Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06 19:22 - Описание на езическата и египетска магия от Джордано Бруно. Могъщи организации издирват всеки негов ред
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.06 08:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
        

Величествена статуя на Джорджано Бруно краси сърцето на Рим, за да гризе съвестта на тези, които някога са го обвинили и осъдили на смърт.

“Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.” – Джордано Бруно


Въпреки че е изглеждал като обикновен монах с качулка, облеклото му е подсказвало за мистерия, дори за магия. Съществуват доказателства, че Джордано Бруно е бил влиятелен вещер и магьосник, който е всявал ужас сред християните. По странно стечение на обстоятелствата днес неговия паметник е използван за пресъздаване на образа на
наемните убийци от древното минало – Асасини в култова компютърна игра. А може би Провидението така отмъщава за един
от любимите си синове?

Мъжът, чийто име ужасявал църквата
Джордано Бруно е роден на 1-ви януари 1548 година в Нола, с името Филипо Бруно. Още от ранна детска възраст се заражда страстта му към науката. За философ, астролог, математик и поет, той е бил доста спорна за времето си личност. Джордано вярвал, че един блестящ ум може да спаси света. Той е бил неоплатонист, който следвал ренесансовия херметизъм и
възгледите на философа Авероес. Бруно не бил заинтересован от посредствен и спокоен живот, а жадувал да изследва, анализира и да разреши много от въпросите, коита са били забранени от католическата църква.

            

Тогава Свещеникът вдигна ръка за благословия и каза тържествено :
" Да знаеш , Да желаеш , Да смееш винаги е било ръководното начало на мъдрия . Мълчанието запазва силата , а празната похвала го унищожава . Навсякъде виждаш Велики закони .
Всичко долу е както горе , тук - както и във Висшите светове .
Богът е един вечен , но безброй са неговите синове , носители на огъня , на силата , любовта , красотата .
Из лоното на божественото пада в материята нашия вечен дух , за да мине през видимия свят , живот , стремежи , чрез борби и мъчения и да се върне обратно при Божественото нагоре по своите спирали .
БОГОВЕТЕ СА БИЛИ НЯКОГА СМЪРТНИ ХОРА , А СМЪРТНИТЕ ХОРА , КАТО НАС , ИЗРАСТВАТ И СТАВАТ БОГОВЕ , СЛЕД КАТО ПРЕЗ СМЪРТНИТЕ ИМ ТЕЛА МИНАВАТ ЛЪЧИТЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА И ЗЕМНОТО УМИРА В ТЯХ .
Ти , сине мой , върви към Светлината , от радост към радост , от благоденствие към благоденствие , лети към Слънцето , към Истината , гледай ги като орел . Върни се към Божеството , което е родило твоята душа !

- Книга на Тот -




Защо беше изгорен на кладата Джордано Бруно?


Той подложил на съмнение основите на католицизма и призовал да се създаде друга религия

Ние знаем за Джордано Бруно от учебника по история в средното училище. Там пише, че той бил обвинен, че е еретик и бил изгорен на кладата, тъй като след Коперник твърдял, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето. Но проучването на биографията на Бруно показва, че не е изгорен заради научните си убеждения.
Един от най-разпространените митове за Джордано Бруно е, че той починал в млада възраст.

Бруно е роден през 1548 г. и по времето, когато бил изгорен на клада, бил на 52 години. Тази възраст през средновековието била смятана за преклонна.

При раждането момчето получило името Филипо; то се родило в селцето Нола, недалеч от Неапол. Баща му бил обикновен войник. Тъй като семейството било бедно и Бруно не можел да учи в университет, му била отредена съдбата на свещеник. През 1559 г. той постъпил в школата при манастира „Свети Доминик“ в Неапол. Бруно изучавал логика, богословие, астрономия и други науки. През 1565 г. бил подстриган за монах и се нарекъл Джордано – италианското име на свещената река Йордан. След седем години Бруно получил сана свещеник и тогава до ръководството на манастира започнали да постъпват доноси от други доминиканци. Обвинили Джордано, че чете еретични книги и че изнесъл всичките икони от килията си и оставил само разпятие. Но главните обвинения срещу него били съмненията му в постулатите на християнската църква – например в непорочността на зачатието на Дева Мария. Ръководството на манастира започнало разследване срещу еретика, но той не дочакал решението му и през 1576 г. избягал, първо в Рим, след това – в чужбина.

Друг мит било твърдението, че Бруно не бил учен. Днешни изследователи твърдят, че в трудовете му липсват математически сметки. Той говорел за безкрайността на вселената и многото планети, но като публицист. Повечето му съчинения са комедии и поеми.

