Постинг
09.04.2017 12:35 -
Америка и световното еврейство принудително са натикали Англия във войната
Америка и световното еврейство принудително
са натикали Англия във войната[Признание на британския министър-председател Невил Чембърлейн, направено по време на партия голф пред Джоузеф Кенеди, американския посланик в Лондон. Бащата на убитите братя Джон и Робърт Кенеди, съответно президент и министър на правосъдието – главен прокурор, споделил това откровение пред министъра на отбраната на САЩ и военновременен министър на Военноморския флот Джеймс Форестал. Те са записани в дневника на последния на датата 27 декември 1945 г. (James Forrestal – “The Forrestal Diaries”, Walter Millis, Editor, E. S. Duffield, Collaborator, Viking Press, New York, NY, 1951 г., стр. 121.) Любопитно е, че въпреки огромния интерес, спомените на убития американски министър не са били преиздавани никога.]
Днес „консерваторите“, смятащи са за… либерали, както ще се убедите, посмъртно ругаят Мартин Макгинес. А той се бореше за независимостта на родината си, против английските тоталитаристи. Обаче тези расисти нито за миг не се връщат в миналото, когато не просто са наблюдавали как болшевиките заливат Русия в кръв, ами финансирали и проводили в нея червените убийци, предвождани от Троцки и Ленин. Осигурявайки им безопасно транспортиране през воюващия свят – от Ню Йорк и от Швейцария. И защо? За да въртят далавера с Ленин и еврейските му касапи на хора.
После се съюзиха с най-масовия убиец в историята – Лениновия наследник, ученик и приемник Йосиф Сталин. По-късно, докато в Съветския съюз и в целия социалистически блок, присъединен от същия Запад към СССР, и преобразен в огромен концлагер, обезглавяваха народите, а по гърбовете им плющяха бичовете и нагайките на комунистите, лидерите на западноевропейските държави, на Съединените щати, Канада, Япония и прочие, щяха да си счупят краката, бързайки за срещи с Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Тодор Живков, Янош Кадар, Николае Чаушеску, Ерих Хонекер… Врагове, за борба с които например тукашната Държавна сигурност беше издавала специални заповеди и ръководства, се оказаха първи дружки на комунистическите диктатори.
Случаят с „баварския ястреб“ Франц Йозеф Щраус е достатъчно показателен. Връзките на този „архи-антикомунист“ с източногерманския и правешкия диктатор продължиха до смъртта му, настъпила година преди падането на Берлинската стена. Но доста по-рано западните лидери харесвали и Адолф Хитлер. В двете страни – СССР и Германия – действали концентрационни лагери.
Напоследък узнахме и то на час по лъжичка, че САЩ също изграждали лагерна империя – за „скитници и безделници“, за бедни, за малолетни. Сталин ги наричал безпризорни. Спорно е кой бил пионерът в назоваването на ТВУ-тата – трудово-възпитателните училища. Все повече надделява версията, че Рузвелт бил пръв.
Струва ми се, че първенството принадлежи на църквата, но не ми се закача тази тема. Неотдавна в двора на католическа черква в ирландското градче Туам откриха масов детски гроб. В него били заровени най-малко 800 сираци – безпризорни, както е по сталински. Лобното място било приют за неомъжени майки. Преди да бъдат затрити малчуганите били подложени на „сексуална експлоатация“ от монасите педерасти и педофили.
Като жител на големия концлагер Народна република България мога да уверя всеки непосветен или без опит, че да бъдете щастливи зад решетките и телените мрежи, по които тече електрически ток, е твърде трудно. Даже – невъзможно. Странно, може би по-скоро естествено, но човечеството не научи нищо от историята. Вдига огради по границите си така, както не са го правили германците и французите през 1914-а и Съветите с техните пудели до 1990 година. И кои бяха първопроходците на новото изолиране? За кой ли път израелските хазари, талмудистите.
Сега ще направя отклонение с пространен откъс от книга, заедно с обяснителните бележки, завършена като текст през 1991 година. Тя е от всепризнатия като обективен автор, достатъчно известния ви Игор Бунич. За да се уверите, че нещата винаги са планирани. И не аз разпространявам конспиративни теории, а медиите, на които вярвате.
