Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2017 13:46 - НЕКА ОПИТАМЕ ДА ИЗЯСНИМ ПОДРЕДБАТА НА СВЕТА - Шашмата като основа на новия световен ред
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Използвайки привилегировани лихвени проценти, „Евробанк“ или Народната банка, както още я наричаха, бързо обхвана в пипалата си достъпните й обществени структури във Франция. Покрай постоянното финансиране на Френската компартия и свързаните с нея организации, банката започна да открива сметки и на организации, които нямат нищо общо с компартията. Всевъзможни профсъюзни, женски, младежки и спортни организации откриха свои сметки в тази толкова доходоносна банка. В нейната мрежа се озова даже и Всеобщата конфедерация на труда (ВТК), създадена за частните предприятия с отбранително значение. Освен това и всички посолства на „братските страни“ във Франция бяха задължени да държат парите си на сметки в „Евробанк“. Там бяха и парите на резидентурата на съветското разузнаване: МГБ и ГРУ. Сметките им бяха самостоятелни, тъй като отдавнашните съперници не се долюбваха и не желаеха да си мешат шапките дори и в чужбина.

Освен в банковите сметки, резидентите на спецслужбите, действащи под прикритието на дипломатическите си паспорти, разполагаха и с големи суми в налични пари – за екстрени нужди и за заплащане на агентурата. Тези суми се равняваха на около един милион франка и непрекъснато се попълваха. В случай на екстрена нужда от Москва изпращаха „златни“ куриери-офицери от МГБ или ГРУ, които под претекста, че носят дипломатическа поща безпрепятствено осигуряваха купища пари в най-различна валута. В онези години – преди всичко във фунт-стерлинги. Така вървяха нещата във Франция, но същото в по-голяма и по-малка степен се вършеше и във всички други страни по света, оказали се отвъд Желязната завеса. И се появиха – „народни банки“ в Лондон, Берн, Бон, Виена, Люксембург, Техеран. Създаваше се мощната банкова структура на ВКП (б).

Наистина се откриваха безгранични перспективи. Освен възможността съвсем безопасно и легално да се финансират нужните партии, обществени организации и отделни хора, създаваше се и възможност за финансово проникване в международната банкова структура. А също и участие в борсови операции, вложения в недвижима собственост, във важни отрасли на западната промишленост и в контрола на едни или други ключови предприятия – за тяхното процъфтяване или банкрутиране, според целта. Единствено строгите инструкции от Москва сковаваха донякъде творческата мисъл на съветските дипломати и разузнавачи, трудещи се на международното финансово поприще.

Зад неговата невидима фасада обаче постоянно избухваха различни по значимост скандали. Ту неочаквано нашата резидентура в Брюксел бе окрадена от нейните служители, опитали се да се укрият из Европа. Всички бяха бързо изловени, докараха ги в Москва и ги изправиха пред съда. Успели да докажат, че са действали от чисто користни, а не от политически подбуди, те се отърваха с по двадесет и пет години затвор.

„Златният“ куриер капитан Седаков изчезна с куфарче с 300 хиляди фунта, след което започна остросюжетна двегодишна одисея с преследвания, престрелки, фалшиви паспорти и тайнствени убийства. Накрая храбрият авантюрист беше настигнат в Монтевидео и докаран в Москва, където го разстреляха за „бандитизъм“. Ту се изяснява, че неаполският филиал на „народната банка“ бил изцяло прекупен от американците и фактически се превърнал във филиал на ЦРУ. Арестуването на виновните костваше гигантски финансови загуби. Преглътнаха ги главно заради това, че трябваше да се даде нагледен урок на другите.

Другарят Сталин обичаше да има ред в нещата и от всеки изискваше отчет до копейка, като безпощадно наказваше виновните независимо от ранга им. С парични скандали бяха свързани всички секретни съдебни издирвания и оперативно-следствени действия през късия следвоенен сталински период. Изясни се например, че нито един от големите резиденти на разузнаването ни след войната не е могъл да се отчете по разходите си във валута. Всички бяха назидателно наказани. Ще минат години и тези резиденти ще пишат в мемоарите си, че имали някакви идеологически разногласия с ръководството и дори със самия Сталин. В действителност са ги обвинявали за злоупотреби с държавни средства.

