Блогът на budha2 :: Мисли форми 14

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2017 13:37 - Мисли форми 14

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1378 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.07.2017 13:48

• Никой не е изпратен случайно на никого •

"Every act of creation is first an act of destruction." ~ Pablo Picasso
"Всяко действие на сътворението е първо акт на унищожение." ~ Пабло Пикасо

"Вложих сърцето и душата си в работата си и загубих съзнанието си в процеса." ~ Винсент Ван Гог

Както излиза, най-страшния жанр не са филмите на ужасите. Изпреварват ги светлите и добри измислени истории за любовта. Те заставят хората да вярват и да търсят това, което го няма!

Така наречените “прогресори” – от “Трудно е да бъдеш бог” - В крайна сметка се оказва, че не могат да направят нищо със стадото от псевдоразумни, старателно стъпкващи най-добрите представители на хората. Ето защо изглеждат толкова наивни опитите за спасение от ръцете на убийците и тълпата на учените(неуките) и пуй-етите, все едно да гасиш пожар с чаша вода.

"И сега е доказано, че Сатана или Червеният Огнен Дракон," Господ на Фосфора " Луцифер или" Светлоносеца ", е в нас: това е Нашият ум" Когато умът не следва Истината, Тя пада в тъмнина.

Алхимиците разпознават изкуството си като свещена наука, която разкрива тайните на природата, водеща искрения търсещ към съюз с Божественото. Този съюз се постига чрез подготовката на Камъка на философите, за който се казва, че преобразува обикновените метали в злато, за да бъде Еликсир на безсмъртието. Ключ към естеството на камъка може да се намери в едно от алтернативните му имена: Azoth, от арабския al-zā"būq (الزاووق), което означава Quicksilver или Essence. Алхимиците вярват, че има вътрешна същност в хората, която е изгубена след падането, символизирана от експулсирането на Адам и Ева от Едемската градина. Да открие тази същност, да я освободи от нейните връзки и да я изчисти, това е Великата работа на алхимика.
~ Франсис Мелвил: Тайните на Висшата Магия

Keith Richards Star Constellation

"Ние сме звезди, обвити във външен слой, Светлината, която търсите, винаги е била вътре." Руми

"Нормалното е илюзия. Това, което е нормално за паяка е хаос за мухата."
~ Charles Addams

Научният колектив от Университета в Кейптаун, съставен от известни учени с голям опит в изследване на паранормални явления, в това число и методи за фиксиране на аурата, възглавяван от докторът по философия Нгунга Тобаго, направили статистически изследвания върху големи групи хора. В тези изследвания взели участие различни категории хора – от затворници до група политици или бизнесмени, събрали се за обсъждане на делови въпроси.
Въпросите, задавани на изследваните групи хора били специално подготвени от група психолози за получаване на адекватни поведенчески реакции.
По резултатите от тези изследвания бил направен извод : практически всички политици и бизнесмени, изследвани на тяхна среща на върха в Йоханесбург през 2002 г. били “ЗАРАЗЕНИ’ !
Резултатите потресли учените ! Оказало се, че най-голямо количество “тъмни” същности ( низши духове ) с частично или пълно проникване в аурата било фиксирано в групата на политиците и бизнесмените ! Количеството “заразени” сред тях било неколкократно по-голямо от “заразените” сред затворниците !
Освен това били направени изследвания с предмет “заразяване” от низши астрални същности на много политици от най-висок ранг из цял свят. Резултатите били отчайващи.
Taka статистическите изследвания потвърдили изводите на учените относно това, че много хора, особено политиците и бизнесмените се намират под постоянното въздействие на “тъмните” астрали ( низши духове ), които контролират тяхното съзнание и поведение ! Поради това, действията на политиците често се оказват неадекватни на политическите и икономическите ситуации по света. Това обстоятелство е добре да се отчита при преизбиране на сегашни “опитни” политици от висок ранг.
http://universalnite000.blog.bg/…/koi-sa-te-parazitite-na-s…

Ти си свикнал с фалшиви сънища. Не можеш да се сблъскаш с Реалността. Ти си като парниково растение, живееш непрекъснато в мечтите си. Постепенните методи помагат да понесеш Осъзнаването - да станеш достатъчно силен и способен за това.
Има седем внезапни метода за Просветление, но няма да можеш да ги понесеш. Може да ослепееш от твърде много светлина. Може да умреш от твърде много блаженство.

