Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2017 20:56 - Бащата на „Кандидат-депутатът“ на БСП Тома Томов не е бил шеф на затвора в Белене!...
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 3117 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 19.02.2017 21:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

„Баща ми никога не е бил шеф на затвора в Белене, работи няколко години там, след което се пенсионира. Той е достоен и почтен човек, а ръцете му никога не са били изцапани с кръв“, излъга журналистът.

image

Предлагаме ви кореспонденция на майор Томов (бащата на доносника), в която той лично обяснява как всеки ден в поделението му се убиват хора и обсъжда с началници как да се извозват и крият трупове, защото зверствата вече биели на очи.

image

Част от „преписката по повод погребването на лагерниците, починали в Т.Г. (Трудова група) Ловеч” (известна като „Под. (еление) 0789):
„Лично строго секретно!
ЧРЕЗ НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” към М. П. (М-во на правосьдието)
(по това време началник на въпросният отдел е Ген.-майор Желязко Троев)
до Др. зам. министър (МВР) – генерал Мирчо Спасов
Докладна записка от полк. Никола Томов Николов
н-к З.О. (затворническо общежитие) с. Белене, относно:
Починали въдворени от под. 0789, които се заравят на остров „Предела”
Още когато под. 0789 беше на местостоянка в с. Белене починалите въдворени са заравяни на остров „Предела”. Това продължава и сега, когато поделението се намира в Ловеч и става твърде явно и открито. С камион, който е известен на цялото село Белене и на всички служители и затворници, се докарва през деня трупа в един чувал-сламеник. Камиона спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се в една лодка, която се прикачва за моторница „Чавдар”, и заедно с трима затворници, заминават на острова да заровят трупа. Случвало се е камиона в един ден да дойде по два пъти, веднаж сутринта и още веднаж до вечерта. Когато камиона дойде вечер на мръкване, трупа остава до сутринта в него и чак тогава се сваля и заминава за „Предела”. При пристигането на камиона и в селото и в затвора казват „пристига колетна пратка от Ловеч”. Затворника, който го заравя, се нарича Канто и му казват „Погребална агенция Канто” и пр.
Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католишко, и че много от служителите в затвора са от същото село и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт. От шофьора на колата от Ловеч или от служители пътуващи със същата кола от Ловеч до Белене, се научават даже имената на починалите въдворени и данни „кой друг е втасал и кога ще бъде докаран със следващата пратка.” (Подчертано ръкописно)
На основание гореизложеното, с цел да не се вдига толкова излишен шум относно починалите въдворени,
ПРЕДЛАГАМ:
1) В заравянето на починалите въдворени да не вземат участие затворници, а само служители от милиц. охрана при О.З. Белене или от под. 0789 – Ловеч.
2) Колата със труповете на въдворените да тръгва от Ловеч около 3 часа след полунощ, за да пристигне в Белене не по-късно от 5 часа сутринта.
З) Труповете да се откарват с колата до бившият 1-ви гарнизон на Вътрешни войски и от там да се прехвърлят на „Предела” който е срещу гарнизона. Може да се минава и покрай V-ти обект и по външната дига с камиона да се отиде пак до „Предела”.
4) Служителите, които ще участват в заравянето на труповете, да се подберат и да се задължат да пазят тайна.
Горното донасям за сведение и разпореждане.
С. БЕЛЕНЕ НАЧАЛНИК ЗАТВОРА
19 юли 1961 г. Полковник: (Подпис)”
Върху писмо до друг полковник-екзекутор от ДC, обер-палачът генерал-полковник Мирчо Спасов е поставил следната РЕЗОЛЮЦИЯ:
„Др. Монов – Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починали в ТВО (Трудово (!) възпитателно (!!) общежитие (!!!)) – Ловеч при пренасянето и заравянето им.
Съгласен съм със всички предложения на др. Томов, които трябва точно да се изпълняват. Освен това да се видоизмени, а често и сменява постоянната и позната камионетка. Също може да се взима за целта камион или газка и от Окр. упр. МВР – Ловеч, за да се разнообразява транспортирането.
Заедно с др. Александров окр. Н-к МВР и др. Гогов обсъдете подробно какво още е необходимо, за да се запази известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи.
М. Спасов”
Зам. министърът е дал на 5 авгyст 1961 г. и устни указания…
Тази „класифицирана” зловеща кореспонденция се намира в архива на МВР във фонд 2, опис 1, архивна единица 102, стр.1-6. •


image

Кой е бащата на Тома Томов, Струва си да припомним: полковник от милицията, активен борец против капитализма и фашизма[Как са се „борили“ срещу нещо несъществуващо? Доказано е, че у нас фашизъм имаше единствено между 9 септември 1944 и 11 ноември 1989 година.] Никола Томов Николов, комендант на концлагера Белене. Самият журналист е израснал на това зловещо място. Бил възпитаван да се наслаждава на садизма, демонстриран от милиционерите при мъченията над политическите затворници на комунистическия режим.

