Блогът на budha2 :: За модерните транснационални престъпници

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.01.2017 19:11 - За модерните транснационални престъпници

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1484 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 13.01.2017 19:12

Що за „световен лидер“ е такава треторазрядна държава, в която за възражение на пътен милиционер вкарват зад решетките за минимум година? И без право на оплакване. Нейният отиващ си президент прекара последната година от втория си мандат изключително в игра на голф. Предните седем – за въвеждането на социалистическа здравна система, която най-вероятно още тази година ще бъде премахната. Прилича на Татовата схема „НРБ“ – „непрестанно реформираща се България“…
Като верен сътрудник на КГБ, Обама предостави цялата инициатива в международната политика на Кремъл и извая образ на подполковник Путин, Владимир Владимирович, трето поколение член на КПСС, като най-популярната фигура на земята. В същото време възпламени солиден антиамериканизъм най-малко сред милиард мюсюлмани и поне още петстотин милиона християни. (Без да става дума за изповядващите други религии.)
Вятърничавият му наследник, през чиято внимателно сресана глава мислите прелитат със скоростта на свръхзвуков изтребител, пък всекидневно чурулика в Tweeter. Буди подозрения, че журналистиката е неизживяната му детска мечта. Макар да е бил телевизионен водещ. Ала това не е журналистика, а онанизъм. Дали не подсказва, че в ерата на компютрите и интернет може да ръководи загнилата затихваща империя от просторния си като голф игрище кабинет в нюйоркския building “Trump Plaza”?

Защо не? Щом според Обама и „великото“ ЦРУ руснаците могат да направляват президентските избори в ССАЩ от разстояние 7822 километра, защо той да не „цака“ във вашингтонската политическа игра от 328 километра?
В „Гримсби“ – един от новите вулгарни филми с участието на еврейския холивудски актьор Саша Барън Коен, който е продуцент, съсценарист, показан у нас под заглавието „Агент полуинтелигент“, главната отрицателна героиня, чиято роля изпълнява Пенелопе Круз, заявява, че ще прочисти света.
„Население от 7 милиарда е много“ – гласи една от репликите й. – „Земята може да изхрани максимум 5 милиарда.“

Не ви ли звучи познато?

Комунизмът не е борба на бедните против богатите; комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа[Владимир Истархов – „Удар Русских Богов“, Издательство ЛИО „Редактор“, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190. ]

Съгласно официално разпространяваната легенда „сръчното“ момиченце започнало да плете пуловери… Митът е идентичен с онзи за единственото протрито одеалце на дядо й и неговите скъсани чорапки, кърпени от капитан Ани Младенова – личната му медицинска сестра от УБО при ДС…

Понеже познавам нещата отблизо, мога да твърдя, че още през 1989-1990 година бяха организирани фирми на подставени лица на Живкови, които постепенно иззеха производството на отличителни знаци за всички униформени – пагони, петлици и прочие – за армията, милицията, трудовите и железопътните войски, служителите в железниците, в митниците, в съобщенията… После – облеклата на спортистите, заминаващи за олимпийски игри. След тях – задължителните одежди в съдебната власт… И не само това. Осребриха контактите си с Русия и Украйна, с…

Може да смятате това за капитализъм и ще сте прави. Така е. Обаче е от онзи, който е уреден чрез връзки – властови и роднински. На Запад го наричат “Crony capitalism”. Това ще рече – шуробаджанашки. Той е капитализъм на непотизма – на семейните, родовите и приятелските връзки. Такъв е западният капитализъм най-малко от век насам, ако не знаете.

Погледнете горното вътрешно подзаглавие. В него се съдържат няколко ключови понятия, най-важното от които – според мен – е „средната класа“. Войната срещу нея била поведена още в края на деветнадесетото столетие. Тогава, в условията на настъпващия монополизъм на гигантските корпорации, които започнали да хвърлят мостове между континентите, Джон Дейвисън Рокфелер – водещ се собственик на гигантската петролна корпорация “Standard Oil Company, Inc.” и на “Chase National Bank”, която след сливане прераснала в “Chase Manhattan Bank”, обявил:

„Конкуренцията е грях, затова трябва да я ликвидирате.“[ William Hoffman – “David”, Dell Publishing, New York, NY, 1972 г., стр. 29]

Преди Ротшилдови да го забележат и наемат за свое доверено лице отвъд Атлантика, Джон бил обикновен… деловодител.

