Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2017 19:39 - В основата си съветският комунизъм е маска на болшевизма, който е маска на юдаизма
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1079 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.02.2017 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Комунизмът е юдаизъм; еврейската революция в Русия беше през 1918 година; въпросът е дали евреите ще управляват света, или ние – хората[147]

[147] Хенри Хамилтън Биймиш (1873–1948) – британски военен, роден в Лондон в семейството на контраадмирал Хенри Хамилтън Биймиш, той се сражавал във Втората англо-бурска война – провала на Уинстън Чърчил. Консерватор и британски патриот, напуснал родната си Англия и се установил в Южна Африка, защото установил, че „евреите притежават прекалено голямо влияние в нея“. (Вж. напр. Richard Griffiths – “Fellow Travellers of the Right: British Enthusiasts for Nazi Germany, 1933-1939”, Oxford University Press, Oxford, UK, 1983 г., стp. 61.) Един от най-прочутите борци против комунизма и еврейството, стоящо зад него. Както и срещу глобалната опасност – еврейското господство над света. Помагал за основаването на консервативни партии в Англия, САЩ, Канада. След лични срещи с водещи италиански фашисти и германски нацисти, му станало ясно, че се е заблуждавал. Отлично разбрал, че те не са нито антикомунисти, нито борци против юдаизма, а част от световен заговор. Разочарован, през 1938 година се оттеглил от политическия и обществения живот и заживял в Южна Родезия. В края на дните си станал депутат и оглавил тамошното патриотично движение „Британците“, чийто основател бил в родната си Англия още през 1919 г. (Henry Hamilton Beamish, цитиран в: James Webb – “Occult Establishment: The Dawn of the New Age and The Occult Establishment”, Open Court Publishing Company, Chicago, IL, 1976 г., p. 130; същото в: Nick Toczek – “Haters, Baiters and Would-Be Dictators: Anti-Semitism and the UK Far Right”, Routledge, London and New York, 2015 г., стр. 52.)

„Ние сме един народ. Ние сме едни и същи хора.“ И всичко извън това е фарс, просто превземка, пародийно представление. В ООН евреи разговарят с евреи, маскирани или като демократи, или като болшевики. А помежду си обсъждат най-опасния и страшен проблем на света.

Въпреки че авторът на Хартата на Организацията на обединените нации Леон Павловски е американски евреин, той преписа дума по дума съветската конституция, превръщайки я в Харта на ООН. Информацията, смятана за подходяща за нееврейските народи, трябваше да бъде сваляна от Информационния център, ръководен от евреин – Джейкъб Шапиро.

В Комисията по атомна енергия Бърнард Барух[148] представлява Съединените щати, а в Политическата комисия Д. З. Мануилски,[149] съветски евреин, представител на Съветска Русия. Директор на Международната организация на труда на ООН е Дейвид А. Моорз, чието истинско име е Маскович, руски евреин.[150] Макар генералният секретар на тази могъща организация да не е евреин, все пак такъв е Бенджамин Коен, заместник-генералният секретар. Най-забележително от всичко е, че по време на Корейската война Константин Зинкович, руски евреин, беше шеф на Службата за сигурност на ООН. А това фактически означава, че по време на Корейската война той е бил началник на генерал Макартър.[151]

[148] Банкер, един от най-доверените хора на Ротшилдови в САЩ, затова издигнат за неогласен ръководител на ционисткото движение. Поставил под пълното си влияние Уинстън Чърчил и Хари Трумън. През 1946 година в Москва предложил на Сталин съставянето на единно световно правителство. Като инструмент, който да принуди държавите да се съгласят и да подпишат в ООН, трябвало да послужи атомната бомба. Обиден, че няма да бъде поставен начело, Висарионович отказал. След което той – евреинът, погнал еврейските комунистически лидери в СССР и в подчинените му социалистически държави. С което подписал своята смъртна присъда. Организацията на нейното изпълнение била поверена на началника на НКВД, от 1953 година – на МВД, а от 1954-а – на КГБ, евреина от Грузия Лаврентий Павлович Берия, всъщност Берман, братовчед на Лазар Каганович. Най-вероятно самият изпълнител – отровителят, бил дядото на Владимир Путин, който по същото време бил готвач в тази дача, използвана от Сталин.

[149] Дмитрий Захарович Мануилски (1883–1959) – евреин село Святец, Влинска губерния на Руската империя, евреин, представял се за украинец, за да се гаври с християнството си избрал за партийни псевдоними „Методий“, „Тома“ и „Иван Безработния“. Преди Хаим Раковер, евреин от Северна Добруджа, представян като българин и роднина на Георги С. Раковски под името Кръстьо или Кристиян Раковски, този Мануилски бил първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Украйна (1921–1923). Бил в ръководството на Коминтерна с Георги Димитров като гаулайтер. Накрая го провъзгласили за… академик. Пукнал в Киев, където до 2014 година се мъдрел негов паметник.

[150] Масон, член на тайното общество „Каскет и череп“ в Университета „Рътгърс“.

