Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2017 19:39 - Истината е по-скоро като огън: трудна за разбиране, постоянно променяща се
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1303 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 29.01.2017 20:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Истината е по-скоро като огън: трудна за разбиране, постоянно променяща се[Уил Блай – млад, нашумял американски писател. (Will Bly – “Ravens in the Sky: A Dark Compass Novel”, Volume 1, CreateSpace Independent Publishing Platform, North Charleston, SC, 2015 г.)]


Живеем в епоха на дълбока безнравственост и всеобща измама. Те са глобални по обхват и гибелни по последици. Възможно ли е да не се загубите в лабиринтите от лъжи, които множеството медии тиражират? Толкова много, че понякога са в състояние да заблудят даже сведущите.

Например: Какъв е Доналд Тръмп? Забележете характера и насоките на отзивите за него. В петък, 20 януари 2016 г., той още не беше положил клетва. Не бе имал време и възможност да направи и една стъпка. А вижте как го коментираха! Къде го подреждаха, разчитайки на вашата слаба памет и ниска заинтересуваност. Имам предвид – на всички жители на планетата.

image

Внезапно, отникъде, още преди Доналд да е опознал коридорите на Белия дом, камо ли на цялата видима политическа власт в САЩ, му противопоставиха групи от разочаровани и „съпротивляващи се“. Недоволни от кого? Ако са работници от предприятията на Тръмп, е едно. Има логика и смисъл. Но иде реч за съвсем друго, което се отнася към управлението на неговите предшественици:

„Ако искате реална съпротива, погледнете хората, които се бореха и все още се бият, тази инфраструктура. Активисти на коренното население. Радикални юристи. Мрежи за затворническа солидарност. Фондации за абортите. Черкви, превърнали се в убежища на святостта. [Опазил Господ!] Анархисти, които провеждат шумни демонстрации край затворите през мразовитите януарски вечери, та човеците вътре да знаят, че не са забравени.“[“Trump’s here. We have four years to write a better story” by Molly Crabapple, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 20 January 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jan/20/proto-fascism-america-i-hope-you-like-the-taste]

Спрете за малко! Какво общо има новият американски президент с всичко това? То е наследството на дълга линия от управници преди него. До втория мандат на социалиста Ричард Никсън затворническата система на САЩ е била доста приемлива – като брой на жителите и като резултат от правосъдната. Едва в средата на седемдесетте години конгресмените и сенаторите започнаха да променят законодателството. За да удовлетворят потребностите на спуснатия като задача нов ред – корпоратокрацията и свързаната с нея кредитна икономика.

Оттогава датират драстичните присъди за административни нарушения и дребни престъпления. За възразяване на полицай – пет години зад решетките! За притежаване на еднократна доза канабис – явно за лична употреба – 20 лазарника в дранголника! Както не веднъж показвах, в „страната на свободните“ е достатъчно да сте на гости у някого. Милицията да нахлуе и при обиск да открие ли подхвърли малко наркотик. Само понеже сте били в неподходящото време на грешното място можете да отнесете четири петилетки строг тъмничен затвор.

image

В интерес на истината от края на 2015 година Барак Обама предприе мерки за намаляване на затворническото население на САЩ – най-голямото в света. От 2,5 милиона души през юли 2015 г. сега броят на излежаващите присъди е спаднал под два милиона.

Но какво общо има Доналд Тръмп с темата? Пропагандата си знае работата. Скрита зад маската на „средства за масово осведомяване“, тя използва внушения. И доверчивостта на глупавите маси: Щом нещо е казано във влиятелна медия, значи е вярно.

Хората не са достатъчно умни и опитни, за да знаят: Пазете се от официозите. Щом някой е в големите медии, значи е напазаруван. Той е подлец и лъжец по дефиниция. Истината не бива допускана в ефирните и кабелните телевизии, в радиосктанциите и печата. Можете да я срещнете единствено в интернет. Затова се чудят как да ограничат достъпа на читавите и бедни медии и там.



Ето как групировките на „реалната съпротива“, за които стана дума, бяха приписани на… още неуправлявалия нов президент на „най-демократичната“ държава. От продължението на тълкуванията могат да ви настръхнат косите.



