„Всички, които се докосваха до Него, оздравяваха.“  (Марк 6:56)

Нека си припомним историята с фарисея и митаря в храма. Фарисеят добре познаваше жертвите и десятъците си, но от душата му не се издигаше вик към Бога. Обратно на него, митарят се молеше горещо: „Боже, бъди милостви към мен, грешника!“ От него се издигаше нещо към Бога, което веднага получи своя отговор. В тази история, Исус представя митаря, като човек, когото Бог счита за праведен. Кога някой може да бъде считан за праведен? Когато той се докосва до Господа и установява контакт с Него. Нашата проповед днес има една основна слабост: ние  се стремим да накараме хората да разберат спасителния план, но често нямаме успех или ако го имаме, той е съвсем незначителен. Къде е грешката ни? Аз мисля, че тя се сътои в обстоятелството, че нашите слушатели не виждат Исус, защото ние не им посочваме правилно Неговата личност. Ние ги насочваме към техните грехове или към спасението, но онова, от което те наистина се нуждаят е друго: Те трябва да видят самият Спасител, да се срещнат и да се докоснат до Него.