Не чак толкова отдавна прочетох мнението на тогавашния яростен опонент на Доналд Тръмп и ранен кандидат-президент на Републиканската партия Пол Райън, за шуробаджанашкия капитализъм. Той заявил:

„Обявявам за шуробаджанашки капитализъм,[В оригинала, разбира се, “crony capitalism”.] когато взимате пари от успешни малки предприятия, харчите ги във Вашингтон за ваши предпочитани отрасли или любими индивиди, подбирайки печелещите и губещите в икономиката. Това не е икономика, насочена към растеж. Това не е икономика на предприемчивостта. Това не помага на малките предприятия. Това е шуробаджанащина. Това е корпоративно благоденствие.“[morningmail.org/cultural-cronyism/]

Точно така.

Когато удари часът за пресявката на мераклиите за славата, изглежда съзряха в Рон Пол голяма опасност за плана Им за настаняването на следващия наемател на Белия дом, останал неразгадан и от мен. Вероятно затова му направиха предложение, на което не успя да откаже. И от година и три месеца води спектакъла в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ като неин говорител. Което ще рече председател.

Експериментите за въвеждането на crony capitalism, започнали от 1917 година, и продължаващи понастоящем, доведоха до различни форми на това „корпоративно благоденствие“. Във всички случаи обаче те са свързани с т. нар. голямо правителство. Със силно централизирано държавно управление и намеса в икономиката. При болшевиките на Владимир Ленин то придобило характера на държавен капитализъм. Същото беше наложено и тук.

На Запад то придоби вида, определян като корпоратокрация – власт на корпорациите. Първо, при фашисткия режим в Италия, в който не посегнали на частната собственост, но държавата регулирала даже търговските отношения. В Третия райх станало горе-долу същото. Дори, за да не става явно, че най-големите еврейски капиталисти от САЩ, Британия, Франция, въртят далавера с националсоциалистите на Хитлер, се наложило създаването на Банката за международни разплащания в Цюрих, Швейцария. Тя замаскирала сделките, които грубо нарушавали военновременните закони, забраняващи „търгуването с врага“. Това, а не друго, извело алпийската държава на кравите, сиренето, шоколада, язовирите и фината механика до челното място, което заема по стандарт на живот. Естествено, в условията на тих, ненатрапващ се неутралитет. Банката действа и днес…

Навремето главните западни „демокрации“ се съюзили с най-жестокия кървав диктатор в историята, за да ликвидират напъните за господство на друг. Дотогава двамата сатрапи били съюзници и приятели. Свързвала ги обща идеология – марксистката. Както и намеренията за подялба на Европа. Разликата между тях била в афиширания ленинизъм на втория – до голяма степен фалшив. Намирате ли някакво меритократично – почетно – зрънце в това?

Често, при сливането на двете власти – икономическата и политическата – управлението преминава в олигархия. Така беше в Латинска Америка. Същото е в петролните монархии на Близкия изток. В тях неколцина овластени семейства държат всичко – икономиката и политическите лостове за нейното ръководене. Що за капитализъм е това? Ами китайският?

Сблъскваме се със забогатяване чрез престъпления и сливането на икономическата с политическата власт. Процесът отдавна е надхвърлил рамките на квартала, населеното място и държавата. Наблюдаваме го в глобален мащаб. В него не се съдържа друга идеология, освен печеленето и натрупването на гигантски по размер богатства, които да осигуряват безпрепятственото господство на съвсем тънка обществена прослойка. Съюзявайки се, ако щете кооперирайки се помежду си, нейните внимателно подбрани членове съумяват да използват недостатъците в човешкия характер, за да впрегнат държавните машини в реализацията на своите планове за тоталитарна власт над човешкия род.

Лондонски журналист, син на специалист по руска филология и литература, учил в Бристол и Прага, работил за меншевиките в “The Guardian” и BBC, отразявал войните в Югославия, посочи:

„Може би най-привлекателната професия за модерните транснационални престъпници включва измъкването на пари от правителствата.“[Миша Глени – „МакМафия: Престъпност без граници“, Сиела софт енд паблишинг АД, вече цит. съч., стр. 477.]

Не познавам автора на тази „гениална“ констатация, увенчала пространния му анализ в неговия край – в епилога. Обогатявам познанията си посредством изследванията на такива, включително и на неговото. Заявявам го без ни най-малка ирония или превзетост. Така е наистина. Всеки ден се уча. И допълвам, че никога не съм имал и няма да имам техните възможности. Което не ми пречи да научавам нови неща, обяснявам си други. Обаче неизменно ме впечатлява отказът им да вършат същото – да се интересуват, да четат и узнават нови факти извън обхвата на установените казионни медии.