Можем ли да отидем отвъд това сънуване? Има два метода за това.
Единият е да започнеш да се държиш, като че ли целият свят е само сън, каквото и да правиш, помни, че е сън. Нека умът ти непрекъснато помни, че докато си буден, всичко е сън. Затова наричаме този свят мая, илюзия, сън. Това не е философски аргумент.
За съжаление, когато са превеждали Шанкара на Запад, той е бил възприет като философ. Всъщност, когато Шанкара казва, че този свят е сън, това не е философска теория, а похват за определена медитация; именно за медитацията на сън да помниш, че сънуваш. Защото обикновено когато човек сънува, той смята съня си за реалност. За да се избавим от това и на сън, и наяве да мислим, че това, което ни се случва, е истинско, трябва да започнем още когато сме будни. Нека анализираме приликата между съня и действителността. Аз те виждам. След това заспивам и пак те виждам - на сън. Какво става, когато те виждам на яве? Аз не те виждам - просто образът ти се отразява в очите ми. След това по тайнствени пътища, които науката още не е открила, този образ се преобразува. Но това не става в очите - те са само прозорци. Аз не те виждам с очите , а ПРЕЗ очите.
Ти се отразяваш в очите ми. Дали на сън, дали наяве - няма разлика. Просто до мен достигат вълни, които се декодират. След това аз пак ги декодирам и така разбирам какво става. Аз съм винаги вътре, ти си винаги вън - и няма възможност да се отсъди дали в този момент човек сънува или наистина изживява нещо.
Шанкара не казва да променим съня, защото с това ще потвърдим, че го смятаме за реалност. Шанкара просто казва, че каквото и да е, то е сън. Запомни това: не прави нищо, за да го промениш. Опитай се три седмици да помниш, че каквото и да правиш, то е сън. Много е трудно, но това е един от начините да проникнем със съзнанието си в сънищата.
Така една сутрин ще се събудиш, и ще знаеш, че не ставаш от сън, а че преминаваш от един сън в друг. Когато и двадесет и четирите часа станат осъзнато сънуване, което чувстваш и помниш, тогава си в своя център. Щом почувстваш сънищата, ще започнеш да чувстваш и сънуващия - субекта. И когато филмът свърши, ще знаеш, че той не е бил истина, и истината ще излезе наяве. Ще почувстваш себе си.
Този метод, който е един от най-старите в Индия, е всъщност само похват, само способ за променяне на ума, за да погледнем на света по друг - съвсем различен начин.