[151] Генерал Дъглас Макартър (1880–1964) – американски пълководец, най-младият генерал-майор в американската военна история, участник в Първата световна война, началник-щаб, участник във военните кампании в Азия – Филипините, от 1942 г. върховен командващ на Съюзническите войски в района на Югоизточния Тих океан, подписал капитулацията на Япония. Един от командващите на армията на САЩ във Войната в Корея, започнала с Резолюция 82 на ООН. Антикомунист, той е свален от щаба, защото предупредил, че водената от президента Хари Труман политика ще доведе до загубването на войната и разделянето на Корея в полза на комунистическите сили. (Вж. Dorris Clayton James – “The Years of Macarthur”, Volume 3 – “Triumph and Disaster 1945–1964”, Houghton Mifflinр Boston, MA, 1985 г., стp. 590.) Досещате се кои сили уредили отстраняването на Макартър. Същите, за които пише и полковник Филип Корсо – тези на интернационалния комунизъм, проникнали до върховното военно командване на САЩ и до Белия дом.


image

Отсега нататък не американският Конгрес ще определя съдбата на Америка, а неизвестна организация, контролирана от евреи. Така турски войник може да загине по повелята на евреите в Организацията на обединените нации. А същите тези евреи могат да саботират онези, които се борят против болшевизма. И отново ООН ще диктува и ще нарежда на Франция, Гърция или Западна Германия кого тези страни могат да приемат за свои граждани, дали могат да получават заеми, и какъв вид регулации на трудовите отношения трябва да бъдат приети.“

Ние се въртим в орбита, чиито параметри са зададени от равините. Какво можем да очакваме, когато в Кремъл се е настанил юдей, чиято първа грижа са интересите на евреите; в Белия дом чучна отявлен ционист, който се заклева в еврейския стар завет и обещава, че ще върши всичко в името на Израел? Не е ли време народите да отворят очи, да зърнат истината, да изтрезнеят и да се опомнят?

image


„Сега светът би разбрал какво означава „първо Америка“ – писа американски колежански преподавател, евреин и холокостоманияк, – „но не първа в демокрацията или в човешките права; не първа в признаването на задължение към жертвите на хуманитарна кризи (за предизвикването на някои от които е помогнала). Не, това е Америка първа в насилието, в тесногръдието и на неоправдания протекционизъм.“

Кога Западът и конкретно Америка са били „демокрации“?

image


Винаги, но… „демокрации“.

Защото демокрацията е болшевизъм, диктатура на мнозинството. Но под властта на парите тя попада в ръцете на шепа свръхбогати люде, натрупали съкровищата си с престъпления, на първо място – с разпалването на войни, в които финансират и подпомагат всички воюващи страни.

Известно е, че истината е първата жертва във всяка война. В наши дни тя се губи първо в интернет. Там можете да срещнете милиони объркващи „факти“, нито един от които не отговаря на станалото.

За пореден път, за да не се забравя, ще припомня онова, което в края на земния си път, бидейки дългогодишен имигрант в Съединените щати и явно прозрял много неща, земеделският лидер Георги Михов Димитров – Гемето написал:

„Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международната правда на великите демокрации и ООН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупираните от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме, като видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ [през 1956 г.]? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година? Защо не му се помогна сега, през декември 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?“

image

Наистина, защо? Додея ми да съм тукашният викащ в пустинята за тези неща. Къде беше „свободният свят“, с какво бяха заети прословутите западни „демокрации“, докато СССР прегазваше и унищожаваше народите от Източна Европа? Наследството от тази диктатура на танка е тоталното обезумяване и умишленото обездухотворяване. Също така – отказът от вяра в Бога и в собствените сили. Както и въздигането в култ на идола Мамон – парите.

Ето как, улисани в “making money” – „правенето на пари“, западните жители погубиха душите си. Същото стана с източноевропейците, макар по доста по-различен начин, съдържащ и терор. Навсякъде семейството се превърна във второстепенна величина. При жените, не по тяхна, а по обща вина, работата и печеленото на пари изместиха от челните места в ценностната им система тяхното естествено предназначение – продължаването на рода.

Населението на Европа и на белите заселници в САЩ взе да се свива като мъжки атрибут в студена вода. Моралът залиня. Любовта стана стока, доста често – спортна надпревара с отмятане на бройки. Християнството беше обърнато в търгашество – в средство за обогатяване на същите сатанински антихристиянски сили чрез кампанийно пазаруване във връзка с лишени от Божията искра празници.

По този елементарен начин, възползвайки се от вродения егоизъм и от алчността на нашего брата, посредством медиите и рекламите в тях, интернационалните финансисти ни подготвиха към замяната на диктатурата на танка с тази на банката.

Някога казвали, че овцете изяли хората. В нашето съвремие парите ги унищожават в буквалния смисъл.

image

„Даже смъртта на един е прекалено много? Не, не е. Важно е да третирате хората като числа.“[www.telegraph.co.uk/opinion/]

Онези, които „третират хората като числа“ – статистиците на смъртта, няма да бъдат приети в царството небесно. Защо ги търпим тук, на земята? Може би в страха и примирението си сме приели, че изчезването ни е неизбежно?

За овластените, „престъпления са онези, които са извършени от други“.[ Вж. Noam Chomsky – “Imperial Ambitions: Conversations on the Post-9/11 World”, Interviews with David Barsamian, Hamish Hamilton, Penguin Books, London, New York, 2005 г., стр. 73. ]

„Според националната статистика на смъртността във Великобритания хората между 25 и 34 години имат шанс едно на 1800 да умрат през определена година. Което означава: ако 700 000 които получават помощи за инвалиди, са млади пълнолетни със средно здравословно състояние (каквито не всички от тях е възможно да бъдат), бихме могли да очакваме, че около 45 от тях ще умрат през случайно избран шестседмичен период.

В този смисъл, ако имаше само една смърт, това не би било „приемливо“ – то би било статистическо чудо. Освен това, разбира се, би било ужасно за роднините на покойника. Но независимо от всичко, от гледна точка на общото здраве на населението, то би било абсолютно удивително.

