Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2017 17:31 - Репортаж за опасна ваксина разкрива и по-страшна реалност
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 971 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 08.05.2017 17:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Предаването „Комбина“ на Нова телевизия излъчи репортаж на Галя Щърбева, който обещаваше да ни занимае с проучване на доц. Надя Маркова. Изводите от него били, че „имунизацията с ваксината за туберкулоза, позната като БЦЖ, създава опасност от автоимунни болести и дори рак“.

Обещанието не беше изпълнено — подробности за механизма, по който ваксината нанася поражения в дългосрочен план, така и не бяха изнесени. Дори не бяха споменати името и броят на научното списание, в което е бил публикуван обсъжданият труд.1

Но пък действително бяха показани „всички гледни точки“ по „вечния въпрос за и против ваксините“ — поне на тези, които са били склонни да застанат пред камерата.

В тази статия ще коментирам

повечето от изказванията:
Започна се с изявление на акад. Юлиан Ревалски, шеф на БАН, който отрече, че институцията е смъмряла или репресирала доц. Маркова:

„В института, в който тя (доц. Маркова) работи — Института по микробиология, — не споделят нейното мнение. И се притесняват, че така изказани мнения могат да разтревожат хората. Единствено това е, което сме имали тук като мнение — да се внимава как се ангажира самата институция: Българска академия на науките или пък Института по микробиология. Но чуйте и другото мнение!“
Преди да анализираме „другото мнение“, което е на проф. Христо Найденски, пряк началник на смъмрената доцентка, нека вникнем в мнението на Ревалски. Между двете мнения всъщност няма разлика, ама да караме поред. От всяко изречение разбираме, че в БАН се работи с мнения (толкова често споменавана дума в един абзац!), а не с факти.

Явно там, в Академията на неуките, се събират на седянки, на които се трудят упорито с една единствена цел: всички мнения да се слеят в едничко мнение — за предпочитане същото като това на шефа и/или спонсорите.

Второ, желателно е Мнението с главно „М“ да не тревожи хората, даже и тогава, когато хората имат за какво да се тревожат. Както се казва от доброто старо болшевишко време: „Мълчи и не разсъждавай!“

Трето, което разбираме от Ревалски, е, че доц. Маркова е съгрешила с това, че е „ангажирала институцията“. Интересно…

А има ли начин да НЕ я ангажира?!
Може би жената не е трябвало да подписва труда си с титлата „доцент“, нито да споменава колко време (над 30 години) и къде (в БАН) е провеждала проучването си. И като се премахнат всички тези „излишни и ангажиращи подробности“, вече наистина научните факти и предисторията на откриването им ще се превърнат в частното мнение на „просто някаква си Маркова“.

Тоз’ наш Ревалски е гений! Дори не ми се налага да гадая кой, как и защо го е настанил да се чучне на това ръководно място. Идеален началник е той — от оня тип, откърмени и изсечени в духа на (пост)комунизма, ако ми позволите… мнението.



Сега да видим и другия капацитет с „второто“ мнение:
Проф. Христо Найденски, директор на Института по микробилогия към БАН, е пряк шеф на нахоканата доцентка и казва в ефир:

„Не, забрана (за разпространение на разкритията — бел. И.С.) не съществува. Всеки може да публикува своите резултати. Това (че е била цензурирана и/или репресирана — бел. И.С.) не отговаря на истината. Наистина съм притеснен от гледна точка на това, че става въпрос за един сериозен феномен в обществото и ние сме изправени пред дилема, и по-специално — родителите: да ваксинират ли своите деца или не? И ние, като учени, трябва да се опитаме да разясним ясно този въпрос.“
След малко ще видим „ясното научно разяснение“, но първо да анализираме горните размишления. От тях разбираме, че резултатите от проучването притесняват професора, но той не се е запознал с основанията на тези резултати. В противен случай, особено ако имаше грам морал, нямаше да говори за „феномени“ и да повдига въпроси, които звучат като риторични пред фактите.

Не се разбира дали доц. Маркова по някакъв начин е разбрала, че шефът е притеснен. Както и дали това, че на шефа не му допадат нейните открития, трябва да я притеснява в личен и професионален план.

Ще трябва „да се сещаме“ сами. Както несъмнено и жената се е досетила, та е избрала да млъкне.

А ето го и „разяснението“ на въпроса с ваксините, дадено от „тях, като учени“:

„Да кажем, че тази ваксина е неработеща и риск за здравето, е крайно мнение. И лично аз и ръководството на института се противопоставям на едно такова мнение.“
Ако мненията са всичко, с което работи БАН, аз също си имам мнение. При това то е по-категорично от изводите на Маркова и личните противопоставяния на разните шефове, които са я нагънали. И щом „като учени“ е достатъчно да ни занимават само с мненията си, вече ще се подписвам с професорска титла, защото дори аргументирам мненията си по-добре от тях.