Така например лидерът на „Червения оркестър“ знаменитият Леополд Трепер не можел да си спомни в коя точно банка е внесъл 80 хиляди швейцарски франка. Изпратиха го в ГУЛаг и едва след смъртта на Сталин, озовал се отначало в Полша, а после в Израел, той си спомни номера на сметката, но кой знае защо забрави, че парите са държавни. А знаменитият резидент на съветското разузнаване в Швейцария Радо, легендарният Радо, героят на безброй филми и цели телевизионни сериали, бе заловен след войната в Кайро и откаран в Москва. Там се изясни, че през цялата война той, Радо, вместо да предава предназначените за неговия уникален агент Рудолф Реслер пари, преспокойно си ги е внасял на своята текуща сметка. Без да даде нито грош на агента. Радо се отърва с двадесет и петгодишна присъда след като върна всичко, до последния франк.

image

Многомилиардните разходи всяка година за задгранични операции и многомилиардните разходи за въоръжение резонно повдигат въпроса: откъде разорена Москва има толкова пари, че си позволява да живее на широка нога. Този въпрос бе повдигнат за първи път от американските вестници във връзка с големия скандал около компартията на САЩ. Скандалът се разрази през 1949 година, когато федералните данъчни власти на Съединените щати разкриха, че малка и нищожна група хора, нарекла се американска комунистическа партия, е получила неизвестно откъде 20 милиона долара. И с тях е закупила недвижима крупна собственост, без да заплати нито цент на федералната хазна и данъчните служби на три щата. Започналото следствие бързо откри нишката, опъната от Ню Йорк до Москва. И националният секретар на компартията на САЩ Гюс Хол („Газова камера“, както го бяха нарекли някои вестници по съзвучие на произношението с малкото име и фамилията му), осъден за мошеничество, се озова за пет години в затвора. Едновременно изплува и случаят с бягството на Гюс Хол в Мексико, укрил се там, за да не го мобилизират по време на войната.

Този факт, наред с признатият от комунистите факт, че са получили пари от главния потенциален противник на САЩ на световната арена, предизвика дебати. Поставен бе въпросът: не би ли следвало комунистите да бъдат смятани за „агенти на чужда държава“, с всичките произтичащи от това последствия, включително и задължителната им регистрация в полицията. Наистина неограничената американска демокрация не прощава на своите граждани само едно – укриването на данъци. Върховният съд призна на комунистите правото им на съществуване, като само ги задължи в бъдеще да бъдат по-изправни с парите, които получават от чужбина. В резултат правителството започна да упражнява твърд финансов контрол над комунистите.

image

Съветските вестници нададоха див вой за „гоненията на американските комунисти“, „разгула на фашизма в САЩ“, „за лова на вещици“, „за ужасите на макартизма“ (по фамилията на сенатора Макарти, председател на следствената комисия на Конгреса на САЩ, разследваща финансовите и политическите машинации на компартията). Наложи се да се доставят пари на американските комунисти по всички правила на доставките на алкохол през годините на „сухия режим“ в САЩ. Куриерите обаче бяха залавяни, започваха нови шумни скандали – изгонваха съветски дипломати, арестуваха партийни функционери, закриха губещия комунистически вестник “The Daily Worker”, който тогава се печаташе и разпространяваше почти изцяло в СССР и „братските страни“. Постепенно се изясни колко пилее Москва всяка година за подобни глупости и, естествено, възникна въпросът: откъде взима тези пари?

