Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10 22:15 - В. Серкин: няма "обективна реалност, независима от нашето съзнание"
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 267 Коментари: 0 Гласове:
0



 

image

"Реалността е изградена от всяка мисъл и всяка наша мисъл започва да създава реалност". Едгар Кейси

В рамките на съвременната научна парадигма съществува цяла група от непроверени хипотези, които въпреки това поради ограниченото съзнание или злонамерени намерения ни се представят като "истината от последна инстанция". И то абсолютно неоснователно. Освен това, на нас ни предлагат да вярваме в тях сляпо, като не включваме собственото си мислене, осъзнаване и не извършваме експериментална проверка на истинността им.

Една от тези известни псевдо-истини са неоснователните изявления на "авторитетите" от науката, че предполагаемата "обективна реалност" съществува абсолютно независимо от нашето съзнание, което е абсолютна глупост, като се има предвид, че човекът със съзнание не е напълно изолиран от системата на външния свят, а взаимодейства с елементи на външната реалност. И не случайно все повече и повече съвременни учени започват да осъзнават този факт. Един от съвременните научни иноватори, които изоставиха сляпата вяра в съмнителна догма, е докторът по психология, професор В. Серкин.
Ето например какво пише за "обективната реалност" в работата си "Теорията на активността на съзнанието": "Независимо дали ни харесва или не, нашите действия винаги променят нашата реалност. 
Пример. По време на лекция студентите ме помолиха да докажа тази теза. За целта помолих за няколко секунди и нарисувах маймуна на чистата дъска. С думите ми, че реалността в аудиторията е различна, отколкото преди рисуването, всички се съгласиха. Осъзнаването на факта за промяна в реалността чрез действията ни ни позволява поне от време на време да променим реалността на битието ни осъзнато и отговорно. Често и отказът от практически действия е едновременно отказ да се повлияе на реалността на своето битие.
Традиционната парадигма на моделиране на съзнанието, свързана с епистемологичния подход, описва отразяващите функции на съзнанието. Най-ясно това описание е представено в произведенията на К. Кастанеда, където човек е пряко описан като възприемащо същество, а варианти на "реалността" се реализират като опции за описване на материала на възприятието. Предложената ни парадигма третира човека като творящо (и по този начин избиращо) своята "реалност" същество, а основните специфични функции на съзнанието са функциите на трансформацията и проектирането.
Понятието за съзнание като съвкупност от когнитивни и мотивационни процеси се основава на имплицитния постулат за съществуването на "обективна реалност", от една страна, и отделен от реалността опознаващ субект, от друга. Според нашата теория, съзнанието се развива в процеса на активност (активна практика), променящ "реалността", т.е. заедно с развитието на "реалността". Терминът "реалност" е в кавички, тъй като "реалността" за творческото същество не е непроменена "обективно съществуваща" реалност, а процес (физически атрибут на нейната дейност), който може да бъде повлиян от своите дейности.
А. Леонтиев през своето време много се доближава до тази идея, сочейки прехода от форми на дейност (и индивидуални действия) към свойството на обекта (една от аспектите на обективността на дейността).
Пример. При изграждането на вила (дейност) аз разрязвам дълга дъска (действие). След успешното завършване на действията си, в една нова реалност, която е по-подходяща за мен, вече няма една предишна дълга дъска, а има две къси.
Текстовете на А.Н. Леонтиев и Б.Ф. Ломов съдържат разсъждения за тройния ефект върху: а) предмета на дейността; б) субекта на дейност; в) самия себе си. Ние ще разгледаме тези положения малко по-нашироко и по-подробно: дейността променя а) реалността, тъй като всеки предмет на дейност е системна част от реалността; б) физическото тяло, психичните функции, съзнанието, отношенията и средствата на субекта на дейност; в) самата дейност и съответно, цялата система от дейности.
Несъществуването на "обективна реалност, независима от нашето съзнание" и нашите действия, отчитайки системната природа и взаимовръзките на вселената, предефинира проблема за отговорността на субекта в процеса на познанието.
Тук е необходимо да се изкажат съображения за очевидния радиус (обхват) на влиянието на човешките действия върху променената реалност: а) ако действам физически, обхватът на влиянието е ограничен от моите физически и инструментални способности (буквално - къде мога да стигна); б) ако действам организационно, т.е. организирам действията на друг човек, тогава обхватът на влияние е ограничен от степента на съществуващите ми социални връзки (в границите на Земята и гамата от космически апарати); в) докато радиусът на влияние в границата може да има културни действия (създаване на произведения на изкуството, проекти и т.н.)"
Всяко едно от нашите съзнателни действия в света на физическата реалност постоянно я модифицира и в същото време се явява действие на нашето съзнание. И следователно "обективна реалност, независима от нашето съзнание" действително не съществува. Ние сме неразделна част от вселената и един от нейните взаимодействащи помежду си елементи. Същият елемент на реалността е нашето съзнание. Но защо толкова старателно ни отвличат от очевидната истина? Не е ли така поради причината да бъдем отстранени и от знанието за колосалните потенциални възможности на нашето съзнание, "събуждащи се" при достигане състоянието на пълно осъзнаване?

         image

"Осъзнаването на вътрешното тяло е съзнанието, което си спомня своя произход и се връща към Източника"
- Екхарт Толе





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4662454
Постинги: 4170
Коментари: 1121
Гласове: 1462
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930