Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09 17:47 - Реалният юдаизъм
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 126 Коментари: 0 Гласове:
1



 
image

Според израелския професор Израел Шахак, всичко е започнало от Френската революция с т. нар. еманципация на евреите. Дотогава никой на този свят не е гледал на евреите като на народ.

„Тогава всеобщото значение на термина „евреин“ по същество съвпадаше с онова, което самите евреи разбираха като съдържание на тяхната самоличност. Тази идентичност беше преди всичко религиозна, тъй като предписанията на религията определяха детайлите от всекидневното поведение във всички аспекти на живота – едновременно обществен и личен – и то между самите евреи, както и на тяхното отношение към неевреите. По онова време буквално беше истина, че евреин не можеше да изпие дори чаша вода в дома на неевреин. И същите основни закони на поведението спрямо неевреите бяха валидни от Йемен до Ню Йорк. По какъвто и начин да бъдат описвани евреите от 1780 г., а аз не желая да се впускам в метафизичен диспут за термини като „нация“ и „народ“, ясно е, че в онези години всички еврейски общини бяха отделени от нееврейските общества, сред които живееха.

Ала всичко това беше променено от два успоредно протичащи процеса, започнали в Холандия и Англия, продължили в революционна Франция, а след това и в съвременните монархии на ХІХ век: евреите придобиха забележително високо равнище на индивидуални права (в някои случаи пълно равноправие пред закона), а юридическата власт на еврейската община над нейните членове бе разрушена. Следва да се отбележи, че развитието на двата процеса бе едновременно и че последният дори е по-важен, независимо че е по-малко известен от първия.

От късната Римска империя еврейските общини имаха значителна юридическа власт над своите членове. Не само власт, осъществявана посредством целенасочената мобилизация на обществения натиск (например отказа за каквито и да били взаимоотношения с евреин извън общността и даже да бъде погребано тялото му). Но една власт на неприкрита принуда: бой с пръчки, вкарване в затвора, прокуждане – всичко това можеше да бъде наложено съвсем законообразно на отделния евреин от равинските съдилища и заради различни видове нарушения. В редица страни – Испания и Полша са забележителни като примери – можеше да бъде наложено и бе налагано даже най-тежкото наказание. Като понякога бяха използвани изключително жестоки методи – пребиване с тояги до смърт.

 image


Всичко това бе не само позволено, но и насърчавано от държавните власти и в християнските, и в мюсюлманските страни, които освен техния общ интерес в налагането на „реда и закона“, в някои случаи имаха също така и по-преки финансови ползи. Например в испанските архиви от ХІІІ и ХІV век се намират документи за много заповеди, издадени от онези най-набожни католически крале на Кастиля и Арагон, в които нареждат на техните не по-малко вярващи чиновници да сътрудничат на равините в насилственото принуждаване на евреите да спазват изискванията на Шабата
[Съботата. За евреите това е ден, посветен на техния бог, в който не могат да извършват никаква работа. Даже – да говорят по телефона или да шофират. Затова наемат неевреи – гои, които да се заемат с всекидневните неща в съботния ден. Според Стария завет Яхве-Йехова – сатаната – предал на несъществувалия товарищ Моше – Мойсей, нареждането хората да работят шест дни, а седмия да посветят на него. За евреите този седми ден е събота, тъй като по техните календари – равински измишльотини – седмицата започва от неделя.].

Защо? Понеже винаги, когато някой евреин беше глобяван от равинския съд за нарушаване на Шабата, равините бяха длъжни да внесат една десета от глобата в кралската хазна. Доста печелившо и ефикасно правило…

 image


Щом съвременната държава начена своето съществувание, еврейските общини загубиха своята власт да наказват и сплашват отделния евреин. Оковите на едно от най-затворените от „затворените общества“, едно от най-тоталитарните общества в цялата история на човечеството, бяха строшени. Този акт на освобождение дойде главно отвън. Макар че имаше някои евреи, които му помогнаха отвътре. Първоначално те бяха неколцина. Тази форма на освобождение имаше твърде тъжни последици за бъдещето. Точно както в случая с Германия (според майсторския анализ на А. Дж. П. Тейлър),бе лесно да се свърже причината за противодействието с патриотизма. Понеже, в интерес на истината, индивидуалните права и равноправието пред закона бяха въведени в Германия от армиите на Френската революция и от Наполеон. И човек можеше да постави върху освобождението клеймото „негерманско“, точно както толкова лесно се случва сред евреите, особено в Израел, където беше предприета ефективна атака срещу всички понятия и идеали на хуманизма и върховенството на закона (да не казвам демокрацията), като нещо „нееврейско“ или „антиеврейско“. Каквито в действителност са в исторически смисъл.