Ето защо има значение. Ако 10 600 души бяха умрели в рамките на шест седмици, след като са били обявени за здрави, щяхме с право да заявим, че даже от моята твърде груба гледна точка, броят им е доста над онова, което сме очаквали…“[ “Even one death is too many? No it isn’t. It’s important to treat people like numbers” by Tom Chivers, “The Telegraph”]

Какъв брой на починалите или убитите е приемлив за такъв тип „умове“? Авторът не дава отговор на този въпрос. Вместо това обяснява, как въз основа на елементарната статистика да бъде изградена политиката на здравната каса. Като бъдат пренебрегвани хората с умствени и физически проблеми, хронично болните… Те са само бройка. В тази философия, превърната в стратегически подход за взимане на сериозни решения, всички ние сме просто числа и нищо повече.

Кои забранявали на инвалидите и душевно болните да се появяват на обществени места? Фарисеите в Юдея. Четете историците от онова време. Сега става ли ви ясно откъде тръгва всичко?

В основата си съветският комунизъм е маска на болшевизма, който е маска на юдаизма[158′]

[158′] Робърт „Боби“ Фишър (1943–2008) – американски шахматист, световен шампион, смятан за ненадминат талант. Евреин, той от дете разбира тоталитарния характер на юдаизма. В наблюденията си в родния Ню Йорк и по света установява, че комунизмът е издънка на талмудизма. Гонен не само от евреите в САЩ, обявен за „луд“ – типичен юдеоболшевишки похват, принуден да се крие, обикаляйки земното кълбо, накрая гениалният Боби Фишър се срещна със смъртта в Рейкявик, Исландия, където беше отнел световната титла от друг евреин, Борис Спаски от СССР. Не малко хора смятат, че Фишър е бил убит. (“Bobby Fischer’s Pathetic Endgame: Paranoia, hubris, and hatred—the unraveling of the greatest chess player ever” by Rene Chun, “The Atlantic”, theatlantic.com, Washington, D.C., December 2002 г., online: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2002/12/bobby-fischer-s-pathetic-endgame/302634/)

На този фон моите дългогодишни „антисемитски“ тревоги за остаряването и стопяването на българите и на коренните европейци изглежда старомодно и сякаш лишено от смисъл. Но какво да правя? Късно ми е да се променям. Пък и, слава Богу, извън бандата на евгениците – мераклиите за масовата смърт на милиони, но не и тяхната собствена, естествено – вече срещам задочни съмишленици. Да видим и чуем един такъв от Франция.

Еманюел Тод е водещ специалист по проблемите на населението в Европа в Националния институт за демографски проучвания в Париж. На конференция, организирана през първата десетдневка на юли 2014 г. от авторитетния нюйоркски месечник “Harper’s Magazine”, той заяви следното:

„Европа остарява и не може да издържи. Ако се вгледате в различията в данните за раждаемостта, за равнището на женската плодовитост, ще видите, че не съществува такова нещо като Европа. Сега имате нещо демографско, което народите, особено развитите страни по-скоро отбягват, вместо да обсъждат. Това ни казва нивото на раждаемостта. Затова имаме две Европи.

И няма нищо и не съществува никаква връзка между демографските проблеми на Европа и еврото. Искам да кажа, че отделните страни, тези, в които жените традиционно разполагат с високо положение, като Великобритания, скандинавските държави, Франция, имат нещо от сорта на 2 – 2,1 деца на жена. Точно както е в САЩ. Отново, ако погледнете равнищата, ще разберете истинските културни, обществени или антропологични сходства. Докато всички страни, в които по традиция положението на жените е ниско, а също имат авторитарни традиции, например ако прегледате европейската история, имат твърде ниско равнище на раждаемост.

Та трябва да кажа, да призная, че изцяло симпатизирам на британската дилема. Имам предвид, че като помислите, британската позиция е ужасна. Разбирате ли, те са твърде близо и много зависими от условията на търговията в един умиращ континент. Искам да кажа, че Европа, континентална Европа е остаряващ континент, който се самоубива под германското лидерство.

Твърде позната европейска практика.

Но цивилизационно Великобритания принадлежи към по-широкия англо-американски свят. И разбирате ли, че може би след десет години ще има повече жители в англо-американския свят, който е САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, отколкото в континентална Европа?

image

Да речем от Франция до – без да включваме Украйна и Русия.[Няма грешка. Така е в телевизионния репортаж.] Опитвам се да изясня, че Европа е в твърде лоша форма. И се нуждае от цивилизационен Христос.

Така че донякъде това трябва да анализираме. И да се опитаме да разберем, защо не може да бъде прието никакво решение? Защо нищо не се случва пред лицето на една масова културна, социална и икономическа катастрофа?“[www.youtube.com/watch]

Може би в страха и примирението си сме приели, че изчезването ни е неизбежно?

Ако се вгледате в данните за раждаемостта в Израел, ще се натъкнете на числа, сходни с европейските, но само сред невярващите – светските – евреи.[До седемдесетте години на ХІХ век евреин е било религиозно понятие. Не е съществувал никакъв „еврейски народ“, а само религиозни общности. Под ръководството на Ротшилдови ционистите сътвориха „еврейски народ“, „нация“, накрая – държава.] Докато при ортодоксите, сред които жените традиционно са поставени на доста ниско равнище, само те работят, за да издържат семейството, като същевременно въртят къщата и раждат, данните са около 5 пъти по-високи в сравнение със секуларните „евреи“. Затова гражданската война в Израел е неизбежна и големците сред еврейския елит по света го знаят. Въпросът е: Кога ще избухне и какъв ще бъде поводът?

