Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03 17:53 - За свободата на избора
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 413 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

image



Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние.

image



В този смисъл човекът се отличава от животното само по способността да погледне напред, по посока на потенциалната цел, и да се съгласява с определено количество неудобства, трудности или страдания заради предстоящото възнаграждение. Изучавайки поведението на човека, ние ще открием, че всичките му действия произтичат от подобни сметки. Той само по неволя ги претворява в живота.

image


Егоистичното желание ни заставя да избягваме страданията и винаги да избираме наслаждението, което ни се рисува от нашето въображение. Не е по силите ни дори да изберем даже качеството на това наслаждение. Решението за това на какво ще се наслаждаваме, дори отчасти не е обусловено от свободният ни избор или от независимото желание – затова то е подложено на влиянието на обкръжаващите. Всеки човек живее в общество със своята култура и закони. Не само, че тези фактори определят поведението на индивида, но също така те изграждат във всеки от нас отношение към всички области на живота.

image


В действителност, ние не избираме нищо: нито начина на живот, нито сферата на интереси, нито запълването на свободното време, нито храната, която ще ядем, нито модата, която ще следваме. Всичко това се „утвърждава за изпълнение“ от волите и вкусовете на обкръжаващото ни общество – при това не винаги от най-добрата му част, а от болшинството. Фактически ние сме сковани от правила за приличие и рамките на обществения ред, които са станали закони на нашето поведение.

Стремежът да привлечем уважението на обществото мотивира всички наши действия. Даже когато искаме да се отделим, да направим нещо извън приетото, да придобием нещо такова, което никой не притежава, или въобще да се откажем от принадлежността си към някой колектив и да живеем в уединение – все едно ние правим това, за да привлечем вниманието на обществото. „Какво ще кажат за мен? Какво ще си помислят за мен?“ – този род мисли за нас са по-важни от всичко, ние сме склонни да ги отричаме и подтискаме, защото признаването им би ни ударило болезнено по нашето „Аз“.

image


Къде лежи изборът?

От всичко казано дотук следва въпросът: къде е разположена свободата на избора, ако тя въобще съществува? За да дадем отговор, трябва да изясним като начало в какво се състои нашата същност и да разберем от какви елементи се състоим. Във всеки обект, в това число и в човека присъстват четири детерминиращи фактора:

image


Вътрешна същност – първичен материал

Първичният материал представлява вътрешната същност на всеки обект. Изменчива по форма, тя е постоянно си остава една и съща. Например, зърното се разлага в земята и неговата външна форма изчезва, но заедно с това от неговата вътрешна същност израства нов кълн. Първичният фактор – нашата същност, нашата основа, нашият генетичен код – е заложен в нас изначално и не е по силите ни да му повлияем.


image


Свойства, не поддаващи се на изменение

Законите, управляващи същността, са вечни, неизменни и непоклатими, от тях произтичат тези свойства на обекта, които не се поддават на изменение. Например, от пшеничното зърно никога няма да порасне никакво друго растение, освен пшеница. То поражда само предишната си изгубена форма. Законите от подобен род и производните им свойства се задават изначално от природата. Всяко зърно, всяко животно и всеки човек включва в себе си законите, управляващи неговата същност като такава. Този е вторият от съставящите ни елементи и не сме в състояние да му повлияем.


image

Свойства, поддаващи се на изменения посредством въздействието на средата

Сорта на зърното не се променя, но външната му форма варира в зависимост от обкръжаващата среда. Под въздействието на външните фактори обвивката на същността се трансформира съгласно зададените закони и претърпява качествени изменения. Влиянието на обкръжаващата среда води до това, че към същността се присъединяват допълнителни фактори, които и́ придават ново качество. За зърното такива фактори могат да станат: слънцето, почвата, торенето, влажността, количеството валежи и т.н. Те обуславят проблемите на ръста, качеството и количеството на кълновете. Що се отнася до човека, то неговата външна среда я съставят родителите, възпитателите, учителите, приятелите, колегите, книгите, които чете, материалите от средствата за масова информация и т.н. По този начин, трети фактор се явяват законите, съгласно които средата въздейства върху човека, трансформирайки неговите поддаващи се на изменение свойства.

image


Промени в окръжаващата среда

Средата, оказваща влияние на ръста на пшеницата, също е подложена на въздействието на външните фактори. Те могат да се варират кардинално: например, засушаването или наводнение са способни да доведат до загуба на всички пшеничните посеви. За човека четвърти фактор са промените в самата обкръжаваща среда, променящи формата на нейното въздействие на свойствата, поддаващи се на изменение.