Репортажът ни пренася в болница „Св. София“,
където д-р Красимира Иванова — началник на детското неонатологично отделение, ни занимава с поредното… мнение:

„Аз лично2 за 25 години работа в неонатология не съм видяла нежелана реакция (от ваксина). Абсолютно никаква.“
Уха, 25 години стаж. Може ли да се спори с такъв опит? — Може, може… Нека цитираме и изявлението на друг лекар, Славян Стоилов, също интервюиран от Щърбева и запитан дали е ставал свидетел на опасни ваксини:

„Всички, които са практикували дълго, са наблюдавали такива случаи. От най-тежките, които са тежки полиневропатии, до най-леките. Почти задължително имаме външни странични реакции на мястото на поставянето. Полиневропатиите са тежки заболявания и изискват много сериозно лечение. Те не са никак малко.“
Да обобщим:

Двама лекари – две противоположни свидетелства
В случая на Красимира Иванова, на която отнемам титлата „доктор“, имаме престъпно невежество. То обаче беше компенсирано от съответната арогантност в твърденията ѝ, че децата не се разболявали от ваксините, а си били болни отпреди това. Ваксините — видите ли — само можели да ускорят развитието на болестите, затова простите родители стигали до невярното заключение, че вината е във ваксините. А както е известно —

ваксините никога не са виновни. Никогиш!

„С какво ваксината, самата тя, може да бъде причина?“ — пита Иванова с поглед, изпразнен от мисъл и съдържание.
Ами да я образоваме:

www.youtube.com/watch

Вижте също и този подкаст от минута 11:23 нататък, както и архива на блога.

Галя Щърбева също се беше постарала да събере факти:
1. У нас има 5 приема на ваксина срещу туберкулоза, най-много в цяла Европа. Това прави ли ни по-здрави? — Не, на челно място сме по в заболеваемост именно от туберкулоза.

2. Тези ваксини са забранени в някои други държави на континента и САЩ, понеже изобщо не е доказана тяхната ефективност.

3. Здравното министерство започвало да събира сведения за страничните ефекти от ваксините, които не се отричат от МЗ.

Нали не сте професори на БАН — сиреч чугунени глави с предвзети мнения — и разбирате тези факти? Не питам обичайната си публика, която със сигурност има умствен капацитет, а случайните читатели, които ще заредят статията. Имам право на въпросителната, тъй като сред тях може да са и такива, които „мислят“ по следния начин:

„Аз изцяло се доверих на лекаря си. Нямам никакви притеснения, защото смятам, че процентът на хората, които ваксинират децата си, е по-голям от този, при който не ги ваксинират.“
Цитатът е от една майка, интервюирана за предаването.3

От думите ѝ научаваме, че може би трябва да нямаш и грам сиво вещество в главата, за да ваксинираш детето си. Първо, залага се на голо доверие към лекар, без да е ясно дали лекарят го заслужава или е невежа като Красимира Иванова. И друго, второто изречение, според което липсата на притеснения се дължи на някакъв процент,4 говори само за животински стаден инстинкт, а не за информирано решение, взето с акъл.

Отсъствие на разсъдък
открих и в следното алогично изявление на същата майка-проваксър:

„Това (дали ваксините да са задължителни) е една обществена кауза и всеки един отделен индивид не може да реши за цялото.“
Те я питат относно едно текущо обществено разискване. А тя ни говори за обществена кауза, сякаш обществото е обединено около един възможен отговор на дебата. Щом отделни хора не могат да решават за цялото, как така ваксините се смятат за „задължителни“? Да не би да съм пропуснал някакъв референдум?!

Дори само от такива изказвания на ваксиниращи се става очевидно, че любимите им ваксини вече жестоко и необратимо са увредили мисловния им орган. Но и положението при майките-антиваксъри не е никак цветущо:

„Това трябва родителите да го решават (дали да поставят ваксина). Отговорността те да я носят.“
Ами решавайте го! Някой да ви е спрял?

Отговорността във всички случаи си е само ваша.
Да не би преждецитираните Иванова, Найденски и Ревалски да носят отговорност, ако децата ви пострадат от ваксина веднага след инжекцията или години по-късно? Или пък отговорността е на Министерството, което щяло — моля ви се! — да си колекционира сигнали за вредите от ваксините. Това със събирането на данни за вредите е само прах в очите5 на тия, дето не са съвсем слепи, ама и не смеят да си отворят изцяло клепачите пред страшната истина:

Това, дето го искате — правото ви на избор да бъде подкрепено със закон, — няма да стане! Излишно чакате либерализация на законите.

Нека обясня и защо:

Държавата, барабар със законодателните органи, е корпорация. Тя пък е собственост или партньор на други корпорации, включително фармацевтични. Вие сте просто „човешки ресурси“6 или долнокачествен „материал“,7 така че ще има да почакате някой да обгрижва вашите интереси.