„Тези групи са още по-жизнено важни, понеже Тръмп не е сам. Неговото президентство е най-яркият пример на една глобална любовна афера с фашизма; той може и да е меко богато момче, но е надменно едро зърно в шушулката на Дутерте, Ердоган, Путин, Моди.“[51]



Какво „президентство“ на Тръмп? Той не беше положил клетва, а статията беше по вестникарските будки и на електронната страница на централното лондонско издание. Така не постъпваха и източноевропейските комунистически диктатори. Гледаха да вържат две и две, както се казва… Днес в западния свят явно всички задръжки и условности са отпаднали. Което говори красноречиво за интелектуалното ниво на тамошната аудитория…

Когато строите в във въображаема фашистка редица толкова различни фигури, нямащи нищо общо една с друга, светът добива напълно изкривен вид. Путин фашист? Ами в такъв случай какви са британското кралско семейство и бившите ръководители на правителството на Нейно величество Дейвид Камерън и Джордж Осборн?

image

Да оставим Владимир Владимирович. Не беше толкова отдавна, а през есента на 2015 година, преди 14 месеца, когато Елизабет ІІ строи обитателите на Бъкингам за посрещането на индийския премиер Наренда Моди. Оказаните му почести нахвърлиха тези на американския и руския президент, взети заедно. Придружен от Камерън и Осборн, Моди се появи пред многохилядната тълпа на новия стадион „Уембли“. Това фашистко сборище ли беше?

Посредством никога не спиращата въртележка на понятията, в която политическите квалификации се сменят като водата в реката от приказката за Златното момиче, объркват публиката. На човечеството бива поднасяна отрова във вид на медийна храна. И то я поглъща. Жлъчта и злобата, съдържащи се в тези токсини, поразяват съзнанието на милиарди хора. Нататък тяхното манипулиране става фасулска работа – piece of cake.

Какво толкова направи Доналд Тръмп, който е типичен представител на интернационалния корпоративен елит, та го заляха цунамита от лъжи и измами? Нищо. Онова, което знаех, но не взех под внимание, е предстящото закриване на САЩ. Задача на „Коза“ ще бъде да прецака американците като стори това. За целта му помагат всячески – разнообразни тематични „неправителствени“ организации, издържани (не)известно от къде: Феминистки, природозащитни, педерастки, глобалистки, на нечувани църковни деноминации и антиклерикални, на добре платени „природозащитници“ и „борци“ против глобалното затопляне, на техните противници от петролната индустрия…

Като всички капиталисти, които са осъзнати или неосъзнати комунисти, Тръмп произнесе встъпително слово, пълно с левичарски закани, обещания и втръснали фрази. В тях беше вплел само две несоциалистически теми. Тъкмо те най-силно взривиха комунистите по света.

Първата беше следната:

„Ние ще извадим нашия народ от социалните помощи[В оригинала е “welfare”, което означава „благополучие“.] и ще го върнем на работа – изграждайки отново нашата страна с американски ръце и американски труд. Ще следваме две прости правила: купувайте американско и наемайте американци.“[“The full text of Donald Trump’s inauguration speech”, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 20 January 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/jan/20/donald-trump-inauguration-speech-full-text]

image

Целта на мегаломаните, корпоратократорите, комунистите е съвсем друга. Те отчуждиха поколения американци от труда. Наскоро в игрален филм прозвуча репликата на главната героиня, с която тя призна, че е „като африканците и американците – не обича тежкия труд“. Ако днес безработицата в САЩ е над 20 процента от трудоспособните, половината от нея се дължи на отказа на хората да се трудят. Цели квартали живеят от социални помощи – welfare – благоденствие, както го разбират. Социализмът лесно превзема умовете и сърцата. Нали за евреите и комунистите, което е едно и също, трудът е наказание?…

Съвсем не между другото, по време на препитването му в Конгреса новоназначеният министър на финансите Стивън Мнучин „заяви, че равнищата на безработицата, съобщени от Бюрото по трудовата статистика, не обхващат действителността на условията, пред които са изправени американските работници. Широко обсъжданият коментар на Мнучин беше: „Равнището на безработицата не е реално.“…

