Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2017 06:00 - Основни принципи за изготвяне на психологическо заключение.
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 6780 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                    Основни принципи за изготвяне на психологическо заключение.

 

Изложените в материала принципи и ред за изготвяне на психологическо заключение, нямат претенции за еталон.  Тук е споделен опит от практиката, един удобен и полезен способ, както за клиентите, така и за психолога, защото в този вид психологическото заключение отговаря на две изисквания: да е логично и да е обосновано.

Кога обикновено се налага да бъде изготвено психологическо заключение?

1.По официално искане от външни организации и заявки от тези организации. Най-типичните случаи са: за разследващи органи, адвокати, съдилища, работодатели, социални служби, психиатри, лекарски комисии. Когато заключението е предназначено за официални институции, към него специалистът  прилага (изпраща) заверено копие от дипломата (специализация; квалификация); копие от официалната регистрация като специалист-предприемач на частна практика или удостоверение за местоработата на психолога. Заключението се подписва от специалиста и се поставя печата на организацията, която представлява. Ако психологът не направи това, то организацията, за която е предназначено заключението може да оспори законосъобразността на работата на психолога.   Такова развитие не е изгодно нито за психолога, нито за клиента, така че е по-добре методологията да бъде изпълнена правилно.

2.Друг повод са частните искания (заявки) на лица, които проявяват интерес към своето самопознание и самопомощ. Обикновено такива хора се интересуват от специфичните психологически характеристики на тяхната личност. Например, общото ниво на креативност; специфични таланти и способности; преди избор на място за образование или избор на професия. Това са хора, които са убедени в ползата от психологическа помощ и консултиране. Безспорни са изгодите от това, човек да познава своите силни и слаби страни, преди да инвестира време и пари в себе си и в нова професия.

3.Все по-чести са случаите на мъже и жени преди да вземат решения за съвместно живеене или преди да създадат семейство. Те се интересуват от психологическа съвместимост и скритите „капани“ в психиката на партньорите и в себе си. Разбира се, че човек може да живее щастлив семеен живот и без предварителни тестове, но фактът, че хората не искат да разчитат на случаен късмет при избора на партньор в живота, заслужава адмирации. Уви, любовта не винаги е гаранция за психологическа съвместимост или психическа нормалност.

4.Има категория хора, които са на границата на екзистенциална криза, които, преди да изберат по-нататъшен житейски път, биха искали да се погледнат обективно от гледна точка на експерт психолог.  Като цяло, случаите са различни, но за повечето хора заключението на психолога се оказва полезно.

5.Има клиенти, които търсят психолога за по-нататъшна психокорекция и психотерапия.  Има ситуации, при които информацията, предоставена от клиента при консултация с психолог не е достатъчна. Нещо, което клиентът не си е спомнил, нещо, което не е било завършено, не е било осъзнато, нещо, което по принцип не е могло да бъде разказано, защото е дълбоко и лично. Тогава психологът провежда психологическа диагностика (психодиагностика), въз основа на данните, пише заключение, както и използва резултатите от това заключение за по-нататъшни процедури: консултиране, психокорекция и психотерапия, помагащи психотренинги и др.  Предимството на този подход е, че психологическата диагностика дава на психолога обективни данни за личността на клиента. Намалява ефекта от осъзнати или неосъзнати защити на клиента, снижава субективността на психолога, повишава качеството и количеството на информацията, с която специалистът може да помогне на човек.

Заключението на психолога се съставя (пише) на основание строго психодиагностично изследване на клиента, проведено по определени правила.

Не е прието да се пише заключение на базата на субективния възглед на психолога за клиента след психологическа консултация, т.е. технически е възможно да се напише, но стойността на подобно заключение за психолога е нула. Субективизмът на психолога естествено ще доведе до много ненадеждни заключения.

Препоръки:

1.Не използвайте непрофесионални (аматьорски) тестове. Те са интересни за забавление, но стойността и пригодността на психодиагностичната информация, получена чрез непрофесионални тестове е нула. Психолог, който уважаващ себе си и искрено желае да помогне на клиента, не използва непрофесионални тестове.

2.Не провеждайте изследвания и особено тестиране в неподходящи условия, като време, място и обстановка. Подценяването на  тези изисквания не гарантира получаването на обективни резултати.

3. Няма един единствен тест в света, чрез който е възможно да се постави правилната психологическА оценка и да се напише правилното психологическо заключение. Само въз основа на набор от инструменти за диагностика може да се постигне резултат - например, един набор от тестове (тестова батерия), състоящи се от 12-15 добре подбрани един към друг тестове. Умението за създаване на подходяща целева батерия от тестове, е гаранция за получаване на обективни данни. Обработката на тези данни, написването на психологическо заключение и правилната интерпретация на съдържанието се явява дейност, граничеща с изкуство.

4.При изготвянето на психодиагностична процедура се уверете, че всички техники (включени в нея) преследват една основна цел и в същото време се допълват взаимно. Проективните методи трябва да бъдат допълнени със строги въпросници и евентуално психофизиологични тестове и всичко това трябва да бъде допълнено с клиничен разговор (интервю) по определена строга схема.

Обобщаващият документ – психологическото заключение, което е представено по-долу няма претенции да е еталон или образец за подражание, а е просто практически метод.

