Бившият държавен глава на „най-демократичната“ страна в света падна до там, че да го карат да бъде посредникът, предал разпорежданията на Братството на комунистическите диктатори Николае Чаушеску и Тодор Живков. И да хвали правешкия тиранин. Но преди това поименно да назове предпочитаната от него преводачка от българска страна, другарката Елена Поптодорова.(Вижте илюстрацията.)



Членката на БКП от ония служби, нашумяла с двата си и малко повече мандата като „демократична“ посланичка във Вашингтон, със своето семейно приятелство с Лора и Джордж Буш, по нейните твърдения. И с един неотдавнашен инцидент на варшавското летище, лишил я от високо платената й длъжност в Американския еврейски комитет…



В рамките на споменатия по-скоро пропаганден, отколкото истински политически процес с действителни последици, наречен „макартизъм“, били набедени, осъдени, а някои даже екзекутирани, именно за „предаване на ядрените тайни“ на Съветите, неколцина невинни или слабо виновни лица от университетските среди. Съпрузите Етел и Джулиъс Розенберг, техните роднини, приятели и близки колеги просто паднали, за да оправдаят онова, което властта вършела скришом.

Не веднъж съм писал и показвал документални видео свидетелства за това, как най-секретният проект в историята, наречен „Манхатън“, бил поверен на… евреина Робърт Опенхаймер? Но той бил… организиран комунист. До края на дните си американският физик редовно плащал своя членски внос в Комунистическата партия на Съединените щати. През 1938 година цели две седмици бил личен гост на Сталиновия палач Лаврентий Берия, началник на НКВД. В Москва отседнал в апартамента на народния комисар по вътрешните работи!…[Вж. напр. Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 288-289 ]

Най-силни и неопровержими са спомените на майор Джордж Рейси Джордан, който оглавявал от американска страна програмата “Land-Lease” – „Заем-наем“. Чрез която американците предоставяли на СССР материална и интелектуална помощ. В това число – документацията по проекта „Манхатън“. В някои случаи – изработени детайли от бъдещата „съветска“ атомна бомба, които болшевиките били неспособни да произведат.

Също така знайте и не забравяйте, че самозванецът Андрей Сахаров, наричан „баща на съветската водородна бомба“, бил просто един организатор. Почти не се е занимавал с научни разработки. На всичко отгоре, като не малко съветски учени, бил вербуван за агент на НКВД, впоследствие – на КГБ. С тази „висока чест“ го удостоил лично Лаврентий Павлович Берия.[Вж. Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 270-271. ] Роденият в Грузия изнасилвач на невръстни момиченца,[Вж. Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 125.] братовчед на Лазар Мойсеевич Каганович, бил евреин. А Андрей Сахаров – член на КПСС, сключил втория си брак с еврейката Елена Бонер. Нейните две деца от първата сватба – с дегенерат от синагогата, живуркат къде? Ами да, в САЩ. Където са и наследниците на Сталин, Хрушчов… Така както повечето потомци на главните нацисти са израелски граждани.

Синът на Йосиф Висарионович – Василий, „станал на 25-годишна възраст генерал-лейтенант, обкръжен още от детството си с блюдолизци и лакеи, си беше наумил, че е наследствен принц и се държеше така. Озовал се в ковачницата на държавния преврат, Василий открито заговори, че баща му бил убит… Той дотолкова досади с крясъците си, че се наложи да го арестуват и да го осъдят на 8 години затвор с обвинение в лъжлив донос… Но скоро го освободиха, дадоха му генералска пенсия и го изпратиха в Казан, където след половин година бе намерен мъртъв в леглото си. Очевидно и там е продължил да говори излишно.




А дъщерята на Сталин – Светлана, помнейки участта на брат си, предпочете да избяга в чужбина. Там, заобиколена от телекамерите, публично изгори съветския си паспорт, след което се засели в САЩ. Тя успя да открие и прехвърли на свое име по съдебен път сметката на Сталин в Швейцарската банка. Написа няколко книги, в които яростно разкри нечовешката същност на своя баща и на цялата комунистическа система. А после загуби от борсови комбинации и неочаквано се върна в СССР.