Например “U.S. News and World Report”[Провален седмичник, който подобно на “Newsweek” вече не излиза на хартия.] бързо обвини Мнучин задето повтаря „едно твърдение, което е измъчвало икономистите“, относно начина по който „правителствените статистики са били политизирани и не са точни“. Но Мнучин не каза това.“[“Steve Mnuchin: ‘The Unemployment Rate Is Not Real’” by John Hayward, “Breitbart”, breitbart.com, Los Angeles, CA, Wednesday, 19 January, 2017 г., online: http://www.breitbart.com/big-government/2017/01/19/steve-mnuchin-unemployment-rate-not-real/]

Като типична страна със социалистическа система в САЩ лъжат на всички управленски равнища. Познато у нас от сатиричния филм „Кит“, който даже беше спрян. Защото разкриваше степента на фалша в социалистическата Народна република.

Изразът на Тръмп „купувайте американско и наемайте американци“ беше възприет като „националистически“. А той е фалшив. Предприятията му зад граница бълват повече продукция от тези в Щатите.[www.youtube.com/watch] (Вижте илюстрацията.)

image

Не виждам нищо лошо в национализма. Явно комунистите интернационалисти от целия политически спектър смятат това за най-ужасното нещо на земята. Удобно забравяйки израелския еврейски национализъм – кристално чиста форма на краен расизъм и апартейд.

Ето какво заяви току-що слезлият от власт американски президент Барак Обама на 18 януари 2016 година по време на своята последна пресконференция в Белия дом:

www.youtube.com/watch

Всеки отговор, че Израел се чувства застрашен, е валиден за която и да е друга държава. Особено за тукашния провален експеримент на другарите, който ни отвежда към изчезването на българската народност. Това означава ли, че имаме право и можем да предприемем мерки, според които България е за българите? Всички останали етноси да бъдат третирани като второкласни и дори треторазредни временно пребиваващи жители? Нали знаете какъв вой ще се вдигне. И обвиненията все ще са във фашизъм. Нищо, че германският нацизъм беше социалистически.

Нека на Запад видят еврокомунизма в чудовищно карикатурен, което значи – в истински вид[Александър Зиновиев – съветски философ, един от изобличителите на комунизма, но и на неолиберализма. (Александр Зиновьев – „Гомо советикус“, Йditions L’Вge d’Homme, Lausanne, 1982 г., стр. 65.]

Да обобщя: Глобалглистите, интернационалните комунисти от левицата, политическия център и десницата, не искат да допуснат американците отново да се захванат на работа и да възродят страната си. За тях е по-добре капиталите и предприятията да напускат Америка. А обедняването да завладява все по-обширни части от населението. Като не предостави ни най-малка възможност за възстановяването на средната класа.

Какво друго, освен комунизъм, е това, мили другарки и другари, „демократични“ таварашутки? Кой не иска Америка пак да бъде онова, което е била – маяк и магнит за онеправданите. Нищо, че то се оказа илюзия. Все пак глобалистите не са реалисти, нали? А Тръмп обяви, че американците трябва да си върнат мечтите!

image

Ала не стига това, шантавелкото Доналд Джон Тръмп изрече нещо още по-еретично за слуха и мирогледа на интернационалните комунисти. Той декларира:

„Ще търсим приятелство и доброжелателство с народите по света. Но правейки това, ще го вършим с разбирането, че е право на всички нации да поставят на първо място своите собствени интереси. Няма да се стремим да налагаме нашия начин на живот никому. Вместо това ще останем да сияем като пример, който всички да могат да следват.“[ “The full text of Donald Trump’s inauguration speech”, “The Guardian”, вече цит. съч.]

Ужас! Край на „Манифеста на комунистическата партия“! „Негодникът“ погребва ленинизма, износа на революция. Как така няма да експортираме нашата „демокрация“, а с нея и оръжията, храните, останалата си продукция? How come! Как е възможно? Откъде накъде всяка страна ще има право да извежда своите национални интереси начело? Къде дават така?

Тук е планетата земя. А тя – orbis terrarum – принадлежи на elite Iudaeorum.[Еврейския елит, лат.]