Тогава се разпространи мъглява информация за нацисткото злато, до което се докопало след войната сталинското разузнаване. Бившият хитлеристки генерал Гелен, оглавявал в годините на войната „източния“ отдел на Абвера, бе дал секретни показания пред американската следствена комисия. Те уж били подкрепени от неопровержими доказателства, чиято същност се свеждала до това: заместникът на фюрера по партийна линия Мартин Борман, който бил агент на Коминтерна, предал след войната на Сталин всички тайни за златото на нацистите. Самият той преспокойно офейкал в Москва, където живее и досега, надсмивайки се над смъртната присъда, която Нюрнбергският трибунал му произнесе задочно. Допустимо е Гелен да казва истината, но неговите уверения очевидно не са впечатлили американците, защото нацисткото злато, претопено от златните коронки и венчалните пръстени на загиналите в концлагерите евреи,[Съвършени комунистически измишльотини. Толкова невероятни, безпочвени и глупави, че само завършени тъпанари им вярват. Но… „и най-мъдрият си е малко прост“, както е писал руският класик.] е било, както се казва, колкото да си изплакват очите. Още в средата на 1942 година, както правилно е донесло американското разузнаване, Хитлер е бил пред финансов банкрут. И златото, което уж било предадено на Сталин, едва ли би стигнало за половин година за глобалните финансови операции, ръководени с такава непринуденост от Москва.“[Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, София, 1995 г., стр. 145-162.]

Дали е съвсем вярно?

„Само можем да теоретизираме за метода, с който Москва е контролирана от Ню Йорк, Лондон и Париж. Несъмнено, по-значителната част от контрола е икономически. Но със сигурност интернационалните банкери разполагат със силна ръка[В оригинала е използвана думата “enforcer”, която в речниците бива обяснявана с „постигане на подчинение чрез законите, регулациите, правилата, стандартите или обществените норми“.] вътре в Русия, за да принуждават съветските лидери да следват правилната посока. Организацията може да е СМЕРШ, интернационалната комунистическа структура за убийства, разкрита и описана в свидетелските показания пред Комисията на Конгреса и в книгите на Йън Флеминг за Джеймс Бонд.[Признавам, че последното е съвсем несериозно. Все едно да вярваме на героя Авакум Захов от романите на тукашния комунистически автор, пишман писателя Андрей Гуляшки. Обърнете малкото име на героя му, и ще установите, че дори неговият създател проявявал ирония към добре платените псевдо литературни акции от двете страни на „желязната завеса“.] Макар романите за Бонд да бяха резултат на развинтена фантазия, Флеминг служеше в британското военноморско разузнаване. Беше си изградил отлични шпионски връзки по света, и се беше прочул като страстен и последователен изследовател на интернационалната конспирация.

image

Въпреки всичко, знаем това. Една клика от американски финансисти не само помогна за установяването на комунизма в Русия, но от тогава насетне се бори със зъби и нокти, за да го запази жив. Винаги след 1918 година тази клика е била ангажирана с прехвърлянето на пари и, може би по-важно, на техническа и технологична информация в Съветския съюз. Това беше богато разкрито в тритомната история „Западните технологии и съветското икономическо развитие“ от Антъни Сътън, преподавател и изследовател от Института за война, революция и мир „Хуувър“ при Станфордския университет.

Използвайки предимно официални документи, Сътън убедително показва, че очевидно всичко, което Съветите притежават, е било придобито от Запада. Не е прекалено преувеличено да се каже, че СССР беше създаден, направен от САЩ. Неспособни и безсилни да опровергаят монументалните трудове на Сътън, художниците пейзажисти просто го изобразяват извън картината.“

Всичко е точно така. С малко изключение, разкрито първо от Дъглас Рийд, а сетне и от високопоставени ционисти, напуснали движението ужасени. Бившият кореспондент на лондонския “The Times” за Източна и Централна Европа през трийсетте, извади на показ друга линия на тайните връзки между западните сили и Кремъл. През 1946 година, когато участници в проекта „Манхатън“, начело с Алберт Айнщайн, узнали от уж тяхното издание – “Bulletin of Atomic Scientists” – „Бюлетин на атомните изследователи“, намеренията за единно световно правителство. Призивът съдържал заплаха. Ако не желаете, може да ви сполети станалото в Хирошима и Нагасаки…

image

Тогава избухнали недоволства и брожения сред учените. Евреинът Алберт Айнщайн лично обнародвал писмо срещу плана за създаване на държавата Израел в Палестина. Не малко учени се разбунтували срещу проекта за обединение на народите в единно световно правителство. Сред инициаторите бил прочутият „миротворец“ Бъртран Ръсъл – илюминат, познат поне от последните публикации в тази медия. Той призовавал за обединение на великите сили, включително със Сталиновия Съветски съюз. Тези неща се признават, защото множеството доказателства правят отричащите ги да изглеждат глупави, каквито са.