Но Бруно бил човек на своето време. По времето на странстванията си в Европа той преподавал в Европа, в най-големите университети, включително в Сорбоната и Оксфорд; той защитил две докторски дисертации; няколко негови труда били посветени на развитието на паметта. Благодарение на личната си методика Бруно запомнял наизуст хиляди книги, сред които Библията и трудове на арабски философи.

През 1581 г. една от лекциите му посетил кралят Хенрих III Френски, който бил поразен от паметта на учения. Кралят го поканил в двора, но Бруно се изпокарал с учените от Френската академия заради трудовете на Аристотел и се простил с Париж.

В Лондон Джордано Бруно чел лекции за истинността на идеите на Коперник, според който не Земята, а Слънцето е в центъра на нашата планетарна система. Той спорел с писателя Уилям Шекспир, философа Френсис Бейкън, физика Уилям Гилбърт. Но не успял да убеди Шекспир и Бейкън, които продължавали да твърдят, че Слънцето е планета и се върти около Земята. Но Гилбърт възприел идеите на Бруно, развил ги и установил някои физически закономерности в хелиоцентричната система.

В Англия Джордано Бруно издал главния си научен труд „За безкрайността на Вселената и световете„, в който твърдял, че в космическите простори има и други обитаеми планети. Като цяло той написал около 30 научни работи.

16 години Джордано Бруно пътешествал из Европа, четял лекции в университетите и пропагандирал възгледите си. През 1591 г. се върнал в Италия като личен преподавател на венецианския аристократ Джовани Мочениго, но скоро отношенията им се развалили. Моченико написал срещу учения първия донос, в който написал до венецианския инквизитор, че Бруно е еретик, тъй като твърди, че съществуват други светове, че Христос не е умрял по добра воля и се стараел да избегне смъртта, че душите на хората след смъртта на тялото преминават от едно живо същество в друго. След първия последвали още два доноса. Бруно бил арестуван и изпратен в затвора. През 1593 г. го закарали в Рим, където го подложили на изтезания, за да се отрече от възгледите си.

Третият мит за Бруно е, че са го изгорили заради напредничавите му научни идеи, по-точно за учението му за безкрайността на световете и хелиоцентричната теория за строежа на нашата планетна система. В края на 16 век много учени изказвали това мнение. Последователите на Коперник инквизицията не осъждала на смърт. 16 години след смъртта на Бруно римският папа Павел V обявил, че теорията на Коперник противоречи на Свещеното писание и през 1633 г. Галилей бил принуден да се откаже от мнението, че Земята се върти около Слънцето.

Всичките трудове на Бруно били обявени за еретични едва три дни след смъртта му.

Но тогава за какво бил изгорен на кладата?

Документите в римския съд показват, че Бруно бил изгорен заради отричането на основополагащите догми в християнството. Ученият по същество създавал собствено учение, което заплашвало да срине Ватикана. Той се съмнявал в светостта на църковните книги и твърдят, че трябва напълно да се преосмислят много положения в католицизма и да се създаде друга религия. Повече от седем години, изтезавайки Бруно, инквизиторите се опитвали да го убедят да се откаже от тези възгледи, но неуспели да сломят волята му.

На 9 февруари 1600 г., трибуналът на светата инквизиция признал Бруно за неразкаял се, упорит и непреклонен еретик. Лишили го от свещеническия сан и го отлъчили от църквата. След това грешникът бил предаден на съда на губернатора на Рим с лицемерната молба да получи „милосърдно“ наказание, без да се пролива кръв. По същество това означавало изгаряне на клада.

Според преданието, след като Джордано Бруно изслушал присъдата, казал:

– Дори да ме изгорят, това не значи, че са ме опровергали!

Бруно бил изгорен на 17 февруари 1600 г. на площада на Цветята в Рим.

Друг мит за големия учен: че Римската църква му простила и осъдила тогавашното поведение на инквизицията. Но за разлика от Галилей, когото римският папа Йоан Павел Втори през 1992 г. напълно реабилитирал, Джордано Бруно и до днес не е оправдан, т.е. църквата и до днес смята смъртта му за оправдана.


Книгите, които изучавал, били едновременно нови и вълнуващи и стари, покрити с прах съдържащи господстващата религия в
Европа. Бруно винаги следвал собствените си идеи и подходи. Той станал доминикански монах, но в същото време практикувал
дисциплини, които били забранени за един добър християнин. Според Карън Гарвин:
Философията на Бруно е била, меко казано, необикновена. Езичник до мозъка на костите си, той създал микс от древно познание,включващо творбите на Лукреций, Питагор и на херметиците, както и възстановки на работите на италианския хуманист Марсилио Фичино и философа Джовани Пико дела Мирандола. Херметизмът е религиозна философия, оснавана върху „Корпус
Херметикум“, за който ренесансовите учени вярвали, че е дело на Хермес Трисмегистус – древен египетски свещеник, чието
съществуване не е потвърдено.