Преди три години представих витринните намерения на тогава новия, но до болка познат, председател на Еврокомисията. Жан-Клод Юнкер. Този организиран комунист тръбеше:

„Във всички страни на Европейския съюз ще наложим минимална социална работна заплата, минимален доход, гарантиран минимален приход.“

Не бързайте да хвърляте капите си към тавана. Първо, обърнете внимание на глагола „наложим“. Когато и да го чуя или прочета, настръхвам. Цял живот Партията ми налага! Аман!

Няма да ви направят равни с бедняците в развитите страни. Просто ще се постараят да извадят на показ равнището на животинско оцеляване. След което ще рекат: Ето, осигурихме ви. Като премълчават, че всеки от вас се е трудил и е бил ограбван. За да дочака унижение в разнообразни форми – майчински, които не стигат за памперси; помощи за безработни, с които не може да се плати сметката за електрически ток; пенсии, които напомнят подаяния за просяци; някакви „енергийни помощи“, вместо достойни доходи…

image

Не, в т. нар. социално не се съдържа нито достойнство, нито милост.

Това писах тогава – преди близо три лета. Днес още не са напреднали ни на йота. Но из цяла Европа, на Албиона, в Канада, организираните комунисти, някои представящи се за социалисти, заквичаха като настъпени мазоли срещу все още нищо сериозно непредприелия Доналд Тръмп. Изобщо не го защитавам – той е същият.

image

image


Обаче, каквото и да говорим, поне не е членувал в комунистическа партия, ако не смятаме масонската ложа. Нямаме представа, дали е бил вербуван от някоя тайна служба. Няма значение коя. Всички – от ЦРУ до КГБ – са слуги на Интернационала.

image

В такъв случай, как приемате оценката, която агентът на източногерманската секретна агенция Stasi с псевдоним „Оскар“, известен в родната си Полша и като сътрудник на КГБ, towarzysz Туск, Доналд Франчишекович, даде на своя адаш в Белия дом:

„Ръководител на Евросъюза окачестви Тръмп като „заплаха“, докато спорът между Европейския съюз и САЩ се затяга.“

image


Доналд Тръмп се присъедини към Русия, Китай и радикалния ислям като заплаха за Европейския съюз, беше казано днес [31 януари 2017 г.] на европейските лидери от човека, председателстващ срещата на високо равнище, на която те обсъждат отношенията със Съединените щати. Президентът на Съвета на Европа Доналд Туск, бивш консервативен полски премиер, писа до националните лидери, за да им изложи темите за дискусия, когато в петък се срещнат в Малта, за да обсъдят бъдещето на техния съюз, когато Британия се готви да го напусне.

С ярък език, който отразява загрижеността на Европа от подкрепата на новия президент на САЩ за Brexit, както и от неговата забрана за достъп на бежанци и хора от няколко мюсюлмански страни,[В четвъртък, 9 февруари 2017 г., Доналд Тръмп беше окончателно бламиран в това свое намерение. В тричленен състав и с пълно единодушие Върховният съд на САЩ спря действието на този негов указ. От шейсет години следя световната политика. Никога не съм виждал такова чудо – непрестанни атаки срещу стопанина на Белия дом, идващи от всички страни, даже от собствената му Републиканска партия. Още едно доказателство, че партята е една – на парите, комунистическа по своята истинска идеология и цели.] Туск призова Европейците да се сплотят срещу евроскептичните националисти у дома и да предприемат „грандиозни стъпки“ за задълбочаване на континенталната интеграция.

Заявявайки, че Евросъюзът е изправен пред най-големите предизвикателства през своята 60-годишна история, Туск посочи като главни външни заплахи „агресивен Китай“, „руската агресивна политика“ спрямо нейните съседи и „радикалния ислям“, разпалващ анархия в Близкия изток и Африка.

Те, „както и тревожните декларации на новата американска администрация, обединени заедно, правят нашето бъдеще високо непредсказуемо“, заяви той. Излагайки темите, към които лидерите могат да се обърнат в декларацията по случай 60-годишнината в Рим през март, Туск обяви, че единството на Евросъюза е изградено след Втората световна война. А Студената война била необходима „за избягването на друга историческа катастрофа“. Той каза също, че американците би следвало да не отслабват трансатлантическите връзки, които са основополагащи за „глобалния ред и мир“.

„Разпадането на Европейския съюз няма да доведе до възстановяването на някакъв митичен суверенитет на неговите страни-членки, а до тяхната реална и фактическа зависимост от големите свръхсили: Съединените щати, Русия и Китай“, писа Туск на лидерите от Евросъюза. „Само заедно можем да бъдем напълно независими.“

image

Високопоставени ръководители обсъдиха възможен отговор на Европейския съюз на Тръмп на отминалата им среща в понеделник в Брюксел, където някои правителства подчертаха, че европейците не бива да се гневят и да охладняват спрямо ключов съюзник, споделиха дипломати.

„Не искаме да бъдем уволнени“ – заяви висш дипломат от Евросъюза в отговор на често употребяваната от Тръмп фраза, взета от телевизионно предаване тип риалити.

Друг рече, че понеже правителството на САЩ не е попълнено изцяло, европейците трябва да внимават: „Никое правителство в Европа не може да отговори по подходящ начин на тази поредица от заповеди и публикации в Tweeter“, спомена дипломатът.

Все пак, след 11 дни на длъжност, Тръмп и неговите сътрудници предизвикаха загриженост в Европа, дължаща се на техните съмнения спрямо НАТО и на противоположните им схващания относно Русия в Украйна, както и във връзка със свободната търговия. Социалистическият финансов министър на Франция, нация, отколе скептична спрямо пазарната икономика на САЩ, обяви, че Вашингтон е обладан от протекционизъм, който представлява „смъртоносен риск за световния търговски ред“.