Макар че в този момент в лагерите излежаваха наказание много хора заради четене и разпространяване на нейните книги, Светлана беше приета като наследствена принцеса: веднага й отпуснаха персонална пенсия, дадоха й апартамент, кола с шофьор и прочие. Гражданинът на „огледалното царство“[Така Игор Бунич определя втората, паралелно съществуващата страна в СССР и целия социалистически лагер. Тя е страната Номенклатурия, населена от партийния елит и от върхушката на тайните служби. „Огледална“, понеже, за разлика от мизерията на масите в системата, наричана „най-справедливата в човешката история“, жителите на Номенклатурия тънеха в разкош и блясък.] получава всички свои права пожизнено и никога не го лишават от гражданство. Но дори и привилегированият й живот в СССР не можеше да се сравнява с онова скромно съществуване в САЩ, с което Светлана вече беше свикнала. И също така неочаквано тя си замина обратно. Никой не й попречи. Принцесата по наследство можеше да прави, каквото си иска. Именно за това бе мечтала номенклатурата, ликвидирайки нейния баща…“[Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД]

У нас, след като заговорът на „априлци“,[Названието идва от пленума на ЦК на БКП, проведен под британско-съветски контрол през април 1956 година.] оглавен от Тодор Живков, свали Вълко Червенков с обвинения в култ към личността, бившият „вожд и учител“ заживя в прекрасен апартамент на столичния булевард „Евлоги Георгиев“. Ползваше автомобил с шофьор от УБО.



Лукавият правешки сатрап постепенно се избави от цялата след деветосептемврийска клика – Антон Югов, Добри Терпешев, Георги Дамянов, Георги Чанков и т.н. Но запази привилегиите им и те до последния си дъх се радваха на същите доволства, плащани с данъците на нашенци, превиващи гръб срещу нищожни заплати.

Стана ли ясно? Как е понастоящем? Слепи ли сте? Нима не виждате, как по най-нагъл и безочлив начин осъществяват целия план пред очите ни? Явно по-старите връзки на правешкия каскет, както с новата метрополия, така и с бившата, надделяха над тези на Лукановите превратаджии. Затова и днес страната се ръководи от този престъпен клан. Разбира се, със съдействието на част от неразградената окончателно Държавна сигурност с неразпуснат напълно личен състав. Точно както „банкянско-монтерейския“ пълководец Любен Гоцев е постановил още на 10 януари 1990 г.:

„Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.“[Стенограма от заседанието на колегиума на МВР, проведено в София от 10 януари 1990 г., стр. 39. ]

А зад табелите на чуждестранните фирми се крият фамилиите от вечното и вездесъщо Политбюро и ЦК на БКП.

Президентът на Европейския съюз Доналд Туск е известен в родната си Полша като агент на източногерманската секретна милиция Stasi с псевдоним „Оскар“. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер бил комунист и то не какъв да е.




Наскоро читател на лондонския “The Guardian”, представил се като „по-скоро десен, отколкото в центъра“, го нарече „идиот“. (Вижте илюстрацията.) Той е нещо по-лошо – комунист е. И то от онзи кръг около финансирания от Сталиновия режим вестник “L’Humanitй”, който, както твърди Игор Бунич, подрива Петата република и помага за превръщането на някогашната метрополия в сборен пункт за жителите на бившите си колонии. Достатъчно е да се разходите – ако изобщо е възможно – из Марсилия и даже по улиците на Париж.



Всеки комунист е идиот. (Вижте илюстрацията.) И това – без извинение. Тъй като, първо, според закона членувалият в комунистическата партия е престъпник. И второ, у нас думата „идиот“ не е обидна. Имаме съдебна практика за това.

В петък, 24 март 2017 година, папата йезуит, тоест илюминат, който се отрече от Христос, прие ръководителите на 27-е страни, останали засега в Европейския съюз – новия СССР. Поводът беше 60-годишнината на организацията. В телевизионния репортаж зърнахме мутрите на Далия Грибаускайте – членка на ЦК на Литовската КПСС, дъщеря на офицер от НКВД, самата тя – агентка на КГБ. Писах, показвах…

Също – отвратителната източногерманска комунистка и съветска агентка Ангела Доротея Меркел. Както и правешкия тъпанарски израз, запечатан върху фасадата на чутурата на Р.Р., член на БКП.