image



Да вярваш или да не вярваш – това е въпросът днес

Описвайки дейността на американския банкер и висш ционист Бърнард Барух, Дъглас Рийд набляга именно на нейния връх през 1946 г. Тогава президентът Хари Салъмън Трумън го назначил за представител на Съединените щати в Комисията по ядрена енергия към ООН – UNAEC. С помощта на учените, участвали в създаването на първата атомна бомба, хитрият фарисей пробутвал проект за сформиране и налагане на единно световно правителство – т. нар. План „Барух“. Първоначалната примамка била поставянето на ядрените изследвания и цялото практическо приложение на атомната енергетика под интернационален – разбирайте под ционистки контрол.

image

В действителност това била разработка на друг виден ционист – Дейвид Лилиентал, нагло отмъкната от Барух. Съветите отхвърлят Плана „Барух“. Въпреки личното настояване на неговия творец, „бащицата“ от Кремъл не отстъпва – „Нйет!“[Вж. Bertrand Russell – “Has Man a Future?”, George Allen & Unwin, London, 1961 г., стр. 25, 97.] Той вече бил получил наготово от своите американски приятели и съюзници всички разработки по проекта „Манхатън“. Даже – някои от детайлите на атомната бомба, които „великата“ съветска икономика – „най-могъщата на света“, не била в състояние да произведе![Вж. George Racey Jordan – “From Major Jordan’s diaries”, Harcourt, Brace, New York, NY, 1952 г. Кнгата е в архива на автора. Даже е преведена, но издателят, който поръча превода, се отказа от дадената дума.]

В края на същата 1946 година било поставено началото на т. нар. Студена война. Тя беше фалш, предназначен за нас – простолюдието, гоите, за каквито Те ни смятат. Особено след смъртта на Сталин.

Тогава Йосиф Висарионович Джугашвили-Ротшилд, който отлично знаел, че Адолф Алойзович Хитлер-Ротшилд е жив и се е укрил,[Писал съм за това. В Потсдам Сталин изтървал репликата „Хитлер избяга и не открихме никакви следи от него.“ („FBI reports: HITLER ALIVE??“, Issue 2, „Sub Rosa“, a magazine in PDF form, alternative news portal „The Daily Grail“, Submitted by h3 llknight on Mon, 29/11/2004–1:43 pm., online: http://www.dailygrail.com/node/684) Който желае да научи още подробности, да прочете книгата ми „Хитлер в Патагония“. (Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г.)] най-сетне схванал, че не той, а други са решили сблъсъка между двамата комунистически диктатори. Именно онова, с което започнах откъса от книгата на Бунич. Факт, който разбрах доста по-късно – в средата на деветдесетте.

image


На всичко отгоре Барух, който освен банкер, бил кукловод на американските правителства от Уудроу Уилсън до Хари Труман, включително, го убеждавал да се подчини и приеме единното световно правителство.

Добре, но „бащицата“, изгарян от егоизъм и мегаломания, схванал, че той няма да оглавява тази глобална власт. Пощръклял. Прогонил пратеника, пред когото благоговеели лидери от ранга на Рузвелт и Чърчил. И чак тогава действително погнал евреите – първо около себе си, после – на много други места. Което довело до смъртната присъда, издадена му от Братството. Нейното изпълнение чрез отравяне било поверено на Лаврентий Берия. По много неща личи, че палачът бил дядото на Владимир Путин, готвач в дачата, където онази с косата застигнала и прибрала товарищ Сталин.

Това Бунич спестява. Най-вероятно не го е знаел.