Петъчната среща също показа търканията с британската министър-председателка Териза Мей, която присъстваше на сутрешната сесия, посветена на усилията за обуздаване на мигрантите, насочили се от Либия към Европа…“


Законът на тълпата е най-насилственият израз
на ненормално обществено мнение; той показва,
че обществото е прогнило в сърцевината си[Тимъти Томъс Форчън (1856–1928) – роден в робство американец, син на бял баща и на цветнокожа. Журналист, редактор, издател, борец за граждански права, той е сред първите журналисти във вестник за чернокожи – “The New York Age”. Работил е като икономист за цветнокожата общност. Един от идеолозите на въоръжената борба за права на чернокожите. (“I Have No Faith in Parties”: Fortune’s Black and White, Part Six” by Timothy Thomas Fortune, 1884 г., Libertarianism.org, Washington, D.C., 2017 г., online: https://www.libertarianism.org/publications/essays/i-have-no-faith-parties)]

Дотук добре, както си помислил падащият от небостъргач, когато стигнал средата на разстоянието до тротоара. Само че, ако не познавахме фактологията. В случай, че бяхме от онези „блажени духом“, които живеят като добичетата – преживяйки кротко между основните хранения.

Но ние с вас не сме такива, нали? Искаме да узнаваме истината и да не ни правят на будали. Наясно сме с това кой кой е, и кои са мотивите и механизмите, задвижващи неговите действия.

Доналд Туск беше избраникът на покойния полски президент Лех Качински. Именно той го издигна и назначи за министър-председател.

image

Когато загина в самолетна катастрофа близо до руския град Смоленск, на път за поклонение в Катин, неговият брат Ярослав обвини право куме в очи двамата тогавашни премиери на Полша и Русия, съответно Туск и Путин за „убийството“ на полския държавен глава.

Защо смятам, че братята Качински се оказаха, както се съмнявах и предполагах, фалшиви антикомунисти? Не е заради участието им още от детска възраст в полското кино. Нещо твърде многозначително във всяка тоталитарна система. Нито фактът, че за толкова време на власт – двукратно – не предприеха никаква друга декомунизация, освен опита за намаляване на пенсиите на почти измрелите офицери от Ministerstwo Bezpieczeństwa Publicznego. И изваждането на светло на агентурното минало на „легендата на дисидентството“ Лех Валенса с милиционерски псевдоним “Bolek” – „Болйек“.

Лично за мен, като дългогодишен изследовател на комунизма – от произхода му до неговите настоящи мимикрии под формата на „демокрации“ с уж многопартийни системи, а всъщност олигархии, плутокрации, власт на големите пари – корпоратокрации, на път към пълната му глобална победа – съществува един основен критерий: Отношението към еврейството. Само погледнете илюстрацията. Думите са излишни. Те изразяват цялата истина.

image

Приложете същия лакмус към всеки друг „държавник“ или политик. Особено към прясно назначения наемател на Белия дом. Израел не изчака повече от миг, за да разиграе коня си безнаказано из палестинските територии. Само от 21 януари до 1 февруари 2017 година правителството на расиста Бенямин Нетаняху прие три решения за изграждането на жилища за еврейски имигранти върху… частна земя на палестинци! И хвърли вината за това на… Иран – бил „заплаха“ за еврейската държава?!

Никой по света дори не измърка. Нито един „демократ“, „защитник на човешките права“, „цивилизатор“… В замяна, Доналд Тръмп – ядрен ционист и чифутолюбец, взе да припява на своя чифутски приятел Нетаняху, който е с ашкеназки – хазарски корени, заровени в Полша. И обвини жертвите – палестинците.

image


А кой по същество е настанен в Кремъл? Да разберем от израелски равин, който на 23 януари 2017 година заяви следното:

www.youtube.com/watch

Толкова. Толкова, но не всичко. Темата изглежда безкрайна, пълна с вековни наслоявания от измами, лъжи и всякаква нечистотия. Както се казва, от който и край да я захванете, все ще се изцапате. Но това е моята работа, в края на краищата. Не съм преститутка. Ако се страхувах от мечки, изобщо нямаше да влизам в тази гъста и опасна обществено-политическа гора, в която сред дърветата и храсталаците пълзят най-отровните змии – чифутите и техните прислужници – ционистите от други религии или просто атеистични опортюнисти, кариеристи. Все човеконенавистници, комунисти.

Така беше в Съветска Русия и СССР, в целия социалистически блок. Но сме се заблуждавали, че на Запад нещата са били различни. Бидейки заслепени от ненавист към всичко комунистическо, съветско, замаяни от пропагандата, лишени от възможността да идем и видим, всичко ни е изглеждало различно, справедливо и лъскаво. Още преди Втората световна война комунистите и евреите са покорили и Запада. Като президент на САЩ синът на нацисткия военно престъпник Прескът Буш – Джордж Хърбърт, въведе със закон старозаветните т. нар. закони на Ной (Public Law 102-14). Като стопанин на Белия дом неговият син – Джордж Уокър, направи рождения ден на равина Шнеерсон, der Fьhrer на нацистката еврейска хасидска секта Любавиичи, национален празник?! (Вижте илюстрацията.)

image

Предлагам ви свидетелство от първа ръка – направо от извора. То беше направено пред мен от преподавателката по египтология в Историческия факултет на Университета на Милано, Италия, професор Анна Бъчварова. За кратко тя е била изпълняваща длъжността „завеждащ катедра“. Но въпреки научните си трудове, признати по света и издадени извън Апенините, никога не е успяла да заеме щатно ръководно място. Тези постове са били привилегия, запазени – rйserve, за две категории, които по същество са една.