1. Първото нещо, от което се интересува психологът, е степента, в която полученият психодиагностичен резултат съответства на действителността. Просто казано, дали психологът е доспуснал грешка, дали клиентът не е лъгал или не е допуснал грешка при попълването на тестовете. Съществуват три основни параметри, характеризиращи пригодността на резултатите: валидност, достоверност, надеждност. В професионалните тестове (за разлика от любителските), тези параметри се наблюдават и контролират. Първото нещо, което записвате в заключението е доколко трябва да се вярва на получените данни и респ. изводи. Това е въпрос на честност и професионална репутация на психолога. Понякога е по-добре да промените психодиагностичната процедура, но във всички случаи трябва да се постигне удовлетворяване на посочените три критерия.

2.По-нататък психологът следва да си отговори на въпроса: „Доколко в норма е психичното състояние на човека, с който работя?”  Клиентите никога не са еднакви: психично болни; лица подложени на стрес; хора с гранични състояния (между норма и патология);  хора с акцентуация или психопатии – просто неадекватни хора. Въпросът за нормата и патологията не е празен въпрос. От точната оценка зависи здравето и щастието на човека, а и безопасността на самия психолог.  В крайна сметка, някои хора трябва да се лекуват, други да се съветват, трети се нуждаят от помощ за психокорекция, за четвърти е полезно да се включат в психотренинг, а голяма част имат потребност  само от мъдри и достатъчно добри думи. Именно това е тънката линия между нормалността и патологията. Към нея именно са адаптирани и препоръките на психолога (оптимална форма на психологическа помощ за този конкретен човек) – това именно се записва като втори пункт в психологическото заключение.

3.Третата важна стъпка и пункт в заключението е представяне на данните, свързани с неврологичната основа. Не бива да се забравя, че психичните процеси имат своя неврологична база (органика),  психичните процеси са само  надстойката на тази нервна система. С други думи, в психологическото заключение не може да не бъдат отбелязани базовите, генетично предопределени психични конструкти, като например, тип висша нервна дейност, темперамент, циклоидност на нервните процеси, съотношението между възбудна и задържаща нервна активност. Тези конструкти са особено важни, защото не подлежат нито на премахване, нито на игнориране, а от психолога се изисква да ги идентифицира и да научи клиента си да живее с тях успешно.

4.Четвъртата стъпка е описване на базовите психични процеси и свойства: усещание и възприятие, внимание, памет, мислене, интелект, реч, воля. Това е нещо, което психологът може теоретично да промени, но на практика е много трудно да се коригират. Психологическият комфорт на клиента и успехът на работата на психолога директно зависят от това, доколко тези основни умствени процеси и свойства са пълноценни или дефектни. Затова той следва да им отдели специално внимание.

5. По-нататък се описват по-гъвкави психологически характеристики, например емоции, въображение, креативност. Описанието в психологическото заключение „върви” в посока от базовите характеристики на психиката към надстройката и е много важно да се опростява, да бъде достъпно логичното разбиране за това, което се случва и защо се случва точно с този клиент.

6. Шестата стъпка представя един от най-интересните моменти от работата на психолога:  описва се психологическия тип на клиента (психотип). Има няколко класификации на психотиповете и всички те нямат претенции за универсалност. Има обаче смисъл да се идентифицира психологическия тип на клиента, независимо по коя от класификациите. Коя класификация на психотипа да избере за анализ, е въпрос на субективните предпочитания на психолога. Широко обаче се използват класификациите: на MMPI, СМИЛ, на Кател, на Леонхард и Шмишек. Многогодишният опит на практически психолози показва, че този подход и тези инструменти са много адекватни в описването на психологическия тип на личността.

7.Седмата стъпка се отнася до ценностните ориентации, нагласи, стереотипи, предразсъдъци, убеждения, вярвания и суеверия, национални особености и традиции. Всичко това образува „многопластов слой” в личността на клиента.  Това са представите на клиента за добро и лошо, правилно-неправилно и това което е неправилно  как засягат мирогледа и поведението на клиента. В много отношения това определя колко човек е социално адаптивен, колко е добър с хората и колко на хората им е добре с него.

8.Осма позиция в психологическото заключение се заема от описание на емоционалния тип, характеристики като: депресивност, екзалтираност, тревожност, лабилност, мотивация, локус на контрола и т.н. и как тези особености се вплитат с психологическия тип, адаптивността и адекватността на клиента.

9. След всичко това,  психологът започва работа в „по-дълбоки” сфери: историята на детството, преживени психологически травми, формираната сексуалност, социално-културните и сексуални характеристики и девиации, сценариите за подражание на поведението на родителите (или други значими хора в живота на клиента). Това е безкрайно творческа работа, тук има много финес и полутонове и всичко това е много желателно да се отрази в заключението.

10.В резултат на цялата тази дейност, психологът изготвя своето заключение, определя перспективите за психологическа помощ, най-добрите начини за подкрепа и работа с клиента. Тук той преценява дали работата ще продължи от него или лицето ще бъде насочено към други специалисти; тук определя нуждата от допълнителна информация, която следва да се придобие чрез други инструменти или специалисти (психиатър, невролог и пр.)

Както се вижда, всичко това е съвсем просто, ако психологът не е мързелив и добре познава професията си. Необходимо е само да се направи всичко внимателно и резултатът да гарантира качество.

Източник:

image

image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815174
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031