В такива условия са се формирали като личности повечето от синовете на убийци? Едва 19-годишен Георги Константинов – потомствен анархокомунист, попада в преизподнята на комунистическото следствие и оттам в концлагера Белене. Заради „нечуваното престъпление“ – гътнал бюста на „бащицата“ Сталин в градинката, където днес се издига срамният за нацията ни паметник на Червената армия. Адашът, както взаимно се наричаме, си спомня:

„Към обяд се чу, че на обекта към шпицкомандата се е присъединил и началникът на плевенската ДС [генерал Аргиров]. Отново строиха всички ни. Бяха извадили и карцираните [заключените в наказателните килии – карцерите, истински гробове по размери], които се олюляваха от изтощение. Генерал Аргиров беше облечен с яке и голф. Приличаше на хипопотам… Той почти изрева:

– Не искате да строите карцери? Тогава се пригответе да изкопаете гробовете си…

И започна да задава един и същ въпрос, сочейки с пръста си случайно попаднали в полезрението му затворници:

– Ти искаш ли да строиш карцери, бе?

Повечето запитани отговаряха утвърдително. Само петима казаха: „Не!”

На всеки от тях Аргиров казваше:

– Излез от строя, мръсна гад, и застани тук, с лице към бригадите… Водете ги в карцера! Следобед ще решим съдбата на гадовете…

След това свитата тръгна към административната постройка, където ги очакваше „малък банкет, организиран в чест на другаря генерал“ и останалите височайши гости на „Трудово-Възпитателното Общежитие“. Петимата бяха отведени в подземията на складовете при Йоцов, а нас ни разпуснаха. Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха.

В същия момент в тоя кръг на ада през портала влезе някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши-лейтенант Йонко. (Пред очите ни „израснаха кадрите на социализма“. Тези, чиято кариера в концлагерите и тюрмите бе започнала при Сталин. Същите, с които сега Хрушчов провеждаше своя „нов курс на преодоляване на грешките на култа“ и опитите си… да построи нов бардак със старите курви на Сигуранцата“.[Названието на тайната политическа полиция в Кралство Румъния.])

Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на повече от десетина метра от дупката, в която ритаха беззащитната жертва, когато край нас минаха старши-летенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастния приятел. Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше „как се калява стоманата“ и как е нужно да се постъпва с врага на „народната власт“.

То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието. В този момент Йоцов извика: „Убийци!“ А копелето му недно… се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се… забавлява. (Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов. След „демократичната“ подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява „медийно“ лековерната си публика със „спомени“ за бащата, чиято кариера „пострадала“ от „хуманното“ му отношение към „питомците“ в затвора на острова.)

Съдбата ме срещна случайно с него в „правителствената болница“, край леглото на агонизиращия и бълнуващ от наркотиците д-р Петър Дертлиев – той боледуваше от рак. Бяхме дошли с Ценко Барев да се сбогуваме с умиращия приятел, когато Томов-„жуниор“ влезе в болничната стая. Той беше изпратен от колегите си да преслуша стария социалдемократ – вече в клинична смърт – като го залъгваше, че ще прави филм за героичния му живот. Използвайки човешката суета, Томов-младши искаше да изтръгне и запечата с магнетофона последната блага дума на Дертлиев за палачите му от БКП-БСП.

След като разбра кои сме и че можем да развалим „сценария“, той побърза да се изниже от раковия корпус. В очите му се четеше омраза и страх. Страхът от все още живите свидетели, които любящият папа не бе успял да оземли на „Шести обект“. Така затворниците наричаха незнайното гробище на острова, за чийто гробарски ритуал Томов-баща беше изложил писмено предложенията си до небезизвестния Мирчо Спасов… [Справка – четвъртата част от документалния филм.] Очевидно, духовното сродство между детето и бащата бе пълно. Иначе физическата им разлика беше колосална. То навярно беше дело на някой комшия, докато Томов-старши е подривал и подготвял гибелта на британския капитализъм, предвидена още от „най-великия мислител на хилядолетието“ – Карл Маркс.“[Георги Константинов – „Аски калейдоскоп: Спомени на затворника в два тома“, Том ІІ, Издателство „Шрапнел“, София, 2006 г., стр. 259-260.]

Да не се лъжем. Тук нищо не е покътнато, никой комунистически престъпник не е докоснат. Тъкмо обратното – умножиха ги.


image

7dnibansko.bg/archives/1562




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687291
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031