Тези четири фактора задават общото състояние на всеки обект. Те определят нашия характер, начина ни на мислене, изводите, до които достигаме, дори нашите желания и действия:

Човек не може да промени своя корен, генетичния си код т.е. своята същност.

Човек не може да промени законите, които управляват неговата същност като такава.

Човек не може да промени тези закони, по които външните фактори въздействат върху неговото развитие.

Средата, в която човек се намира и от която напълно зависи, може да замени с друга, по- благоприятна за неговото придвижване към реализация на жизнените му цели.

С други думи, ние не сме способни пряко да влияем на себе си, доколкото не определяме собствената си същност и законите, които я управляват. Законите, по които средата ни въздейства, ние също не можем да променим. Но все пак можем да оказваме влияние върху своя живот и съдба по пътя на подобряването на обкръжаващата среда. Единствения свободен избор е изборът на правилното обкръжение. Ако ние предизвикаме промени на външните условия и подобрим своето обкръжение, ще коригираме влиянието на средата на поддаващите се на изменение свойства. По този начин ние още сега ще определим своето бъдеще.

За разлика от останалите нива на природата, човекът притежава възможност съзнателно да избира обкръжението си по такъв начин, че то правилно да определя неговите желания, мисли и действия. Затова и процесът на развитие се базира на взаимоотношенията на индивида с обкръжаващата го среда. Ако нашето обкръжение създава обстановка, подходяща за развитие, то с нейна помощ можем да постигнем забележителни резултати.

image

Реализация на свободния избор

Обобщавайки всичко казано за четирите фактора, формиращи човека, ние ще открием източниците, които ни управляват. Те са два: вродените свойства и придобитите свойствата, т.е. усвоени от обкръжението.

Науката е стигнала до подобни изводи в 90-те години, когато е започнала да се обозначава нова област на изследвания – генетиката на поведението. Тази дисциплина търси връзките между генетичните и личностните когнитивни поведенчески качества на хората: от гнева, авантюризма, стеснителността или насилието до половото влечение. Гените определят примерно 50% от свойствата на характера, докато останалите зависят от обкръжението.

Понеже ние не сме способни да променяме вътрешните данни, то следва да се обърнем към външните параметри, т.e. към своето обкръжение. Единственото, което можем да направим, стремейки се да реализираме своята жизнена цел, е да изберем добро обкръжение, което ще ни тласка напред. Затова този, който в своя живот полага старание в избора на най-доброто обкръжение, се удостоява с правилни мисли.

Човекът, влагащ сили в избора и създаването на среда, която му е необходима за правилното развитие, благодарение на нея може да реализира заложения в него потенциал. За разбирането и внедряването в живота на този принцип се изисква високо ниво на осъзнаване и днес много от нас видимо са го достигнали.

Ако ние искаме да сменим своето егоистично отношение към ближния с алтруистично, ни е нужно да развием такова желание да се грижим за ближния и да се обединяваме с него, което в голяма степен ще надвиши всички подобни егоистични помисли. Това ще стане възможно само тогава, когато алтруизмът достигне висшата степен в системата на нашите приоритети.

image


Ние сме създадени като обществени и егоистични същества. Нищо не е толкова важно за човека, колкото мнението на обкръжаващите за него. Всъщност, целта на нашия живот се състои в това, да заслужим почит и признание от обществото. Ние неволно се подчиняваме на абсолютната власт на общественото мнение и сме готови да отдадем и последните си сили за уважение, почитание и слава. Ето защо обществото може да насажда на своите членове различни ценности и форми на поведение, дори и най – абстрактните.

Обществото изгражда в нас критерии за самоуважение и поради това, дори оставайки сами, ние продължаваме да действаме съобразно обществените норми. С други думи, дори и никой да не разбере за някоя наша постъпка, ние все едно ще я извършим поради самоуважението си.

За да пристъпим към формирането на ново желание, насочено към грижата за благото на ближния и обединяването на всички части на единната система, ние сме длъжни да се намираме в общество, което поддържа подобни стремежи. Ако алтруизмът е висша ценност в очите на обкръжаващите, то по естествен начин той ще задължи всеки от нас да следва алтруистичните закони и да ги включи в системата на личните приоритети.

