Блогът на budha2 :: “Натовският” президент Румен Радев в орбитата на антиамериканизма и еврофобията на съветниците ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.01.2017 19:51 - “Натовският” президент Румен Радев в орбитата на антиамериканизма и еврофобията на съветниците си

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1311 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.01.2017 20:08

Във връзка с появилите се твърдения ( в меродавната за властта агенция ПИК), че злополучната по съдържание и форма програмна реч пред Народното събрание на новоизбрания президент Румен Радев е писана от журналиста Иво Христов, реших да извърша насилие над себе си и да изгледам още веднъж участието му в антибългарския филм на специалния пратник на “Комсомолская правда” Дария Асламова , озаглавен “България умира тихо”, излъчен в руския телевизионен ефир през декември 2013 г. https://www.vbox7.com/play:m966e69003

И си взех белята…

www.youtube.com/watch

Не бях забелязал на “първо четене”, че от всички мобилизирани да ругаят европейския избор на България ( Валери Найденов, Красимир Каракачанов, Андрей Рачев, Кънчо Стойчев, Ивайло Калфин, Румен Овчаров…), всъщност тъкмо Иво Христов е основен говорител на налаганата във филма теза за европейското колониално робство в нашата страна. За да съм точен в цитирането, трябваше да запиша казаното от него, което е доста главоболно при обема на приказките му.

На Иво Христов, както на никой друг от посочените по-горе български говорители на антибългарската теза, е отделено най-много време. Цели пет пъти репортерката се връща към неговото явно много важно за нея мнение ( нима в Москва са знаели още преди три години, че малко известният на широката публика журналист ще се окаже идеологически ментор на бъдещия български президент Румен Радев- едва ли, но явно са били добре ориентирани в пейзажа на яростните защитници на руския интерес у нас).

От общо 28 минути, колкото продължава пропагандния бълвоч срещу “мъничката, бедна България” ( която вече я няма, като гласи надпис още преди появата на заглавието на филма), на Иво Христов е отделена около една трета, ако не и повече време за разсъждение по иконически, търговски, селско-стопански, демографски, идеологически, енергийни,морални и изобщо- по всякакви въпроси, по които той се изявява като язвителен противник на Запада и защитник на руското влияние в България, която е само една пешка ( на Запада) – съждение, което се струва толкова съществено на гостуващата в София пропагандаторка от “Комсомолская правда” със своята шахматна образност, че е запазено за финал на филма.

Като въведение към колониалната действителност у нас Христов започва с горчива насмешка за това, че България е “бивша доматена страна” . Глас на руски език надгражда този образ със суперлатива- “най-добрата някога доматена страна в света”. Днес обаче внасяме домати, купуваме чушки от Македония, а в Русия още ги наричат български чушки ( подсказва Христов темата, която ще бъде подхванат в следващ, не по-малко отвратителен филм срещу България, финансиран също от Руския институт за стратегическия изследвая РИСИ на Решетников, чието заглавие е тъкмо “Българската чушка”). След нагледните примери и твърдението, че на българския пазар няма български домати, защото ни натрапват чужди сортове, Христов обяснява, че това е така поради “агрополитиката на ЕС”. Внушението е, че нарочно ни душат, а не е резултат от някаква си конкуренция.

Три минути след като е обяснил селскостопанските и потребителските ни неволи в “доматената ни някога страна”, Христов преминава към друг срив: демографския, съчетан със силна емиграция, в резултат на което България изчезва по-бързо от всяка друга европейска страна, освен Естония” . Асламова, която идва от катастрофиралата демографски Русия, добавя мрачни прогнози за скорошно стопяване на българите до 5 милиона, от които 1,4 милиона ще са цигани.

Христов минава от конкретни данни за родени едва 62 000 деца в страната през 2012 г. към констатацията, че през своята 1300 годишна история България никога не е била толкова близко до изчезването, макар да е преживявала войни и кризи. По-лошо е днес, отколкото под турците, обяснява той, но не спира дотук: “Нещо по-лошо-демографската криза съвпадна с моралната. Обществото е много по-развратено, отколкото по време на турското иго, което ни е обединявало”. Медувременно, от него да мине, все пак предлага да не “погребваме толкова лесно страна с 1300 години история”.

Както може да се очаква, една хубава руска провокация към днешна България не може да мине без темата за енергетиката. Христов се изявава обилно и по този въпрос, обяснявайки, че от Южен поток няма какво да губим, а можем само да спечелим, ако проектът не е бил “истеризиран” като руски, макар в него да влизат други страни, като Сърбия и Италия. “Българите станаха жертва на политически манипулации и са в плен на русофобска истерия”, пояснява той пред Асламова, която иначе твърди, че 70 на сто от българите са русофили.