Поради изключителната убеденост на ренесансовите изследователи, че живеят в Златен век и че „прогресът е възраждане,
прераждане, ренесанс на Античността“ и тъй като съществуването на Хермес Трисмегистус е смятан за безусловна истина от бащите на църквата Лактанций и Августин, учените приели херметистичните творби за номинална стойност. Може би са били толкова апетитни за тях поради факта, че първите 15 глави от „Корпус Херметикум“, озаглавени „Пирандър“, включвали
история за сътворението, наподобяваща книга „Битие“ (бел. ред. – първата книга от Стария завет).

Бруно „изхвърля християнските елементи от собствената си философска система (която по-късно става известна като ноланизъм) и ги заменя с „езическата магия в пълен разцвет“ на Хермес Трисмегистус. Херметичните възгледи включвали астрологията и окултните науки, „тайните добродетели на растения и камъни“ и хомеопатичната магия, както и „създаване на
талисмани, които извличат сили от звездите“, а и други подобни. Философията на Бруно всъщност е била вид пантеизъм.

Неговите анти-аристотелистки възгледи не били нито общоприетите католически, нито общоприетите протестантски. Силата му произтичала от древна египетска, магическа истина.

       

Илюстрация на мнемонично устройство на Джордано Бруно(Карта на Вселената, съставена от Клавдий Птолемей)

Джордано Бруно писал за магия, а това не била типична тема за хората, свързани с църквата. Като монах от Доминиканския орден, от него се очаквало да се противопоставя на всякакви свръхестествени твърдения. Но книгата, която е неговият манифест, е за магията, в която той вярвал. Според него магията се оснавава на илюзорни образи и освобождаване. Също така
вярвал, че е творец на спомени, чиито изображения на планети могат да се смятат като поезия за визуалните изкуства. Бруно
вярвал, че изображенията, които създавал, проникват в астралното тяло или в ума. Според текстовете му, той практикувал създаване на връзки и вериги, наречени vincula (бел. ред. – задължителен). В магията изричането на заклинанията е от значение, но е важна и еротичната връзка, която е известна като „върховна връзка“.

Той вярвал, че всички емоции и връзки са свързани с любов, желание или и двете. Неговата практика води до заключението, че има 3 порти, през които трябва да мине човек, за да
придобие опит в областта на метафизичните сили.

Астрономията била друга негова страст. Според него, звездите не са нищо повече от слънца, които са на по-далечно разстояние от Земята и са заобиколени от екзопланети. Бруно също вярвал и че Вселената е безкрайна и тя няма център. Както е добре известно тези спорни възгледи носят много проблеми на Бруно. През 1593 година е обвинен в ерес от Римската
инквизиция. Ученията му са смятани за опасни за католическата църква и затова е осъден на смърт.

Но обвинен ли е без да има
доказателства?

Трудно за вярване е, че той не е знаел каква ще е съдбата му, когато църквата разбере за силното му влечение към силата на спомените, астрономията и магическото познание. Той очевидно е бил невероятно интелигентен и
широкоскроен, но дебатът относно магическите му способности и до днес е отворен.
Джордано Бруно е убит от Светата инквизиция на 17.02.1600 година в Рим. Той е изгорен на клада и прахта му е отвяна от вятъра на промяната. Все пак духът на мистика бил прекалено силен, за да изчезне. Дори сега работата му е много
разпространена сред изследователите, а възгледите му печелят много последователи. Свръхбогати колекционери, фондации и
могъщи тайни секти издирват всяка прашинка от работата му с неистово настървение. Ако притежавате и къс от негова работа пуснете обява в интернет. Още преди да сте станали от компютъра ще позвънят на врата ви. Смята се, че там някъде в неговите творби е скрит ключът за царството Божие.

Статуята му и до днес огрява един от най-кокетните площади в Рим – Кампо деи Фиори. Тя напомня на поколенията: Понякога е необходимо да изгориш, за да стигнеш до край.
НП/2017




Окултизмът (от латински occultus - „скрит, покрит“) изследва реалностите, неподвластни на физическите закони . Разбира се са положени усилия за дискредитирането му с промяна на значението на думата - например християнството иска да внуши, че това е почитание към дявола. При положение, че самите религии, както и материалистичната наука са създадени за "ширпотреба" от тези, които именно ползват знанията на окултизма - всеки непредубеден може да си направи изводите



Когато твоето невежество е тяхната печалба


https://novotopoznanie.com/





Гласувай:
4
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4300663
Постинги: 4131
Коментари: 1112
Гласове: 1429
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031