавна. „Американска мечта“, „новият социалистически човек и начин на живот“, „евроатлантическите ценности“ – нима тези словесни конструкции не формулират Ротшилдовата постановка за онова, в което трябва да вярват „глобалните общества“ in the new age – в новата епоха? Ето ги алфата и омегата, за да бъдете „съвременни“, „цивилизовани“, „приети“. В такива догми са заровени корените на сталинизма, както ще опитам да изясня.

А „класата хегемон“? За да не се сърдите на интернационалното Братство, на Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, всички сте били предупредени:

„Та нужна ли е особена прозорливост, за да се разбере, че заедно с жизнените условия на хората, с техните обществени отношения, с тяхното обществено съществуване се изменят и техните представи, възгледи, понятия – с една дума, тяхното съзнание?

Не доказва ли историята на идеите, че духовното производство се преобразува заедно с материалното? Господстващите идеи на дадено време винаги са били само идеите на господстващата класа.“

Пролетариатът? Той ли е „господстващата класа“? Да видим:

„… В реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това.“[ Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. ]

Още ли вярвате в социализЪма на другарите от „господстващата класа“ – номенклатурната? Да ви припомня епизода, когато в „безумно-гениалната болна глава на вожда“ дегенерат се родила идеята „всички разграбени от царизма и експлоататорите народни богатства се изземват от болшевиките с единствената цел след това да се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация.“ „Боже мой“ – страхливо възкликнал наивният Бухарин, „нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“ „Ще повярват кучите му синове!“ – успокоявал го Дзержински и очите му наркомански светели като брилянти, конфискувани за „диктатурата на пролетариата“. И те наистина повярвали!“[Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, София, 1995 г., стр. 8.]

Възпитани от Библията да са вечно недоволни, да дирят някаква „социална справедливост“, чиито изразители били техните старозаветни пророци, накрая евреите винаги избивали тъкмо глашатаите на „обществената революция“. Така станало с водачите на Френската трагедия от 1789 година. Ето кое родило дейците на Интернационала, като Маркс, Ленин, Троцки, Сталин… Смятащи се за „главните деца на революцията“, за да не бъдат изядени от нея, те формулирали теорията за масовия терор и я приложили, без да им мигне окото.

Каквото и да говорим, пъпната връв на всички тях била сплетена в нещо като хранителен възел тъкмо в талмудизма. В душите им винаги се борели две личности, което е типично за евреите. Георгий Федотов го е диагностицирал с блестяща лаконичност:

„Еврейската революционна интелигенция подкопава тъкмо онзи капитализъм, в който еврейската буржоазия се чувстваше толкова уютно.“[Георгий Петрович Федотов – „Новое на старую тему (К современной постановке еврейского вопроса) Тайна Израиля”, Издательство „София”, Киев, Москва, Санкт-Петербург, 1993 г., стр. 452.]

Ала както знаете, това е привидно. Понеже целта на истинските, скритите, неназованите вождове на революцията е съвсем друга. И само преминава през етапи, които биват оценявани като буржоазна демокрация, социализъм, комунизъм и пр.

„Класата хегемон“, останала на хартия, била поробена по-жестоко в сравнение с пленниците в античния Рим. Какво чудно има, ако се знае, че повечето ръководители на болшевишкия метеж били представители на споменатата буржоазия. Лев Троцки (Бронщейн) произлизал от семейство на богат земевладелец колонист; Григорий Зиновиев (Радомисълски) бил син на собственик на млекодобивна ферма; бащата на Лев Каменев (Розенфелд) работел като добре платен инженер; а на Григорий Соколников (Бриллиант) – като доктор. Самият Ленин произхождал от заможно буржоазно семейство. Сталин се оказал видимото изключение, но наваксал…

Някой лъжел и така е било винаги в историята на човешкия род. И напълно естествено, както винаги, пролетариатът, „богоизбраната класа“, пак излязла просто огромна измамена тълпа. Тя никога не е била допускана до взимането на решенията. Затова понесла най-голямата тежест, изживяла Танталови мъки и дала най-многобройни жертви. Невъзможно е да се намери партия, която да представлява и защитава интересите на всички хора, камо ли на евреите, които спорят от рождение. Ако няма с кого, спорят сами със себе си. Затова и социалистическите партии се нароили с такава бързина. Просто евреите винаги са били в опозиционния лагер. Както се пошегувало (с типично еврейски черен хумор) излязлото едва в осем броя хумористично списание „Вампир“:

„Варшава. В крепостта бяха разстреляни 11 анархисти. От тях – 15 евреи.“[ Георгий Петрович Федотов – „Новое на старую тему (К современной постановке еврейского вопроса) Тайна Израиля”, Издательство „София”, Киев, Москва, Санкт-Петербург, 1993 г., стр. 452.]

Дошла съветската власт и изведнъж „еврейските интелектуалци и трудещи се с бели якички заемат по-високи постове в партията и държавата, в армията и гражданските институции, в образователната система и се прочуват в печата, киното и театъра…“[Вж. Isaac Deutscher – “The Non-Jewish Jew and other essays”, ed. Tamara Deutscher, OUP, London, 1968 г.,стр. 70.] Това предизвиква разбираемата jalousie de mйtier[ Професионална завист, фр.] на руското мнозинство. В кореспонденцията на Троцки до Ленин от времето на Гражданската война се срещат впечатляващи илюстрации на тогавашната атмосфера. Като народен комисар на отбраната и главнокомандващ на Червената армия Бронщейн проявявал впечатляващ „антисемитизъм“. Изпращал поверителни съобщения от фронта, в които настоявал всички евреи на топли военни административни длъжности да бъдат уволнени и изпратени по фронтовете.