Говорейки за обстановката в СССР края на трийсетте години, писателят-историк разкрива истинския план, чийто замисъл съвсем не бил случаен. И води до същите центрове на световната революция, за които пиша и говоря от толкова години. Почти без полза. Наясно съм, че цитатът е дълъг. Но всеки, който държи да узнае истината, е добре да го прочете.
„Като премахна всички жалони на доскорошната си външна политика, Сталин рязко изви държавния кораб към сближаване с Хитлер. Надяваше се да се нареди в килватера на храбро маршируващия по Европа фашистки фюрер и да вземе своя дял. А в подходящ момент, да приспи бдителността на съучастника си със своята безгранична преданост, да го удари в гръб, да го унищожи, да се възползва от плодовете на блестящите му победи и да получи като трофей окървавената и разрушена Европа. И отново избликна буйният възторг на номенклатурата. Още от ленинските времена тя бе морално подготвена да вярва, че самото Провидение й е предначертало (или марксистко-ленинските закони на историческото развитие) да управлява света и да го превърне в гигантски концлагер, построен върху гигантска братска могила. Убеден в неземната си мъдрост и в свръхазиатската си хитрост, полуграмотният „вожд на всички народи“ бе повел страната към задънената улица и смъртоносния капан, в който и досега се мята разпадащата се на части наша нещастна държава.
Залутал се из най-сложните лабиринти на международните интриги, Сталин искрено вярваше, че играе своя игра. И през ум не му минаваше, че е марионетка на онези най-могъщи и динамични сили, чийто детски вик Ленин погрешно бе възприел като предсмъртен хрип.[16] Той не можеше да допусне, че предстоящата му схватка с Хитлер е била отдавна замислена и планирана сред тишината на далечни кабинети, за да се развържат ръцете на тези сили за осъществяването на техния замисъл за световно господство – господство икономическо, в сравнение с което линеят, като застаряващи и неефективни, по-рано прилаганите за същата цел начини: военният и идеологическият.
Първоначално този план е приемал за водещо военното начало, но постепенно го свел до минимум и отдал приоритет на глобалното икономическо настъпление. Разработен е за действие в продължение на около 100 години, като в него е било предвидено икономическото обединение на Съединените щати и Европа. Замисълът му предвиждал рязко икономическо отслабване на Европа в началото, на първо място – на Германия, последвано от възстановяване, но по нов модел. Наред с това, като задължително условие, според плана трябвало да се стигне до разпадането на Британската империя и цялата архаична колониална система.
Що се отнася до Русия, покрай определената й роля в бъдещата схватка с Хитлер планът предвиждал по-нататък нейната изолация чрез изкуственото поддържане на агресивността й за сплотяване на останалия свят пред лицето на „руската опасност“. Озовала се в икономическа и културна изолация, Русия, както са били убедени авторите, дотолкова ще изостане, че рано или късно (някъде към края на века) ще бъде принудена да капитулира безусловно без никакво военно въздействие и без да е в състояние да се противопостави на икономическата окупация.
Естествено, този план не би могъл да предвиди целия истински ход на събитията и в него остава много място за коригиране в движение. Ясно е също, че примитивният и неграмотен държавник Йосиф Висарионович Сталин е представлявал находка за този план, както и Хитлер. Но ако някой по стереотипа на нашето руско мислене смята, че този план е съществувал само в един екземпляр с различни грифове на секретността, че през изтеклите 60 години до него са имали достъп само лица с ранг не по-нисък от президента на САЩ или на Великия Архитект на „евреите-масони“, той жестоко се лъже. И до днес в американските вестници открито се пише за него. Писало се е и преди.