Та това представляваше долнопробна, пошла гротеска, съчетана с бурлеска. Подигравка с вярващите в Исус и в европейското единство. То – обединението – е било необходимо само, за да пренесат държавния тероризъм другаде. Днес война в Европа е изключена, защото няма кой да се сражава. Готовите да се бият умряха с Родината, Сталин, Хитлер… Комунизмът е интернационализъм, който изповядва единствено вяра в Мамон. Негов бог са парите. Кой да си даде живота за нещо толкова химерно, за което даже в песните пеят, че не може да купи щастието.



Когато започнат да плямпат за война срещу тероризма, се запитайте: Кои са най-големите и неприкрити терористи на планетата? Не са ли САЩ и Израел – на върха на терористическия Еверест. След тях Британия и Франция. Идва ред на Русия и Саудитска Арабия.

Помислете и за това, кои са най-големите „миротворци“? Не заемат ли петте места на постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, отредени им с незнайни и необясними мотиви. На мен причината да са там ми е добре известна. Те – филиалите на Братството на интернационалните банкери – наложиха на планетата реда на джунглата. В него правото принадлежи на най-силните. Тъкмо петте страни-членки на Съвета за сигурност – САЩ, Британия, Русия, Франция и Китай, подредени по обема на техния износ на смърт – са най-големите производители и търговци на оръжие. Германия е шеста, а Израел е на осмо място…



С други думи, техните призиви за мир, мимикрията, наречена „борба за мир“, не са нищо повече от фалш, отблъскващо лицемерие, престъпление, заслужаващо съответно наказание: заличаването на техните криминални икономически и политически елити, съпроводено с пълно конфискуване на тяхното имущество – до девето коляно и до последния цент, пфениг, сантим, копейка, дзяо.

Комунизмът не е нищо друго, освен масов терор – войни, революции, бунтове, репресии, концентрационни лагери, затвори, грабежи… Да се опитвате да отличите насилието, предизвикано от идеологии, от избухването на тривиален гняв, е наистина все едно да се стараете да облагородите сифилиса.

Да правите разлика между днешните милиционерски атаки срещу пишман опозиционери в Русия, практически незначими, в сравнение с миналото, и отблъскването на антиевропейските демонстранти в Рим на Благовещение – 25 март 2017 г. – от въоръжени до зъби специални части, зад които се виждаха бронетранспортьори, снабдени с водни оръдия, огнехвъргачки и дори картечници, издава примитивизъм.



В италианската столица бяха арестувани стотици протестиращи. Нещо, което – да не си кривим душите – Путин не си позволява[естествено - видно,... след това има репреси, все пак е проява на хуманност]



Но я си спомнете расовите бунтове в САЩ през 2015-2016 година, предизвикани от незаконната милиционерска бруталност. И технологиите, използвани от американските милиционерски власти, съвсем погрешно смятани за „полицейски“, с които гангстерите в униформи се изплъзват от ръката на Темида. Преди месеци показах откъс от телевизионно предаване по темата.

Кой въведе военизираните държавни охранителни милиции? До самата си смърт нашият цар Борис ІІІ обикалял страната само с шофьора си, без всякаква охрана. Спирал автомобила, срещал се с хората по друмищата, на полето, в селата и градовете. Липсвал страх, понеже нямало агресия спрямо държавния глава. Тодор Живков и компанията му от първобитни твари се плашеха от сенките си. Защото знаеха чудесно какво вършеха с народа. Какви репресии и икономически теглила му налагаха.

Примитивите, простаците заживяха като крезове, с множеството луксозни резиденции, пръснати по цялата страна. С ловни и сексуални „подвизи“, осигурявани от Държавна сигурност. Със салтанати, непознати за отоманските султани. Така, както царското семейство никога не допуснало.



Обаче наследникът на цар Борис ІІІ, явно вербуван, се съюзи с комунистическите престъпници и техните потомци. А населението лелее за живковизма, който поне плакатно уж беше отхвърлил преди 27 лета. И приема наследници на архи бандити, като дъщерята на Георги Пирински, сина на Янчо Таков, внука на Стоян Михайлов и т.н., да бъдат вкарвани в псевдо Народното събрание. За капак, от телевизионния екран внукът-дегенерат на диктатора си иска обратно държавата. Оглавява партия, с която е убеден, че до няколко години ще постигне желанието си?!