В идеала обкръжението трябва да настройва човека по следния начин: „Необходимо е да се отнасяш към ближния добре, като към единна система, част от която ти се явяваш, за да можем всички ние да се постигнем равновесие с природата“. Когато стремежът към алтруизъм стане забележим в обкръжаващото общество, ние също сме проникнати от него. Ако навсякъде се сблъскваме с напомнянията за важността на алтруизма и с уважението към него, то отношението ни към ближния ще се промени. Ние ще започнем да мислим все повече за това и постепенно ще нарасне желанието ни да станем здрави части на единно тяло.

image


Ние не сме способни да се променим изведнъж, но можем да подобрим своето обкръжение. Това със сигурност сме в състояние да направим. Когато въздействието на обкръжението към нас се промени, ще се променим и ние самите. Всъщност средата е лост, издигащ ни на по-висока степен. Затова и първата крачка, достъпна за всеки, се състои в това, да поразмислим и открием коя среда е най-благоприятната за придвижването ни към целта на съществуване.

Както вече беше казано, силата на мисълта е най-мощната сила в природата. Ако ние се устремим към по-доброто обкръжение, нашето вътрешно желанието ще ни доведе с времето до съответните хора, организации, инструктори и книги – с други думи, до това обкръжение, в което ние ще успеем грамотно да се развиваме. Според степента на съсредоточаване върху идеята за избора на най-доброто обкръжение, и претворим идеята в живота, пред нас ще се разкриват все повече нови възможности за нейното реализиране.

Когато обкръжаващото ни общество се състои от хора, които също се стремят към равновесие с природата, ние ще можем да изградим такива отношения, които ще ни дават пример, поддържайки ни и укрепвайки ни по пътя. Хората ще разберат, че ние искаме да се отнасяме към тях с любов и ще ни предоставят възможността да се научим как се прави това. Всеки ще обучава другите на това, какво значи да си подобен на силата на природата. Всеки ще почувства колко е хубаво да се намира в обятията на любовта. Този, който е подобен на алтруистичната природна сила, няма да изпита върху себе си пресата на враждебните сили и затова в подобно обкръжение ще намерим защита, увереност, щастие и свобода от вълненията.. Именно към такъв живот се стреми природата да доведе цялото човечество.

image

Подражание на природата

Грижите за благото на ближния, старанията да се обединим с него като органите от едно тяло, а също и усилията, насочени към осъзнаването от страна на обществото на важността на такова единство, залагат фундамента, върху който човечеството ще построи живота в пълно подобие с природното свойство на любовта и взаимното отдаване. Разбира се все още не става въпрос за вътрешното дълбинно изменение на свойствата на нашия егоизъм, а за първия етап на процеса, в чийто ход ние външно ще моделираме взаимоотношенията, съществуващи в природата, подобно на детето, което имитира своя баща. Детето също не разбира съвсем ясно това, с което бащата се занимава и въпреки това се старае да му подражава, желаейки да стане като него. Виждайки как бащата работи с чука, малкият имитира неговите действия със своята играчка-чукче. В резултат на това, момчето се развива, не само копирайки движенията на бащата, но и придобивайки постепенно неговия разум. И ние сме длъжни да се опитваме да подражаваме на природното свойство на любовта и отдаването. Тази имитация е като сдобиване с по-висша степен, която е необходимо да се достигне не само, изпълнявайки външни действия, но като я постигаме с вътрешната си същност.

Загрижеността за благото на ближния може да бъде мотивирана от два основни фактора:

Желанието да се заслужи почитта и уважението на обществото;

Истинското вътрешно осъзнаване на превъзходството на свойствата на любовта и отдаването над самонасладата.

Да се копира природата подобно на детето, което несъзнателно подражава на своя баща – това означава да се грижиш за благото на ближния, като се ръководиш от първия мотив. Подобна имитация лежи в основата на механизма на развитието и израстването – без нея те са невъзможни.