„Сред войниците се говори толкова много“ – писа Троцки, – „че повечето евреи могат да бъдат намерени на отдалечени от битките сигурни местенца, а не на фронта. Дори по време на Гражданската война, когато Червената армия бранеше евреите от погромите на белогвардейците, съществуваше това пагубно, но човешко и разбираемо напрежение в отношенията между обикновените руснаци и повече или по-малко „привилегированите“ евреи.“

Вие вЕрвайте в социализЪма, комунизЪма, в Ленин, Сталин, Живков…

Терорът като система бил приложен от Сталин от страх. Когато на ХІІІ конгрес на ВКП (б) през 1924 г. Сталин едва оцелял на поста генерален секретар, твърдят задълбочените изследователи на неговата фигура – нрав, живот, дела и писания – той си „изработил собствен поглед към властта: никакви алтернативи! Нито политически, нито обществени, нито лични! Особено лични! В края на краищата той приключил не само с Троцки, но и с цялото ленинско обкръжение.“[ Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, 1989 г., стр. 127. ]

По всяка вероятност тогава била зародена идеологията на оцеляването на всяка цена – политическо, което ще рече властово, материално, публично – която нарекоха сталинизъм. Не са един и двама авторите, които смятат това за специфично явление. Мисля, че грешат. Едва ли другите диктатори в историята са постъпвали кой знае колко по-различно. При Висарионович впечатляват мащабите. Това е вярно. Десетките милиони убити и хвърлени в концлагерите, които той – така твърдят – смятал просто за „статистика“.

Струва ми се, че бъркат и онези, които приемат сталинизма като „извращение на марксизма-ленинизма“. Самият марксизъм, псевдоучението, гръмко обявено за „научен комунизъм“, представлява гигантско извращение на Божествения ред на земята. То изкривява предназначението на човека, общуването между хората, целия смисъл на живота. По една твърде елементарна, да не кажа банална, причина: Комунизмът е философия на егоизма и алчността. Той е продължение и развитие на юдаизма.

Подобно на старозаветните тезиси, той строи своята сграда върху основите на избраността. Комунизмът е измама, родена в дълбините на човешката история, която има за цел да осигури господството на шепа над огромното мнозинство от земните жители. За да е възможно съвсем тънко малцинство да владее множеството в името на своето лично благоденствие, безмилостно жертвайки добруването на всички останали. Малките изключения, които потвърждават правилото, са преторианците – обслужващият персонал. Но и те бяха по-равни, не помните ли? Днес – отново.

Като произход можем да смятаме, че семената му са посети в Библията. Но вече и израелските равини престават да отричат, че Старият завет е откраднат от Вавилон. Неговите постулати не са „предадени на Моше от някакъв тайнствен бог“, както смятат простите и обезумели последователи на лъжата. Били преписани. Толкова. Нищо друго. Факт.

На свой ред вавилонските жреци отмъкнали „свещеното писание“ от Шумер. Малцината запознати с истинската история сме наясно, че иде реч за древната българска държава Самар. Ако копаем упорито в тази насока, ще установим откъде тръгнало всичко... от Тракия и хиперборейските сРОТИ( Ведически знания; шрути; самхити) реверсирани от друидите/левити станали Торе.

Езика служи за устно предване на словото("шрути"- устни ... за писмено("аз-бука"- "аз върху хартия"- "бук, бреза")- "шастри".
Но човек не мисли с думи, с думите, той изразява мислите си. Човек мисли в образи. Сега е известно, на всички (или почти всички), че словото програмира -текстообработка - съзнанието. Това е вярно. Но не всичко. Фактът, че по смисъла думите са изкривени(семантично някъде и реверсирани), техния обхват на приложение се увеличава, а лексиката се свива, плюс подмяна на значенията на думите - семантичното значение. Умишлено. Например Срати = Сроти = Шастри = серати. / когато отивате по-голяма нужда споменавате свещенните писания - Шастри. Левитските свещеници са наложили семантично значение на думата Шастри , подобно както и при Стар Завет/ Old Testament = Стари топки.

А Сталин е развил марксизма-ленинизма по начин, който да удовлетворява само неговите потребности. Нищо ново под слънцето. Кой тиранин не е постъпвал по същия начин? Признават го някои запалени по тоталитарните системи:

„Не бива да не кажем и за това, че на сталинизма като явление са присъщи неписаните „закони“ на личната диктатура. Външно те са прости и безхитростни, но Сталин изключително внимателно е следял за тяхното изпълнение.“
[Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“]

Стоп! Значи, освен „личната диктатура“ съществува и друга? Каквото и да ви се струва или пък да ви се иска, „като явление“ така наречената демокрация е тъкмо тази диктатура, на която „са присъщи неписаните „закони“ на диктатурата“ на мнозинството. Който е в състояние, нека ме опровергае. Току-що едно такова събитие ни изненада. Имам предвид поредните президентски избори в САЩ, в които стана даже по-неприятното и то за втори път в течение на 16 лазарника. Както през 2000 година, така и сега, броят на гласовете на загубилата кандидатка – „народният вот“ – превишава дадените за обявения като… победител.

Говоря за принципи, а не за личностни предпочитания.