Скудоумията в репортажа просто не секваха
Професорът от БАН, който не правеше разлика между научна аргументация и лични мнения, прецени, че още едно мнение ще дотури огромна тежест на великата и отговорна работа, извършвана в неговия институт-седянка:

„И ако ние в един момент спрем тази ваксинация, тогава неминуемо ще дойде бум на туберкулозата.“
А ето ги научните и статистически факти, които ама никак не се връзват с горното изречение, от което лъха на въпиеща некомпетентност:

1. Във всички европейски държави, където не поставят ваксина срещу туберкулоза и в които се поставят 5 пъти по-малко, няма бум на туберкулоза.

2. Страхът от туберкулозата е излишен. Това заболяване в наши дни се лекува безпроблемно… За разлика от неврологичните, автоимунните и онкологичните заболявания, поощрявани или директно задействани от ваксините.

3. Ако се храните здравословно и не живеете в обор, вероятността да се разболеете от туберкулоза е по-малка и от тази, професор на БАН да покаже интелект.8

Поздравления за Галя Щърбева —
много добър материал, ако търсите истината, макар и на места, където старателно се заобикаля. Да, защото истината се разпознава дори в красноречието на липсата ѝ.

Журналистката не може да си позволи лично мнение, което влиза в конфликт с мненията на корпоративната телевизия, за която работи. Но финалът на нейния репортаж ще бъде и завършек на моята статия. Единственият от интервюираните, който използваше главата си по предназначение, беше д-р Стоилов:

„Значи, аз мога да споря с една майка защо са полезни ваксините. И ще я убедя. По същия начин мога да обясня защо не са полезни ваксините. И пак ще я убедя. Те, като хора, със свободна воля — по това се различаваме от животните, нали? — ще решат по кой път да хванат. “
Когато писах съветите си за Спасението от „задължителните“ ваксини, посочих, че едно от решенията са лекари като Стоилов. А има и такива, които са още по-наясно с вредите от ваксините, пък и доста по-смели от него. Напомням го, за да вдъхна кураж за всички онези, които изберат да хванат по-трудния, по-тесния, но и по-правия, незаобиколен път.

Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.9

Акад. проф. д-р Иван Стаменов,
7.5.2017 г.

Бележки:

Очевидно въпросното издание не е харесало рекламните тарифи на Нова телевизия, а Нова телевизия е преценила, че безплатното „продуктово позициониране“ не е в интерес на истината, търсена от загрижените родители. [∧]
Обърнете внимание на израза „аз лично (не съм видяла)“, с който Иванова си оставя вратичка за отстъпление, ако все пак пред камерата застане неин колега, който е виждал това, което тя е отказала да види, и си позволи да свърже ваксините с поява на заболявания. Думите ѝ загатват, че дори наистина да не е виждала, поне е чувала. [∧]
Според мен въпросната „майка“ декламираше сценарий, което личи както от цитираните думи, така и от рекламното продължение, че всичките ѝ приятелки също ваксинирали децата си и не познавала хора, които не го правят. Звучеше изкуствено, тенденциозно — очевидно актрисата играеше „анти“ роля, за да бъде в контраст с майката-антиваксър. [∧]
Не става ясно откъде „майката“ е осведомена какъв процент от хората се ваксинират и какъв — не. [∧]
Нали не се лъжете, че цитираните професори и академици от БАН говорят, каквото говорят, защото отстояват лично мнение? Те просто се тресат от ужас, че историята със самоинициативната доцентка може да предизвика репресивни действия именно от някое лобистко министерство. Малодушните чичковци си пазят рахатлъка и пожизнените постове. Струва ли си да ги гонят от служба на крачка от пенсията заради някаква си истина, която не устройва ония над тях? [∧]
Любим икономически термин. [∧]
Ако използваме епитета на третомандатния премиер и „разкаял се“ търговец на подземна фармацевтика. [∧]
Абсолютно не съм почитател на Симеон Дянков, нито на „реформите“ и „нововъведенията“ му, но и досега съжалявам, че не остави вредителите от БАН без мотивация за „научна дейност“, сиреч идиотски мнения. [∧]
Евангелие от Матей, глава 7, строфа 7 [∧]

www.youtube.com/watch






Гласувай:
2
0



1. olivie - Неудачен избор за спор е БЦЖ-то
08.05.2017 18:17
СЗО няма категорично становище по отношение на тази ваксина. В половин свят, вкл. САЩ, Канада, Мексико БЦЖ не се прави. У нас е прието да се прави. Дори има патентовано българско лекарство против рак на базата на тази ваксина. Най - вероятно отново изтича срока на патента и наследниците не могат пак да се разберат за собствеността. А иначе по принцип при БЦЖ (атенюирани-отслабени ЖИВИ туберкулозни бактерии) е най - интересен имунитет-алергията, която развива организма. В страните където не се ваксинира БЦЖ го интерпретират като туберкулозно заболяване след като тестват реактивността на организма с Манту. Има смисъл следователно да се проучва от БАН само взаимодействието м/у противо-туморния и противо-туберкулозния имунитет. Прочетете и за съвременната германска медицина каква роля отрежда на туберкулозния микобактерий (респ. на имунитета който той създава)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002288
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930