Аз съм наясно и то от доста време. Например, посочвал съм, че ядрените тайни изобщо не били секретни, когато се отнасяло до Кремъл и „бащицата“ в него. Макартизмът, със знанието на онзи, чието име носи – сенатора Джоузеф Маккарти, републиканец от щата Уисконсин, или без той дори да подозира, представлявал удобен начин за замазване на очите на обществото относно никога не провежданата борба с комунизма. Тъкмо в този процес изгряла звездата на комунистическия агент Роналд Рейгън.

image

Бившият актьор, превърнат в доносник на ФБР, минал през Демократическата партия. За да го натикат впоследствие в Белия дом като републиканец. Рони, както го наричали, е подавал молба за постъпване в редовете на Американската комунистическа партия.

„През 1937 година Рейгън се премества в Калифорния. И след като преминава през пробни снимки в “Warner Brothers”, е удостоен със седемгодишен договор. Авторите на издадената през 2000 година книга „Радикалният Холивуд“ твърдят, че Рейгън отстоявал своите левичарски убеждения. И подал заявление за влизане в Американската комунистическа партия. Според информатор на ФБР, „Рейгън беше отхвърлен, понеже… беше прекалено тъп“.

Джоан ЛаКур Скот, съпругата на филмовия продуцент Ейдриън Скот, коментираше: „Никога не съм срещала по-ограничен човек – да го река вежливо. Той беше глупав. Беше актьор, който стана добър оратор… Това просто беше човек, който не бе добре информиран, не особено образован и знаещ. Беше някакъв хубавец, представителен на вид изпълнител.“

Добре е да се прочете целият текст, с откъс от който току-що се запознахте. Пак ли не ви се вярва?

Като председател на Гилдията на актьорите в Холивуд – профсъюзна организация – пост, уреден му от ръководството на комунистическата партия, той „свидетелствал“ срещу мнозина талантливи творци, набеждавайки ги, че са… комунисти. Каквито те никога не са били. Например, една от жертвите му бил Хъмфри Богард. Говори се, че Рейгън посегнал на прочутия киноактьор от завист.

image

Спомняте ли си, много пъти съм писал, че през 1948 година друг „десен“ масон и интернационален посредник на Братството, социалистът Ричард Никсън, оглавявал Подкомисията за антиамериканска дейност към Конгреса на САЩ. Ама нали републиканец, „десен“, ще възразят „многознайковците“. Да проверим.

„Ако влезете в комунистическа книжарница, ще откриете, че цялата тяхна литература застъпва тази тема. В нея не се говори за налагане на комунизъм, а на СОЦИАЛИЗЪМ.

image

А много от членовете на елита лансират същата тази парадигма. Септемврийският брой от 1970 година на списание “New York” съдържа статия от харвардския професор Джон Кенет Гълбрайт – самият той отявлен социалист, озаглавена „Ричард Никсън и Великото социалистическо възраждане“. Гълбрайт заявява:

„Може би г-н Никсън не е най-запаленият читател на Маркс. Но неговите (съветници), докторите Бърнс, Шулц и Маккракън, са отлични учени, които познават добре Марксовите трудове, и биха могли да доведат президента до там, че той да не изостава от тях. Извън всякакви отрицания е, че кризата, която помогна за втурването към социализма, беше проектирана от правителството…

image

Д-р Гълбрайт започваше статията си със заявлението:

„Със сигурност най-малко предполагаемото развитие при управлението на Никсъновото правителство беше това ново доверие спрямо социализма. Срещат се и хора, които все още не са наясно с това. Други може би разтриват очите си, понеже, без съмнение, прогнозите изглеждаха тъкмо противоположните. Като противник на социализма г-н Никсън ни се струваше непоколебим…“

След което Гълбрайт продължава със списък на гигантските стъпки към социализъм, предприети от администрацията на Никсън. Когато човек тегли чертата след прочитането на тази статия, стига до извода, че социализмът – без значение дали идва от Демократическата или Републиканската партия – е неизбежен. Друг харвардски социалист – д-р Артър Шлезинджър, също беше изрекъл повечето от тези неща:

