Блогът на budha2 :: Съпротивата на тайните общества срещу Исляма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.01.2017 20:02 - Съпротивата на тайните общества срещу Исляма

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:

Около средата на VII в. в исляма била създадена огромна схизма (разкол) от съперниците на последователите на Пророка - ортодоксалните ислямисти, познати под името сунити. Те поддържали избраните халифи Абу Бакр, Омар и Отман, додето противниците им, познати като шиити, искали халифата за потомците на Мохамед, но през Али - син на Абу-Талиб и съпруг на Фатима, дъщерята на Пророка. Разделението завършило с открити бойни действия; накрая Али все пак бил убит, големият му син Хасан - отровен в Медина, а по-малкия му син Хюсеин паднал в битката при Кербала, воювайки срещу подръжниците на Отман. Смъртта на братята се отбелязва годишно от шиитите с празника Мохарам.

Исмаилити

От своя страна, самите шиите се разцепили по въпроса за приемниците на Али на четири фракции, четвъртата от които пък се разделила на две секти. И двете запазили своята вярност към потомците на Али до Джафар-ас-Садик, но докато едната страна, позната като имамитите или Исна-Ашариати (т.е. ,,Дванадесетниците"), поддържали приемствеността чрез най-младия му син Муса до дванадесетия Иман Мохамед - син на Аскери, исмаилитите (или ,,Седмаците"), поддържали Исмаил, по-големия син на Джафар-ас-Садик.

Дотук, така или иначе, въпреки разделението, никои от шиитите не се отклонили от фундаменталните доктрини на ислямизма, а само твърдели, че последните са били предавани по линия, различна от тази, която признавали сунитите. Най-ранните исмаилити се оформили като структура приблизително по време на смъртта на Мохамед, син на Исмаил (т.е. около 770г.); те останали вярващи, но само заявили, че истинското учение на Пророка произхожда от Мохамед, който не бил умрял, а щял да се върне, когато му дойде времето и че той е махди, когото мюсюлманите трябва да очакват. Обаче около 872г. един изключително изкусен интригант успял да оглави движението, което, бидейки до този момент чисто схизматично, вече станало открито подривно, не само по отношение на исляма, но и спрямо всякаква религия.

Този човек, Абдула-ибн-Маймун - син на образован и свободомислещ доктор от Южна Персия, обучен в доктрините на гностическия дуализъм и със задълбочени познания по всички религии - бил в действителност, също като баща си, чист материалист. Проповядвайки придържане към основите на ортодоксалния шиизъм и прокламиране на знанията за мистичните доктрини, за които исмаилитите вярвали, че са били предадени от Исмаил на неговия син Мохамед, Абдула успял да се издигне начело на движението.

Отдадеността му на Исмаил била чиста проба маскировка, докато той иначе бил материалист, затова се захванал да създаде система, като основал секта, позната под името батини, със седем степени на посвещаване. Авторът Дози ни дава следното описание на този впечатляващ проект.

,,За да свърже в едно цяло победените и победителите; за да обедини под формата на огромно тайно общество с много степени на посвещаване свободомислещите - които гледали на религията само като на юзда за хората - но също и фанатиците от сектите; за да превърне в оръжие вярващите, с оглед да даде сила на скептиците; за да склони завоевателите да разпуснат основаните от тях империи; за да създаде организация - многочислена, сплотена и дисциплинирана, която за късо време да предостави трона, ако не на него, то поне на неговите наследници - ето каква била главната цел на Абдула-ибн-Маймун; една наистина изключителна концепция, която той се захванал да осъществява с невероятен усет, несравнимо умение и задълбочени познания относно човешката природа. Средствата, които използвал, били подбрани с дяволска лукавост...

И не само сред шиитите потърсил той свои верни поддръжници, но и сред геберите, минихеите, езичниците от Харан, та дори и сред изучаващите гръцка философия; на последните могъл да разчита най-много, понеже само пред тях можел постепенно да изложи голямата мистерия, разкривайки, че имамите, религиите и морала не са нищо повече от една преструвка и абсурд. Останалото човечество - или ,,ослите", както ги нарича Абдула - не били в състояние да осмислят подобни доктрини. Но за да постигне целите си, нямало как да се откаже от помощта им - нещо повече, той дори я измолил; обаче се погрижил да посвети благочестиви и скромни души само в първите степени на сектата. Мисионерите му, на които била втълпена идеята, че тяхна първостепенна грижа е да крият истинските си чувства и да се приспособяват към гледните точки на техните слушатели, се появявали под различни маски и говорели - според случая - на различен език пред всяка отделна класа. Така те успели да спечелят невежите, прости хорица, използвайки дори фокуснически подвизи, които минавали за чудеса, или пък разпалвали любопитството им чрез енигматични беседи. В присъствието на благочестиви хора надявали маската на добродетелността и пиетата. С мистиците те се държали мистично и разкривали вътрешните значения на феномените или пък обяснявали алегориите, наред с преносния смисъл на самите алегории..."

Цитирахме този откъс открай докрай, тъй като той е от огромна важност при осветляването на някои въпроси, свързани с организацията на съвременните тайни общества. Няма значение каква ще бъде крайната цел - политическа, обществена или религиозна, - системата си остава същата: да бъде задействат огромен брой хора и да бъдат накарани те да работят за една непонятна за тях кауза. Че такъв е методът, приложен и от Вайсхаупт при организиране на Илюминатите и че е почерпил опит от Изтока.