Най-просто казано, матрицата е проектирана така, че да ви приспива и да ви превърне в роб на работа ви и на самият себе си. Да държи живота ви в страх и в зоната на недоимък, така че вие да живеете на повърхността, като комерсиален потребител. Тя ви държи здраво и вие водите посредствен, земен живот, абсолютно не забелязвайки безкрайността на своя ум и неограничен потенциал.
Та, какво правим с това? Приемаме ли синьото хапче и продължаваме да слизаме по блажения път на невежество, страха, илюзиите и фалшивата зона на сигурност? Или приемаме червеното хапче? Въпреки че, понякога е болезнен, този път има най-голям потенциал да ни насочи към вътрешно познание (гнозиса), да открие съюза с вътрешната ни божественост и в крайна сметка да ни освободи от нашата парадигма на ум и тяло. Така или иначе, изборът винаги е наш!
© Пир по време на война
СЕГА ЩЕ ВИ ПОКАЖА НОМЕРАТА НА АНИТА ТРИФ...
Хубавото е, че полека наблюдавам пробуждане при някои.
Нещо не вдява.
Казвам - просто. Все едно мравка
в паница!
:)))