Отначало ние ще се грижим за ближния, за да се насладим на уважението на обществото, но постепенно ще започнем да забелязваме, че алтруистичното отношение към ближния само по себе си се явява особено възвишено свойство, дори без връзка с полагащото му се обществено признание. Ние ще открием, че алтруистичното поведение е източник на съвършенно, безгранично наслаждение; при това то ще се прояви благодарение на факта, че ние реално ще започнем да усещаме силата на самата природа – съвършена и неограничена.

image

С други думи, в резултат на усилията ни да подражаваме на силата на природата, ние ще почувстваме, че в природата като такава е заложено съвършенството. Осъзнаването на този факт ще създаде в нас вътрешни промени: постепенно пред погледа ни ще се открои висотата и благородството на свойството любов и отдаденост в сравнение с нашето исконно свойство за самонаслада. Тогава ние действително ще пожелаем да се уподобим на природата и да достигнем по-високата степен от тази, на която сме били създадени. Навлизайки в тази степен, ние ще се потопим в природната хармония и съвършенство – именно към това насочва естественият закон за развитие човешкия род.

image

Новата тенденция

В момента, в който човек започне да уравновесява себе си със силата на природата, той понижава налягането, накарало го да се промени.

Като следствие от това, количеството отрицателни явления в живота се съкращава. Практически от страна на природната силата не настъпва никакво изменение, променя се човекът. Но резултатите от тези промени създават в него усещането, че природата е започнала да му въздейства по друг начин. Собственото устройство заставя човека да чувства, че се променя външният свят, а не самият той. Така мозъкът реагира на информацията за реалността, подадена от неговите сетивни органи и на тази тема ще посветим отделна глава под названието „Реалността на съвършенството и вечността“. Реално силата на природата естатична в своето постоянство. Ако човек на сто процента е подобен на нея, той усеща съвършенството; ако напълно и́ е противоположен, то чувства сто процентово противопоставяне с природната сила. А между тези две крайни състояния преминава през промеждутъчни етапи.

image

https://www.cartoonmovement.com/depot/
cartoons/2015/04/08/man_nature__agim_sulaj.jpeg



Днес ние не сме абсолютно противоположни на алтруистичната сила на природата, защото нашият егоизъм все още не е достигнал максималната степен на развитие. Това означава, че негативните явления в нашия живот до този момент не са достигнали пределното ниво. Именно поради това някои хора все още на усещат състоянието на глобалната криза, в която сами сме се оказали и ние, и обществото. Те не чувстват неприятно сегашното положение на нещата. Така или иначе, ден след ден пред нас ще се проявява все по-голям егоизъм, който ще обостря противоположността между човека и природата. За да не ни се наложи да изпитаме свързаните с това страдания, е нужно навреме да стъпим на пътя, водещ ни към добиването на свойството алтруизъм. Само такъв подход ще промени посоката на нашето развитие.

Правейки това, ние веднага ще почувстваме положителната реакция във всички сфери на съществуването. За илюстрация дайте да си представим дете, което се държи много лошо. Бащата провежда с него възпитателни беседи, убеждавайки го и уговаряйки го по различни начини да се промени. Накрая стигат до съгласие, че от определения в живота на детето се отваря нова страница, когато то започне да се държи добре. Ако на следващия ден му се отдаде да подобри своето поведение дори незначително, то веднага ще почувства благосклонното отношение на бащата. По този начин всичко се оценя, измерва и съди – само по нарастващите тенденциите.

image


Когато все повече хора започнат да се грижат за създаването на коригирани взаимоотношения, считайки това за решаващ фактор, от който зависи нашият живот, тяхната обща грижа ще формира общественото мнение, а то от своя страна ще повлияе на цялото останало човечество. Благодарение на общата вътрешна взаимосвързаност, всеки човек в света, дори живеещият на най-отдалеченото място, веднага ще почувства, че е преплетен с другите хора и зависи от тях, а те – от него. Тогава всеки ще осъзнае тази жизнената взаимозависимост. Промените, протичащи в един обект, се предават на друг обект – това доказват изследванията, провеждани в различните области на науката, и най-вече в квантовата механика. Експериментите са показали, че някои елементарни частици „знаят“ за случващото се с другите частици, и могат мигновено да предават информацията за промените на всякакво разстояние. Днес на физиката е известно, че между квантовите частици съществува постоянна взаимовръзка, макар те да са разделени от пространството и времето. Всеки квант е свързан с друг квант. Това явление обхваща както микроскопичните, така и най-глобалните структури на света.