И как са станали жертва българите ( т.е. податливите на пропаганда срещу Русия хора, които не могат да разсъждават с главите си)? Следва обяснението му:

“Бомбардираха ги с високи цифри. Цялата аритметика изтриха от дъската и написаха на нея “енергейна зависимост от Русия”. И това беше достатъчно. България вложи огромни пари в атомната станция в Белене и ги закопа. Всички тези високотехнологични отрасли се обричат на смърт. Но даже и тези аргументи са безсилни пред заплахата от енергийна зависимост от Русия. Това е ирационален страх”, възмущава се Христов, който не споменава, че България е наистина зависима от Русия енергийно за 90 и повече на сто от вноса на нефт, газ и ядрено гориво.

Ообяснението за русофобското безобразие да не искаме да станем 100 процента обвързание с Русия Христов вижда в това, че “новият български елит паразитира върху тези тезиси. Това е прозападен елит, а цената я плаща потребителското болшинство. Ние разсъждаваме със заклинания, а не рационално”, сърди се на “нас” журналистът.

Но как е възможно Западът да печели идеологическа победа тук, чуди се Асламова. Христов има отговор и на това невероятно явление.

Причината , според него е в западните мозъчни тръстове, които създават “прозападен медиен фон” чрез пари, платени от американски и европейски фондации. И сега-внимавайте, за да научите, колко са хитри те. Христов обяснява:

“ В названието им винаги има нещо демократично- Институт за демокрация, Институт за либерални стратегии т.н. Те имат имидж на демократични авторитети в медийното пространство и ето че вече 20 години категорично печелят битката за общественото мнение”.

По-нататък Христов прави обратен прочит на истината за подхода на Русия в пропагандирането на своето влияние. То се постигало , като “Русия заявява своите интереси в България чрез организации, които се наричат русофилски. Докато САЩ защитават интересите си чрез т.н. демократични институти и никога ( “никога”?- ами демонизираната като враг номер едно от рублофилите “Америка за България”?- бел. ivo.bg) не афишират своята проамериканска насоченост. Чувствате ли разликата? От една страна имате декларативна наивност, а от друга- добре разработена технология”, прави прозрение Христов, според когото дейността на русофилските организации е прозрачна ( макар наистина никога да не публикават отчети за финансирането си ), докато западните фондации, които работят в режим на строга отчетност и публичност на средствата, всъщност били потайни.

Изводът на Христов е, че благодарение на този голям западен успех създаваният по такъв начин “интерпретационен фон” проваля дори съвпадащите между България и Русия интереси.

В една ария на клеветата кулминация идва в края. Когато за пети път му подават микрофона, обслужващият кремълския пропаганден интерес чрез участието си в долнопробна антибългарска пропаганда на жълто руско издание Христов преминава към обобщението:

“Ние обслужваме чужди интереси, от което не печелим нищо ( какви ти там еврофондове и прочее- бел. ivo.bg). Губим отношенията си с Русия и губим пари за транзит. Но в замяна получаваме уверения, че у нас в България има демокрация”.

Таза важна мисъл за онези, които са поръчали антибългарската музика ( за ушите на рашизма), се е видяла повече от достойна на Асламова и тя взима повод от заключителните думи на Христов, цитирайки “известен български хуморист” да казва нещо многозначително и подходящо за случая: “ Демокрацията съвсем не е власт на народа, а е власт на демократите”. Защото самата дума “демократи” за Асламова и нейната българска компания явно е мръсна и много подходяща като последна дума в антибългарската логорея, поръчана от института на Решетников.

Впрочем, тезите на самия Решетников, специалист по разработване на руското влияние в България от времето на КГБ и думите на Иво Христов са не просто лика-прилика. Те се допълват като чушка и домат в шопска салата ( за каквато също със сарказъм се говори в “България умира тихо”).

А сега, ако сте прочели текста дотук, опитайте си да си представите какви съвети ще дава на “натовския” президент Румен Радев цитираният по-горе еврофоб и борец срещу западното влияние в България, за когото 90 на сто руско влияние в енерегетиката ни му е достатъчно.

При такъв съветник, просъветският курс на съветвания Румен Радев не му мърда. Колкото и да се сърди, че продължават да го питат дали ще променя проевропейския курс на институцията, оглавява от него, изборът му на прононсиран враг на европейското влияние в България в най-близкото му обкръжение е по-силен сигнал от всякакви отрицания на думи за подобен реваншизъм, мотивиран от откровен рашизъм.