Вижте и чуйте:

www.youtube.com/watch


Това знаехте ли го? Да уточня, че 9 септември 1944 година заварва Анна Бъчварова студентка в Австрия. Влюбена в бъдещия си съпруг, тя започва да помага при сформирането на задграничното правителство на професор Александър Цанков. Не след дълго се налага да замине за Италия, където остава завинаги.

Своите митарства и приключения като имигрантка е споделяла подробно в мои предавания. В случая е важно да бъде запомнено нещо, което е факт, не дължащ се на нейните наблюдения и преживявания. А понеже вече е обективно изяснено и достатъчно известно. То е, че още от средата на четиридесетте години левичарството било завладяло Апенините и цяла Западна Европа.

Нашето изолиране от света, към което прибягнаха другарите, тяхната пропаганда, на която не вярвахме, и западната, на която сляпо се доверявахме, ни попречиха да знаем голата правда по-рано. И прекалено дълго да пазим надеждите си, гледайки към Чичо Сам и неговите мизерни приятелчета в Западна Европа.

image

Иначе, няколко критерия характеризират правителствата и съответно – държавното устройство, което оглавяват.

На първо място това е отношението към централното банкиране. Страна, която е допуснала частно участие в него и регулация на банковата система от една финансова институция, в това число – на размера на задължителните резерви и лихвените процеси, е марксистка. Такава държава е контролирана от интернационалния банков картел начело със семейство Ротшилд.

На второ място – отношението към задължителното облагане. Управления, които допускат насилствено облагане на труда – данък върху доходите на физическите лица и върху печалбите на юридическите, са марксистки. Те прилагат изискванията на „Манифеста на комунистическата партия“. Държавата не допринася за труда и производствената дейност на своите граждани. Това е личен проблем. Съществуват други форми за нейната издръжка. Основни са данъкът върху добавената стойност и косвените налози – акцизите, да речем.

На трето място е отношението към задължителното пенсионно и здравно осигуряване. Където са въведени, бъдете уверени, че имате социалистическа обществена система. Осигуряването на живота на старини и грижата за здравето са право на индивида, а не задължение за обществото.

image

Накрая, но не на последно място, е доброволното участие в избори. Всяко насилие над волята на гражданите ги лишава от права и е проява на комунизъм. Така беше в СССР при Ленин, Сталин и наследниците им. Същото последва в страните, които след Втората световна война станаха сателити на убийствения московски режим.

Трудно можем да се съмняваме, че писанията и действията на революционерите и анархистите се дължат и на дегенерация; дегенератът не е способен да се пригоди към съществуващите обстоятелства[Макс Шимон Нордау, роден с името Симон Максимилиан Зюдфелд (1849–1923) – евреин, роден в Пеща, тогава в Австро-Унгария, на Световната ционистка организация и един от нейните лидери, психиатър. (“Dedication” by Max Nordau в: Max Nordau – “Degeneration”, translated from the second edition of the German work, William Heinemann, London, 1898 г. , стр. 22. Книгата е в архива на автора.)]

Комунизмът е идеология, изобретена и претворена в живота като обществено-политическа система, от дегенерати за дегенерати.

„Когато близки роднини се женят едни за други, то децата от този брак ще бъдат дегенерати. Това е стар, добре известен на всички факт. Затова църквата забранява браковете между роднини. Чак до шесто коляно.“[Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Полная электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 490. ]

Това не е точно така, не отговаря на действителността. Някъде католическата и протестантската църква позволяват бракове между първи братовчеди. Доказателствата могат да бъдат срещнати например по улиците на много белгийски и норвежки градове.

image


При първите, по типично еврейски образец, постъпват така, за да запазят богатствата на семейството вътре в него. Затова деца на кръвни братя и сестри се женят помежду им. Практиката продължава и днес. При вторите главната причина са големите разстояния между населените места и дългата зима. Но е така, наистина.

„Ако група религиозни лидери започне да върши обратното и поощрява такива бракове, и даже забранява браковете извън пределите на своята секта, то след 4-5 поколения тази секта ще бъде пълна с дегенерати.

Познавате ли някоя секта, която и да е, която забранява смесените бракове и върши това в продължение на вече няколко хиляди години?

Правилно. Всички знаем тази секта.

Много дегенерати притежават необикновени качества – такива, като например желанието да господстват; ненормалното, направо патологично желание винаги да бъдат на върха. В доста от тях присъства явна и ненаситна жажда за власт.

Тези дегенерати се чувстват „избрани“, „елит“ (мания за величие), но едновременно с това те се смятат за „гонени“ и „преследвани“ (параноя – мания за преследване). А всъщност „манията за величие“ и „манията за преследване“ са родни сестри.

Всичко това са азбучни истини…

– Щом веднъж започнеш да анализираш „богоизбрания народ“, веднага неизбежно се сблъскваш с педерасти и лесбийки.

– Да. Ето такава закономерност се получава… Бащата на Уинстън Чърчил бил обедняващ английски лорд, който се оженил за богата еврейка от Бруклин на име Джени Джероум.

image

В своите спомени Чърчил пише, че бил недоносено бебе, родил се 6 седмици преди срока.[На акушерски жаргон е „термин“.] Веднага може да се каже, че това е биологично отрицателен човек. Той просто не би могъл да оцелее в нормални условия.

– Забавно е. Излиза, че педераст и недоносче е ръководил Англия.

– Да. Така е, ако наричаме нещата с истинските им имена.

