В книгата Откровение 1:10, Йоан казва: На Господния ден бях в Духа.

След като просто слушах един проповедник тази сутрин, погрешно наричащ неделята „Господния ден“, помислих си, че трябва да споделя този въпрос.

Много християни погрешно са предположили, че Йоан има предвид неделята, когато казва, че е в Духа „в Деня на Господа“, Йоан всъщност пише за определен ден от годината в римския календар.

Една религия, обхващаща цялата Римска империя, била преклонението  пред Цезар. Всеки император след Цезар се е смятал за божествен. Тези, които не почитали Цезар, били считани за атеисти. Наказанието за това зависи от управлението на Императора в съответния момент. По време на затварянето на Йоан на остров Патмос Домициан е бил римския император. В публичните документи той е посочен като наш Господ и Бог. През 96 г. той убива собствения си братовчед, затова че е атеист. Всъщност е бил вярващ, а обвинението в атеизъм е било защото отричал, че Цезар, т.е. Домициан е Бог. Той е бил императорът, който пратил Йоан в изгнаничество на острова, след като не бил успял да го свари жив в цистерна с масло.

Домициан приел много сериозно идеята, че е божество.

Той информирал всички управители, че правителствените съобщения и прокламации трябва да започнат с: „Нашият Господ и Бог, Домициан заповяда“… Те трябвало да наричат ​​Домициан Бог или да умрат. По този начин въпросът бил ясен – Кой е Бог. Или Господ Исус Христос, или императорът на Рим. Това било избор - Исус или Цезар.

Други религии са били толерирани, стига да не влизат в конфликт с преклонението към Цезар. Това станало проблем както за вярващите в Исус, така и за религиозните евреи, които не вярвали в Исус.

Веднъж в годината всеки в империята трябвало да се яви пред магистратите, за да изгори тамян на божествения Цезар и да каже: „Цезар е Господ.”… Да откаже да признае „Цезар е Господ“ било измяна.

Това ежегодно събитие е било известно, че е Денят на Господ. Това било денят, в който Йоан имал предвид, а не неделя. Това също се вписва в темата на ранните глави на Откровение, която насърчава вярващите да останат силни, дори до смъртта, пред лицето на преследването. Самият Йоан бил заточен заради вярата си.

Аз Иоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исуса, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса (Откровение 1:9).

Той е страдал много за Евангелието, като е бил варен в масло и е оцелял. Не е случайно, че Бог избра да даде това откровение на Йоан в деня, в който почти всеки вярващ би трябвало да вземе решаващо решение: Цезар или Исус?

Тези вярващи разбирали както препратката, така и нейното значение:

"Много християни бяха хвърлени на лъвовете, обвинени в атеизъм, че отказват да се жертват на императора, който твърди, че е Бог."

Трябва да се отбележи, че това разбиране - публично изповядване, „Исус е Господ“ - поставя живота и семейството в сериозна опасност. В продължение на много години си мислех, че думите в Римляни 10:9 изглеждат прекалено опростени:

Ако заявите с устата си: “Исус е Господ” и вярвате в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдете спасени, Римляни 10:9 “Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“ 

Това е? Наистина ли? Само изповядайте с устните си и вярвайте?

Обаче, след като разберем какво е основанието за преклонението пред Цезар и гонението, което би ни било наложено, ние осъзнаваме, че за да направим това, трябва да кажем по същество: „Аз съм готов да умра за моята вяра в Исус”. Въпрос на ангажимент, защото да призная, че служа на Исус, било равносилно на изповядване, че Цезарът всъщност не е твоят Господ. И това би могло да ти даде покана за обяд с гладния лъв в римския Колизеум.

Няма проблем с неделното богослужение (вярващите могат да се събират за поклонение всеки ден, когато изберат!). Но има проблем, когато хората твърдят, че Бог е променил съботата. Това е чиста спекулация, основана предимно на един пасаж в Писанията, който не се разбира в историческия му контекст.

Шабат шалом

Исус

Здравей, dany88. Духовната власт е над светската. Зависи обаче кой как разбира нещата и тогава ще си отговори. Владетелите по света са легитимирали властта си от папите и патриарсите. Примери: Карл Велики, Атила( при настъплението и оттеглянето после от Рим), нашия цар Симеон Велики и други.
Поздрави!

Целта на този пост е да споделя какво е значението на израза "Господния ден" в онези времена, тъй като в някои преводи на Откровението се казва, че е неделния ден или пък Съдния ден.