Защо „за модерните транснационални престъпници“, си помислих? Как така само за съвременните? Крушката има отколешна опашка, която изобщо не е отрязана. След като редовните читатели на тази медия, които се отличават с истинско сиво вещество и незакърняла памет, помнят:

„Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше… народи. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.“
[http://content.time.com/time/magazine/article/
0,9171,938990,00.html]

Цитатът е тема на броя на притежаваното от евреи нюйоркско списание “Time”. Същото, което два пъти изкара Сталин и веднъж Адолф Хитлер „Личност на годината“. Но цитатът отваря очите на слепите за истината относно Руско-Турската война от 1877-1878 година. И не само. Разбира се, няма как да направи тъй, че тъпанарите да прогледнат и проумеят. Те са отделна порода – подвид на онова, което смятате за човешки род. Посоченият пасаж ясно показва, кой ръководи света.

Роденият в Австрия евреин, американският журналист и политолог Фриц Манделбаум, чийто баща „антисемит“ приел фамилното име Мортън, се преименувал на Фредерик Мортън. Под това име е познат като един от биографите на „светото“ банкерско семейство. Той сполучливо отбеляза в нашумяла своя книга, посветена на въпросните франкфуртски финансисти:

„Веднъж някой каза, че богатството на Ротшилдови е съставено от банкрутите[Словосъчетание от Banker – банкер, и Gangster – бандит: Bankster.] на нации…Пробвайте да печатате пари и влизате в затвора. Същото трябва да се случи с клана на Ротшилд.

През последните двеста и петдесет години историята на семейство Ротшилд в изумителна степен бе задкулисната история на Западна Европа… Това стана благодарение на успеха му при отпускането на заеми не на отделни личности, а на цели народи, от които те извличаха огромни печалби… Веднъж някой каза, че богатството на Ротшилд се дължи на банкрута на нациите.“[ Frederic Morton – “The Rothschilds: A Family Portrait”, Atheneum, New York City, 1962 г., стр. 33. Също цитат от същия автор в: Eustace Mullins – “The World Order: A Study in the Hegemony of Parasitism”, Ezra Pound Institute of Civilization, Staunton, VA, 1985 г., стр. 10. ]

Ала доста по-рано, по време на самия възход на Ротшилдови, между 1816 и 1819 година, британският поет лорд Джордж Гордън Байрън писал:

„Е, кой държи равновесието на света? Кой царства над парламента, без разлика дали е роялист или е либерал? Кой вдигна тез голтаци – останали без ризи испански патриоти? (Дето накараха старата европейска преса да скърца и да ломоти все напусто?)

Кой болката в света поддържа, без значение дали той е старият или пък новият?[Лорд Байрън говори за „стария свят“ – Европа и Азия, и „новия“ – Америка.]…[САЩ. Войната от 1812-1815 година току що е свършила.] Кой кара всички политици да бърборят?…

Евреинът Ротшилд и неговият християнски брат от „Беърингс“.[Джон и Франсис Беъринг, които през 1762 г. основават английската “Barings Bank”, фалирала през 1995 г. Сами се досетете, къде потънаха нейните активи?] Ето кои – те и истинският либерал Лафит[24] са истинските господари на Европа.“

[24] Жан Лафит (ок. 1776 – ок. 1823) – прочут френски пират, който по време на Войната от 1812 година, припомнена единствено тази медия, бива съблазнен от английския крал Джордж ІІІ и поставя своите морски разбойници на разположение на британското командване. Чрез измама и вероломство помага за разбиването на американците. Те го приемали като… приятел. Преди това, по време на т. нар. Американска революция или Война за независимост, същият крал Джордж ІІІ се възползва от предложението на Хесенския херцог да наеме войска от германското княжество. Всъщност идеята е на Майер Амшел Бауер – Ротшилд. Владетелят на Хесен печели огромна сума, а първият Ротшилд – неговото доверие. Чрез княжеското ходатайство се добира до управлението на хазната и на други европейски владетели. Така започва възходът на семейство Ротшилд. А огромен брой германци остават в новата република. През 1876-1877 година, че и по-късно, вероятността немският език да стане официален в САЩ била равна на английския. Войната между Великобритания и САЩ от 1812 г. е отмъщение на Нейтън Ротшилд от Лондон, задето американците отказали да допуснат създаването на централна банка.

Сещате се, че в началото на деветнадесетото столетие Европа била светът. Ето я глобалната организирана престъпност, вече завладяваща планетата. Дали идиотите няма да обявят и лорд Байрън за… „разпространител на конспиративни теории“?

А двадесетина години след британския благородник бившият равин на Париж Давид Драш, който ужасен зарязал юдаизма и се покръстил, посочил, цитирайки свой бивш съидейник и едноверец:

„Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?“[ David Drach, Chevalier, P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. ]

Още през 1844 година Драш предупредил човеците, че няма избавление от това сатанинско зло!