„Главните постижения на либерализма в миналото общо взето остават в законодателството. Но когато консерваторите си възстановят властта, либерализмът нараства и става все по-либерален. А по същия начин консерватизмът става все по-малко консервативен…“…

Уолтър Троън – външен наблюдател на “The Chicago Tribune” със своя лична рубрика в него и един от най-забележителните американски коментатори, съвсем правилно отбеляза:

image

„Известен факт е, че днес политиката на правителствата, независимо дали са на републиканците или на демократите, е по-близо до програмата на комунистическата партия от 1932 г., отколкото бяха програмите на собствените им партии през онази критична година. Преди повече от век, да бъда точен – през 1848 година, Карл Маркс провъзгласи своята програма за социализиране на държавата в „Комунистическия манифест“…

image

Но г-н Троън също е бил подведен да смята, че тенденцията е неизбежна:

Консерваторите трябва да бъдат достатъчно реалисти, за да признаят, че тази страна все повече затъва в социализъм и ще видим експанзията на федералното управление, без значение дали републиканците или демократите са на власт. Единственото предимство, което имат, е, че скоростта при управлението на Никсън ще бъде по-ниска, отколкото би била под властта на Хюбърт Х. Хъмфри…[Hubert H. Humphrey – 38-ият вицепрезидент на САЩ в мандата на президента Линдън Б. Джонсън – 1965-1969 г. Двамата принадлежаха на Демократическата партия. Беше съперник на Ричард Никсън на президентските избори през 1968 г., но загуби.]

На консерваторите ще им се наложи да признаят, че правителството на Никсън ще прегърне повечето от социализма на демократическата администрация, докато ще тръби, че ще оправи това…

Елитът пропагандира идеята за неизбежността на комунизма, като използва за това перверзните термини, употребявани при описанието на политическия спектър. Казват ни, че в крайната левица на политическия спектър намираме комунизма, който е диктаторски, по всеобщите признания. Но също така ни заявяват, че точно толкова се страхуват от противното на крайната левица, тоест – от крайната десница, на която лепят етикета „фашизъм“.

Постоянно ни говорят, че трябва да опитаме да останем по средата на пътя.[The middle of the road – в политиката – евфемизъм на социализъм, на умерена левица, англ.] Място, което определят с термина „демокрация“. Но под който елитът разбира фейбиънския[За Фейбианския клуб, масонска ложа, прераснала в Лейбъристката партия на Великобритания – социалистическата, можете да намерите повече сведения в по-стари публикации в тази медия. Тъкмо т. нар. фейбианци, като Хърбърт Джордж Уелс и други, формулирали и пропагандирали новия световен ред.] (или пълзящия) социализъм. (Фактът, че от цели четиридесет години насам „средният път“ неразумно се придвижва все по-наляво, бива пренебрегван.)

Ето го отличният пример за използването на фалшиви други възможности. Предоставят ни да избираме между комунизъм (интернационален социализъм), от единия край на спектъра, и нацизъм (национален социализъм), от другия край, или фейбиънския социализъм по средата. Целият спектър е социалистически!“

През 1948 година, когато Ричард Никсън стоял начело на Подкомисията за антиамериканска дейност към Конгреса на САЩ, този орган призовал да свидетелства пред него прясно избягалия от народната власт комунистически съюзник, земеделския лидер и английски шпионин д-р Георги Михов Димитров, познат като Гемето. Както свидетелствал пред своя зет, покойния американски професор Чарлз Мозер, съпруг на дъщеря му Анастасия – „Сиси“, отначало той отказвал да се яви пред комисията. Но го принудили. Тогава предоставил рецептата на самия Ричард Никсън. В нея било записано:

„… Законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.“[ Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992 г., стр. 225. ]

image

Какво стана? Ричард Никсън изтърпя унижението да подаде оставка като президент на САЩ. При това – принудително, в резултат на изфабрикувана афера с подслушвания. Главна роля в нея изиграха „либералните“ медии, разбирайте – комунистическите.

http://diagnosa.net

ч
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686672
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031