Кой позволи този Тръмп да се изплъзне така?

image

Е, на това място глобалистите ги стисна чепикът така, че им излезе мазол и запищяха като настъпена пришка. И взеха да изкривяват изреченото от новия наемател на Белия дом. Да му приписват неща, за които дори не е помислял:

„В един объркан свят много хора искат две неща – идентичност и Баща. Копнеят за лидер, който обещава не само да ги опази сигурни, нахранени и психично стабилни. Но да постигне тези неща като наказва въображаемия Друг – със смесен произход, чужденеца, илюзорния източник на всички вътрешни унижения.“[“Trump’s here. We have four years to write a better story” by Molly Crabapple, “The Guardian”, вече цит. съч.]

Виждате ли колко е лесно? Тръмп не е обелвал и дума за подобни неща. Но му ги вменяват. И понеже медията е многотиражна, богата, сиреч – влиятелна, номерът минава. Колко от вас биха се усъмнили, ако прочетат тези неща в тукашните централни вестници? Нищо, че те отдавна стават само за заместители на тоалетната хартия, в случай че милиционер-социализЪмът се върне с пълния си мрачен блясък и дефицит.

Доналд Тръмп въобще не е поискал да разпуска НАТО. Не е толкова гламав, че да не знае – не е лъжица и за неговата уста. Той преследва американския интерес. Като потомствен предприемач е наясно, че няма такова нещо като безплатен обяд във вид на „безплатно образование“, „безплатно зравеопазване“, „безплатна сигурност“… И при социализЪма на другарите плащахме за тях. Удъ̀ржаха ни по 42 на сто от заплатите всеки месец, без да знаем къде потъват средствата. Много – в имотите на номенклатурата.

Тези неща тукашният масов тъпанар не е в състояние да проумее. Той се е пръкнал такъв, неспособен: грозен, което е отражение на отсъствието на душа в него, неинтелигентен, недообразован, отучен да мисли, мързелив, заядлив и завистлив, невъзпитан, лишен от вкус, убеден комуняга, без да има зрънце понятие какво означава това.

image

За разлика от своите предшественици, свикнали да надуват перки с плодовете на труда на американския народ, Доналд иска услугата „национална отбрана“ да се заплаща. Ама Естония, Латвия и Литва се чувстват несигурни в съседство с Русия? Да съберат пари и да си плащат. Ще се лишат от едни удобства, за да получат друго – да спят спокойно. Което едва ли би попречило на отношенията между Вашингтон и Москва.

Така е и с останалите неща. Бизнесменът иска да възстанови правилата на играта. Който желае да се включи в световния покер, да бъде добър да покаже, че има какво да залага. На този свят няма пълно и безплатно щастие. Откъде накъде Америка ще се грижи като световен стражар за спокойствието на народи, нямащи нищо общо с нея?

Правилно.

На това място е добре да отдам известно признание на критиците, колкото и неприятни да са с тяхната безпринципност и лъжи. Те не крият, че запретват ръкави за битката за Белия дом след четири години. Дотогава Демократическата партия следва да се е върнала към своите левичарски, социалистически корени, чиято издънка е кибуцистът Бърни Сандърс. Да стане отново партията на „митичната бяла работническа класа“. Нищо, че дотогава тя ще се е свила съвсем, като Шагренова кожа. И да започне отново да подбира за свои кандидати автентични демократи, говорещи на езика на хората, а не с „баналната терминология на “Goldman Sachs”.

Нищо друго, освен опит за убеждаване на тълпите, че изборите имат значение и their vote matters – гласът им има стойност. За мен най-ценното в пороите от невъздържани клевети, лъжи и злостни излияния по адрес на американския президент, който изобщо не ми е симпатичен, са едно-две признания. Без тях всичко би могло да изтече в канализацията, без да му отделям внимание.

image

„За да постигнат това“ – заяви еврейско-пуерториканската нюйоркска менторка Моли Крабапъл от страниците на лондонския “The Guardian”, – „демократите трябва да се поучат от своите предишни грехове. Партията ще се бори срещу един президент, когото тя сама изведе на власт.