Планът е изготвен през 1938 година от бюджетната комисия на Конгреса на САЩ. Обсъждайки възможността за рязко увеличаване на разходите по отбраната, тя стигнала до извода, че „обстановката в Европа и на целия евроазиатски континент дава уникален шанс на правителството на Съединените щати да регулира по собствено усмотрение равнището на световната криза чрез пренасочването на намиращите се на разположение на правителството финансови средства, без да натоварва данъкоплатците с рязко повишаване на разходите за въоръжените сили. За осъществяването на замислената икономическа експанзия са напълно достатъчни и тези въоръжени сили, с които разполагаме.“
С изводите на бюджетната комисия обаче не се съгласила „деловата Америка“. В редакционна статия през юли 1939 година “The Wall Street Journal” пише: „Всеки милион долари трябва да се охранява от трима: един моряк, един летец и един войник. Колкото и да е примамлив планът за икономическа експанзия, ще е смешно, ако го изпълняваме с помощта на нашата оперетна сто и двадесет хилядна армия. А динамичното развитие на събитията в света ни говори, че разполагаме с твърде малко време, за да сме подготвени за тези събития. Колкото и бързо да се придвижва доларът, времето лети по-бързо…“
Времето наистина летяло бързо и през септември 1944 година вестник “Chicago Herald Tribune” с удоволствие констатира: „Днес, когато десетките хиляди кораби и самолети обезпечиха настъплението на нашата многомилионна армия на фронта, обхванал цялото земно кълбо от Нормандия, Африка и Италия до Филипините и Окинава, когато станахме свидетели на невиждани досега по мащаб и майсторство на изпълнение военни операции, ние трябва да си припомним заради какво създадохме най-мощната и ефективна военна машина в историята на човечеството. Още през 1911 година президентът Тафт предсказа, че „дипломацията на канонерките“ остава в миналото, откривайки пътя на „дипломацията на долара“. „Доларите ще поразяват враговете ни с много по-голяма ефективност, отколкото куршумите и снарядите, и ще осигурят на нашата велика република хегемонията й над света на съвсем нова основа, каквато не е сънувал и Наполеон… Сега, когато крушението на Германия и Япония е вече въпрос на най-близко бъдеще, когато огромната Русия лежи сред кървища и развалини, можем уверено да заявим: „Часът на долара настана!“.“
Подобни извадки бихме могли да цитираме до безкрай, но нека да продължим напред във времето, за да посочим още една – от вестник “The Christian Science Monitor”, в броя му от 15 август 1989 година: „Успешно се развива великото доларово настъпление към Съветския съюз. Оказа се, че 30-те хиляди ядрени бойни глави и екипираната по последна дума на техниката най-голяма армия в света не са в състояние да предпазят територията на своята страна от всепроникващия долар, който вече унищожи половината от руската промишленост, доуби комунистическата идеология и разяде съветското общество. СССР вече не е в състояние да се съпротивлява и специалистите предсказват рухването му в близките две-три години… Би трябвало да отдадем дължимото на оня велик план, който изработи първоначално президентът Тафт, а президентът Рузвелт го отшлифова и който бе последователно изпълняван от всички американски президенти, като беше осъществен само за 50 години, вместо за предвидените сто…“.
Знаели ли са за това в Москва? Безусловно да. Може би са се посмяли и не са му придали никакво значение? Съвсем не. Напротив, отнесли са се към този американски кроеж с пълна сериозност, макар и без достатъчно разбиране. Да си спомним с какъв ужас се отдръпна Сталин от плана „Маршал“. Да си спомним също, че в разгара на „студената война“ ние се борехме не толкова със Съединените щати, колкото с „кликата на „Уолстрийт“. Прелистим ли съветските вестници от онова време, ще се убедим, че именно “Wall Street” се стреми към световно господство и заробване на всички миролюбиви народи. Въпреки своите зачатъчни познания по световна икономика, Сталин добре разбираше опасността и с всички сили се опитваше да се бори с нея. Уви, както казваше Бисмарк, грешките в политиката наподобяват туберкулозата. Докато могат да бъдат излекувани, те са незабележими. Когато станат очевидни, те вече не се поддават на лечение
diagnosa.net/
Следващ постинг
Предишен постинг
Не го дочетох, но само заглавието е достатъчно, за да се прецени нивото на предлаганата глупост. От историята е известно, че Щатите и Рузвелт последни се включват във войната /за разлика от Англия/ и са спазвали неутралитет до Пърл Харбър; сега ти искаш да промениш историята ли? Всъщност не е чудно - някой беше казал /май Чърчил, но не съм сигурен/, че дори Господ не може да промени историята, но драскачите могат.
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