Лъжата не като начин на употреба, а на съществуване


В края на март проучване на познатият на редовните читатели вашингтонски Изследователският център “Pew”, занимаващ се с демография и проучване на общественото мнение в САЩ и по света, публикува резултатите от поредното си допитване до американците в „епохата на Тръмп“. И установи колко полярни схващания битуват сред населението по почти всички въпроси. Като очерта тенденцията за по-нататъшно разделение между хората и то не само на класи или прослойки, както е било, а на групи и дори на единици.

Новинарската телевизия “CBS News” обобщи резултатите от сондажа така:

„Ние, американците, все повече населяваме различни вселени с много малко обща територия – само в борбата при възприемането на действителността. Това установява изследване на “Pew”.“



В този смисъл пенсионираният водещ в медията Тед Копъл, едно от най-известните имена в този вид пропаганда в САЩ, все още се появяващ се по телевизиите, „обвини своя колега Шон Ханити от “Fox News” за приноса му в нарастващата неприязън между гледните точки, която преобладава в Америка“. Освен това Копъл „окачествил неговите зрители като неспособни да отделят редакционната намеса от новините“. На което Ханити възразил.

„Трябва да имаме повече уважение към американския народ. За това, че американците са интелигентни донякъде, и правят разлика между една програма с мнения и новинарските“ – рече Ханити. – „Вие сте циник.“

„Циник съм“ – отговори Копъл.

„Мислите ли, че ние [телевизията] сме зло за Америка? Смятате ли, че съм лош за Америка?“

„Да.“

„Наистина ли?“

„Погледнато в перспектива, мисля така, както и за тези програми с изразяване на мнения… Вие привличате хората, които са убедени, че идеологията е по-важна от фактите.“

Едно и също навсякъде. Така наречените „хора“ приемат за истина само онова, което са видели и чули по телевизията или в интернет. Те даже не четат вестници. Как да очакваме да разгърнат някое задълбочено изследване, побрано между кориците на обемиста книга? Казват ми, че нямат време. И продължават.



Неграмотността, простотията и простащината завзеха огромни ментални територии и представляват глобален проблем. Те са елемент от плана на мегаломаните, които – вярвате ли или не – полека-лека ще заменят човечеството с роботи. Може да ви звучи налудничаво или като в научно-фантастичен роман, ако изобщо сте чели някой. Но те започнаха. Докъде ще стигнат, ми е трудно да преценя. Навярно до там, докъдето ще бъдат в състояние да контролират и естествения, и изкуствения интелект. Първият ще се развива и усъвършенства, а вторият ще залинява…

У нас даже такава буря в чаша вода, каквато се е разразила в ефира на “CBS News”, е невъзможна. Ще отречете ли, че медиите обърнаха всичко в забавление. Как искате хората да се трудят и да печелят честно пари за достоен живот, след като отвсякъде ги заливат репортажи за мошеници по върховете – на властта, в икономиката. Прибавете фантасмагориите за измислените „звезди“. После – състезанията за всичко: от готвене и фризиране, до пеене и какво ли не още. Това действително е кахър със световни измерения.

Накрая идва най-важното – всевъзможните игри и лотарии, съблазняващи с печалбите си. Проявление на дявола изкусител. Материята е надделяла над духа. Тогава?

Игрите, тотализаторите и лотариите имат своите „герои“ – късметлиите, които – най-често – не са спечелили нищо. Просто срещу не особено голяма сума са се съгласили да бъдат показвани като ударили кьоравото. През 1993 година преживях техонологията на измамата покрай така нареченото „телевизионно шоу „Невада“, в което „изгряха“ Гала и Къци Вапцаров. Пълна измама!

Срещат ли се изобщо хора на тази земя?

Не помня авторите на нашумелия мюзикъл от шейсетте. Но той се беше „провикнал“ в самото заглавие: „Спрете тази планета! Искам да сляза от нея.“



Почти по целия свят комунистическите управници въведоха мощни жандармерийски организации, пазещи от народите „слугите на народа“, каквито трябва да бъдат президентите, министрите – буквално, депутатите. Тук това вършеше специално Управление за безопасност и охрана на Държавна сигурност – УБО. Днес – Национална служба за охрана. Не само.

