АНДРОНИКОВСКА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА, НАРИЧАНА „НЕОЧАКВАНА РАДОСТ“

4 ноември и 14 май

       Андрониковскатa икона на Божията Майка, известна също като Монемвасийска и Гръцка, е родова светиня на гръцкия император Андроник III Палеолог. Преданието разказва, че тя е една от иконите рисувани от св. апостол и евангелист Лука. Според първото съхранено документално свидетелство за нея, през 1347 г. Андроник я подарил на Монемвасийската обител в Морея (средновековното име на полуостров Пелопонес), където пребивавала до началото на XIX-то столетие. След нападението на Гърция от турските войски през 1821 г. игуменът на монастира, епископ Агапий, в опит да спаси чудотворната икона, се скрил с нея в г. Патра. Преди смъртта си Агапий завещал светинята на своя родственик, руския генерален консул Н. И. Власопуло, чийто син, А. Н. Власопуло, през 1839 г. я изпратил от Атина в Одеса с писмо на „Высочайшее имя” за препращането и́ в Петербург до император Николай Павлович. От 1839 г. до 12 май 1868 г. Андрониковската икона се намирала в Зимния дворец, а от 12 май 1868 г. до 16 април 1877 г. – в Троицкия събор. В 1877 г. чудотворната икона била пренесена в Казанския женски монастир до град Вышний Волочок, Тверска епархия. През 1984 г. иконата била открадната и днешното и́ местонахождение е неизвестно.

       Иконата изобразява ликът на Божията Майка до раменете, без Младенеца. На шията И́ и́ от дясно има кръвоточаща рана. В долната част на иконата била добавена кутия, в която се съхранявал нож от дамаска стомана с костена ръкохватка, с който турчин икононенавистник нанесъл удара по иконата, след който се появила кръвоточащата рана. Към иконната бил приложен извезан византийски герб (двуглав орел), потвърждаващ императорския и́ произход. Съществуват много почитани копия на Андрониковската икона.