~Ошо Г.И. Гурджиев

Можем ли да отидем отвъд това сънуване?
Другият метод, който е другият полюс на същото нещо, е да не мислиш нищо за света, а просто да помниш: аз съм.
Гурджиев е използвал този метод. Той идва от суфите, от исляма. Каквото и да правиш - когато пиеш, когато ядеш, когато вървиш, помни: ‘’Аз съм тук’’. Изведнъж ще се усетиш: ‘’Колко много секунди минаха, а аз забравих, че ‘’аз съм’’.
Ако можеш цял ден да помниш ‘’аз съм’’, това ще проникне и в съня ти. А ако на сън помниш това, тогава сънят ще стане само сън - няма да се измамиш, че той е действителност.
Опитай тази техника в каквато и да е дейност. Колкото по-истински ставаш отвътре толкова по-неистински става заобикалящият те свят. Действителността става ‘’аз’’, а светът - нереален.
Гурджиев непрекъснато работел по този метод. Неговият основен ученик П.Успенски разказва, че три месеца непрекънато си повтарял ‘’аз съм, аз съм’’, докато накрая - всичко - мисли, сънища - спряло. Само като вечна музика отвътре той чувал: ‘’Аз съм, аз съм’’. Тогава двамата излезли навън из града (Тифлис). Успенски пише в дневника си: ‘’Тогава за пръв път разбрах какво има предвид Христос, когато казва, че хората са спящи. Целият град ми изглеждаше като заспал. Хората се движеха, продавачите продаваха - но всичко беше като на сън. Погледнах Гурджиев: само той беше буден. Другите се ядосваха, биеха се, караха се, обичаха се, свичко правеха - но гледах лицата им. Те бяха заспали. Те не бяха тук. Вътрешният център липсваше. Гурджиев ми каза: ‘’Всичко е същото, както беше преди три месеца - когато ти дойде. Но ти не можеше да видиш, че другите са спящи, понеже и ти беше спящ. Сега виждаш, защото осъзнаваш. Част от съзнанието ти премина отвъд сънуването.’’
Нямам предвид непрекъснато да повтаряш ‘’аз съм’’. По-скоро достатъчно е чувството за това. Като вземаш душ, усети докосването на водата, бъди там и помни: ‘’Аз съм’’. Разбира се, може да повтаряш, но неосъзнатото повтаряне само ще създаде повече сън. Когато докосваш нечия ръка, не само я докосни. Почувствай себе си, присъствай изцяло в това докосване! Когато ядеш, почувствай себе си в процеса. Един ден ще се събудиш в своя център. Тогава сънуването ще спре. Човешкото същество, което си бил, няма да е същото. За пръв път ще осъзнаваш. За пръв път, в целия спящ свят, ще си буден. Ще станеш Буда, Пробуден.
След това пробуждане няма нещастия. След това няма смърт, няма страх. За пръв път ставаш свободен от всичко. Омраза, гняв, алчност - всичко изчезва. Ставаш само любов.
Но ако всички сме актьори в една вече написана пиеса, как може медитацията да ни промени, ако в пиесата няма тази глава?
Този въпрос съдържа същата грешка. Аз не казвам, че всичко е предопределено: просто това е само похват.
Съдбата не значи че всичко е предопределено. Просто ако приемем, че е така, всичко става сън, всичко става сън. Никой не се интересува толкова от тоб и кога ще умреш. Ти не си центърът на вселената, и за нея въобще няма значение дали те има или не. Хората непрекъснато се питат защо съществуват. Човек не е създаден с някакво специално предназначение, и това е добре - иначе би бил машина. Човек е просто сътворение - преливащо, изобилно сътворение. Всичко просто е. Цветя, звзди, хора - всичко е преливане, радост, празник на Съществуването без някаква определена цел.
А теорията за съдбата и предопределеността създава проблеми, защото я възприемаме като теория, а не като способ. Целта и е да възприемем света като театър, като сън, за да осъзнаем, че ние не сме източникът на това сътворение, да останем просто наблюдатели.

Всъщност ние не сме в света. По-скоро ‘’светът’’ се състои не от външните за нас неща, а от сънищата и мечтите ни.

Не говорим за един свят. Географски той е един, но психологически има толкова светове, колкото и умове. И когато твоят сън изчезне, изчезва и твоят свят. Трудно е да се живее без сънища, без мечти. Затова като цяло не се използват внезапни методи за Осъзнаване, а само постепенни. Всъщност ти можеш да достигнеш Осъзнаването в този миг - няма никакви препятствия. Но това може да е фатално, може да е твърде много за теб.

Ако този свят изведнъж изчезне, и останеш само ти, ти така ще се уплашиш, че ще умреш. Същото ще стане, ако сънуването изцяло изчезне, защото твоят свят са твоите сънища

"Спомнете, че вие дойдохте тук, вече разбрали необходимостта от борба със себе си - само със себе си. Затова бъдете благодари на всички, които ви дават тази възможност. "
~ Г.И. Гурджиев

"Началото, средата и краят на раждането, растежа и съвършенството на всичко, което виждаме, е от противоположности, противоположности и пак противоположности, и каквото и да е противоречието, има действие и реакция, има движение, разнообразие, множество, и ред, има степени, наследство и поквара. "

Джордано Бруно

"Време е да осъзнаем, че е безсмислено да хвалим светлината и да я проповядваме, ако никой не може да я види. Много по-необходимо е да проповядваме изкуството да я виждаме." ~ Карл Дж. Юнг

"One does not become enlightened by imagining figures of light, but by making the darkness conscious" ~ Carl G. Jung

“Човек не става просветлен, като си представя фигури от светлина, а като осъзнава собствената си тъмнина.”

"Дисциплината, както се разбира от воин, е творческа, отворена и произвежда свобода. Това е способността да се изправиш пред неизвестното, превръщайки усещането за познание в благоговение; Да обмислим неща, които надхвърлят обхвата на нашите навици и смело да се изправим пред единствената война, която си струва: битката за осъзнаване. "

- Карлос Кастанеда

Нагоре