Ченгетата-ратаи се грижеха големците да получават безплатно висококачествена и разнообразна храна. Слугини на длъжност „домашни помощници“ чистеха домовете и вилите на недодяланите комунистическо-земеделски гащници. Специални правителствени самолети превозваха телесата на допотопните дръвници из страната и зад граница…

От кого и какво се плашат управниците? Защо в страни като скандинавските министрите и членовете на парламентите могат да ходят на работа пеша, с градския транспорт или с велосипеди? В краен случай – със собствените си автомобили. А в соцлагера, в „демократичните“ САЩ, Британия, Франция, Германия, Испания, Италия, Гърция и т.н това е невъзможно. Понеже в първите упоменати държави се живее добре и спокойно. Не е имало комунизъм. Той едва сега настъпва в тях. А във вторите това е приключено. Затова.

„Демократите“, които би следвало да бъдат представители на народа, се страхуват от него – работодателя си. И това е комунизъм, драги мои, абсолютизъм. Чист, неподправен, номенклатурен, олигархичен. Обратното, противното на меритокрацията – равните възможности за напредък на всички честни и достойни личности, издигащи се в съответните обществени сфери благодарение на своя талант, работливост и упоритост.



Смятате ли, че психическото насилие над хората, упражнявано от властите чрез медиите, е нещо по-добро? Допустимо ли е, от една страна да ви лъжат, че съществува някакъв „демократичен процес“? В неговите рамки вашият глас уж има стойност. А от друга, баш политическите първенци и то на наднационално ниво да заявяват с непоклатима категоричност, че един или друг партиен лидер никога няма да стане президент, премиер и т.н. Откъде знаят? Кой, освен гласуващите граждани, определя това?

Не беше ли така преди наскоро отминалите холандски общи избори? Какво вършат във Франция, за която още миналата есен комунистът Жан-Клод Юнкер с гранитна убеденост обясни в интервю, показано в тази медия, че просто няма как Марин Льо Пен да влезе в Palais de l’Йlysйe?

А малко по-късно спретнаха аферата със съпругата на републиканския кандидат Франсоа Фийон. Тълпите последваха медийните внушения и бързо, бързо го отхвърлиха не само като възможен победител, но дори като участник в евентуален втори кръг – тур – на предстоящите президентски избори. Единственото, което му остана, е да заяви истината: Акцията е дело на настоящия президент-смешник с фамилно име на близка страна – Holland.



Изложените примери не представляват ли тоталитаризъм в малко по-перфидна форма? Помислете. То е все едно да вярвате, че у нас при държавния милиционер-капитализъм съществуваше двупартийна система. Никой не се сеща, че БЗНС на Георги Трайков, Петър Танчев, Виктор Вълков, „демократичните“ ченгета Илиян Василев и Евгений Бакърджиев, нямаше собствена програма. (Вижте илюстрацията.) Беше приел програмата на БКП. А за да няма недоразумения, всички кандидати за каквато и да е власт бяха обединени в ОФ – Отечествения фронт. Така, при двупартийната система, гласувахме за „кандидатите на Отечествения фронт“. Което означаваше – на Системата. Още тогава зевзеците квалифицираха „изборния процес в народната демокрация“ като кушия с един кон.



Става дума за същата Система, която привидно оглавяват другарите Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, Доналд Тръмп… Даже бившият главен комисар, португалският комунист-маоист Жозе Мануел Барозу се обади от обилно снабдения си със зоб яхър в коневръза за дьонмета “Goldman Sachs”. (Вижте илюстрацията.) И взе да морализаторства, да наставлява и да дава акъл. Въпреки, че е опериран от ум и нравственост…



Комунизмът има много лица и различни проявления. Той не случайно е бил наречен така. За да отклони вниманието на масите, тълпите – комуните. Но успоредно с това да напомня на мислещите за онази съвсем малобройна комуна – за общността, която го е сътворила. Затова през вековете са му прикачвали разнообразни термини: социализъм, либерализъм, фашизъм, националсоциализъм. За да стигнем до съвременните лейбъризъм, неоконсерватизъм, демокрация, без значение от прилагателните, съпровождащи последната дума.