image


Съвременните научни изследвания потвърждават и този факт, че всичко е заложено в човешките гени и във влиянието на обкръжението върху него. Това ни помага да се събудим и да се откажем от миналите илюзорни представи за това, че уж ние сами ръководим собствените си действия и контролираме ситуацията, лично проверяваме и имаме възможността да взимаме решения. Като следствие, именно днес ни се предлага възможността за истинска свобода. По силите ни е да се освободим от робството на егоизма, под чиято власт се намираме, и да придобием алтруистичното свойство, създавайки такова обкръжение, което ще ни помогне да имитираме действията на природата, подобно на детето, обучаващо се от примера на възрастния.

image


Водещите изследователи винаги са разбирали, че развивайки се, човекът открива, каква чудесна мъдрост се крие в природата. Всичките наши открития се свеждат до осъзнаването на този факт, че ние сме само следствие от тази велика мъдрост, пронизваща цялата реалност и разкриваща се пред погледа ни, когато ние „съзряваме“ и придобиваме способността да я възприемаме. Ето какви свидетелства са ни оставили на свой ред великите умове на човечеството:

„Сам на себе си изглеждам като дете, което играе на морския бряг и се развлича, намирайки от време на време по-гладко камъче или по-пъстра раковина от другите, в това време, в което великият океан на истината се разстила пред мен неизследван„.

Сър Исак Нютон.

Всичко произлиза от висшите корени


image



Корен на творението са четирите стадия на разпространение на пряката светлина, тоест, първите десет сфирот. Когато светлината е започнала да въздейства на точката в себе си, от този първи стадий произлязъл вторият, а след това третият, четвъртият, съкращението, а после всичко започнало да се развива по-нататък.

image


Разпространявайки се, светлината въздейства на възникналото желание, желанието за получаване, наслаждение, напълване. В съответствие с това то започва да се променя.

image


Защото от една страна светлината носи напълване, а от друга, свойството отдаване, т.е. своята същност и ги предава на желанието. Така в желанието възникват две реакции.

Първо, то се наслаждава от напълването със светлина, тъй като е създадено противоположно на нея, така че да получи удоволствие от нея. От друга страна, то постепенно се уподобява на светлината, възприема нейния характер, свойства и това намалява възможността за наслаждение.

image


От появяването в материята, в желанието да се наслади, на тези две противоположни свойства и изхождат всички останали степени в развитието на творението.

Творението се развива чрез петте свята. Разделя се на външна част, която се нарича „свят“, и вътрешна част, наречена „душа“, и така до най-ниската точка от духовното си развитие.

image

След това се извършва преход на нивото на нашия свят и разпространяване в неговата материя, която представлява отпечатък на духовния свят. При това материята на нашия свят представлява копие на съответствието между духовните сили.

Това, което се случва в духовния свят в съответствие между силите, в нашия свят се случва в съответствие между различните части на различните материи. Това е довело до много интересно явление: в края на някаква галактика се е появила достатъчно невзрачна, малка планета Земя.

image

Любопитното е, че макар съгласно нашите знания за Вселената, тя се намира някъде отстрани, всъщност, тя се намира в центъра на Вселената от гледна точка на въздействието на висшите сили в нашия свят.

Естествено, ние не го усещаме, защото нямаме научни уреди, позволяващи ни да го възприемем.

След това на Земята са възникнали океаните, моретата, континентите, островите, всевъзможни огромни зони на растителния, животинския, подводния свят и в края на краищата, хората. Те исторически са се разпръснали по цялата планета и сега населяват цялото земно кълбо.

Съществуването на континентите, океаните, природните зони, четирите човешки раси, големия брой националности, етнически групи и всичко останало произлиза от висшия духовен корен. Съответствието на висшите сили в духовния свят се проявява в нашия свят във формата на такъв материален отпечатък, каквото е нашето земно кълбо, с всичко, което е в него и на него, включително и ние.

image

Всичко се разпространява от висшия корен към нисшите клони, към неговото следствие.

Тъй като във висшия корен се намира само съответствието между силите, то в материала на нашия свят той дава отпечатък на тези сили и връзките между тях.

Всичко, което съществува в нашия свят, са отпечатъци на висшите духовни сили. Именно затова можем да описваме висшите духовни сили, изхождайки от обектите на нашия свят и тяхното взаимодействие.

image






Гласувай:
2
0



1. needforspeed - Поредната проповед
19.03 18:23
Поредната овча проповед, компилация от псевдонаука, метафизика и религия, с каквото се облъчва стадото от известно време... комбинирана с картинки и анимации за по голям ефект :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4547739
Постинги: 4157
Коментари: 1120
Гласове: 1453
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031