Демократичният Клинтън изгради системата на масовите хвърляния в затворите. А демократичното правителство на Обама стана първенец по убийства от безпилотни самолети. Депортациите, изтезанията, проследяването и подслушването, шуробаджанашкият капитализъм – всичко това са част от една система, създадена от демократите, както и от републиканците. Всички подтиквани и насърчавани от стари и зрели двупартийни гласове в уважавани, зле скроени костюми.“

Така е. Само че на фона на тези дребни признания финалният акорд прозвуча още по-какофонично. В него отново става дума за „бягството на етно-националистите от ударите на неолиберализма“. И за пореден път е забъркан казанът с лъжи за някакво „връщане към прогнилите империи на ХІХ век, за пеене на същите фалшиви кървави трели“. Накрая авторката призовава всички „на улицата, където да напишат една по-добра история. Имате четири години.“

Сега схващате ли какво имам предвид, когато твърдя, че предстои закриването на САЩ, каквито ги знаем? От една страна имате Доналд Тръмп, призоваващ за обединение на нацията и за патриотизъм. От друга – лозунги за непрестанна, четиригодишна битка срещу това. Но нали названието на тази изкуствено създадена държава съдържа преди всичко Съединени?

image

Левите сили са представители на подземното царство – на мрака и злото. Те не са в състояние да съзрат въжделенията на отделния човек, който, ако успее, допринася и за общото – за държавата. Обратното е мързел и социални помощи. Което е унизително. Според мен.

По същия начин, ден след като Белия дом се сдоби с нов стопанин, холандски социалдемократ, бивш заместник-министър председател на Кралство Нидерландия, надигна глас за война срещу десницата, която – разбирате ли – изправя снага.

„С вълната на десноцентристки популизъм, която изглежда е завладяла доста от Европа, политиката на пожертването излиза на преден план. Споделям позицията на моите прогресивни колеги за осигуряване на силна, социално поносима алтернатива на политиките на разделение и неравенство. Независимо от това ние, социалдемократите, имаме отговорност, когато толкова много неудовлетворени европейци не виждат друга възможност, да дръпнем аварийната спирачка. За съжаление Холандия не е изключение от това.

Един от източниците на това неудовлетворение е недостатъчният контрол, с който хората се сблъскват, когато се стигне до промени в нашия всекидневен живот или в икономиката ни. Глобализацията води до силен контраст между онези, които се облагодетелстват от нея, и другите, които се борят за оцеляване. Настоящата трудова миграция в Европа, намаляваща работните заплати, довежда до неравнопоставена конкуренция между работниците. Миграцията води до напрежение вътре в общностите и между тях. А този дефицит на контрол не може да отслабне посредством принудителни усилия за подчертаване на европейската идентичност. За целта имаме нужда от единство в различията.

image

Прогресивният патриотизъм е необходимата противоотрова не само срещу националистическите и ксенофобските политици, но и като алтернатива за политиците, които се надсмиват или даже хвърлят съмнения по отношение на копнежа за общност или национално самоопределение.

След финансовата криза много обикновени европейци станаха още по-бедни и по-несигурни. Едновременно, хората виждат, как мултинационалните компании като “Starbucks” и “Apple” използват хитри законови схеми, за да избягват данъчното облагане. Докато техните квартални кръчми и самите те стриктно се издължават.

За прекалено много хора Европейският съюз се е превърнал в символ на социална несправедливост, което прави неговите огромни постижения за мира и сътрудничеството да изчезват в миналото. Странно ли е, че на хората им е дошло до гуша от Евросъюза? Смятам, че не е. Затова имаме нужда от нови, честни и прогресивни правила на играта.“[ “Europe needs refashioning to address its anger and fears” by Lodewijk Asscher, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 22 January 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jan/22/europe-needs-refashioning-brexit-taxation-migration]

image

След което идва ред на стария позабравен рефрен за някакви „неолиберални“ забежки, които трябва да спрат. А „прогресивното“ винаги е лявото. Струва ми се, че измерват „прогресивното“ с броя на избитите невинни хора. Значи Сталин и Мао са най-прогресивните в историята. Така излиза.

image

diagnosa.net/
 



Гласувай:
2
0



1. dartanjan - Аз не мога да си спомня да имате ав...
03.02.2017 07:01
Аз не мога да си спомня да имате авторски материали, но те винаги са свързани с една тема. Което е показателно за вашата функция в сайта.

Истината е абсолют, който не зависи от времето и пространството. Тя не се променя във времето за разликата за лъжата. Божията истината и правосъдие е най-сигурното нещо в този свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5602374
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31