Комунизмът е абсолютизъм, подтисничество, деспотизъм, безправие и даже робство. Той е налаган от шепа свръх богати мегаломани на цели народи. В наши дни – на населението на континенти.

„От времената на Карл Маркс един от парадоксите на левичарството беше това, че една идеология, насочена против елита, беше замислена и проектирана от елита.“[blogs.reuters.com/great-debate/2016/02/15/the-greek-bruce-willis-fights-for-democracy-and-marxism/]

Това не е писано от мен, а от понастоящем 46-годишния кореспондент на Агенция „Ройтерс“ в Берлин, родения в САЩ кореец и „върл антимарксист“ Лушън Ким, всъщност Лу Син Ким. То обобщава всичко, поднесено до тук. Защо хората не могат да възприемат истината? Заменят я с обратното – с неистината, с лъжата, с измамата.

Има ли смисъл да продължавам?



Все повече хора на Запад изпитват разочарование от Европейския съюз. Техният брой не ще спре да нараства в синхрон със сриването на стандарта на живота. С печатането на пари за поддържане на кефа изглежда е свършено. Европейците не са малоумни. Гледат, виждат, слушат, чуват… Ето мнението на италианци, изразено по време на срещата на върха на 27-е в Рим по случай 60 годишнината от основаването на Евросъюза, заместника и продължителя на делото на СССР:

www.youtube.com/watch

Voici, c’est зa.[ Ето, така е., фр.]

Дни по-сетне Марин Льо Пен декларира:

„Европейският съюз ще загине, защото хората не го искат повече… Арогантните и господстващи империи са обречени да изчезнат“, заяви Льо Пен сред радостни възгласи и ръкопляскания.



„Дойде времето да победим глобалистите“, каза тя, обвинявайки своите главни съперници – центриста Еманюел Макрон и консерватора Франсоа Фийон – в „предателство“ заради тяхната политика в подкрепа на Евросъюза и на общия пазар.“

Тук няма да чуете подобно изказване. Тамам тъй – не и тук. Ако на света съществува място, заразено толкова дълбоко и необратимо с неизлечимия вирус на комунизма, то се нарича чалгарска Номенклатурия, бивша България. Само Северна Корея може да оспорва това първeнство.

А „милата“ Наталѝ Нугайрѐд, французойката, бореща се за оцеляване в Лондон след Бризход, твърди обратното. Използвайки стария девиз на торите, познат единствено на читателите на тази медия,[Разказвал съм вица от петдесетте, времената на Харолд Макмилън. Тогава, в битка с управляващите лейбъристи, консерваторите използвали лозунга: “You never had it so good” – „Никога не ви е било по-добре.“ По онова време, разказва анекдотът, запъхана жена нахлула като фурия в полицейски участък и изкрещяла: „Служител, един тори ме изнасили!“ Дежурният попитал: „Как разбрахте, че е бил консерватор?“ „I never had it so good” – отвърнала жалващата се.] тя омайва олевяващите от обедняването британци:

„Европа в криза? Въпреки всичко, на нейните жители никога не им е било по-добре: Постиженията на Евросъюза са огромни. С началото на Brexit не забравяйте стотиците милиони, които искат да бъдат част от него.“[www.theguardian.com/commentisfree/2017/apr/01/european-citizens-have-never-had-it-so-good]



Другарката има предвид част от новия СССР. И е права. Помислете колко сомалийци, дарфурци, йеменци, етиопци, малийци, либийци, еритрейци, сирийци, иракчани, кюрди, афганци мечтаят да са част от неогласения брюкселски Съюз на европейските съветски републики, без да забравяме монархиите. Списъкът може да бъде удължен. Както и този с „огромните постижения на Евросъюза“. Например, размера на бананите и формата на краставиците, предлагани на територията му. Или фантастичния „успех“ на опита да принудят кравите да се хранят с… чесън, на който биха могли да завидят Вавилов и Мичурин, взети заедно.

Специално ние се радвахме на безвизово пътуване. За какво ни беше това набутване в брюкселската сатрапия, носеща всички белези на Живковите мераци? Ами понеже все така БКП и ДС ни ръководят, другарки и другари.“



diagnosa.net/
 

Не можеше ли по-сбито и лаконично? Всеки ми говори за политики, а отива после да гласува за бойко. Чисто и просто-къпан милиционер.