Сега малка характеристика на Чърчил. Цитирам: „Чърчил намразил своето частно училище за привилегировани още от първия миг, когато се озовал в него. Учил се зле, бил най-слабият ученик в целия клас. Директорът, учителите и дори родният му баща го смятали за тъп, и нещо повече – за умствено изостанал.“ [Чърчил повторил… първо отделение!]

Това е от вестник „Новое русское слово“ от 6 февруари 1987 г. Мога да добавя също така, че Чърчил бил риж.

image


– Тогава трябва да уточним – тъп, риж, недоносен педераст е управлявал Англия…

– Да, получава се, че е така. За да проверим за дегенерация, е необходимо да започнем с проверка на семейното дърво. Уинстън Чърчил имал две дъщери: Сеъра и Даяна. Името на първата – Сара, силно намирисва на юдаизъм, а името на втората – Диана, малко бие на лесбийство. Това е едно от любимите имена на лесбийките.

Та ето, Даяна Чърчил дълго време работила в благотворителна организация, която се опитвала да убеди хората, посегнали към самоубийство, да не вършат това. А сетне самата Даяна приключила живота си със самоубийство.

Ето ви едно от клончетата на семейното дърво на сър Уинстън Чърчил.

Оказва се, че другата Чърчилова дъщеря – Сеъра, била неизтрезняваща алкохоличка. Нееднократно я арестували за пиянски свади. А болестта алкохолизъм е признак на психосексуални проблеми…

Но сега няма да изброявам всички мъже на Сеъра Чърчил. Във всеки случай, ще ви кажа само, че половината от нейните мъже завършили със самоубийство.

image

Племенникът-внук[По дефиниция: внук на роден брат или сестра, син на племенник или племенница. В конкретния случай става дума за сина на първи братовчед на Уинстън Чърчил, родения през 1955 година наследник на Чарлз Спенсър-Чърчил, 9-и граф на Молбъръ. Неговото пълно име е Чарлз Джеймс Спенсър-Чърчил, 12-и граф на Молбъръ.] на Чърчил, 30-годишнят Джеймс Спенсър-Чърчил, бил арестуван от лондонската полиция и го изправили пред съд като участник в шайка от търговци на наркотици. Заловили го с кокаин на стойност 71 хиляди долара и с три пистолета. (Вижте илюстрацията.)

Това било неговото второ задържане заради наркотици, според вестник “Daily News” от 16 декември 1985 година. На снимката внукът изглежда женствен. Има дълги коси, както при педерастите или хипитата. Лицето му е на явен дегенерат. Той – синът и наследникът на граф Молбъръ.

Ето още една интересна информация за Чърчил. Някоя си К. Шеридън, негова роднина по майчина линия, през 1920 година заминала за Москва. Била скулпторка и в Москва ваяла бюстове от натура. На кого, бихте ли помислили? На Ленин и Дзержински.

В същото време Чърчил бил първи лорд на Адмиралтейството. Обявявал се рязко против болшевиките. А неговата родственица – същата тази Шеридън, английска аристократка с еврейска кръв, бързала да запечата чрез своите скулптурни портрети най-кървавите болшевики…

Бащата на Уинстън Чърчил – Рандолф Чърчил, починал през 1894 г. от прогресивен паралич като следствие от неизлекуван сифилис.

image


Майката на Уинстън Чърчил, родена като Джени Джероум,[Джейнет Джероум – Jeanette Jerome, известна като Джени – Jennie.] била еврейка, дъщеря на американски милиардер.[173]

[173] Бащата на Джени Джероум, дядото на Уинстън, дори станал основен собственик на социалистическия всекидневник “The New York Times”. Даже редактирал изданието. (Вж. “Churchill’s American Heritage” by Winston S. Churchill, The International Churchill Society, winstonchurchill.org, Washington, D.C., 2017 г., online: http://www.winstonchurchill.org/resources/geneaology/369-churchill-s-american-heritage) Самият Чърчил смятал, че има „черна капка“ в произхода си. (Вж. напр. Elisabeth Kehoe – “Fortune’s Daughters: The Extravagant Lives of the Jerome Sisters”, Atlantic Books, New York, NY, 2004 г., стp. 4.) Известният британски историк Дейвид Ървинг, отхвълян от официалните власти и подчинените им летописци, е прочут със своята ортодоксална вярност на документите и проверка на фактите. Той пише: „От дълго време финансовото състояние на Чърчил привличаше любопитство. В нашия първи том ние показахме как, макар и роден с отчасти еврейска кръв, въпреки че със сигурност не притежаваше квалификация, след 1940 г. той обърна гърба си на много приятели, които му се бяха притекли на помощ през неговите години, безплодните откъм финанси.“ (David Irving – “Churchill’s War”, Volume II – Triumph in Adversity, Focal Point Publications, London, 2001 г., стр. xii. Книгата е в архива на автора.) През годините, в не малкото на брой свои книги, съм посочвал достатъчно на брой източници, разкриващи еврейския произход на Джени Джероум – майката на Уинстън Чърчил. (Вж. също “Check Your Quotes” by Moshe Kohn, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 16, 1993 г.)

Тази бруклинска еврейка била известна със своите многобройни връзки с всеки мераклия – преди и след брака й с лорд Рандолф Чърчил. Като започнала с Уелския принц, бъдещия крал Едуард VІІ.[Повече напр. в: William Manchester – “The Last Lion”, Volume 1: Winston Churchill Visions of Glory 1874 – 1932”, Little, Brown and Company, New York City, 1988 г., стр. 7.]