Същото се отнася и до принципите, които могат да бъдат използвани в полза на „еврейския интерес“, но които нямат никаква законност срещу „еврейския интерес“. Например, щом арабите призоват за възприемането на същите тези принципи. В Германия и други нации от Средна Европа това отново доведе до също точно толкова невярна, измамна, сантиментална и ултраромантична историография, която заличи всички неудобни факти…

Ала последиците за обществото от тези процеси на освобождаване бяха такива, че за първи път от около 200 г. сл.Р.Хр. един евреин можеше да бъде свободен, да прави каквото пожелае в рамките на гражданското право на неговата страна, без да заплаща за свободата си, като приема друга религия. Свободата да учи и чете книги на съвременни езици, свободата да чете и пише на еврейски, без одобрението на равините (както трябваше да бъде за всяка книга на идиш или иврит), свободата да яде некошерна храна, свободата да пренебрегва безбройните абсурдни табута, регулиращи сексуалния живот, даже свободата на мисълта – отнасяща се до „забранените мисли“, които са сред най-сериозните грехове. Всички тези права бяха предоставени на евреите в Европа (а впоследствие и в други страни) от модерните или даже от абсолютните режими…

image

През последните 150 години терминът „евреин“ все пак придоби двоен смисъл, за най-голямо объркване на някои добронамерени хора, по-специално в англо говорящите страни, които си въобразяват, че евреите, които срещат, са „представители“ на евреите „изобщо“. В страните от Източна Европа, както и в арабския свят, евреите бяха освободени от тиранията на тяхната собствена религия и на общините им, и то от външни сили. Това стана тъй късно и при толкова неблагоприятни обстоятелства за една искрено възприета промяна. В повечето случаи, а особено в Израел, бяха запазени старите схващания за обществото, същата идеология – по-специално насочена срещу неевреите, пък и крайно фалшивата историческа концепция.

Това се отнася даже за някои от онези евреи, които се присъединиха към „прогресивните“ или левите движения. Проучването на радикалните, социалистическите и комунистическите партии може да разкрие много образци на предрешени еврейски шовинисти и расисти, които се включиха в тези партии повече заради „еврейския интерес“. И поне в Израел обслужват „антиневерническата“ дискриминация. Стига човек само да прегледа колко много еврейски „социалисти“ са успели да напишат по нещо за кибуците [комуните], без да си направят труда да споменат, че те са една расистка институция, от която нееврейските граждани на Израел са безцеремонно изключени. И без да разберат, че феноменът, за който загатваме, в никакъв случай не е необичаен…“[Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. , стр. 45-51. ]

image

Всичко изнесено е вярно. Точно така е – безусловно!

Отгоре на това, за разлика от европейците, евреите, венчани за сатаната, настояват, че имат своя държава. Като изопачават действителните факти, изкарват всяка критика срещу ционистката държава Израел като нападка против тях – евреите, всички евреи. Да се махат! Щом си имат държава, що щат сред нас, сред европейците?

Където и да се намират, те са патриоти преди всичко на Израел. Например небезизвестната еврейка Ана Паукер[За еврейския произход на Ана Паукер вж. напр. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 421.] била първата болшевишка министърка на външните работи на Румъния. Славела се като садистка, непознаваща милост. (Вижте илюстрацията.) Въпреки „партийната повеля“ евреите да остават в страната, за да провеждат линията на „революционния комунизъм“ и на „революционния ционизъм“, тя се възползвала от високото си положение и осигурила възможност на своя баща да отпътува за Израел.

image

Когато БКП проформа обявяваше ционизма за враг, с членството си в нея 99,99 на сто от тукашните евреи заявяваха своето съгласие с това отношение. Впоследствие
тяхната комунистическата еврейска организация „Шалом“ декларира, че всички евреи у нас винаги са били … ционисти?!



Нека бъда пунктуален. Ето как се е обърнал нейният тогавашен гаулайтер към гостуващия тук израелски президент Моше Кацав. Същият, който в момента се ва̀ля по тъмничните постели в своята страна:

„Президентът на Израел бе посрещнат топло и в софийската синагога, където се срещна с представителите на еврейската общност у нас.

image

Българската еврейска общност винаги е била дълбоко ционистка общност и вие сте не само сред братя и сестри, но и сред горещи привърженици на Държавата Израел, заяви в приветствието си Емил Кало, председател на организацията на евреите в България „Шалом“.“

Що за птица е другарят Петър Стоянов – бивш главен седесар и дори президент на НРБ? Погледнете илюстрацията. Посоченият със стрелката е потомствен комунист, с майка и баща активни борци, близки на касапина Антон Югов. Сам той беше ляво бастунче на Александър Лилов. Оказа се сред учредителите на Първановия проект БКП-АБВ. Телевизионните репортажи го показват като патерица на агент „Гоце“ и депутат в предишното (анти)Народно събрание. Макар за себе си да съм наясно, че зависимостите са обратни – Кало е пряк надзирател на Седефчов…

image

„Важно е да се подчертае“ – продължава Израел Шахак, – „че всички предложени „еврейски характеристики“, с които искам да обознача отличителните белези, дето наречените най-грубо интелектуалци на Запад, приписват на „евреите“, са съвременни черти, съвсем непознати по време на голямата част от еврейската история. И те се появиха едва, когато тоталитарната еврейска община взе да губи властта си.“[Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. , стр. 51.]

Пред вашите погледи бе нарисуван портретът на евреина и то с щрихите на неговото историческо развитие. Но по-важното – бяха разкрити корените на тоталитаризма и на неделимото от него крайно, свръхнасилие. Това, което обозначаваме с термина терор. Все неща, които съпътстват съвременния свят през последните 150 години, както рядко, да не река никога, през историята.

image

Израел Шахак изобразява затвореното еврейско общество, в което хуморът, комедиите, книгите извън религиозната литература, са били табу. И разбива една масова заблуда, заседнала дълбоко в представите на хората – тази за „интелигентността“ и „образоваността“ на евреите. Те са явления, възникнали след Френската революция. И нямат нищо общо с наследствеността, с гена на хазарите, чиито потомци са днешните евреи.

http://diagnosa.net/wp-content/uploads/2017/09/071.jpg



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4447687
Постинги: 4153
Коментари: 1118
Гласове: 1443
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930