Тази информация е взета от книгата на Дъглас Рийд „Отплата за Цион“, Йоханесбург, 1986 г., стр. 266.[175]

[175] Поради леност Григорий Климов, както и почти всички, които познават обемистия основен труд на бившия кореспондент на лондонския “The Time” за Централна и Източна Европа със седалище в Берлин, не обръщат внимание на мотото, с което започва книгата. То е взето от библийския стих: „Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Цион.“ (Библия, „Книга на пророк Исая“, гл. 34, ст. 8.) Последният стих е послужил за заглавие. На английски цитатът изглежда така: “ For it is the day of the Lord’s vengeance and the year of recompences for the controversy of Zion”. Най-лесен е буквалният превод „Спор за Цион“. Но не е верен. Дъглас Рийд, един от най-търсените, купувани и четени съвременни британски автори, завършва книгата през 1956 година. Но му се налага да чака цели 22 лета, докато най-сетне издателство в Южноафриканската република се ангажира да я отпечата и превърне във факт. (Първото издание е: Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, Dolphin Press (Pty) Ltd., Durban, 1978 г.) Още за еврейския произход на майката на Уинстън Чърчил например в: William Manchester – “The Last Lion”, Volume 1: Winston Churchill Visions of Glory 1874 – 1932”, Little, Brown and Company, вече цит. съч., стр. xxiii.

Богатата изродена[ В оригинала – „дегенеративная“.] бруклинска еврейка се омъжила за обеднелия английски лорд. Може да се каже, че това бил брак между двама биодегенерати.

В дневника на Гьобелс, който беше издаден в Западна Германия през 1987 г., Гьобелс направо нарича Чърчил „гений дегенерат“. Самият Гьобелс бил точно такъв дегенерат – четвърт евреин, куц, с един по-къс крак, с изкривено ходило от типа „конска стъпка“, много дребен на ръст и твърде уродлив. Сродните души се надушват отдалече. Погледнете израелското списание “Aleph” от 7 юни 1988 г., страница 33.

А какво ни съобщава китайското разузнаване? Цитирам: „Майката на Чърчил, американката Джени Джероум, страдала от нимфомания и имала повече от 200 любовника.“ Това ни съобщава бивш майор от китайското разузнаване.

Както виждате, използваме съвършено различни източници на информация, но всички те съвпадат за това, че и третият герой от великата четворка,[Първите двама са Сталин и Хитлер. Четвъртият бил Франклин Д. Рузвелт, завършен дегенерат и социалист, женен за съвършено изродената лесбийка, активистка на феминисткото движение и комунистка, членувала в най-малко 40 крайно леви организации, Елинър Рузвелт.] разпореждала се със съдбата на човечеството през Втората световна война, също бил полуевреин.“

image

Но има още важни неща. Най-вече следните:

„Години след Втората световна война един от най-умните съветници на Чърчил пита: „Защо през 1939 година на Чърчил масово гледаха като на уж кадърен, даже ексцентричен политик, но неспособен да взима решения, и затова по-добър извън правителството; докато през 1945 година го смятаха за държавник от световен мащаб и за супермена на века, пред който всички благоговеят?“[From a speech by Gen. Sir Ian Jacob at Churchill College Cambridge, ‘Looking Back at Churchill,’ Mar 13, 1969, – Бел. на Д. Ърв.]

Възможният отговор – той спечели войната – е париран от еднакво възможното заключение: той проигра Британската империя. Той спечели войната въпреки себе си, както ще разберем от последния том на тази трилогия. По пътя той вбеси всички свои военни съветници. Не спести злите и съкрушителни забележки на своите собствени началник-щабове…

Видяхме как като част от цената за неговото въздигане до премиерския пост през май 1940 г. Чърчил даде „своята съживителна целувка“ на тогава умиращата Лейбъристка партия, като издигна няколко от нейните лидери до неочаквани длъжности в правителството. И така павира пътя за евентуалното завръщане на социалистите на власт през 1945 г.[ Което и става. На изборите през юли 1945 година Лейбъристката партия печели, а нейният лидер Клемънт Атлий става министър-председател – от 26 юли 1945 до 26 октомври 1951 г. С Британската империя е свършено. САЩ и СССР се въздигат като двете водещи свръхсили. Заговаря се за двуполюсен свят. На 5 март 1946 г. в американското градче Фултън, щата Мисури, „умникът“ Чърчил произнася реч пред студентско събрание. В нея споменава, че „от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо се спусна желязна завеса, разделяща континента“. Смятат това за началото на Студената война, от която народите на Източна Европа излязоха разорени, докато елитите им тържествуваха, къпещи се в „златото на компартиите“ – ограбеното народно имущество.] Политически катаклизъм, който във вагоните на своя товарен влак влачеше след себе си неизбежния край на империята, изграждана с тривековните британски усилия. В нашия първи том историците ревизионисти Морис Каулинг и Джон Чармли изтъкнаха отговорността на Чърчил за войната и неговото участие във възраждането на социализма в Британия през 1945 г. Както и за упадъка на Британия на международната сцена.[See comment of P J Grigg to his father, Feb 23, 1941 (Grigg papers, 2/4), – Бел. на Д. Ърв.]

Чърчил, военновременният диктатор, се показа съвсем безразличен към следвоенните проблеми. И не демонстрира никакъв интерес по отношение на опасното възраждане на социализма от лейбъристкия министър Ърнест Бевин и синдикатите.[184] David Irving – “Churchill’s War”, Volume II – Triumph in Adversity, Focal Point Publications

image

Тези сили на дегенератството ръководят съвременния свят и го водят към гибел. Човечеството нехае.

Suum cuique – Всекиму заслуженото.

diagnosa.net



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6692688
Постинги: 4190
Коментари: 1127
Гласове: 1559
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31